Решение по дело №584/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20227060700584
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№349


гр. Велико Търново, 08.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ                                                                                                             

при участието на секретаря П.И. и прокурора ………….., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №584 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на адв. Хр. К., в качеството му на пълномощник на „Ваниз“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение №140/11.08.2022г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново. Жалбоподателят посочва, че с Определение №383/29.07.202г. по АД №531/2022г. по описа на АСВТ съдът е отменил решение на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново за погасяване на публичните задължения и прекратяване на производството по ИД №*********/2016г. за събиране на публичните задължения на „Старс Интернацианал“ ЕООД с ЕИК ..., обективиран в писмо изх. № С220004-178-0015485/28.06.2022г. Твърди, че за „Ваниз“ ЕООД е налице правен интерес да иска прекратяване на изпълнителното производство срещу „Страс Интернационал“ ЕООД, тъй като това дружество е заличено със съдебно решение по ТД №287/2018г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, а от друга страна е налице ревизионно производство, образувано за установяване на задължения на „Ваниз“ ЕООД като солидарен длъжник съгласно чл. 177 от ЗДДС. Счита, че след като „Страс Интернационал“ ЕООД е заличено от правния мир, то и неговите задължения следва да се считат за погасени по арг. от чл. 739 от ТЗ, което е основание за погасяване на задълженията по цитираното изпълнително дело.  

Моли съдът да отмени обжалваното решение, като върне преписката на публичния изпълнител с указания да бъдат отписани задълженията на „Страс Интернационал“ ЕООД. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: 

С Решение №140/11.08.2022г. на и. д. директора на ТД на НАП – В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 266 – чл. 267 от ДОПК, решаващият орган е отхвърлил жалбата на „Ваниз“ ЕООД срещу отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново за погасяване на публичните задължения и прекратяване на производството по ИД №*********/2016г., образувано за събиране на публичните задължения на „Старс Интернацианал“ ЕООД с ЕИК ..., който отказ е обективиран в писмо изх. № С220004-178-0015485/28.06.2022г.

Решението е връчено на дружеството жалбоподател на 17.08.2022г. видно от намиращата се на стр. 12 от делото обратна разписка за връчването му.  Жалбата срещу него е подадена в ТД на НАП – В. Търново на 22.08.2022г, т.е. в срока по чл. 268, ал.1, изр. І от ДОПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Подписано е от лице, надлежно оправомощено да изпълнява функциите на решаващия орган по чл. 267 от ДОПК съгласно приложената по присъединеното АД №531/2022г. по описа на АСВТ Заповед №1276/07.04.2022г. на изп. директор на НАП/стр. 82 от посоченото дело/. Обжалваното пред административния орган действие/отказ е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и в рамките на правомощията му по чл. 225, ал. 1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на и.д. директора на ТД на НАП – В. Търново представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването им. Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, а процедурата по издаването им е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.

Межда страните по делото не е спорно и от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че посредством ЗВР №Р-04000422000256-020-001/17.01.2022г. е образувано ревизионно производство за установяване на отговорност на „Ваниз“ ЕООД по реда на чл. 177 от ЗДДС за дължимия данък по доставки, извършени от „Старс Интернационал“ ЕООД  по фактури, издадени през периода 01.07.2017г. – 30.09.2017г. Издаден е Ревизионен доклад №Р-04000422000256-092-001/02.06.2022г. Ревизионното производство е спряно със Заповед №Р-040004220000256-023-001/20.07.2022г. за срок до 20.10.2022г. Не е спорно също така, че с Решение №Р-94/04.08.2020г. по ТД №287/2018г. по описа на ВТОС, поправено с решение от 06.08.2020г., е постановено прекратяване на производството по несъстоятелност на „Старс Интернационал“ ЕООД и заличаването на това дружество от търговския регистър.

На 13.06.2022г. от името на „Ваниз“ ЕООД е подадена молба до публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, с искане за заличаване на публичните задължения на „Старс Интернационал“ ЕООД за данъчни периоди по ЗДДС месеци 07.2017г.; 08.2017г. и 09.2017г. и прекратяване на производството по събирането им, като е приложил горепосоченото решение на ВТОС. По подадената молба се е произнесъл публичният изпълнител с писмо изх.№ С220004-178-0015485/28.06.2022г., като в него е посочил, че „Ваниз“ ЕООД и неговият представляващ не са в кръга на лицата, които имат право да искат отписване на задължения и прекратяване на производството по събиране на задължения на „Старс Интернационал“ ЕООД. Това произнасяне на публичния изпълнител е обжалвано по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, като с Решение №121/12.07.2022г. на директора на ТД на НАП – В. Търново жалбата на „Ваниз“ ЕООД е оставена без разглеждане. Това решение е било обжалвано пред Административен съд – Велико Търново, който с Определение №383/29.07.2022г. по АД №531/2022г. го е отменил и е върнал преписката на директора на ТД на НАП – В. Търново за произнасяне по съществото по подадената жалба срещу отказ на публичния изпълнител, съгласно дадените  в определението указания. След връщане на преписката и разглеждане на жалбата, директорът на ТД на НАП – В. Търново се е произнесъл с обжалваното Решение №140/11.08.2022г., с което е оставил без уважение жалбата на „Ваниз“ ЕООД и е потвърдил действие на публичен изпълнител, обективирано в писмо с изх. №С220004-178-0015485/28.06.2022г.

С обжалвания акт на публичния изпълнител, потвърден от решаващия орган, не е постановен отказ по същество за погасяване и отписване на задължения, както счита жалбоподателят, а всъщност искането му е оставено без разглеждане поради липсата на активна процесуална легитимация, т.е. поради липсата на правен интерес – хипотеза, предвидена в разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК. Настоящият състав намира, че публичният изпълнител правилно е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя. Към момента на подаване на искането до публичния изпълнител за погасяване на задълженията и прекратяване на производството по изпълнителното дело за събиране на публичните задължения на „Старс Интернационал“ ЕООД, дружеството жалбоподател няма качеството на страна в изпълнителното производство по смисъла на чл. 210, ал. 1, т., т. 1 – 4 от ДОПК. В този смисъл е изрично посоченото в мотивите на Определение №8791/11.10.2022г. по АД № 9198/2022г. по описа на ВАС. Такова качество жалбоподателят ще придобие едва с евентуалното издаване на ревизионен акт, с който се определя отговорността  му по чл. 177 от ЗДДС за задължения на длъжника „Старс Интернационал“ ЕООД, както е изтъкнато в решението на ответника. Това становище е застъпено от съда по влязлото в сила Решение №350/21.10.2022г. по АД №590/2022г. на АСВТ, където е разгледан идентичен казус по подадена от „Ваниз“ ЕООД жалба срещу последващ отказ на публичен изпълнител със същия предмет. Изложените в цитираните съдебни актове съображения напълно се споделят и от настоящия състав.

След да бъде пояснено, че съображенията за недължимост на публичните задължения на „Страс Интернационал“ ЕООД жалбоподателят може да от прави при евентуално обжалване на ревизионния акт, издаден след приключване на образуваното посредством ЗВР №Р-04000422000256-020-001/17.01.2022г. производство, но няма как да защити ефективно правата си посредством обжалване на административни актове, издавани в едно чуждо/външно за него производство.   

При този изход на делото, с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, за юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в претендирания размер 500 лв., изчислен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възраженията на жалбоподателя досежно размер на дължимите на ответната страна разноски съдът намира за неоснователни предвид категоричната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК, приложима и в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144, ал. 2 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ваниз“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение №140/11.08.2022г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново.

ОСЪЖДА „Ваниз“ ЕООД от гр. В. Търново, ул. „Колоня товар“ №5, ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото в размер на 500/петстотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: