Присъда по дело №363/2023 на Районен съд - Плевен
| Номер на акта: | 133 |
| Дата: | 26 октомври 2023 г. (в сила от 8 февруари 2024 г.) |
| Съдия: | Радостина Ташева Гергичанова |
| Дело: | 20234430200363 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 февруари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към Присъда №133 от 26.10.2023г., постановена по НОХД №
363/2023г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти н.с.
Повдигнато е обвинение от Териториално отделение-*** към РП-
Плевен против подсъдимия Ц.В.К. от гр.*** с ЕГН ********** за това, че на
24.06.2016 година е транспортирал и извел през границата на страната -
ГКПП Видин с лек автомобил „***“ с регистрационен № *** А.М.М. с ЕГН
********** от гр. *** с цел да бъде използвана за просия и развратни
действия в Кралство *** - престъпление по чл.159б, ал.1 във вр. чл.159а, ал.1
от НК.
До даване ход на разпоредително заседание не е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство граждански иск.
Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло повдигнатото против
подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл.159б, ал.1 във вр.
чл.159а, ал.1 от НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа
на всички събрани по делото доказателства. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като предлага на същия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около 3 години при
първоначален строг режим и глоба в размер около 10 000,00 лева.
Защитникът на подсъдимия – адв. В. К. пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Счита, че в хода на
проведеното наказателно производство не са събрани доказателства, които да
обусловят извод за осъществено престъпление по чл. чл.159б, ал.1 във вр.
чл.159а, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, респ., че
негов автор е именно привлеченото към наказателна отговорност лице.
Развива доводи в подкрепа на предприетата защитна теза.
Подсъдимият Ц.В.К. в правото си на лична защита поддържа
изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от съда право на
последна дума заявява, че нищо не е направил.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ц.В.К. е роден на ***г. в гр. ***, обл. Плевен, живее в
гр.***, ***, български гражданин, със средно образование, неженен,
пенсионер, осъждан, ЕГН **********.
В началото на лятото на 2016 година свидетелката А.М.М. от гр. ***
пристигнала в гр. *** със свой познат. В града се запознала с подсъдимия
Ц.В.К. от гр. ***, който бил известен с прякорите „***“ и „***“.
Свидетелката отседнала в дома на подсъдимия в гр. *** на ул.“***“ № ***.
1
Един ден двамата отишли на гости в дома на приятел на подсъдимия, а
именно свидетелят З.Й.И. от гр.***. Последният периодично пътувал със
семейството си до Кралство ***, където членовете на неговото семейство
събират „бурки“ (дребни монети) и вторични суровини и по тези начини си
набавяли парични средства. Подсъдимият К. убедил свидетелката М. да
заминат за Кралство ***, където с подобна работа да изкарат парични
средства за ремонт на къщата му. Свидетелят З.И. им предоставил в заем
парична сума, с която подсъдимият К. и свидетелката М. заплатили
издаването на лична карта на последната На 24.06.2016 година с лек
автомобил „***“ с регистрационен № ***, собственост на свидетеля З.И. и
управляван от подсъдимия Ц. К., свидетелката М. била транспортирана и
изведена през границата на РБългария през ГКПП Видин за Кралство ***. В
посочения автомобил пътували и членове на семейството на свидетеля З.И.
След като пристигнали в гр. *** Кралство ***, подсъдимият К. взел личната
карта на свидетелката М., която била принудена да проси и проституира с
цел събиране на парични средства. Често подсъдимият й вдигал скандали за
това, че не успява да събере достатъчно пари. След около два месеца
подсъдимият К. се прибрал в Република България, а свидетелката М. останала
в Кралство *** при семейството на свидетеля И.. Един ден на улицата я
забелязал полицейски служител, който след като разбрал с каква дейност се
занимава предприел съответните действия, като уведомил българското
посолство и социалните служби. След няколко месеца, на 05.04.2017 година,
свидетелката А.М. била изпратена със самолет от Кралство *** до гр. София.
На летище София същата била посрещната от свидетелката Д.В. - служител
на Фондация „***“ и свидетелят И.И. - служител на Гранично ПУ - София.
Пред същите свидетелката М. разказала дотук описаната фактическа
обстановка, след което била настанена, като жертва на трафик на хора в гр.
Бургас, комплекс ’’***”.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
ангажираните в хода на производството писмени и гласни доказателства.
В подкрепа на гореизложената фактическа обстановка са показанията на
свидетелите А.М.М. (дадени в хода на досъдебто производство и приобщени
чрез тяхното прочитане), И.Д.И. (прочетени на осн. чл. 281, ал. 3 вр. с ал. 1,
т.3 от НПК), Д.В.С., З.Й.И. (дадени лично пред настоящия съдебен състав и
прочетените по реда на 281, ал.3 вр. с чл. 281, ал.1, т.2 от НПК дадени в хода
на досъдебното производство на 30.05.2018г.), В.Л.И. (дадени лично пред
настоящия съдебен състав и прочетените по реда на 281, ал.3 вр. с чл. 281,
ал.1, т.2 от НПК дадени в хода на досъдебното производство на 13.10.2017г.),
И.З.Ф. (прочетени на осн. чл. 281, ал. 3 вр. с ал. 1, т.3 от НПК)
До горните фактически изводи води и анализа на приложените по
делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното наказателно
производство, съответно прочетени по реда на чл. 283 от НПК и приобщени
2
към доказателствената съвкупност.
Съдът внимателно обсъди показанията на свидетелката А.М.М. (дадени
в хода на досъдебто производство и приобщени чрез тяхното прочитане, и
показанията и по ЧНД 1580/2019г. на РС-Бургас), като съобрази преди всичко
заключението на вещите лица по назначената и изготвена съдебна психолого-
психиатрична експертиза, което приема с доверие като обективно изготвено и
неоспорено от страните. Вещите лица посочват, че свидетелката А.М. страда
от лека форма на умствена изостаналост, като е достигнала нивото на
ежедневната реч и има изградени умения да води разговор и интервю и
притежава словесно-механична памет сравнително съхранена. Вещите лица са
категорични, че тя може да предаде правилно и реално събитията, в които е
била. От показанията на свидетелката М., които съдът приема с доверие като
обективни и убедителни се установява, че през 2016 година в гр. *** се е
запознала с подсъдимия, който и предложил да отидат в *** да печелят пари
за неговата къща.Твърди, че неговото собствено име е Ц., както и че бил
известен с прякорите „***“ и „***“. Тъй като нямала документ за
самоличност и съдействал да и бъде издадена лична карта. Изяснява се от
показанията и още, че през лятото на 2016 година напуснала пределите на
РБългария посредством бус, в който били около шестима души и че след
преминаване на ГКПП, подсъдимият и взел личната карта и се отправили към
Кралство ***. Посочва, че отначало се занимавала с просия, но Ц. бил
недоволен, че не изкарвала достатъчно и за това се наложило да започне да
проституира. Именно това обяснила чрез жестове на служител на реда, когото
видяла пред магазин в града, в който били отседнали. Показанията и
кореспондират с показанията на свидетелите И.Д.И. (прочетени на осн. чл.
281, ал. 3 вр. с ал. 1, т.3 от НПК) и Д.В.С., които съдът приема с доверие като
обективни, логични и непротиворечиви. Свидетелят И. в качеството си на
инспектор в група „Оперативно-издервателна дейност“ при ГПУ-София на
05.04.2017 година посрещнал на летище София свидетелката А.В.М., която
била предполагаема жертва на трафик, пристигаща с полет FR 6152 от
Кралство ***. При проведената беседа споделила със свидетеля И., че се е
запознала с подсъдимия през 2016 година и изложила пред него фактически
обстоятелства, които споделя пред органа на разследването и в показанията
си подробно обсъдени по-горе, основните сред които са, че е преминала с
ГКПП с бус (управляван от подсъдимото лице), след което подсъдимият и
взел личната карта, че в Кралство *** първоначално била принуждавана да
проси, а впоследствие и да проституира. От показанията на свидетелката
Д.В.С., които съдът приема с доверие като обективни и дадени под страх от
наказателна отговорност се установява, че като служител на Асоциация „***“
е посрещнала свидетелката М. след пристигането и на летище София по
сигнал на партньорски организации в чужбина. Излага свои спомени, според
които жената била много силно разтревожена и се налагало да я успокоява
продължително време и съдействала за настаняването и в кризисен център.
Съдът обсъди и показанията на свидетелите З.Й.И. и В.Л.И., дадени
3
лично и непосредствено пред настоящия съдебен състав и дадените от тези
свидетели показания в хода на досъдебното производство и прочетени по
реда на 281, ал.3 вр. с чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, след което намери, че следва
да бъдат приети с доверие дадените в хода на досъдебното производство
предвид тяхната пълнота и логичност, която съдът отдава на факта, че са
дадени в период от време близък до релевантния за настоящия случай. След
прочитането на последното в съдебно заседание свидетелят З.И. заявява, че ги
поддържа, а свидетелката В.И.: „каквото съм казала първия - път това е!). От
същите се изяснява, че подсъдимият и свидетелят З.И. били приятели, както и
че през лятото на 2016 година Ц. К. завел в дома им свидетелката А.М., която
им представил като своя жена. На тази среща било взето решение всички да
заминат в Кралство ***, като подсъдимият убедил и свидетелката Маринова
да отиде, като и обяснил, че ще трябва да проси. В изпълнение на
формираното намерение, подсъдимият съдействал на свидетелката Маринова
да и бъде издадена лична кърта със средства, заети от свидетеля З.И..
Изяснява се, че всички заедно, включително и други лица от семейството на
свидетелите - И. и И., напуснали пределите на РБългария през КГПП Видин
посредством бус, управляван от подсъдимия К.. В кралство *** всички,
включително и свидетелката М. се занимавали предимно със „събиране на
бурки“, което според даденото от свидетелката В.И. тълкуване е просене.
Съдът обсъдени и прочетените по установения в НПК ред показания на
свидетеля И.З.Ф., от които се установява, че същият е пътувал заедно с баба
си В.И.и дядо си З.И. за Кралство *** със зелен бус, управляван от мъж, но
яма спомен относно имената на другите пътници в превозното средство.
Съдът обсъди обясненията на подсъдимия Ц.В.К., като отчете, че
същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като ги
прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото
доказателствен материал, намери че същите са израз преди всичко на
предприетата защитна теза. Показанията му са логични и непротиворечиви в
частта, в която посочва, че е управлявал буса, с който свидетелката М. е
напуснала пределите на РБългария. Съдът не приема с доверие обясненията
наподсъдимия в частта,в която твърди, че в Кралство *** е бил в град,
различен от този в който е пребивавала свидетелката Маринова, тъй като са
изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствена
материал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира,
че подсъдимият Ц.В.К. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна престъпния състав на чл.159б, ал.1 във вр. чл.159а, ал.1 от
НК. От обективна страна: на 24.06.2016 година е транспортирал и извел през
границата на страната - ГКПП Видин с лек автомобил „***“ с регистрационен
№ *** А.М.М. с ЕГН ********** от гр. *** с цел да бъде използвана за
просия и развратни действия в Кралство ***. От субективна страна,
4
престъплението е осъществено при форма на вината „пряк умисъл“ по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Съдът намира, че всички елементи на престъпния състав с посочената
правна квалификация са налице. Транспортирането е действие на преместване
на пострадалия в пространството чрез превозно средство лично от
трафиканта или от друго лице, включително жертвата, с което трафикантът
съзнателно си служи. При международният трафик престъплението е
двуактно и е довършено с превеждане на трафикираното лице през границата
на страната. Налице са били знание и намерение, пострадалата да бъде
използвана за просия и развратни действия.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 159б, ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от десет
хиляди до двадесет хиляди лева.
При определяне на размера на наказанието на подсъдимия Ц.В.К. съдът
от една страна прие като смекчаващо обстоятелство неразумно дългата
продължителност на наказателното производство (приблизително около 6
години и половина към настоящия момент), което не се дължи на поведение
на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие –
относително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние
и тежестта на неблагоприятните последици, които са настъпили в резултат на
осъществяването му. Касае се за престъпление, реализирано спрямо лице,
страдащо от лека степен на умствена изостаналост и поради това
недостатъчната мисловна критичност на пострадалата улеснила
манипулирането и чрез предприетите от подсъдимия действия и внушения.
Резултат от упражненото престъпно посегателство са и настъпилите
значителни травматичните последици на психическото състояние на
пострадалата от престъплението, предвид данните по делото, според които
само при споменаване на името на подсъдимото лице, същата изпада в
състояние на тревожност, започва да плаче и да вика, че се страхува.
С оглед гореизложеното, съдът намери, че подходящ размер на
наказанието лишаване от свобода е 3 години, както и че за постигане целите
на наказанието, установени в чл.36 от НК е необходимо ефективното му
изтърпяване при първоначален „общ“ режим съобразно правилото на чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът намери, че с оглед постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция е необходимо наказанието глоба по
отношение на подсъдимия да бъде определено в размер на 10 000,00 (десет
хиляди) лева.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът
5
осъди подсъдимия Ц.В.К. да заплати в полза на РС - Плевен сумата от
1651,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6