РЕШЕНИЕ
№ 8687
гр. С, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110120752 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове по
реда на чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу Г. Р. С. и И. Г С. за признаване за установено
съществуването на вземанията по издадената по ч.гр.д. № 58877/2023г. заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните парични вземания, начислени за топлоснабден имот
с абонатен № ****, находящ се на адрес гр. С****, както следва:
1. от И. Г. С. се претендират цена на доставена от топлофикационното дружество
топлинна енергия в размер на 1 400,91 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
07.07.2023 г. в размер на 277,87 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 9,03лв. и мораторната лихва върху тази сума за периода от 15.08.2020г. до
07.07.2023 г. в размер на 1,87 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
плащане.
2. от Г. Р. С. се претендират цена на доставена от топлофикационното дружество
топлинна енергия в размер на 1 400,91 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
07.07.2023 г. в размер на 277,87 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 9,03лв. и мораторната лихва върху тази сума за периода от 15.08.2020г. до
07.07.2023 г. в размер на 1,87 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
плащане.
Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение с предмет доставката на
топлинна енергия за битови нужди с ответниците. Твърдяното облигационно
правоотношение възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
1
процесните период и имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатили дължимата се
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, за което ответниците, като негови наследници по закон, му
дължали по 1/3 част от начислените вземания.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът Г. Р С. прави възражение,
че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, защото с
влязло в сила съдебно решение по отношение на него било признато, че е загубил правото
да приеме наследството, оставено му от Ц Г. С..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Г. С. оспорва предявените искове като
неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че фактическият
ползвател на имота И. Г. С. следва да отговаря за всички съдебно предявени вземания.
Оспорва реалната доставка на топлинна енрргия на процесната стойност и възразява, че
вземанията не са изискуеми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. № 58877/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. С., Г. Р. С.
и И. Г. С..
От длъжника И. Г. С. не е постъпило възражение в едномесечния срок за това, при
което заповедта за изпълнение е влязла в сила в тази й част и въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците И Г. С. и Г. Р. С., които са подали
възражения за недължимост на вземанията по нея в срока по чл. 414 ГПК.
В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК против двамата възразили длъжници, предвид което за
ищеца е налице правен интерес от установителната искова претенция, а с оглед идентитета
между съдебно предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение същата е
процесуално допустима.
По основателността на исковете:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по
договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство от съвкупния анализ на приетите по делото
писмени доказателства, а именно нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по
чл. 55 ЗПИНМ № 108, том №***, дело № ***г. /на л. 19-20/ и удостоверение за идентичност
на имоти с различни адреси /на л. 21/ се установява, че имотът, за който са начислени
съдебно предявените вземания, е бил собственост на М И М и Ц И М. От удостоверението
2
за съпруга и родствени връзки на В Ц И /на л. 18/ се установява, че същата е единствено
дете, родено от майка М И М и баща Ц И М, които са починали съответно на 04.02.1993г. и
20.06.2003г. В тази връзка е представено и удостоверение за наследници на Ц И М /на л. 17/,
от което също е видно, че последният е починал на 20.06.2003г. със семейно положение
вдовец, като е оставил низходящата си от първа степен В Ц И като единствен наследник по
закон. Ето защо и при липсата на ангажирани доказателства приживе някой от родителите на
В Ц И или последната да се е разпоредила с правото на собственост върху процесния имот,
съдът намира, че към датата на открИ.е на наследството й – 08.07.2018г. на основание чл. 5,
ал. 1 същата е била собственик на жилището в гра С, находящо се на адрес ул. Х***, при
което собствеността е преминала по наследство при равни дялове към тримата й наследници
по закон (низходящи от първа степен) – И. Г. С., И. Г. С. и Ц Г. С..
Видно от удостоверението за смърт и наследници на В Ц И, синът й Ц Г. С. е починал
на 13.11.2020г., при което е оставил като единствен наследник по закон баща си Г. Р. С..
Видно от представеното по делото решение № 7851/17.05.2023г. и служебната
справка в особената книга за приемане и отказ от наследство към СРС /на л. 84/ в същата с
вх. № от 09.08.2023г. е отразено, че на основание чл. 51 ЗН Г. Р. С. е загубил правото да
приеме наследството на починалия Ц Г. С..
При това положение материално легитимирани да отговарят за съдебно начислените
вземания в качеството им на съсобственици на имота, за който същите са начислени, при
равни квоти в съсобствеността, са И. Г. С. и И. Г. С., като отговорността им по арг. от чл. 30
ЗС е съответна на дела им в съсобствеността .
Ответникът Г. Р. С. не се легитимира като титуляр на правото на собственост върху
имота, а от тук не е пасивно материално легитимиран да отговаря и по предявените искове
за цената на доставените до имота топлинна енергия и услуга дялово разпределение, при
което предявените главни и акцесорни искове
По исковете срещу ответника И. Г. С.
В качеството му на титуляр ½ идеална част от правото на собственик върху имота, за
който са начислени вземанията, ответникът И. Г. С. е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявените искове. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г.
ОСГК на ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая не се твърди и
установява фактическата власт върху имота да се упражнява от другия съсобственик на
основание учредено вещно право на ползване или договорно правоотношение, поради което
обстоятелството кое лице е действителният ползвател няма отношение към основателността
на исковите претенции на доставчика на комуналната услуга, а само във вътрешните
отношение между съсобствениците. Без правно значение е и адресаната регистрация на
лицето, поради което възраженията на ответника И. С. за отсъствието на пасивна
материална легитимация не се споделят от съда.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
3
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното дотук по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между
ищеца "Т С" ЕАД и ответника И. Г. С., възникнало по силата на индивидуалния договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град С.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач "Д" ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. По
данни на ФДР разпределението на ТЕ в блока е извършвано след отчет, като ответниците не
са осигурили достъп до имота рез исковия период. По данни на ФДР в процесното жилище
не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители.
В имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена
от сградната инсталация. В имота се ползва топла вода, но поради липсата на водомер
разходът е изчисляван за 2 бр. потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно НТ. ТЕ, отдадена от сградна инсталация, била изчислена на база пълна
отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. За процесния
4
период нямало начислена ТЕ за отопление на общи части. Топломерът в абонатната станция
е преминал метрологична проверка през 2-годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. Вещото лице е посочило детайлно
как са формирани сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, като е достигнало до
извода, че ищецът е начислявал същите съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните
сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на
потребената топлинна енергия за исковия период общо за имота е 4232,88 лв.
В действащата към съответния период Наредба за топлоснабдяването е предвидено,
че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на
изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за
подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок, а
представения по делото отчет е подписан от потребител, като поставеният подпис не е
оспорен в законоустановения срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна
енергия на адреса на стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е
предоставяна услуга дялово разпределение.
От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период не са налице плащания.
Вещото лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен
период е извършено изравняване на прогнозните стойности.
Тук следва да се разгледа и наведеното от ответника И. С. в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 28.07.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 28.07.2020 г., са погасени по давност. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССчЕ е предложения втори варант, доколкото същият е
съобразен с настъпването на изискуемостта на вземанията съобразно падежа им по
приложимите Общи условия. Вещото лице по ССЕ е посочило, че за периода м. 06.2020 г. –
м. 04.2022 г. дължимата цена за доставена ТЕ е в общ размер на 2518,03 лв., респ. 1/3 част
от тази сума, която ищецът претендира, е 839,34 лв. Експертизата не е оспорена от страните
и се кредитира от съда. Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за 839,34
лв. и за периода 01.06.2020 г. –– 30.04.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер от
1400 лв. и за периода от м.05.2019г. до м,05.2020г. вкл. искът ще се отхвърли поради
частичната основателност на релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
5
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 18,05 лв. за периода
от м. 06.2020г. до м.04.2022г., което се установява от приложените писмени доказателства.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м. 6.2020 г. е започнала да тече от 01.07.2020 г., и
срокът й е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна за
периода от 07.2020г. до 04.22г. и до сумата от 5,62 лв. (като 1/3 от 16,87 лв.) и неоснователна
за разликата до пълния предявен размер от 9,03 лв. и за периода от 01 до 30.06.2020г. Върху
уважения размер на главницата се дължи законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Т С" начислява обезщетение за забава за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е
съобразило и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
и размера на непогасената по давност част от вземането за главница.Ето защо искът за
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо ответника е основателен
до сумата от 105,47 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 277,87 лева подлежи на
отвхърляне.
6
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 1,87 лв. за
периода 15.08.2020 г. до 07.07.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора по предявените искове срещу ответника Г. Р. С. същият има
право на разноски в размер на 400 лв. за сторения от него разход за платен адвокатски
хонорар за исковото производство.
По исковете срещу ответника И. С. право на разноски имат и двете страни по
съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Представени са доказателства за сторени разноски по исковете
срещу този ответник в размер на общо 433,79лв. за държавна такса (33,79 лв.), депозити за
СТЕ и ССчЕ (350 лв.) и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
производството, определено от съда размер от 50 лв. От общия размер на разноските по
съразмерност на ищеца ще се присъдят 244 лв. за исковото производство. В заповедното
производство разноските, сторени за вземанията срещу И. С., са в размер на 50,46 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които на ищеца се следват 28,38лв.
Ответникът И. С. е направил разноски само в исковото производство в размер от 600
лв. за платен адвокатски хонорар, от който разход съразмерно на отвхърлената част от иска
ищецът му дължи сумата от 262 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че И.
Г. С. с ЕГН **********, с адрес с. А*** дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес на
управление гр. С, ул. Я, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 839,34 лева, представляваща 1/3 част от главницата за цената на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от м.06.2020 г. до м.04.2022 г. вкл. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С, на адрес ж.к. „Х“ №****, инст. № **********, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 28.07.2023 г., до окончателното
плащане, сумата от 105,47 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
до 07.07.2023 г., сумата от 5,62 лева, представляваща 1/3 част от главницата за цената на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. вкл.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 28.07.2023 г., до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 33578 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58877/2023 г. по описа на СРС, 113 състав,
като ОТХВЪРЛЯ, частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
за главница за цена на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 1400, 91 лв. и за периода от м. 05.2019г. до м 05.2020г. вкл., ОТХВЪРЛЯ
частично иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторната лихва върху главницата за цена
на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
277,87 лв., ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ за главница за цената на услугата дялово разпределение за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 9,03 лв. и за м. 06.2020г. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,87 лева, представляваща мораторна лихва върху
7
главницата за цената на услугата по дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до
07.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „Т С“
ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление гр. С, ул. Я, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Р. С. с ЕГН ********** с адрес с. А***
установителни искове за признаване за установено съществуването на вземанията по
Заповед № 33578 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
58877/2023 г. по описа на СРС, 113 състав за сумите от 1 400,91 лв., , представляваща 1/3
част от главницата за цената на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г. вкл. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, на адрес ж.к. „Х“
№****, инст. № **********, сумата от 277,87 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 07.07.2023 г., сумата от 9,03 лв., представляваща 1/3 част от
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2020г. до
м. 04.2022г. и мораторната лихва върху тази сума за периода от 15.08.2020г. до 07.07.2023 г. в
размер на 1,87 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. С. с ЕГН **********, с адрес с. А***
да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление гр. С, ул. Я, сумата от 28,38
лева - разноски за заповедното производство и сумата от 244 лева - разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес на
управление гр. С, ул. Я да заплати на И. Г. С. с ЕГН **********, с адрес с. А*** сумата от
262 лв. за разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес на
управление гр. С, ул. Я да заплати на Г. Р. С. с ЕГН ********** с адрес с. А*** сумата от
400 лв. за разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д“ ЕООД, ЕИК *****като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8