РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 22.02.2022 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                      Членове:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла И.

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 183 по описа за 2021 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

               Образувано е по касационна жалба на Й.Л.Д. – управител на „Геа Консулт“ ООД, с адрес: гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 51, вх.1, ет.5, ап.И, чрез пълномощник адв.А.И. – САК, с адрес: ***, офис 7, подадена срещу Решение № 60 от 13.10.2021 година, постановено по административно наказателен характер дело № 166 по описа за 2021 година на Районен съд /РС/ Тетевен, с което първи състав е потвърдил Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4620483 на ОДМВР Ловеч за налагане на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като  законосъобразен.

               По изложените в касационната жалба подробни доводи, че решението на РС е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Алтернативно се прави искане да бъде върнато делото на РС Тетевен за ново разглеждане. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е постановил неправилно решение, без да установи всички относими факти и обстоятелства чрез допустимите доказателствени средства. Счита, че  в процесния електронен фиш липсва яснота досежно извършителя на административното нарушение, че е налице неправилна правна квалификация на описаното в ЕФ нарушение, нередовно връчване на ЕФ,  както и че при установяването на административното нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени императивните изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.

                В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява. С постъпила молба с вх. № 192/17.01.2022 г. от пълномощника на касатора, се сочи, че в издадения ЕФ се смесват юридическото и физическото лице, без да става ясна волята на АНО  поради какви обстоятелства е решил да ангажира отговорността на Т. /вероятно се има предвид Д./, с което освен, че не отговаря на законовите изисквания и нарушава правото на защита на наказаното лице. Към молбата прилага и Списък с разноски. С молба с вх. № 413/31.01.2022 г. пълномощника на касатора, поддържа касационната жалба. Ангажира   становище по същество на спора, с доводи, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта следва да се съставя АУАН и съответно да се издава НП, не и да се съставя ЕФ. В тази връзка се твърди противоречие между Наредбата за използване на АТСС и ЗДвП. Претендират се присъждане на съдебно-деловодните разноски по приложения Списък.

               Ответникът - ОД на МВР – гр.Ловеч, се представлява от ю.к. Р., който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила. Излага, че първоинстанционният съд подробно е изложил в мотивите си защо приема ЕФ за законосъобразен, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства.

                Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано. Излага, че ЕФ не страда от пороци и не е нарушена процедурата по неговото издаване, връчване и обжалване, както и че от ЕФ недвусмислено се разбира кое е лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност.                   

              Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци са за нарушение на закона и допуснато нарушение на процесуалните правила - касационно отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.  

              В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 23.03.2021  год. в 11.08 часа в гр.Тетевен, ул.*№*, при движение в посока с.Гложене, при ограничение за населени места въведено с пътен знак В26-50 км., с товарен автомобил Дачия Дъстър, регистрационен номер ********, било извършено нарушение за скорост – управление със 68 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип – мобилна система за контрол на скоростта на МПС № TFR1-M522, чието техническо описание е изискано от РС и приложено на л.л.43-56 по делото на РС. За нарушението на 23.03.2021г. бил издаден на 24.03.2021г. електронен фиш серия К № 4620483 на Й.Л.Д. ***, като законен представител на фирма „Геа Консулт“ ООД, собственик на процесния автомобил, съгласно направената справка в централната база данни на КАТ. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 68 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което наложил на Й.Л.Д.  в качеството й на законен представител на дружеството предвидената в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 50 лева. Електронният фиш /ЕФ/ е бил връчен на 16.06.2021 г., видно от данните на лист 60 от делото на РС. По делото не са налични данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП Й.Л.Д. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, както и данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

    При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното нарушение наказващият орган основателно е ангажирал административно наказателната отговорност на Д., като законен представител на дружеството, собственик на автомобила, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. Посочил е, че с оглед отмяната на чл.165, ал.2 от ЗДвП мястото на извършване на контрола не подлежи на оповестяване и обозначаване с пътен знак, каквито доводи са наведени в жалбата пред РС. Посочил е, че на базата на всички събрани по делото доказателства е приел за установено извършеното нарушение, като ЕФ съдържа необходимите реквизити. Видно от Търговският регистър, който е публичен „Геа Консулт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, съответстващи на записаното в ЕФ се представлява заедно и поотделно от В.Б.Д. и Й.Л.Д. и предвид факта, че е предвидено поотделно представителство ЕФ е приел за правилно издаден на един от управителите. По направеното искане от жалбоподателя да се изиска от АПИ за въпросната пътна отсечка в участък общ. Елин Пелин АМ-Хемус 21+000, посока София където се твърдяло, че било извършено нарушението, утвърденият проект за пътя има ли поставени знаци от група В26 към 14.11.2020г., който проект се утвърждавал съгласно чл.17,т.1 от Наредба №1/2001г и къде са се намирали пътните знаци с посочения километър и до кой километър са действали, съобразил че в случая нарушението е извършено в гр.Тетевен, в населено място ул. „*” посока с. Гложене и е от дата 23.03.2021г., при което посочил, че искането не касае делото и не го е коментирал. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него ЕФ като законосъобразен.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

    Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая, обратно на доводите в жалбата, с оглед формата и вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна страна.

   Според текста на §6, т.65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/.

               С разпоредбата на  чл.165, ал.3 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министърът на вътрешните работи  /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. При това са неоснователни доводите в КЖ, че е следвало в случаят да се състави АУАН и издаде НП, както и тези, че за   противоречие между Наредбата за използване на АТСС и ЗДвП.

     Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От наказващият орган са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало първоначална и последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

      По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. В чл.189, ал.5 от ЗДвП изрично е предвидено, че при несъгласие на санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОД на МВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към която задължително да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. Видно от доказателствата по делото Д., в качеството й на управител на юридическото лице собственик на автомобила не е направила възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП, поради което правилно е санкционирана като управител на юридическото лице собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.

      По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС Тетевен, по които оплаквания решаващият състав е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Районният съд законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателя, за което е изложил правилни мотиви, включително за приложимата процедура, за изпълнението изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., за реквизитите на ЕФ, за годността на използваното автоматизирано техническо, за правната квалификация, липсата на обозначение с пътен знак и това относно адмнистративно - отговорното лице. 

     Неоснователни са доводите за правната квалификация с оглед връзката между разпоредбите на  чл.21, ал.2 във вр. с ал. 1 на ЗДвП.  Споделят се напълно мотивите, с които районният съд приема за правилна правната кфалификация. Разпоредбите са в категорична връзка помежду си доколкото чл.21, ал.2 от ЗДвП съдържа в хипотезата си изрична препратка към разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а последната именно съдържа забраната за водачите на пътни превозни средства /ППС/ при избиране на скоростта на движение да превишават конкретно посочени в закона стойности в зависимост от категорията на ППС.

      Според приложената по делото разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, процесния ЕФ е издаден на 23.12.2020 г. и връчен на касаторът на 20.06.2021 г., с което е изпълнена процедурата по връчване, съгласно изискванията на чл.189, ал.5 от ЗдВП, вкл. и жалбата срещу ЕФ е подадена в законоустановения срок.  Съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.  

     От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Доколкото процесното нарушение е извършено в населено място обосновано е посочил, че искането за информация от АПИ не касае делото.

     В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

      Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в издаденият ЕФ липсват основни реквизити като издател, дата и подпис. Така направеното изисква анализ на правната природа на ЕФ. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. С оглед на това електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

      Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.  Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

    Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл.189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ. По естеството си електронния фиш, е с различна правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че сред реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му и/или на административно-наказващия орган - в закона изрично се сочи само посочването на „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП  по чл.42, ал.1 и 43, ал.1 от ЗАНН и по чл.57, ал.2 от ЗАНН.

     Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията. За извършеното нарушение на транспортното законодателство, правилно и законосъобразно касаторът е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 50 лева, в съответствие на констатираното превишение на скоростта за движение и на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП вид и размер. В този смисъл наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

     С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав   

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 13.10.2021 година постановено по наказателно административен характер дело № 166 по описа за 2021 година на Районен съд Тетевен. 

              Решението е окончателно.     

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.