РЕШЕНИЕ
№ 1628
гр. Варна, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110101156 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „М. ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление обл. С. З., общ. Ч., с. М., срещу ответника Е. С. С., ЕГН
********** и срещу ответника П. П. П., ЕГН **********, за установяване
съществуването на вземането на „М." ЕООД по отношение на ответниците за сумата в общ
размер от 245.00лв., представляваща неплатени главници по фактури, както следва:
-фактура №********** от 04.07.23г. в частичен размер на 127.00лв., цялата на стойност
11483.30лв.;
-фактура №********** от 04.07.23г. в частичен размер на 118.00лв., цялата на стойност
3171.10лв. за предоставени стоки и услуги по Договор за сватбено тържество от 06.03.2023г.
/подробно описано във фактурите/, които суми са присъдени с издадена заповед
№7934/28.12.2023год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 14542/2023 год., по описа на ВРС, 25-ти състав.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Излага се, че на 06.03.2023г.,
между страните е бил сключен рамков Договор за сватбено тържество, с който
Възложителите приели преференциалните цени за настаняване и цени за мероприятие,
посочени в издадената Оферта №3466 от 06.01.2023г./ Анекс №1 към договора/, въз основа
на Заявка за мероприятие, съгласно чл.4.1 от договора. Така приели всички цени на стоки и
услуги, описани както в Оферта №3466 от 06.01.2023г., така и в листа с Напитки ресторант
към Офертата, съгласно чл.4.9 от договора. Страните договорили помежду си окончателни
1
стоки и услуги за сватбеното тържество, за които Изпълнителят посочил единични цени, а
Възложителите приели и възложили същите, удостоверено в писмена кореспонденция
между страните, състояща се от 74 мейла.
Съгласно 5.16. от договора възложителят е могъл да заяви претенции към Изпълнителя с
подробно описание на несъответствието между договорено и осъществено мероприятие и да
представи доказателство за това в срок до 5 дни, считано от датата на събитието.
Изпълнителят назначава проверка по постъпилата претенция и дава отговор на
Възложителя, дали приема претенцията и/или в каква част в срок от 5 дни, считано от
получаването й."
Излага се, че Възложителят не заявил претенции в срока по чл.5.16 от договора за
несъответствие между договорено и осъществено мероприятие.
Поради забава в плащането в периода от получаване на фактурите на 4 юли до 10 юли (5
работни дни по договора) на Възложителите им е било изпратено напомнително, с което ги
уведомили за очакваното плащане. Едва след 11.07.23г. последвали възражения за
недължимост на стойността: за 7 бр. кафета, поръчани от родителите им на сватбата, които
не са разполагали с пари в брой и са ги прехвърлили на сметката на стаята им, т.е на сметка
на Възложителите Е. и П.; за нощувка на стая 106, представляваща корекция, направена от
лелята на Възложителя Е., тъй като двете суми не били потвърдени от Възложителите;
възражение за плащане на ползваната услуга за настаняване в Г.п. на домашен любимец, тъй
като не били информирани предварително за цената; за плащане на наем на фото кът, тъй
като осветлението не било достатъчно и др.
С покана за доброволно плащане от 21.07.23г. ищцовата страна сочи, че е изложила
несъстоятелността на възраженията, направени при това извън срока по чл.5.16 от договора.
Последвало е частично плащане в размер 14409.40лв. по двете описани фактури, от които
остана неплатена сумата 245.00лв. по фактури: №********** от 04.07.23г. с неплатен
остатък 127.00лв. и №********** от 04.07.23г. с неплатен остатък 118.00лв.
След частичното плащане на стойността по фактура: №********** от 04.07.23г., останал
неплатен остатък 127.00лв. за следните стоки и услуги, а именно:
-кафе *** ед. цена 3.21лв. Х7=22.47лв. без ДДС или 24.49лв. с ДДС и
-за двойна стая в хотела /стая 106/ сумата 171.67лв. с ДДС, от която частично е заплатена
сумата 69.16лв. и остава дължима сума 102.51лв.
След частичното плащане на стойността по фактура: №********** от 04.07.23r. остава
неплатен остатък 118.00лв.
Тъй като Длъжниците не са посочили кое задължение погасяват по фактурата, на основание
чл. 76, ал.1 от ЗЗД, ищецът приел, че след погасяване на най-обременителните до размера на
сумата 118.00лв. остават:
-статив- ед.цена 20.83лв.х1=20.83лв.без ДДС или 24.99лв. с ДДС
-бъчва- ед.цена 16.67 х 2=33.34лв. без ДДС или 40.00лв. с ДДС
2
-драперия ед.цена 41.25лв. х1=41.25лв. без ДДС или 49.50 с ДДС
-рамка за снимки- ед.цена-41.67лв. х1=41.67лв. без ДДС, или 50.00 с ДДС, от която сума
частично е заплатена сумата 46.49лв. и остатъка е 3.51лв.
С втора покана за доброволно плащане от 07.08.2023г., ищецът сочи, че е пояснил, че сумата
е дължима. „М." ЕООД направило жестове към Възложителите, като им опростило много
плащания. Предвид което им предоставили последен 3-дневен срок за доброволно
изпълнение на дължимата сума 245.00лв. по описаните фактури. Срокът изтекъл, но
остатъка по фактурите към момента не е заплатен.
Моли се при изложеното, за постановяване на положително решение по предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, са постъпили отговори на исковата молба, като се сочи, че иска
е допустим спрямо П. П. П., но недопустим спрямо Е. С. С.. Ответницата се излага, че не е
страна по материалното правоотношение, видно от „Договор за сватбено тържество от
06.03.2023 г.", от което следва, че последната не е надлежен ответник.
Изразените становища са за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Заявява се, че претендираните суми за статив, бъчви, драперии, рамки за снимки, двойна
стая в хотела, са погасени със сторените плащания.
Сследва единствено да бъде разгледан въпроса за дължимостта на цената за 7 бр. кафета. Тя
не се дължи от Възложителя съгласно разпоредбата на чл. 5.5.2. от Договора, която
предвижда, че „Не се допуска трети лица /близки и роднини на Възложителя/ да решават,
възлагат и комуникират с Изпълнителя за събитието. Всички решения по организацията на
събитието ще бъдат уточнявани лично между Възложителя и Изпълнителя/чрез отговарящо
за събитието служебно лице/." Видно и от поканата за доброволно изпълнение на ищеца,
страните са се съгласили напитки като кафе да бъдат заплащани от гостите, а не от
Възложителя. Присъстващото в поканата за извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт, че кафета не са поръчвани от Възложителя, следва да се цени съгл.
разпоредбата на чл.175 ГПК.
Алтернативно, оспорва се и приложението на Оферта №3466/06.01.23г./Анекс №1 към
процесния Договор за сватбено тържество по отношение на претендираните с настоящия иск
суми, тъй като същият не е изпратен до електронния адрес на Възложителя П. П. -***, сочен
като адрес за кореспонденция между страните по договора, следователно не може да се сочи,
че е акцептиран и е станал неразделна част от него. Тази Оферта или Анекс не са описани в
приложенията на процесния договор, следователно не е представени на ответника при
подписването му. Не са му представени или приети и след това. Впрчем, следва да се
отбележи, че цялата приложена кореспонденция по имейл е осъществена от и към адрес,
неприсъстващ като валиден метод за кореспонденция между страните -***.
При изложеното се отправя искане за отхвърляне предявените искове, като неоснователни и
недоказани, и за присъждане всички направени разноски в настоящото производство,
включително адвокатското възнаграждение.
3
Ответниците в изложенията си в отговора на исковата молба излагат становище, че следва
да се съобрази нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД за погасяване на най-обременителното за тях
задължение;
-сочените от ищеца задължения не са най-обременителните, съгласно приложените фактури,
(Първо, по фактура №********** от 04.07.23 г. Стоки и услуги на по-ниска стойност от кафе
на стойност 3,21 лв. и стая на стойност 171,67 лв. са: бутилка минерална вода на ст. 1,83
лв./бр.; тарталети мус сирена на стойност 1,47 лв./бр,, тарталети с лимонов крем 1,47 лв./бр.;
коктейли шишчета кубински сандвич 2,57 лв./бр.; коктейлни шишчета зеленчукова атлетика
1,65 лв./бр.; мин.вода 1,2 л. - 2,57 лв./бр.; кока-кола продукти - 1,83 лв./бр.; сода - 1,65
лв./бр.; нат.сок - 1,83 лв./бр., сбора от които чувствително надвишава претендираните по
фактурата 127,00 лв. Така напр., само сбора от 96 бр. мин.вода от 0,5 л. по 1,83 лв. всяка,
сумира 175,68 лв. без ДДС. Следва да се отбележи и обстоятелството, че във фактурата не
присъстват единични цени на всяка от стаите, като по-този начин найобременителното от
задълженията е всъщност именно то - на стойност 5125 лв. без ДДС.
Второ, фактура №20000006738 от 04.07.23 г. Стоки и услуги на стойност по-ниска от 16,67
лв. без ДДС - за 1 бр. бъчва - това биват - коркидж - 4,17 лв./бр., сгъваем стол - 3,33 лв./бр.,
бира - 3,17 лв./бр.; вино розе - 13,75 лв./бр. Отново, сборът на цената на тези стоки и услуги
надвишава търсения от ищеца понастоящем размер от 118,00 лв. Така, 52 бр. бира се
остойностява на 164,84 лв. без ДДС.)
- ищецът тълкува неправилно чл. 5, т. 16 от процесния договор;
Ответниците твърдят, че:
- изпълнителят е следвало да изпрати отчет фактури за свършената работа, след
приключване на организираното мероприятие, съгласно чл. 4, т. 6 от договора;
- че окончателното плащане на услугите се извършва в 5 работни дни от събитието;
-ищецът не е сторил това, както в същия или на следващия ден, така и в срокът за плащане
на цената от възложителя, която е останала неясна до 04.07.2023 година; През това време
ответниците очаквали да разберат каква е начислената сума и били в готовност да заплатят
или представят своите възражения в уговорения между страните срок;
-вината за представяне на възражение от ответника едва на и след датата 11.07.2023 г. е
изцяло на търговеца;
-ответниците са се намирали извън територията на Р.Б. и са били затруднени да комуникират
пълноценно с ищеца в периода след забавата на кредитора;
Ответниците молят да се вземе в предвид, че с изпращането на процесните фактури на
04.07.2023 година, ищецът не е изпълнил пълно и точно своите задължения по договора,
свързани с отчитането на осъщественото мероприятие, поради което били изискани
допълнителни разяснения, което било видно от приложения към исковата молба имейл.
На следващо място се цитира пълното съдържание на договора.
В молба от 22.4.24 г. ответницата Е. П.а е взела отношение по становище от ищеца и отправя
4
искане съда да има в предвид, че преддоговорните отношения не са част от фактическия
състав на възникването на договорните такива.
Твърди, че договора е сключен и подписан единствено от П. П., като същият е заплатил на
ответника сумата от 1500 лева на 16.3.23 година. Оспорва да е налице акцептиране на
офертата;
Сочи се, че ответницата не е търговец, който има трайни търговски отношения с ищеца, за да
се твърди основателно, че липсата на възражение съответно мълчание по
неиндивидуализиран Анекс се приравнява на съгласие с разпоредбите на същия.
В молба от 23.4.24г., ответникът П. П.: -изразява несъгласие със становището на ищеца;
Твърди че, в становище от 23.4.24 г. изложените факти са нови.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна
следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното вземане - валидно
съществуващо правоотношение между страните, основано на договор, изпълнение
уговореното по договора от страна на ищеца и настъпване изискуемост на задължението на
ответника, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане. По делото ищцовото дружество следва да се установи и докаже
учредено заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК и издадена Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в полза на ищеца по основание /валиден договор,
имащ за предмет вземане срещу ответниците в размер на исковата сума; размер, длъжник и
падеж./
Със заповед №7934/28.12.2023год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 14542/2023 год., по описа на ВРС, 25-ти състав, е разпоредено
длъжникът Е. С. С., ЕГН: ********** с настоящ адрес гр. В., ул. “Д.“ № *, ет. * и
длъжникът П. П. П.,ЕГН: ********** с адрес гр. В., ж.к. “М.“ №***, вх. *, ет. *, ап. ***, да
заплатят солидарно на кредитора „М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление **********, представлявано от Л.Т.Г., следните суми, дължими за предоставени
стоки и услуги съгласно сключен между страните рамков договор за сватбено тържество от
06.03.2023 г. :
-сумата от 127 лева, представляваща неплатен остатък по фактура № 20000006739/
04.07.2023 г., формирана от стойността на седем броя кафета *** в размер на 24.49 лева с
ДДС и дължим остатък за цена за двойна стая /106/ в хотел в размер на 102.51 лева с ДДС;
-сумата от 118 лева, представляваща неплатен остатък по фактура № 20000006738/04.07.2023
г., формирана от стойността за предоставяне на статив в размер на 24.99 лева с ДДС; бъчва в
размер на 40 лева с ДДС; драперия в размер на 49.50 лева с ДДС и рамка за снимка с
неплатен остатък 3.51 лева с ДДС,
5
-ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 19.09.2023 г. до окончателното им изплащане,
-както и сумата от 425 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: дължими суми за
предоставени стоки и услуги съгласно сключен между страните Рамков договор за сватбено
тържество от 06.03.2023 г.
Видно от материалите по приложеното заповедно производство, в срока за възражение по
чл.414 ГПК, ответните страни са депозирали възражение срещу издадената заповед по
чл.410 ГПК, съответно на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск,
като са представени доказателства за предявяване на такъв при спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
При изложеното настоящото исково производство, се явява допустимо за разглеждане.
По делото е представен заверен за вярност с оригинала препис от договор за сватбено
тържество от 06.03.2023 г., като видно от същия е, че е подписан от ищцовото дружество и
единствено от посочен въложител ответника П. П. П., като не носи подписа на визиран
възложител – отв.Е. С. С..
При посоченото, съдът намира, че валидна двустранна възмездна облигационна връзка по
посочения договор, съществува само между ищеца „М.“ЕООД, ЕИК *** и ответника П. П.
П..
С оглед изложеното, исковата претенция спрямо отв.Е. С. С., подлежи на отхвърляне,
доколкото посочената не е страна в материалното правоотношение.
За доказване стойността на неплатените стоки, са ангажирани специални познания на вещо
лице по допусната и проведена ССЕ. В заключението си, което съда кредитира като
компетентно и обосновано, вещото лице М. В. П. сочи, че при ищеца се водят неиздължени
вземания по картона на ответника в общ размер на 247лв., по следните фактури:
Фактура №:Дата:Стойност:Платени:Неплатени: 127,00
20000067394.7.202311 483,3011 356,30
**********4.7.20233 173,103 053,10120,00
Доколкото задълженото лице по договора отв.П. не е посочил при плащанията, кои
задължения погасява, отчитайки разпоредбата на чл.76, изр.2-ро от ЗЗД, че се погасява най-
обременителното, съда приема първи вариант на отговора на въпрос 2-ри в ССЕ, че
остатъчните/непогасените задължения, са както следва:
по фактура № 6739/4.7.23г.:
-лаврак на плоча – 17,41лв.
-питка - 30,00лв.
-Натурален сок 0,250л. – 29,92лв.
6
-сода о,250л. – 25,18лв.
-Кафе *** – 24,49лв., или общо 127,00лв.
по фактура № 6738/4.7.23г.:
-рамка за снимки – 5,5лв.
-драперия – 49,50лв.
-бъчва – 40,01лв.
-статив – 25,00лв., или общо 120,00лв.
Ищцовото дружество с исковата си молба претендира като неплатени по фактура
№********** от 04.07.23г., следните стоки и услуги, а именно:
-кафе *** ед. цена 3.21лв. Х7=22.47лв. без ДДС или 24.49лв. с ДДС и
-за двойна стая в хотела /стая 106/ сумата 171.67лв. с ДДС, от която частично е заплатена
сумата 69.16лв. - дължима сума 102.51лв.
По фактура: №********** от 04.07.23r. - неплатен остатък 118.00лв.:
-статив- ед.цена 20.83лв.х1=20.83лв.без ДДС или 24.99лв. с ДДС
-бъчва- ед.цена 16.67 х 2=33.34лв. без ДДС или 40.00лв. с ДДС
-драперия ед.цена 41.25лв. х1=41.25лв. без ДДС или 49.50 с ДДС
-рамка за снимки- ед.цена-41.67лв. х1=41.67лв. без ДДС, или 50.00 с ДДС, от която сума
частично е заплатена сумата 46.49лв. и остатъка е 3.51лв.
За да се установи дължими ли са така претендираните като неплатени стоки и услуги,
следваше ищеца да установи при условията на пълно и главно доказаване, че е доставил
посочените стоки и услуги. В тази насока ищцовото дружество се позовава на приложена
към договора Оферта №3466 от 06.01.2023г./л.10-16/, като от изявленията си в исковата
молба настоява, че ответниците са приели всички цени на стоки и услуги, описани в нея.
Действително, видно от чл.4.9 от процесния Договор за сватбено тържество с дата
06.03.2023г., посочената Оферта с № 3466/6.01.2023г. представлява неразделна част от
договора, при което съда приема, че не следва да носи допълнителни подписи на
възложителите, за да се счита за част от договора, в каквато насока са възраженията на
ответните страни.
Запознавайки се обаче със съдържанието на тази Оферта, съда констатира, че същата
посочва само проектни и ориентиращи за страните минимални цени на стоки и услуги, като
напр.: според типове помещения – цени за настаняване; според различни варианти на меню
за възрастни и деца – минимални цени на куверт и минимални цени на напитки, според
ваиантите на изброени питиета. Посочени са и примерни цени на разходи за ресторант, за
допълнителни разходи, като наем на градина, както и такива по желание: дървен дансинг,
наем на шатра, маси и пр., за декарация, за транспорт на гости, за такса за внасяне на торта
и пр.
7
Посочената Оферта с № 3466/6.01.2023г., не доказва по никакъв начин, че описаните в нея
услуги и стоки са доставени от ищеца и са реално потребени от възложителите, посочени в
договора, явяващи се ответни страни по настоящото дело.
Твърдението на ищцовото дружество, че е посочил единични цени, че съответно
възложителите са приели и възложили същите, удостоверено в писмена кореспонденция
между страните, състояща се от 74 мейла, не може да се кредитира, както заради факта, че
цялата приложена кореспонденция по имейл е осъществена от и към адрес, неприсъстващ
като валиден метод за кореспонденция между страните -***., договорен в договора,
представен по делото, така и предвид липсата на представени доказателства от
изпълнителя - Анекс №1, съобразно договореното в чл.4.1 от Договора за сватбено
тържество, който е следвало да бъде представен от Изпълнителя, при потвърдени от страна
на Възложителя всички заявени детайли по мероприятието, с посочване цените за
настаняване и за мероприятието в Анекс №1 към този договор.
В тази насока се явява и разпоредбата на чл.4.6 за окончателното заплащане на услугите,
като е посочено за същите : „окончателното доплащане на услугите/изброени в Анекс №1/ се
извършва…“. Т.е. липсва такъв Анекс, подписан от страните, приложен по делото и/или към
Договора за сватбено тържество, като предвид изрично договореното в чл.4.1 от договора,
че Анекса ще бъде предоставен от Изпълнителя при потвърдени от страна на Възложителя
всички заявени детайли по мероприятието, то не може да се приеме, че този Анекс е
идентичен с описаната в т.4.9 от договора Оферта №3466/06.01.2023г.
При тези съображения, съдът намира, че не може да приеме, за доказано посредством
ангажираните по делото фактури, че ответните страни имат неизпълнено задължение по
фактура №********** от 04.07.23г. и По фактура: №********** от 04.07.23г., както следва
според претенцията на ищеца:
по фактура №********** от 04.07.23г. – неплатен остатък 127.00лв.:
-кафе *** ед. цена 3.21лв. Х7=22.47лв. без ДДС или 24.49лв. с ДДС и
-за двойна стая в хотела /стая 106/ сумата 171.67лв. с ДДС, от която частично е заплатена
сумата 69.16лв. - дължима сума 102.51лв.
По фактура: №********** от 04.07.23r. - неплатен остатък 118.00лв.:
-статив- ед.цена 20.83лв.х1=20.83лв.без ДДС или 24.99лв. с ДДС
-бъчва- ед.цена 16.67 х 2=33.34лв. без ДДС или 40.00лв. с ДДС
-драперия ед.цена 41.25лв. х1=41.25лв. без ДДС или 49.50 с ДДС
-рамка за снимки- ед.цена-41.67лв. х1=41.67лв. без ДДС, или 50.00 с ДДС, от която сума
частично е заплатена сумата 46.49лв. и остатъка е 3.51лв.
Сама по себе си дадена фактура не е основание за плащане цената на една стока. Цената се
дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка. И след като по делото
не е доказано да е извършена доставка на цитираните стоки и услуги, то не се дължи
заплащане от страна на ответника П., явяващ се единствен възложител по процесния
8
договор за сватбено тържество, на цената на описаните и претендирани такива стоки и
услуги от страна на ищеца.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство по искане на ищеца свидетели, следва да бъдат ценени с оглед
ограничителната разпоредба на чл.172 ГПК, като се има в предвид възможната им
заинтересованост, в качеството им на служители на ищцовото дружество. Но независимо от
това обстоятелство, показанията на свидетелите, съдът намира, че следва да посочи, че не са
насочени към установяване на изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца
за реална доставка на претендираните като неплатени от ответната страна стоки и услуги.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в съответствие със събраните по
делото доказателства и предвид разпоредбата на чл. 5.5.2. от Договора, която предвижда, че
„Не се допуска трети лица /близки и роднини на Възложителя/ да решават, възлагат и
комуникират с Изпълнителя за събитието. Всички решения по организацията на събитието
ще бъдат уточнявани лично между Възложителя и Изпълнителя/чрез отговарящо за
събитието служебно лице/“, доколкото не се установи да са възложени по надлежния в
договора ред от страна на възложителя по договора, то недължими и на още едно основание,
се яявват цените за 7 бр. Кафета и за настаняне в двойна стая в хотела на близки на
младоженката/неплатена частично/.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове, следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на всеки ответник се следват за присъждане на разноски, на
основание чл.78 ал.3 ГПК, по 400лв. за адв.възнаграждение, както заплатено в заповедното
производство, така и заплатено такова в исковото производство по чл.422 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВРЪРЛЯ искови претенции с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79
от ЗЗД, предявени от ищеца „М. ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.
М., общ. Ч. , обл. С. З., срещу ответника Е. С. С., ЕГН ********** и срещу ответника П.
П. П., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземането на „М." ЕООД по
отношение на ответниците, за сумата в общ размер от 245.00лв., представляваща
неплатени главници по фактури, както следва:
-фактура №********** от 04.07.23г. в частичен размер на 127.00лв., цялата на стойност
11483.30лв.;
-фактура №********** от 04.07.23г. в частичен размер на 118.00лв., цялата на стойност
3171.10лв. за предоставени стоки и услуги по Договор за сватбено тържество от 06.03.2023г.
9
/подробно описано във фактурите/, които суми са присъдени с издадена заповед
№7934/28.12.2023год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 14542/2023 год., по описа на ВРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „М. ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. М., общ. Ч. , обл. С. З., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е. С. С., ЕГН ***,
с постоянен адрес: гр-В., жк.М. ***, вх.*, ет.*, сумата от общо 800,00лв., представляваща
сбор от сторени разноски за заплатени адвокатски възнаграждение по ч.гр.д. № 14542/2023
год. по описа на ВРС, 25-ти състав и по гр№ 1156/2024г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „М. ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. М., общ. Ч. , обл. С. З., ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр-В., жк.М. ***, вх.*, ет.*, сумата от общо 800,00лв.,
представляваща сбор от сторени разноски за заплатени адвокатски възнаграждение по ч.гр.д.
№ 14542/2023 год. по описа на ВРС, 25-ти състав и по гр№ 1156/2024г. по описа на ВРС, 33-
ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10