Р Е Ш Е Н И Е

№  3310

гр.Варна, 09.11.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА                 

                           

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9665 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.100 ал.1 от СК.

Образувано е по молба на П.Й.Н. и И.Н.Н.. Молителите излагат, че са съпрузи от 18.11.2002 г.,като от брака си нямат  родени  деца.  Излагат също, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили своите лични и имуществени отношения помежду си за след развода. Поради горното, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака,без да издирва мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие,съгласно чл.100 и чл.101 от СК, и което е  в следния смисъл:

1. След прекратяване на брака, жената ще носи предбрачното си фамилно име - П.
2. Семейното жилище находящо се в гр.***, състоящ се от две стаи, кухня, баня , тоалет, килер, коридор, и два балкона, със застроена площ от 58.50 кв. м., собственост на трето лице  ще се ползва от И.Н.Н..
3. По време на брака не са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижими и движими вещи.
4. Издръжка помежду си съпрузите няма да си заплащат.
5. Разноските по делото ще бъдат заплатени от  двамата по – равно.

В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие. Поддържат споразумението и молят същото да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак П.Й.Н. и И.Н. Пенчева са сключили граждански брак на 18.11.2002год.,за което е съставен акт № ***от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е запазила фамилното име Н. .

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак преди повече от три години (чл. 100, ал. 2 СК), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. 

Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и като прецени, че постигнатото споразумение по чл.101 от СК отговаря на изискванията на закона, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена като развода между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание чл.100 ал.1 от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Предвид характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ, като от нея следва да се приспадне внесената при завеждане на исковата молба сума от 15 лв. и съпрузите следва да заплатят по 7.50 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 330 ал.3 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между И.Н.Н. ЕГН ********** и П.Й.Н.  ЕГН **********, сключен на 18.11.2002 г. с акт № ***, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в             гр.Варна, по взаимно съгласие, на основание чл.100 от СК.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.101 ОТ СК, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, както следва:

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ П.

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в гр.***, състоящ се от две стаи, кухня, баня , тоалет, килер, коридор, и два балкона, със застроена площ от 58.50 кв. м., на И.Н.Н. ЕГН **********

 

ИЗДРЪЖКА между съпрузите след прекратяване на брака  не се дължи.

 

Недвижими  и движими вещи съпружеска имуществена общност съпрузите не притежават.

 

ОСЪЖДА И.Н.Н. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 7,50/седем лв. и  0.50 ст./ лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа  към ЗДТ.

 

ОСЪЖДА П.Й.Н.  ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 7,50 /седем лв.  и  0,50ст./ лева на основание т.3, чл.6 от Тарифа  към ЗДТ  

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: