Решение по дело №34522/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4322
Дата: 1 декември 2021 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20211110134522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4322
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110134522 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1-3 КТ във вр. чл.225 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца СТ. В. СП., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.Ивайло № 9, ет.2, със съдебен адрес гр......................, чрез
адв.Е.П и адв.Т.Н. срещу ответник ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул. Ястребец № 23Б, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ 1/ за
признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № ********* от
18.5.2021г. на изп.директори на ответника, с която ТПО е прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.9 КТ, 2/за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Монтьор,
топлофикационни съоръжения”, с код по НКПД 71272004, с място на работа „Топлофикация
София” ЕАД, ТР „София Изток” - пренос и разпределение на топлинна енергия - отдел
„Експлоатация на ТПМ” - Звено „Топлопроводи и абонатни станции” - Четвърта искърска
магистрала“ при ответника, както и 3/ за заплащане на обезщетение от ответника на ищеца
за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 4590,00 лева за шест
месечен период считано от 26.5.2021г. до 26.11.2021г.
Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение/ТПО/, което е
било прекратено от работодателя. Твърди се, че уволнението е незаконно, защото ТЕЛК
комисията не е посочила каква друга работа може да изпълнява ищеца. Твърди, че заповед за
прекратяване на ТПО е била връчена при отказ. Оспорва, че ответника не е спазил чл.315,
ал.1 КТ и не му е предложил заемане на подходяща длъжност във връзка с издаденото от
ТЕЛК решение № 1507/15.4.2021г. с валидност до 1.4.2024г. или да продължи работа на
същата длъжност при осигуряване на подходящи условия. Оспорва, че преди уволнението
не е имало решение от здравен орган дали при работодателя има подходяща длъжност за
заемане.
Моли да се отмени незаконното уволнение, да бъде възстановен на работата, която е
заемал преди уволнението и да му се заплати сумата от 4590 лева за това, че е останал без
работа поради незаконното уволнение.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да се присъдят
1
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор, застъпва становище за
неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че
уволнението е извършено при съблюдаване на изискванията за законосъобразност.
Оспорени са всички факти изложени от ищцата в ИМ като неотговарящи на действителното
положение. Твърди се, че преди уволнението Комисия при работодателя-ответник е
извършила преценка дали има подходяща длъжност при ответника, и поради липса на
такава ТПО с ищеца е било прекратено. Оспорват се исковете за възстановяване на работа и
за заплащане на обезщетение, като се посочва, че прекратяването на ТПО е законосъобразно.
Не се оспорва, че страните са били във валидно трудово правоотношение/ТПО/, което е
прекратено с оспорената заповед, връчена при отказ.
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове и да присъди
сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокат, поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, изразява становище, че поддържа изцяло подадения отговор и направените с
него възражения и моли съдът изцяло да отхвърли исковите претенции.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети като доказателства следните копия на документи – оспорената
Заповед № ********* от 18.5.2021г. на изп.директори на ответника, с която ТПО е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ/л.8/; ЕР№ 1507/15.4.2021г. на ТЕЛК при Втора
МБАЛ-София ЕАД, като е записано, че лицето/ищеца/ не може да изпълнява длъжността си
монтьор и решението е влязло в сила на 14.5.2021г./л.9-10, л.39-40/; Трудов договор/ТД/ на
ищеца № 7/22.1.2018г./л.11-13/; длъжностна характеристика подписана от ищеца на
22.1.2018г./л.14-16/; допълнение към длъжностна характеристика подписана от ищеца на
22.1.2018г./л.17/; фиш за заплата на ищеца за януари 2020г./л.27/; Протокол № 03/26.4.2021г.
от заседание на комисия по трудоустрояване при ответника /л.37-38/; фиш за заплата на
ищеца за януари 2020г., и от януари 2021г. до май 2021г./л.46-51/.
С молба с вх.№89536/17.11.2021г. на ищеца, докладвана на съдията на 20.11.2021г. са
представени допълнителни писмени доказателства във връзка с указанията дадени с
определение по чл.140 ГПК, но поради късното депозиране на молбата в регистратурата на
СРС и поради липса на отбелязване в тази молба, че делото е насрочено за о.с.з. на
19.11.2021г. от 10,45 часа, тази молба не е докладвана в проведеното о.с.з., самия ищец не е
изложил пред съда информация, че такава молба е подадена, поради което ответника не е
запознат с нея, не е имал възможност да вземе становище, а към дата на постановяване на
решението тази молба няма как да се приеме от съда, защото всички доказателства са приети
в проведеното единствено о.с.з. на 19.11.2021г. Поради изложеното тази молба не се приема
от съда, не се разглежда и се оставя закачена на задната корица на делото, като преписа за
ответника също остава на корица на делото.
С определение № 7523/29.10.2021г. по чл.140 ГПК за безспорно е прието между
страните, че са били във валидно трудово правоотношение, което е прекратено с оспорената
заповед на ответника считано от 26.5.2021г., както и че заповедта е издадена от ответника
след произнасяне на Комисия по трудоустрояването и издадено и влязло в сила ТЕЛК
решение № 1507/15.4.2021г. с валидност до 1.4.2024г.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
За да бъде уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът следва да
констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материално правно
основание.
Съгласно чл.325, ал.1 КТ - Трудовият договор се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие: т.9 - (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 41 от
2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) при невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по
здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска
комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга
работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я
заеме.
В случая въведените от ищеца в процеса факти и обстоятелства, въз основа на които
обосновава незаконността на уволнението, са свързани с това, че уволнението е незаконно,
защото ТЕЛК комисията не е посочила каква друга работа може да изпълнява ищеца.
Оспорва се също, че ответника не е спазил чл.315, ал.1 КТ и не му е предложил заемане на
подходяща длъжност във връзка с издаденото от ТЕЛК решение № 1507/15.4.2021г. с
валидност до 1.4.2024г. или да продължи работа на същата длъжност при осигуряване на
подходящи условия. Оспорва, че преди уволнението не е имало решение от здравен орган
дали при работодателя има подходяща длъжност за заемане.
Видно от събраните по делото писмени доказателства процесната Заповед №
********* от 18.5.2021г. от формална гледна точка отговаря на императивните изисквания
на закона, и същата е мотивирана, следователно не може да бъде отменена на формално
основание.
Спорният между страните въпрос е дали ответникът е спазил трудовото
законодателство във връзка с трудоустрояване на ищеца, преди да престъпи до прекратяване
на ТПО съществувало между страните преди издаването на оспорената Заповед №
********* от 18.5.2021г.
От събраните по делото доказателства съдът достига до извод, че ответника е спазил
разпоредбите на трудовото законодателство и Кодекса на труда, както и подзаконовите
нормативни актове, като е създадена комисия по трудоустрояване/КТ/ преди уволнението
при ответното дружество, КТ е провела заседание, проверила е длъжностите за
трудоустрояване при ответника, КТ е проверила какви са възможностите за трудоустрояване
на ищеца при ответника, и след като не е установена длъжност, която да се заеме от ищцата
при съобразяване на указанията дадени от ТЕЛК съгласно издадените решения
законосъобразно ТПО е било прекратено по реда на чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Твърденията на ищеца изложени в ИМ изцяло се опровергават от събрания по делото
доказателствен материал, защото законовите изисквания са спазени и работодателя не е
могъл да задържи ищеца на работа на длъжност „монтьор” поради противопоказанията
дадени с ЕР на ТЕЛК, а същото не е обжалвано от ищеца, въпреки, че е знаел, че в
решението пише, че не може да изпълнява длъжността си.
За работодателя е останала единствената възможност да прекрати съществуващото
ТПО с ищцата, като е издадена оспорената заповед и ТПО е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.9 КТ. Самия работодател няма законово задължение да отправя запитвания до
3
ТЕЛК или НЕЛК на каква длъжност може да работи ищеца, защото здравните органи
посочват в ЕР само противопоказания и евентуално дали работника може да изпълнява
длъжността си при облекчени условия на труд. В конкретния случай на ищеца ЕР на ТЕЛК е
влязло в сила, без да се оспори от самия ищец пред НЕЛК, макар, че е имал тази
възможност, след като е считал, че може да продължи да изпълнява длъжността „монтьор”
при ответника, но при облекчени условия на труд.
В конкретния случай работодателя-ответник е имал само задължение да провери дали
при него има длъжност подходяща за заемане от ищеца при трудоустрояване, за което КТ
след заседание е дала заключение, че такава длъжност липсва, след което е било прекратено
ТПО с ищеца. Работодателя е длъжен да се съобрази с решенията на медицинските органи и
по специално ТЕЛК и НЕЛК при постановяване на решения за трудоустрояване на
работници, в противен случай работниците и служителите биха били натоварвани да
работят, въпреки налични здравословни проблеми, които водят до намалена
работоспособност, но работодателите нямат задължение да питат медицинските органи
каква работа може да върши трудоустроен работник.
Поради изложеното иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ подлежи на отхвърляне, тъй като е
недоказан, и уволнението е законно.
По исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, неоснователни се
явяват и акцесорните два иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната
длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без работа в период от 6-месеца след
уволнението. Така предявените два иска подлежат също на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски има само ответника, защото претенциите
са изцяло отхвърлени. Ищеца представя списък за разноските по реда на чл.80 ГПК, но
ответника не представя такъв.
В последното по делото о.с.з. ответника моли за присъждане на юр.к.възнаграждение
в среден размер по Наредба за заплащане на правна помощ, като ищеца не възразява.
Доколкото в чл.23, т.1 от Наредбата е предвидено разноски от 100-300 лева, то средния
размер следва да се определи на 200 лева, и този размер следва да се присъди в полза на
ответника.
Разноски за дължима държавна такса не се възлагат на никоя от страните съгласно
чл.78, ал.6 ГПК, защото предявените искове са изцяло отхвърлени, а ищеца е освободен от
заплащане на д.т., защото спорът е трудов.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените кумулативно обективно
съединени искове от ищец СТ. В. СП., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.Ивайло № 9,
ет.2, срещу ответник ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул. Ястребец № 23Б, 1/ ЗА ПРИЗНАВАНЕ
НА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЯНА на Заповед №
********* от 18.5.2021г. на изп.директори на ответника, с която ТПО е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.9 КТ – поради здравни противопоказания съгласно ЕР№
1507/15.4.2021г. на ТЕЛК при Втора МБАЛ-София ЕАД, 2/ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА
ЗАЕМАНАТА ПРЕДИ УВОЛНЕНИЕТО ДЛЪЖНОСТ „Монтьор, топлофикационни
съоръжения”, с код по НКПД 71272004, с място на работа „Топлофикация София” ЕАД, ТР
4
„София Изток” - пренос и разпределение на топлинна енергия - отдел „Експлоатация на
ТПМ” - Звено „Топлопроводи и абонатни станции” - Четвърта искърска магистрала“ при
ответника, както и 3/ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за оставане без работа след прекратяването на ТПО в общ размер от
4590,00 лева за шест месечен период считано от 26.5.2021г. до 26.11.2021г., на основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. чл.225, ал. 1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА СТ. В. СП., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.Ивайло № 9, ет.2, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Красно село, ул. Ястребец № 23Б СУМАТА от 200,00 лева ,
представляваща разноски сторени от ответника пред СРС за юр.к. възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК и чл.23, т.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 3.12.2021г. съгласно протоколно определение на съда от 19.11.2021г.
постановено в о.с.з.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5