РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч, 11.02.2019 година
.
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание
на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА В
гр. д. № 495 по описа за 2018 година и
за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание
чл. 247 от ГПК.
Постановено е съдебно
решение №264/30.11.2018 г. по гр.д. 495/2018
г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено като правилно
съдебно решение №355/30.07.2018 г. на Ловешки районен съд по гр.д. 705/2018 г. Посочено е, че това решение е
окончателно по цена на иска.
Подадена
е молба от пълномощника на въззивниците адв.А.Т. с вх. №589/23.01.2019 г. с правно основание чл.
247 от ГПК, с която иска да бъде отстранена явна фактическа грешка в частта на
съдебното решение на Ловешки окръжен съд по в.гр.д. № 495/2018 г. в която, в диспозитива на акта е посочено, че решението е окончателно по
цена на иска. Подробно се излагат съображения, че цената на иска е 9244 лв, т.е над 5000 лв и следователно
подлежи на касационно обжалване. Моли съда да допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива, като се постанови,
че въззивното решение подлежи на касационно обжалване
и се посочи срока и от кога тече същия.
По реда на чл.247 от ГПК от „***” АД е подаден отговор по искането в молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка, в която се изразява становище, че въззивното решение на подлежи на касационно обжалване, тъй
като цената на иска е под 20 000 лв, а спорът е
търговски.
Ловешки
окръжен съд намира, че не е допусната очевидна фактическа грешка в съдебно
решение №264/30.11.2018
г. по гр.д. 495/2018 г. на Ловешки окръжен съд. Предмет на разглеждане
от съда е търговски спор по смисъла на чл.287 от ТЗ, тъй като се касае за
сключен договор за банков кредит между жалбоподателите и „***” АД в качеството им на ипотекарни
длъжници. Безспорно за банката сделката е търговска,
тъй като е свързана с упражняваното от нея занятие, поради и което приложима е
разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 от ГПК, т.е.
не подлежат на касационно обжалване решенията по искове до 20 000 лв. за
търговски дела.
Освен това следва да се има предвид, че доколкото извода на ЛОС, че решението е
необжалваемо е правен въпрос, то той не подлежи на
пререшаване в производство по чл.247 от ГПК чрез поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението. В този
смисъл е и практиката на ВКС /опр. №41/31.01.2013 г.
на ВК/ по ч.гр.д.№283/2012 г. на І отд./, която
напълно се споделя и от настоящия състав.
Следва да се изложи, че за въззивниците-молители
съществува възможност да подадат касационна жалба, тъй като нейната допустимост
се преценява от ВКС, а не от въззивния съд и следователно не се препятства
правото на защита.
При това положение следва да бъде отхвърлена като неоснователна молбата на адв.А.Т., като пълномощник на въззивниците
М. и Н. Хараламбиеви вх. №589/23.01.2019 г. за поправка по реда на
чл.247 от ГПК на очевидна фактическа грешка в съдебно решение №264/30.11.2018 г. по гр.д. 495/2018 г. на Ловешки окръжен съд относно
текста „Решението е окончателно по цена на иска.”
Воден от гореизложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
молбата на адв.А.Т., като пълномощник на въззивниците М. и Н. Хараламбиеви
вх. №589/23.01.2019 г. за поправка по реда на чл.247 от ГПК на очевидна фактическа грешка в съдебно решение №264/30.11.2018 г. по гр.д. 495/2018 г. на Ловешки
окръжен съд относно текста „Решението е окончателно по цена на иска.”
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.