Решение по дело №248/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.156 и сл. във връзка с чл.83, ал.4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на "С. - 73" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ж.к.“Разсадника“, вх.Б, партер, с адрес за кореспонденция с НАП: [населено място], р-н“Красна поляна“, ул.764, № 10, представлявано от управителя В. С. П., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 050992304413216/14.11.2023г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 8/31.01.2024г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново при ЦУ на НАП.

Седалището и адреса на управление към датата на обжалвания административен акт е бил в [населено място], ул.Вихрен, бл.160, вх.Д, ет.5, на което основание и съгласно Определение № 5568/08.05.2024г. по адм.д. № 4144/2024г. на ВАС първо отделение, компетентен да се произнесе е Административен съд Видин.

Жалбоподателят, който не се представлява в съдебно заседание, твърди в жалбата, че издаденият акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден в противоречие на материалния и процесуалния закон, поради което е незаконосъобразен и нецелесъобразен. Твърди, че основание системно неизпълнение на задълженията по ДДС от м.02.2019г. се дължи на влошено финансово състояние, но чрез продажба на активи се погасяват задълженията. Повечето от разплащанията са разпределяни от публичния изпълнител на НАП и дружеството няма правомощията да избира кои точно задължения да погасява.

Иска отмяна на акта за дерегистрация.

Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП Велико Търново, представляван по пълномощие от юрисконсулт, оспорва жалбата. Препраща към подробните доводи, изложени в самия административен акт.

Иска от съда да потвърди акта за дерегистрация по ЗДДС, както и потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административната преписка е приложена по първоначално образуваното, въз основа на депозираната жалба, адм.д. № 154/2024г. на Административен съд Видин.

Видно от Резолюция за извършване на проверка (РИП) № 052692304400714/14.11.2023г. (л.51 от адм.д. № 154/2024г. на Адм.съд Видин), гл.инспектор по приходите в офис Видин на ТД на НАП В.Търново е следвало до 16.11.2023г. да извърши проверка и до 23.11.2023г. да се произнесе за наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС на "С. - 73" ООД, ЕИК *********.

Въз основа на тази РИП, още на същата дата -14.11.2023г., е издаден Акт за дерегистрация (АДЗДДС) № 050992304413216/14.11.2023 г. (л.52 от адм.д. № 154/2024г. на Адм.съд Видин). Той е издаден на три различни законови основания за прекратяване на регистрацията при данъчни нарушения - чл.176, т.1, т.3 и т.6 от ЗДДС. При издаването му, органът се позовава на предходни, извършени преди конкретния РИП процесуални действия, в това число и протоколи за проверки и справки за задължения на проверяваното дружество. Всички те са приложени по административната преписка и са съобразени от ответника при произнасянето му по административен ред по обжалването на акта.

Дружеството е обжалвало процесния акт по административен ред.

С Решение № 8/31.01.2024г. Директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново частично е потвърдил акта за дерегистрация, като две от основанията са отпаднали, поради което и не подлежат на обсъждане в настоящото съдебно производство. Относимите към тях доказателствата също не е необходимо да бъдат обсъждани и на друго допълнително основание, а именно с цел да не формират мнение за процесуалното поведение на данъчно задълженото лице. Касае се за проверките на адреса за кореспонденция и представянето на изискани оригинални счетоводни документи от проверяваното дружество.

Обжалването на потвърденото основание за дерегистрация по чл.176, т.3 от ЗДДС, а именно че лицето системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, ангажира съда с обсъждане единствено на относимите към него доказателства.

Процесният АДЗДДС е връчен лично срещу подпис на управителя В. С. П. на 23.11.2023г. (л.53 от адм.д. № 154/2024г.).

Видно от съдържанието на акта, системното неизпълнение на задълженията по ЗДДС е установено от проверка, приключила с Протокол П-04000523088517-073-001/26.09.2023г. (л.56 от адм.д. № 154/2024г.), както и справки за задълженията.

Установено е, че е образувано ИД № 52140000259/2014 г., в което са включени задължения за ДДС, други данъци, ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, като към 26.09.2023г. задълженията са общо в размер на 1 174 222,51 лв., в това число главница 755 366,86 лв. и лихви 418 855,65 лв.

При проверка по данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя е установено, че той не е плащал дължимия ДДС от м.02.2019г. до дерегистрацията.

След като е възприел, че част от основанията в АДЗДДС не са достатъчни за дерегистрация, Директорът на ОДОП е потвърдил само това по чл.176,т.3 от ЗДДС.

За да го потвърди е приел, че е налице системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. Мотивирал се е, че при дерегистрацията по т.3 материалният закон изисква изпълнението задълженията по ЗДДС, вкл. и тези по чл.89, ал.1 от ЗДДС - когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася подадената справка-декларация.

Възприето е посоченото в АДЗДДС, че от данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя е видно, че не е плащал дължимия ДДС от данъчен период м.02.2019г. до потвърждаване на дерегистрацията с решението.

Позовал се е и на изисканата и получена в хода на административното обжалване Справка за общите задължения към 15.11.2023г., която установява задължения на „С.-73“ ООД по ЗДДС, а именно невнесени задължения за ДДС по подадените от лицето справки-декларации по ЗДДС за 29 данъчни периода, общо в размер на 297 749,61 лв. и лихви за тях общо в размер на 170 097,79 лв., както и лихви за ДДС общо в размер на 15 644,69 за други още 41 данъчни периода.

Решението на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП Велико Търново, е връчено на дружеството на адреса за кореспонденция с органите на НАП на 09.02.2023г. (л.26 от адм.д. № 154/2024г. на Адм.съд Видин).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване акт – акт за дерегистрация по ЗДДС, и в законоустановения срок, съобразно Определение № 397/15.01.2025г. по адм.д. № 88/2025г. първо отделение на ВАС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнало с Резолюция за извършване на проверка (РИП) № 052692304400714/14.11.2023г. Резултатите от нея се базират на предходен Протокол № П-04000523088517-073-001/26.09.2023г. Към двете дати седалището и адресът на управление на дружеството са били в [населено място], което се установява при справка в търговския регистър. На основание чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица, а именно ТД на НАП Велико Търново. С оглед горното актът за дерегистрация е издаден от териториално компетентен орган. Адресът на управление на дружеството е променен на [населено място] в хода на обжалването, поради което това не влияе на териториалната компетентност на административния орган.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочават административното производство и да водят до отмяната му. Актът за дерегистрация, видно от материалите по административната преписка, е получен лично срещу подпис от управителя на дружеството.

В случая оспореният акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Той съответства на законовите изисквания за форма на административния акт по чл.120 от ДОПК. При неговото издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, като такива не се и твърдят в от жалбоподателя.

По материалната законосъобразност съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията по ЗДДС е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл.176 от същия закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби.

Според чл.176, т.3 от ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон.

Разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДДС гласи, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

По отношение на обстоятелствата по чл.176, т.3 от ЗДДС установените факти от приходната администрация не са оборени от жалбоподателя към датата на издаване на акта за посочените данъчни периоди, както и не са представени доказателства, че към датата на издаване на акта декларираният от жалбоподателя ДДС за 29 данъчни периода, считано от м.02.2019г., е платен. Касае се за ДДС в размер на 297 749,61 лв. и лихви за тях общо в размер на 170 097,79 лв., както и лихви за ДДС общо в размер на 15 644,69 за други още 41 данъчни периода.

Освен ДДС, към 26.09.2023г. общите задължения с другите данъци, ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, са в размер на 1 174 222,51 лв., от които главница 755 366,86 лв. и лихви 418 855,65 лв.

Твърдението на жалбоподателя, че неплащането не е зависело от неговото поведение, поради наличието на финансови затруднения и наложено обезпечение от органите на НАП, с което той се е съобразявал не може да бъде възприето от съда. Касае се за един продължителен период от време, през който задълженията не само, че не намаляват, а видно от приложените справки драстично се увеличават. Този резултат може и да е породен от твърдените причини, но при всички положения той е изпълнил законовото условие на чл.176, т.3 от ЗДДС, а именно довел е до системно неизпълнение на задължението за плащане на дължимия ДДС.

Безспорно налице е системно неизпълнение на това задължение, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице.

Правилен е изводът на органа по приходите, че невнасянето на дължимия ДДС от страна на жалбоподателя за период от 29 месеца, е системно и това поведение на проверяваното лице осъществява състава на чл.176, т.3 от ЗДДС, при което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. В ЗДДС няма легално определение на понятието системно неизпълнение на дадено задължение, но в теорията и практиката се приема, че такова е налице, когато същото не е изпълнено три или повече пъти, което в случая е многократно надвишено.

Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят обори извода на органа по приходите, че за посочените по-горе данъчни периоди е внесъл дължимия ДДС по подадените от него справки-декларации. Това негово задължение произтича от чл.89, ал.1 от ЗДДС - да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

Въпреки дадената от съда възможност за ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата, респ. относно материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт, такива не са представени. Допуснатите и представени доказателства от страна на жалбоподателя не оборват приетото от административния орган.

След като дружеството не е изпълнявало задължението си, то съвсем законосъобразно органът по приходите е прекратил регистрацията му на основание нормата на чл.176, т.3 от ЗДДС, което този състав на съда възприема за правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното, доказателствата по делото установяват, че оспореният акт е издаден при наличие на материалните предпоставки на закона за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, както и предвид приложения по делото списък на разноските, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Поради това и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния орган, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева, определено на основание чл.161, ал.1 ДОПК във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1, пр. посл. във вр. с чл.83, ал.4 ДОПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "С. - 73" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ж.к.“Разсадника“, вх.Б, партер, с адрес за кореспонденция с НАП: [населено място], р-н “Красна поляна“, ул.764, № 10, представлявано от управителя В. С. П., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 050992304413216/14.11.2023г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 8/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, като неоснователна.

ОСЪЖДА "С. - 73" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ж.к.“Разсадника“, вх.Б, партер, с адрес за кореспонденция с НАП: [населено място], р-н “Красна поляна“, ул.764, № 10, представлявано от управителя В. С. П., да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.