О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 31/26.02.2014г. Гр.Девня
Девненски районен съд,пети състав,в закрито заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН
НИКОЛОВ
Като разгледа
докладваното ЧНД №54/2014г.по описа на РС *, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.243 ал.ІІІ вр.ал.І НПК и е образувано по жалба на И.Д.И., ЕГН **********
*** –пострадало лице по ДП№117/2011г. по описа на РУП *, против постановление на РП *от 20.01.2014г., за прекратяване на наказателното производство
по ДП №117/2011г.по описа на РУП-Д*, водено срещу *, за престъпление по чл.209
ал.2 пр.1 НК, на основание чл. 243 ал.І т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК/деянието
не е извършено/.
Жалбата е
подадена от оправомощено лице, в законоустановения срок и е приета за разглеждане
като допустима.
Жалбоподателят
твърди, че не е доволен от постановлението на прокурора при РП Девня и иска да
го обжалва.
Съдът, като се
запозна с обжалваното постановление на РП *, материалите по ДП №117/2011г., намира жалбата за неоснователна,
поради следните съображения:
Наказателното производство е образувано срещу
* Г*, за това, че на 06.08.2007г. в гр.*, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила у *- нотариус с район на
действие РС Девня заблуждение и с това причинила имотна вреда на И.Д.И., Георги
Д.И., *-престъпление по чл.209
ал.1 НК.
В хода на разследването по ДП * е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
209 ал.2 пр.1 от НК – за това че на 29.05.2007г. в гр. *, с цел да набави за себе си имотна облага използвала заблуждението на
Александър Никитов – нотариус с район на действие РС – Девня и с това причинила
имотна вреда на И.Д.И., Георги Д.И., *.
В хода на проведеното разследване
била установена следната фактическа
обстановка :
И.Д.И., Георги Д.И., * притежавали в съсобственост недвижим имот, находящ се в гр. Девня,
кв.”Повеляново” ул.”Заводска” № 17, а именно – дворно място с площ от 900
кв.м., за което бил отреден парцел V-457 в кв.46 по плана на гр. *, заедно с построените в мястото жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м.,
второстепенна сграда с РЗП от 30 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 25 кв.м.
С пълномощно рег.№ 4506/14.05.2007г. на Посланика в Консулска Служба на
Република * Д.И. упълномощил своя
брат – И.Д.И., да продаде от негово име и за негова сметка съсобствения им
наследствен недвижим имот, а именно – 600 кв.м. идеални части от гореописания
недвижим имот. На 29.05.2007г. пред нотариус * – нотариус с район на действие РС – *, вписан в регистъра на НК под № 226 се явили И.Д.И., *, като продавачи на гореописания недвижим имот, както и обв. *, в качеството на купувач, като бил съставен нотариален акт № 106, том V,
рег.№ 1786, дело № 667/2007г., в който било вписано, че продавачите продават
целия недвижим имот – цялото дворно място от
С пълномощно от 05.09.2007г. обвиняемата
* упълномощила * да я представлява пред
институциите във връзка с продажбата на гореописания недвижим имот. На
05.02.2008г. недвижимият имот бил продаден от упълномощеното от Г*лице на Венцислав И.И..
На 15.09.2010г. И.Д.И. ***, в
която описал случилото се при продажбата на недвижимия имот. Било образувано ДП
за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК от страна на *.
В показанията си дадени в хода на
досъдебното производство, свидетеля И. Д. И. твърди, че при извършената
продажба пред нотариус Никитов е станала грешка и той и семейството му никога
не са се уговаряли с обвиняемата Господинова да продават целия имот. Твърди, че
той не е прочел съдържанието на нотариалния акт, а е разбрал по – късно от свои
съседи, че къщата му е продадена и заложена в Заложна къща „*. Свидетеля И. посочва, че в деня посочен в нотариалната покана, обвиняемата
Господинова е отишла по – рано при нотариуса и е излъгала, че са постигнали
споразумение и не се налага да бъде обезсилван нотариалния акт от 29.05.2007г.
Свидетеля И. твърди, че след това се е срещнал с обвиняемата и тя му е казала
да продължава да си живее в къщата, тъй като никой няма да ги изгони от там. Свидетеля
И. посетил и свидетеля *от Заложна къща „*”, който го уверил, че ако заплати сумата от 6000 лв. ще може да си върне
къщата. След това И. отново разговарял с обвиняемата *и казал, че ще потърси съдействието на полицията, но твърди, че след това е
бил заплашен от хора на съпруга на обвиняемата, които го предупредили да мълчи
и да не говори. Свидетеля И. твърди, че посочените заплахи са били отправени
към него шест или седем месеца след сключването на самата сделка.
В обясненията си дадени пред
разследващ полицай в РУП Девня в качеството на обвиняем, Господинова обяснила,
че действително уговорката със семейството на И. е била да закупи дворното
място. Заявила, че при получената нотариална покана се е явила пред нотариус,
но тъй като продавачите не са се явили два часа след уговорения
час, след като е подписала документ за явяването си тръгнала. Твърди също така,
че имота действително го е заложила при * и тъй като не могла да го откупи не знае какво е станало с него, а и след
това заминала за Великобритания.
Разпитан в качеството на свидетел * заявява, че касателството му по случая е единствено това, че е свързал
съпруга на обвиняемата с негов познат * И. ***, тъй като първия искал да продаде свой недвижим имот. В хода на
проведеното разследване не са били събрани други доказателства за отправените
към свидетеля И. заплахи, освен неговите показания в тази насока.
При така установената фактическа обстановка
прокурора при РП Д* е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че по делото не са събрани
доказателства за извършено от обвиняемата Господинова престъпление по чл. 209
ал.2 от НК или престъпление по ал.1 на същият текст. Прокурора е направил
подробен и задълбочен анализ на нормата на чл.209 НК като е описал, че при измамата съставомерните последици настъпват от действията на
заблуденото лице, като измамникът не въздейства пряко върху предмета на
посегателство, а увреждащото разпоредително действие се извършва от пострадалия
в полза на измамника. Последният, чрез действия, насочени към възбуждане или
поддържане на заблуждение /чл.209 ал.1 от НК/, или използвайки заблуждението,
неопитността или неосведомеността /чл.209 ал.2 от НК/, мотивира измамения да
извърши разпоредителните действия, които му причиняват имотната вреда. За
наличието на престъпното деяние измама по чл.209 ал.2 от НК в конкретния случай е било
необходимо да се констатира, че обвиняемата с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага
чрез активна дейност съзнателно е създала у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно
определено имуществено право, върху което се извършва известно разпореждане,
или със същата цел използува съществуващо заблуждение, неопитност или
неосведоменост на потърпевшия. На обвиняемата Господинова
е било повдигнато
обвинение, че е използвала заблуждението на
нотариуса относно това, че предмет на
сделката е бил целия имот и в нотариалния акт не е допусната техническа грешка
и с това причинила имотната вреда на И.Д.И. и неговите роднини. След съпоставка
на събраните по делото доказателства с нормата на чл.209 ал.2 пр.1 НК и след
като подведе събраните факти към фактическия състав на престъплението съдът
достигна до извода че деянието по чл. 209
ал.2 от НК от обективна страна се явява несъставомерно. Дори да се
приеме, че обвиняемата Господинова е заблудила нотариуса относно посочените
обстоятелства, без съгласието на отсрещната страна, нотариуса не е могъл да
предприеме действия по съставяне на нотариален акт за поправка на вече
изготвения или действия по обезсилване на същия, а безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 06.08.2007г. продавачите не са се явили в
нотариалната кантора, същите не са посетили нотариуса и в един по – късен
момент, както и сами не са упражнили правото си да обезсилят нотариалния акт по
съдебен ред. От друга страна към този момент разпоредителните действия с имота
вече са били извършени от страна на продавачите. Показанията на свидетеля И.Д.И.
в частта относно тяхното бездействие, а именно че не са сторили това поради
отправени заплахи от страна на близки на обвиняемата не могат да бъдат
възприети логично, тъй като според свидетеля заплахите са били отправени
няколко месеца след изповядване на сделката, а е видно, че имота е бил продаден
от пълномощник на обвиняемата на 05.02.2008г., т.е. девет месеца след датата на
продажбата – 29.05.2007г. Възниква въпроса за какво и с каква цел са били
отправени тези заплахи, след като е минало толкова много време от датата на
продажбата. Такива заплахи не биха могли да постигнат нищо, ако са отправени
след датата, на която продавачите е следвало да се яват при нотариуса, за
извършване на поправки в НА.
От субективна
страна деянието по чл.209 ал.2 пр.1 НК следва да е извършено при пряк умисъл. Доказателства
които да обосновават наличието на пряк умисъл у * да мотивира продавачите да извършат разпоредителните действия, които им причиняват имотната вреда липсват. Напротив, след като е била уведомена, че се
налагат поправки в съставения НА за покупко- продажба, обвиняемата Господинова
се е явила добросъвестно при нотариуса и е била готова да участва в
извършването на поправката. Поправката в НА обаче е била възпрепятствана от
продавачите, които не са се явили при нотариуса, въпреки, че са били уведомени.
С оглед гореизложените обстоятелства, съдът
счита, че заключението на прокурора, че наказателното производство срещу обвиняемата
* следва да бъде прекратено, поради установяване, че деянието не е извършено
за правилно и обосновано.
Контролът, който
съда осъществява по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК е както относно
законосъобразността, така и относно обосноваността на постановлението, с което
се прекратява наказателното производство. Настоящият съдебен състав намира, че изводите
на разследващият орган и на прокурора се явяват обосновани, постановлението на РП Девня е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното,съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП Девня
от 20.01.2014г., за прекратяване на наказателното производство по ДП
№117/2011г.по описа на РУП-*, водено срещу *, за престъпление по чл.209 ал.2 пр.1 НК,
на основание чл.243 ал.І т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК/деянието не е извършено/.
КОПИЕ от определението да се изпрати на И.Д.И.,
ЕГН ********** *** и на РП Девня.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест пред ОС *в седемдневен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: