№ 18459
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110141586 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от Х. П. А. срещу ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №
ПТО24-РД15-109/2/17.05.2024 г. на директора на ответното дружество;
2/ Конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „ръководител инсталация за
биологично третиране – Хан Богров“ при ответника;
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 24 268.62 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
срок от шест месеца в периода от 17.05.2024 г. до 17.11.2024 г;
4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 382.47
лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2024 г.
Ищецът Х. П. А. твърди, че на 30.03.2020 г. е сключил трудов договор
№ 672 с ответното дружество, по силата на който изпълнявал длъжността
„Ръководител инсталация за биологично третиране – Хан Богров“ с основно
трудово възнаграждение в размер на 3 462 лв. Допълва, че съгласно сключения
между страните трудов договор, ответникът дължал 1 % допълнително
трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж на ищеца, както и че към
2024 г. последният имал 17 г. трудов стаж.
Сочи, че на 17.05.2024 г. ответникът му връчил Заповед № ПТ024-
РД15-109/2/17.05.2024 г. за прекратяване на трудовия му договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение поради
съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като директорът на ОП
1
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД не притежава
законова компетентност да взема решения за променя в структурата на
предприятието и промяна в щатната численост.
Сочи, че съгласно Правилника за организацията и дейността на ОП
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“ решенията, които касаят
одобрението и промяната в структурата на предприятието, както и
одобрението и промяната в щатната численост на предприятието са от
компетентността на Столичен общински съвет.
Намира, че с оглед липсата на ангажирани доказателства за такова
решение, Директорът е издал незаконосъобразна заповед за съкращаване на
щата в предприятието, обусловила и издаването на процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Навежда доводи за липса на реално съкращаване на щата.
По изложените съображения моли съдът да признае уволнението за
незаконно и да го отмени, като възстанови ищеца на заеманато преди
уволнението длъжност.
Сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа, поради което
отправя и искане за осъждане на последния да му изплати обезщетение за
оставането му без работа в периода 17.05.2024 г. до 17.11.2024 г., което
изчислява на сумата от 24 268.62 лв.
Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор
работодателят неправилно е изчислил броя на дните неизползван платен
годишен отпуск, като определил обезщетение за 10 дни полагаем отпуск за
2024 г., вместо за 12 дни. С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да
заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за още два дни,
равняващо се на сумата от 382.47 лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че е допуснал описаните нарушения.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по силата
на което ищецът е изпълнявал описаната длъжност, както и че същото е
прекратено на 17.05.2023 г. на посоченото основание - чл. 328, ал.1, т. 2 КТ,
поради съкращаване на щата.
Твърди, че, поради възникнала производствена необходимост, със
заповед № ПТ024-РД15-109/29.02.2024 г. на директора на ОПСПТО щатната
длъжност на ищеца „ръководител инсталация за биологично третиране – Хан
Богров“ и длъжността „главен технолог, промишлено предприятие“ са
закрити и трансформирани в 2 щатни длъжности „технолог“.
Допълва, че е изготвено и ново щатно разписание с оглед извършената
промяна. Твърди, че съкращаването длъжността на ищеца е реално, тъй като
трудовата функция на ищеца е престанала да съществува.
Оспорва твърдението на ищеца, че съкращаването на щатни бройки не
е в компетентността на директора на ОПСПТО, като сочи, че Столичен
общински съвет взема решение единствено във връзка с промяна структурата
и щатната численост на предприятието, каквато промяна отрича да е
извършена.
Допълва, че поради неоснователността на твърдението за незаконно
2
уволнение, неоснователни се явяват и предявените искове за възстановяване
на заеманата позиция и за изплащане на обезщетение за оставане на работа.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ прави възражение за прихващане за сумата от 3 462 лв. -
изплатено на ищеца обезщетение на основание чл. 220 КТ и със сумата от
3 462 лв. - изплатено на ищеца обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ.
Оспорва и дължимостта на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за още два дни.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства /л.6/, че по силата на трудов договор № 672/30.03.2020
г. ищецът е заемал в ответното предприятие длъжността „Ръководител
инсталация за биологично третиране – Хан Богров“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 3 462 лв.
Безспорно е, че правоотношението между страните е прекратено с
връчването на 17.05.2024 г. на процесната Заповед № ПТ024-РД15-
109/2/17.05.2024 г. за прекратяване на трудовия договор на Х. А. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. /л.13/, издадена при
неспазено от работодателя предизвестие, получено от служителя на 17.05.2024
г. /л.14/.
Установява се по делото от събраните писмени доказателства, че
Заповед № ПТ024-РД15-109/29.02.2024 г. на Директора на ОП СПТО, е
наредено, във връзка с възникнала производствена необходимост за откриване
на допълнителни щатни бройки „технолог“, да бъде изготвено ново
длъжностно щатно разписание в сила от 01.03.2024 г., като бъде съкратена
единствената щатна бройка на длъжността „Ръководител, инсталация за
биологично третиране „Хан Богров“, като същата бъде вътрешно
преструктурирана в длъжността „технолог“. Наредено е овакантената
длъжност „главен технолог“ също да бъде трансформирана в длъжност
„технолог“.
По делото е представено щатно разписание в сила от 07.02.2024 г.
/преди издаване на заповедта на Директора/, съгласно което в Инсталация за
биологично третиране „Хан Богров“ съществуват следните щатни длъжности
/л.38 и поименно на л. 123/: ръководител, инсталация за биологично третиране
„Хан Богров“ – 1 щатна длъжност /заемана от ищеца/; главен технолог (зам.-
ръководител) – 1 щ.д.; технолог – 1 щ.д.; кантарджия – 5 щ.д; оператор, парни
и водогрейни съоръжения – 1 щ.д.; машинист – 4 щ.д.; шофьор, товарен
автомобил – 8 щ.д.; шофьор тежкотоварен автомобил – 4 щ.д.; машинен
оператор – 4 щ.д.; работник, рециклиране на отпадъци – 8 щ.д.
По делото е прието и щатно разписание в сила от 01.03.2024 г. /след
издаване на заповедта на Директора/, съгласно което в Инсталация за
биологично третиране „Хан Богров“ съществуват следните щатни длъжности
/л. 43 и поименно на л. 148/: технолог – 3 щ.д.; кантарджия – 5 щ.д; оператор,
парни и водогрейни съоръжения – 1 щ.д.; машинист – 4 щ.д.; шофьор, товарен
автомобил – 8 щ.д.; шофьор тежкотоварен автомобил – 4 щ.д.; машинен
оператор – 4 щ.д.; работник, рециклиране на отпадъци – 8 щ.д.
3
Видно от двете щатни разписания, общата численост на служителите в
предприятието е непроменена - 307 души.
Приети са като доказателства по делото длъжностни характеристики
за длъжността „технолог“ /л. 47/, както и за длъжността „ръководител,
инсталация за биологично третиране „Хан Богров“ /л. 8/, като между страните
липсва спор, а и се установява от сравнителния анализ на описаните
задължения и отговорности, че са налице съществени различния между
трудовите функции на двете длъжности, техните отговорности и йерархично
разположение във вътрешната структура на звеното.
Приета е като доказателство по делото и длъжностна характеристика за
Длъжността „Директор“, видно от т.5.5. на която последният „утвърждава
длъжностното и поименното щатно разписание на ОП СПТО“.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите В. Е. А., А. Р. М. и А.Т.Г., които съдът кредитира като
добровосъвестно дадени при условията на чл. 172 ГПК /доколкото
свидетелите са бивши или настоящия служителите в ответното предприятие/,
се установява, че е налице съществено различие между длъжността
„ръководител, инсталация за биологично третиране“ и длъжността „технолог“,
като първата разкрива административно-организационни функции, а втората –
производствени. Установява се, че след съкращаването на щата, функциите на
„ръководител“, свързани с документооборота са преразпределени общо между
останалите служители в предприятието на длъжност „технолог“.
Във връзка с предявените от ищеца осъдителни претенции и
направеното от ответника, в условията на евентуалност, възражение за
прихващане, по делото са анагажирани писмени доказателства – копие от
трудова книжка, фиш за работна заплата, както и е прието заключение по
основна и допълнителна ССчЕ. Видно от последното, дължимото на
работника обезщетение за оставане без работа, при съобразяване с
последващото сключено трудово правоотношение на по-ниско заплатена
длъжност и трудовия стаж на ищеца при ответника към момента на
прекратяване на правоотношението, възлиза на сумата от 22 284 лева.
Страните не са ангажирали други, относими към процесния спор,
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 224 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По така предявения иск процесуално задължение на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването
на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която
оспорва – обстоятелства, които не се спорни между страните.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже законността на
извършваното уволнение, в това число /с оглед направените от ищеца
възражения/, че извършеното съкращаване на щата е извършено от
оправомощен, съгласно действащата нормативна уредба, субект.
4
Първият според по делото въпрос е дали Директорът на ответното
предприятие е притежавал компетентност да извърши промяна в
структурата на предприятието, изразяваща се в предприетото съкращаване на
щата и трансформиране на длъжности.
По така формулирания въпрос, съдът намира следното:
Общинско предприятия „Столично предприятие за третиране на
отпадъци“ /ОП СПТО/ е стопанска структура, чрез която Столична община
осъществява самостоятелно стопанска дейност по смисъла на глава VI от ЗОС.
ОП СПТО не е юридическо лице и действа от името и за сметка на Столична
община. Общинското предприято се създава с решение на общинския съвет и
осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на правилник,
приет от общинския съвет, който ежегодно утвърждава приходите и разходите
по извънбюджетната сметка на общинското предприятие. С решението на
общинския съвет за създаване на общинското предприятие се определя
неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за
дейността му имущество. Общинските предприятия осъществяват дейности в
конкретни направления, изчерпателно изброени в чл. 53 от ЗОС /Решение № 3
от 21.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2018 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 19 от Правилника за организацията на дейността на
Общинско предприятие "Столично предприятие за третиране на отпадъци",
приет с Решение № 123 по Протокол № 71 от 28.02.2019 г.,
Столичния общински съвет приема решения, свързани с одобрение и промяна
в структурата на предприятието, както и одобрение и промяна на щатната
численост на предприятието.
Видно от чл. 3 от Правилника, щатната численост в предприятието е
307 души – каквато е и преди, и след извършеното от работодателя
съкращаване на щата.
Видно от Приложение № 1 към Правилника, структурата на
предприятието, в относимата към процесния казус част, включва Директор, на
когото е подчинен Заместник-директор „Производство“, който ръководи ИБТ
„Хан Богров“. Вътрешното разпределение на длъжностите в самата
инсталация за биологично третиране не се обхваща от нормативно уредената
структура в предприятието, поради което вътрешните организационни
промени, в това число закриването и трансформирането на едни щатни
длъжности в други /стига да не води до промяна в общата численост на
служителите/, е изцяло в работодателската власт на Директора на общинското
предприятие /така и в т.5.5 от представената по делото длъжностна
характеристика/.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице формални
основания за отмяна на процесната заповед, като същата е издадена от
надлежен субект на работодателска власт.
Спорен на следващо място е въпросът дали е налице реално
съкращаване на щата.
За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното:
За да се приеме за законосъобразно уволнението поради „съкращаване
5
на щата“, следва да се установи при дължимото от ответника главно и пълно
доказване, че то е реално, т. е. съответната трудова функция действително се
премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата
длъжност при запазване на характера на извършваната работа; че е станало
факт, след като е било възникнало трудовото правоотношение и е налице към
момента на уволнението, т.е уволнението да следва съкращаването на щата;
че е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва
такива промени.
В съдебната практика и теория е безспорно, че „съкращаване на щата“
по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ изисква премахване, считано от един
определен момент за вбъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции.
Освен това реално съкращаване на щатна бройка за определена
длъжност е налице не само при отпадане на трудовите функции, но и когато
част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите
функции изцяло се разпределят между други длъжности.
Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата
численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и
се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции –
така Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО , в
което е посочено, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата“ по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар.
„трансформиране“ на длъжности.
Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното
разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на
закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като
наименование, а по трудови функции. Предвидено е, че когато в комплекса на
трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на
закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята
характеристика трудови функции, то е налице реално съкращаване на щата.
Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се
изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично
сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и
съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, може
да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по
длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в
зависимост от съответната длъжност; от йерархичното място в структурата на
предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието.
Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения
следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения
за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с
оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността (в този
6
смисъл и Решение № 50069/30.03.2023 г. по гр. д. № 3244/2022 г., ВКС, IV ГО,
Решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ВКС, ІV ГО и др.).
В разглеждания случай при съобразяване на изложеното и при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че в
случая извършеното съкращаване на щата е реално, като същото е
извършено в хипотезата на трансформиране на длъжности – от общата
численост на персонала са закрити 2 щатни бройки /тази на длъжността,
заемана от ищеца - „ръководител, инсталация за биологично третиране“ и тази
на длъжността „главен технолог, заместник-ръководител“/, като на тяхно
място са открити две нови щатни места за длъжности, с различни трудови
функции – такива на длъжността „технолог“.
Този извод се обуславя на първо място от анализа на събраните по
делото писмени доказателства и по-конкретно на длъжностните
характеристики за длъжността „Ръководител, инсталация биологично
третиране“ и длъжността „технолог“. Несъмнено двете длъжности не са
идентични, нито е налице припокриване в основните им функции, което
обстоятелство по същество не се е и твърди от ищеца и не е спорно между
страните.
Независимо, че липсват оплаквания в тази насока, за пълнота на
изложението, съдът намира, че следва да посочи, че в процесния случай за
работодателя не е било и налице задължение да извършва подбор между
служителите в звеното.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК, правото на подбор по смисъла на чл. 329
от Кодекса на труда е субективно право на работодателя, което съпровожда
неговото право на уволнение. То може да се прилага само когато уволнението
на работника или служителя се извършва на следните три основания: при
закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и намаляване
обема на работата.
Същността на субективното право на подбор означава, че
работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за необходимо, при
уволнение на някое от посочените основания. Но има случаи, при които
упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително. Те се
отнасят до някои хипотези на основанието „съкращаване в щата“, когато то
засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови
функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду
всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на
работа.
При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на
трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от
подбор по преценка на работодателя. В тази насока са дадените разяснения и
в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
на ВКС.
По въпроса за задължителния подбор са постановени множество
решения на Върховния касационен съд, някои от които са задължителни на
7
основание т. 2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на
ВКС. Те са подчинени на разбирането, че работодателят няма задължение за
подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки
за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1
КТ. Обратно - винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на
щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една
длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор.
Задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят
изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които
заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се
прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове
работа, т. е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните
задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по
щата.
В конкретния случай, освен разликата в основните задължения и
трудовите функции на двете длъжности, следва да се посочи и, че в
практиката на ВКС /Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1561/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 34 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5826/2014 г., IV г. о., ГК/ изрично се приема, че между длъжност от ръководно
естество и длъжност, свързана с пряка изпълнителска работа, не може да има
идентичност. Когато съществен елемент от естеството на възложената работа
за една длъжност са ръководни функции, то при съкращаване на длъжност с
изпълнителски функции, не може да обоснове извод за фиктивно съкращаване
на щата при съпоставката на изпълнителската с ръководната длъжност.
Последната има ръководни функции, има задачи по организацията и контрол
върху работата на други лица и отговорност по осъществяване на
оперативната дейност на отдела. Длъжността „технолог“ няма такива
ръководни функции, видно от мястото в структурата на дружеството и
основната характеристика на изпълняваната работа. В този смисъл различието
между присъщите трудови функции на двете длъжности е съществено,
независимо от конкретните трудови задължения, предвидени за тях.
При тези съображения следва да се приеме, че фактическият състав на
чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ е осъществен и уволнението на служителя, извършено
едностранно от работодателя със заповед Заповед № ПТО24-РД15-
109/2/17.05.2024 г. на Директора на ответното дружество поради съкращаване
на щата, е законосъобразно.
С оглед на това, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението,
а доколкото съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, то
исковете за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа също следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 224 КТ:
8
За основателността на така предявения иск по делото следва да бъдат
установени следните обстоятелствата с правно значение: 1/ трудовото
правоотношение между страните да е прекратено; 2/ работникът или
служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години; 3/ правото
на отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 17.05.2023
г.; 4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/ размер
на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово
възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил дължимото му
обезщетение за неизползвания размер.
В конкретния случай, установява се от приетата и неоспорена от
страните ССчЕ /л. 80/, която съдът кредитира изцяло, като компетентно
изготвена, че ищецът е имал право, съгласно трудовия договор, на 20 р. дни по
чл. 155 от КТ и по чл. 156, ал.1, т.2 в размер на 7 дни или общо 27 р. дни на
година.
Пропорционално на отработеното работно време, по години ищецът е
имал право на 27 раб.дни за 2023 г. и на 10,13 р. дни за 2024 г.
При извършената проверка вещото лице е установило, че към датата на
прекратяване на правоотношението ищецът е имал останали неизползвани 2
дни платен годишен отпуск за 2023г. и 10 дни за 2024 г.
Посочено е, че размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ възлиза в
общ брутен размер на сумата от 2294,76 лв. както същото правилно е
начислено в последния, издаден от работодателя фиш и е изцяло изплатено
/обстоятелство, което не се оспорва от ответника/.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 224 КТ се явява изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството.
Същият своевременно е претендирал и доказал извършването на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева,
съгласно представения списък на разноските, платежно нареждане от
21.02.2025 г. във връзка с договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025
г., както и за сумата от 300 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ.
С оглед неоснователността на предявените искове и липсата на
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, сторените от ответника разноски
следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ишеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Х. П. А.,
ЕГН **********, срещу ОП „Столично предприятие за третиране на
9
отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със
Заповед № ПТО24-РД15-109/2/17.05.2024 г. на Директора на ответното
дружество; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „Ръководител, инсталация за биологично
третиране – Хан Богров“ при ответника; чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 268.62
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за срок от шест месеца в периода от 17.05.2024 г. до
17.11.2024 г; и чл. 224 КТ за сумата от 382.47 лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2024 г.
ОСЪЖДА Х. П. А., ЕГН **********, да заплати на ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2300 лева – сторени разноски от
ответника в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10