Протокол по дело №227/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 212
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 1 ноември 2021 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20212200600227
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 212
гр. Сливен, 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова

Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20212200600227 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – частен тъжител Д. СТ. Г., редовно призован, се явява
лично.
Адв. Ф., редовно призован, не се явява.
Подсъдимата М. ИЛ. Т., редовно призована, се явява лично и със
защитника си адв. С.С..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Независимо от обстоятелството, че не се явява
моя адвокат, моля да се даде ход на делото.
Адв. С.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Съдът констатира, че по делото е постъпила писмена молба от адв. Ф.,
който заявява, че не възразява да се даде ход на делото. Поддържа жалбата.
С оглед становищата на страните, съдът НАМИРА, че са налице
основания за даване ход на делото, поради което

1
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по въззивна жалба на частния тъжител
Д.Г., чрез повереника му срещу присъдата на СлРС, с която подсъдимата М.Т.
е призната за невиновна и е оправдана по чл. 182, ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Тъжителят е осъден да заплати направените разноски. Изразява се несъгласие
с присъдата, като се твърди неправилно приложение на материалния закон.
Представено е допълнително изложение към въззивната жалба, в което се
изразява несъгласие с оправдаването на подсъдимата и с приложението на чл.
9 ал.2 от НК. Навеждат се и доводи за съществени процесуални нарушения.
Настоява се за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова,
осъдителна такава. Алтернативно се настоява за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав. Няма искане за доказателства.
Съдът ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам други доказателствени искания.
Адв. С.: Моля да бъде приет един документ, от който е видно, че
жалбоподателят е бил в болница. В същия момент той е искал детето да бъде
взето при него, след като той е бил в болница опериран.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Възразявам, понеже това обстоятелство е
ирелевантно към делото. Не съм запознат с този документ. Нито е свързано
със защитната теза, нито с един факт и обстоятелство, свързан със защитата
на подсъдимата. Моля да не го приемате.
Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

2
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА представеното писмо от 29.08.2020г. на
НОИ, Териториално поделение - Варна.

Съдът, с оглед становището на страните, намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Бих желал да кажа, че поддържаме въззивната
жалба така, както е внесена от моя процесуален представител. Не сме
съгласни с решението на първоинстанционния съд, защото на първо място,
подсъдимата е призната за виновна. На второ място, абсолютно всички
свидетели, които се явиха по делото, които в случая бяха от моя страна, които
са представителите на органите на реда, които са констатирали тези
нарушения и по безспорен начин се доказа, че тя съзнателно не ми е
предоставила да осъществя контакт с детето си, въпреки че то ми се е
полагало. На второ място, ние сме спазили на 100 % заповедта на здравния
министър, действаща към този момент и моя адвокат е посочил абсолютно
всички точки и членове от закона. На трето място, преди всяка една среща аз
писмено съм осведомявал бившата ми съпруга и майка на моето дете за моето
здравословно състояние и за това, че аз не съм имал контакт с болни от
Ковид лица и не ми е било известно към този момент аз да съм бил
преносител на заразата, което към момента е факт. Това, че аз съм бил в
коремна хирургия няма никаква връзка, както и всички посочени от тях
обстоятелства за това да бъде осуетен режима на личен контакт с детето ми,
косвено и пряко да ми бе накърнена връзката по този начин с детето при
положение, че аз нито веднъж или ако е имало някакво изключение на
3
осъществяване на този режим, карайки 12 часа в рамките на едно денонощие,
аз съм решил да си видя детето. Моля да бъде отменена оправдателната
присъда и да бъде постановена осъдителна присъда. Алтернативно, да се
върне делото за ново разглеждане. Не бива да се толерира такъв тип
поведение. Не вярвам да се толерира такъв тип поведение, защото има
нанесени върху психиката на детето вреди. Апелирам за справедливост.
Адв. С.: Уважаеми съдии, оспорваме изцяло жалбата, тъй като същата е
неоснователна. В момента, когато беше въведено извънредното положение,
тогава бяха затворени всички ресторанти и хотели. Представете си в тези
зимни месеци, ако този автомобил, с който бащата иска да придвижи детето
от Сливен до Варна, се получи някакво увреждане, къде и как между отделни
населени места това дете ще бъде подслонено. Няма ресторанти, няма хотели.
Той, ако е отговорен баща никога не би постъпил така, да иска в това
положение, когато е затворена цялата държава с пропускателни пунктове и
беше забранено излизането от домовете. Освен това бяха затворени всички
детски градини и детето беше спряно и трябваше да стои в къщи. Освен това
майката никога не е отказвала да даде детето на бащата тогава, когато на него
му се е полагало и когато не е имало такива забранителни мерки.
Извънредното положение се равнява на военно положение. Не може, след
като е забранено да се посещават и са затворени всички обществени
заведения, бащата да иска да вземе детето и да го придвижи до Варна.
Другият момент е, че по същото време бащата е бил с неустановен адрес.
Апартамента, на който се е водил като собственик, е бил продаден още март
месец. Той не е бил с установен адрес. Адреса, на който е постановено
съдебното решение за домуване на детето, това че той ще го вземе, вече там
не е бил собственик на този адрес. Другия въпрос, който е, че той може да e
заявил, че не е имал контакт, но негови близки и познати евентуално може да
са имали контакт в най-опасния сезон, когато беше тогава тази пандемия със
затварянето на цялата държава. Аз мисля, че съвсем отговорно е трябвало да
постъпи, да не се иска в такива моменти придвижването на детето в такива
големи разстояния. Освен това, той без всякакво разрешение, един месец
преди това, по-първите години е вземал детето и се е налагало да бъде
издирван цял месец от органите на МВР, за да може да върне детето, тъй като
той е бил с неустановен адрес в София. Със съдействието на полицията е било
4
установено в ІV РУ София къде той се намира и детето е било върнато на
майката. Аз считам, че никога майката не е отказала, дори когато той
закъснее с ден или два. Имало е случай, когато трябва да върне детето днес, а
той го връща след два дни. То е все пак един ден компенсация, когато не е
имало възможност детето да бъде при баща си и никога не са го оспорвали.
Освен това, когато детето е било включено в концерт, бащата дори не е
пожелал да отиде да види детето, че наистина участва. В кориците на делото
ги има всички тези доказателства. Нашето искане е да се остави съдебното
решение на СлРС като правилно и законосъобразно, като са кредитирани
всички писмени и гласни доказателства и да ни присъдите направените по
делото разноски.
РЕПЛИКА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: На първо място, възразявам с
изложеното от адв. С., тъй като в съдебното решение абсолютно никъде не е
записано на кой адрес аз трябва да пребивавам с детето. Ние не сме под
домашен адрес и аз смятам, че съм достатъчно отговорен да преценя първо
дали да се срещна с детето си и къде да бъде нашия престой. Ако трябва да
следваме тази теза, то до ден днешен не се знае какво ще се случи с моя
автомобил. Виждаме, че обстановката ни в страната до ден днешен не е по-
добра. Реципрочно, по същия начин, аз мога да кажа, че към този момент аз
имах жив родител, който се падаше дядо на Симона, който за съжаление вече
не е сред нас и той, както и аз също можем да бъдем заразени. По същия
начин аз не знам също с кого контактува детето плюс семейната среда и
всички членове на тяхното семейство. Смятам това за несериозно. Тези
решения аз смятам, че мога да взимам абсолютно сам, абсолютно отговорно и
да заставам над това, което съм направил и да си поема необходимата
отговорност. Това не е причина и никъде не е посочено, че заповедта на
здравния министър прекратява съдебните решения и връзката и правото на
контакт на родител с детето. Другото, което е, всички тези твърдения са
неверни. В кориците на делото може да видите, ние вече сме известни в
СлРС, малко по-малко в Окръжен съд, с десетки дела, които водим помежду
си. Преди това имахме процес по бракоразводно производство, там закона за
домашно насилие беше използван срещу мен, за да бъда оклеветен. Там бях
оправдан. Насилие не е упражнено към детето и моментите, в които адв. С. си
позволи да ме наклевети, че съм отвлякъл детето си, аз съм бил с равни
5
родителски права, както с майката. Обстоятелствата не касаят настоящото
производство. Ние сме тук за конкретни дати, за конкретния деяния. Всичко
останало смятам, че е субективно и лично мнение на всеки.
ДУПЛИКА НА АДВ. С.: Аз считам, че всички писмени и гласни
доказателства са достоверни, те са в кориците на делото. Той съвсем
умишлено, за да създаде проблем между него и майката на детето, беше
отрязал косата на детето без тяхно съгласие. Моля да потвърдите изцяло
решението на СлРС.

Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата.
Подс. Т.: Не отричам, че два пъти, когато беше началото на пандемията,
беше затворено почти всичко, имаше КПП на градовете, което ограничаваше
движението с цел безопасност на всички хора, още повече на малките деца и
възрастните хора, не считам че съм направила нещо, което да застраши
здравето на детето ми. Предвид всички обстоятелства и изострените
отношения с баща й преди това, по време на бракоразводното дело и след
това време, считам, че съм защитила детето си и вероятността отново да го
издирва полиция, защото ако той беше толкова доброжелателен, върна
дъщеря ми болна с разстроено и психическо състояние. Можете да видите и
по документите. Детето не беше делено от мен. Той изобщо не помисли за
нейното здраве. Тези два пъти всичко беше умишлено да ме злепостави и да
се водят още дела, да се опита да ме компроментира.

Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата.
Подс. Т.: Моля да бъде потвърдено решението на СлРС.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения в закона срок по чл.
6
340, ал.1 от НПК, за което съгласно чл. 340 ал.2 от НПК, ще се съобщи
писмено на страните.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.45 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7