Р   Е  Ш   Е   Н   И  Е

№ 385

гр.Силистра, 24 юли 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

при секретаря Г.Й., разгледа докладваното от районния съдия ах.д.№ 969 по описа на съда за 2013 година и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Образувано е по жалба от ЗК “Казимир - 93” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Казимир, обл. Силистра, представлявана от председателя Нело Димитров Неделчев, срещу Заповед № 722 / 14. 05. 2013 г. на Кмета на Община Силистра, издадена на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. С обжалваната заповед, кооперацията е задължена да заплати сумата от 16 135.20 лева, представляваща обезщетение за неправомерно ползване на земи от общинския поземлен фонд.

Жалбоподателят твърди, че цитираната заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й административният орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила установени в АПК. Твърди, че на първо място е нарушено изискването на чл.26 от АПК, тъй като кооперацията не е уведомена за започване на административно производство срещу него. Смята, че в нарушение на чл. 34 и чл. 45, ал. 1 от АПК от него не са изискани никакви доказателства, относно ползването на имотите, описани в обжалвания акт. Счита че, издадената заповед е постановена, без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата по ползването на имотите и отношението им към кооперацията, както и че не е установено по категоричен начин ползването им от кооперацията през предходната година. Твърди, че заповедта е издадена в противоречие на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ и като цяло моли издадената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община Силистра, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не депозира стаановище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена в нарушение на чл. 34, ал. 1 от АПК и чл. 35 от АПК - при неизяснени факти и обстоятелства и без да е дадена възможност на жалбоподателя да участва в административното производство, като даде обяснение и представи възраженията си, каквото задължение е вменено с общата разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От документите в административната преписка не може да се установи по никакъв начин, че действително жалбоподателят е ползвал неправомерно описаните държавни имоти за периода стопанската 2012 / 2013 г. Не се съдържат никакви мотиви, от които да се разбере как, на базата на какви данни и доказателства наказващия орган е направил своите констатации. Представена е единствено справка – извлечение от интернет страницата на ДФ “Земеделие” разплащателна агенция за декларираните кадастрални имоти по директни плащания, която е годно доказателствено средство да установи ползване от лицето, но тя касае редица имоти, без от самата заповед да става ясно кои точно са ползвани неправомерно, а други доказателства не са ангажирани по делото.  Съгласно разпоредбите на  чл. 34 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Едва след установяване на това обстоятелство и издаване на заповед за неправомерно ползване, органът може да определи сумата, която да се внесе за това ползване. В атакуваната заповед липсва разпореждане за изземване на имотите, а и видно и от събраните доказателства, такава нарочна заповед няма, като единствената заповед в преписката е атакуваната, с която е наредено ползвателят да внесе определена сума. Освен, че липсва разпореждане за изземване на имот, без никакво правно основание, ответникът е наредил, че в случай на неплащане на сумата, по отношение на жалбоподателя ще се предприемат именно действия по изземване на имотите.  Следва да се има предвид, че внасянето на трикратния размер на средното годишно рентно плащане, предвидено в чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е една възможност, установена в полза на адресата на заповедта за изземване. Административният орган няма правомощието да задължава неправомерния ползвател да внася определена сума по реда на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, а е длъжен само да му укаже тази възможност. Това е така, защото в производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ, независимо от кой орган се провежда – кмета или директора на Областна Дирекция „Земеделие” главното административно правоотношение е изземването на имота от неправомерния ползвател. Предвидената в чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ процедура за заплащане на парична сума, е една законова възможност, предвидена в полза на неправомерния ползвател, от която, ако той се възползва и заплати тази сума и ако правоимащото лице, заяви писменото си съгласие за получаване на тази сума, изземването на имота се отменя от органа, който го е наредил. В това производство не е предвидена възможност за издаване на заповеди, с които се нарежда единствено и само заплащане от неправомерния ползвател на определена парична сума. След като в закона не е предвидена възможност за издаване на заповеди, само и единствено при условията на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, то тези условия се явяват акцесорни и зависят от съществуване на главното административно правоотношение, с което се изземва имота. Доказателства за наличието на такава заповед за изземване на имотите не са представени по делото, като не се твърди и съществуването й, а за законосъобразното издаване на заповед по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е задължително наличието именно на такава предходна заповед за изземване.

По изложените съображения, съдът намира, че издадената Заповед № 722 / 14. 05. 2013 г. на Кмета на Община Силистра е незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения и като такава следва да бъде отменена.

       Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 250.00 лева.

       Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

         ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 722 / 14. 05. 2013 г. на Кмета на Община Силистра, с която е наредено на ЗК “Казимир - 93” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Казимир, обл. Силистра, представлявана от председателя Нело Димитров Неделчев, да заплати на осн. чл.34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, сумата от 16 135.20 лв., представляваща трикратен размер на средно годишно рентно плащане определено за стопанската 2012 / 2013 година.

 

       ОСЪЖДА Кмета на Община Силистра да заплати на ЗК “Казимир - 93” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Казимир, обл. Силистра, представлявана от председателя Нело Димитров Неделчев сумата от 250.00 / двеста и петдесет / лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Административен съд-Силистра, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: