Решение по адм. дело №794/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. С. С. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 25-1228-000459 от 10.07.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва наличието на материалноправното основание по чл.171, т.4 от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), поради загубване на придобитата правоспособност за управление на МПС по смисъла чл.157, ал.4 от ЗДвП. Настоява към датата на издаване на обжалваната заповед да не й е било връчено Наказателно постановление (НП) № 24-1228-002786/09.08.2024г., с влизането в сила на което се свързва загубата на правоспособността. Отрича лично връчване на това наказателно постановление, като оспорва удостовереното в изготвената от връчителя на НП разписка. Допълнително навежда довод за невярно отразяване на оставащите контролни точки във връчените НП, с което е въведена в заблуждение относно действителния брой отнети, респ. оставащи контролни точки за отчет на извършените нарушения и е лишена от възможността да упражни правата, които действащото законодателство й предоставя за възстановяване на отнети контролни точки по установения за това ред. С подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя доводи за материалната и за процесуалната незаконосъобразност на оспорения административен акт и на наложената ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, е направено искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000459 от 10.07.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на МПС” на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. От фактическа страна е обоснована с неизпълнение на задължението на жалбоподателката по чл.157, ал.4 от ЗДвП – доброволно да върне свидетелството си за управление на МПС, поради загубване на придобитата правоспособност с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва:

НП № 23-1228-005023/23.11.2023г., връчено на 27.11.2023 г., влязло в сила на 12.12.2023 г. – отнети 10 контролни точки;

НП № 24-1228-002213/16.07.2024г., връчено на 16.01.2025 г., влязло в сила на 31.01.2025 г. – отнети 10 контролни точки;

НП № 24-1228-003336/24.08.2024г., връчено на 16.01.2025 г., влязло в сила на 31.01.2025 г. – отнети 10 контролни точки;

НП № 24-1228-002786/09.08.2024г., връчено на 09.06.2025 г., влязло в сила на 24.06.2025 г. – отнети 10 контролни точки.

По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС с посочване на влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които са отнети контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Съгласно справката, както и отбелязванията, направени върху приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателката нарушения по ЗДвП, са й отнети по 10 контролни точки с всяко от четирите НП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, вкл. заверени преписи от цитираните НП, АУАН, въз основа на които са издадени, регистърни справки за статуса им, както и сведение от мл.инсп. С. Н. Н. мл.инсп. в ППД „ОП“ при РУ Димитровград. Съгласно последния документ, полицейският служител няма спомен дали е извършил лично връчване на НП 24-1228-002786/09.08.2024г. на жалбоподателката или е връчил същото на неин роднина.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП – неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП от водача на МПС – настоящ жалбоподател, за доброволно връщане на свидетелството за управление на МПС, поради загубване на придобитата правоспособност, вследствие на отнемане на всички контролни точки, при посочване на наказателните постановления, с които е постановено отнемане на контролните точки за извършени от водача нарушения по ЗДвП. Поради това е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). Процесната ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление” на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Приложената с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП от фактическа страна се основава на неизпълнение на задължението от водача на МПС доброволно да върне СУМПС поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила четири наказателни постановления, подробно посочени с номера, дата на издаване, дата на връчване и дата на влизане в сила.

При тази фактическа и правна обосновка на наложената принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, се свързва с установяването и доказването, че по отношение на водача на МПС – настоящ жалбоподател, кумулативно са изпълнени и двата елемента от фактическия състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ „изземване на СУМПС”, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. При всяко следващо издаване на свидетелството за управление на МПС, броят на наличните контролни точки не се променя. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, е необходимо да бъде установено, че наказателното постановление за санкциониране на нарушение, при извършването на което нормативно е предвидено отнемане на контролни точки на водача, извършил нарушението, и съответно с което НП е постановено отнемане на точки, е станало окончателен, изпълняем т.е. влязъл в сила акт и пораждащ предвидените в чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. правни последици. От удостовереното в представените и приети като доказателства по делото НП № 23-1228-005023/23.11.2023г., НП № 24-1228-002213/16.07.2024г., НП № 24-1228-003336/24.08.2024г., съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателката, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, са отнети общо 30 контролни точки по чл.157, ал.1 от ЗДвП – по 10 контролни точки с всяко от цитираните НП. За посочените наказателни постановления са представени доказателства за връчване и влизане в сила, които не са спорни между страните. Жалбоподателката нито твърди, нито представя доказателства тези наказателни постановления да са били обжалвани в законово установения срок; няма и данни да са били отменени по реда на чл.63 от ЗАНН. При тези факти и по аргумент от разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че тези наказателни постановления са влезли в законна сила. Отнетите контролни точки на водача за извършените от него нарушения по ЗДвП, санкционирани с посочените наказателни постановления, изцяло съответстват на регламентираното в чл. 6, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. (в приложимата редакция към датата на нарушенията), както с оглед нарушенията, за които е предвидено отнемане на контролни точки, така и предвид броя контролни точки, които се отнемат за всяко от нарушенията. С влизането в сила тези наказателни постановления са породили правни последици и съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС в резултат на извършени нарушения по ЗДвП, като отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление. Въз основа на горепосочените влезли в сила наказателни постановления и при прилагането на чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., на жалбоподателката са отнети общо 30 контролни точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, при притежавани от водача на МПС 39 контролни точки. Няма данни по делото, а и такива не се навеждат от жалбоподателката, отнети с по-рано издадените и влезли в сила НП контролни точки, да са били възстановявани по реда на чл.158 от ЗДвП.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, е било влязло в сила НП № 24-1228-002786/09.08.2024г. за отнемане на 10 контролни точки за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, с което се обосновава отнемането на всички контролни точки на водача. Това е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача на МПС да върне СУМПС в съответната служба на МВР. В разписката за връчване под НП е отбелязано връчване на НП на жалбоподателката на 09.06.2025 г., като в полето за подпис е положен такъв, който е видимо различен от подписа на С. под всички други документи по делото /АУАН, ЗППАМ, трудов договор и др./. След изискана от ответника справка на кое лице и при какви обстоятелства е връчено въпросното НП, е получено писмено сведение от мл.инспектор С. Н. Н. – мл.инсп. в гр. „ППД“ в „ОП“ РУ Димитровград, че е връчил НП на 09.06.2025 г. в сградата на РУ, но не помни на кое лице – лично или на роднина. Административният орган е приел тази дата за редовно връчване и при липса на данни за оспорване на НП е отразил дата на влизането му в сила на 24.06.2025 г., респ. и за отнемането на 10 контролни точки с това НП.

Нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН разпорежда препис от наказателното постановление да се връчи срещу подпис на нарушителя, а когато той не може да бъде намерен на посочения от него адрес и новият адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването – чл.58, ал.2 от ЗАНН. Законодателят е въвел задължение за административния орган да връчи лично на лицето санкционния акт, с оглед регламентираните в закона възможности за защита на правата му. В конкретния случай ответникът, върху когото тежи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – чл.170, ал.1 от АПК, не ангажира доказателства за надлежното връчване на НП № 24-1228-002786/09.08.2024 г. по реда на чл.58, ал.1 или ал.2 от ЗАНН. Липсата на такива доказателства сочи на недоказаност на факта на влизане в сила на това наказателно постановление.

Преценката за влизане в сила на наказателното постановление е елемент от фактическия състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП, защото само въз основа на влезлите в сила наказателни постановления могат да бъдат отнети контролни точки. Едва при отнемане на пълния установен в закона брой контролни точки, настъпва ex lege загубване на правоспособността на водача и в резултат на това официалният удостоверителен документ – свидетелството за управление, престава да съответства на действителния правен статус на водача и следва да бъде върнато или иззето.

С оглед на гореизложеното, към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, посоченото наказателно постановление не е било влязло в сила по смисъла на чл.64 от ЗАНН, не е породило предвидените в чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. правни последици и не е налице настъпило ex lege отнемане на 10 контролни точки на водача на МПС в резултат на извършено от него нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, санкционирано с влязло в сила НП. Следователно към момента на налагането на процесната ПАМ жалбоподателката не е загубила придобитата правоспособност за управление на МПС и за нея не е възникнало задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Административният орган неправилно е приел, че към датата на издаването на обжалваната ЗППАМ за жалбоподателката е съществувало задължение за връщане на свидетелството за управление поради загубване на придобитата правоспособност от водача на МПС, вследствие отнемане на всички контролни точки, като законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменен.

При този изход на делото на жалбоподателката следва да се присъдят разноските общо в размер [рег. номер]., от които 1500 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса, които на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да се възложат в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. С., с адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.3, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000459 от 10.07.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на С. С. С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП „изземване на свидетелство за управление на МПС“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на С. С. С. [ЕГН], сумата от 1510 (хиляда петстотин и десет) лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.