Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Л., 20.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 867 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2019–0048632
от 16.07.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Л. и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на
пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложено на ЕТ „****.”, със
седалище и адрес на управление гр.Л., ул.”Ц.О.” № ***, ЕИК ***, представляван
от П. Л.П., административно наказание на основание чл.200 от Закона за защита
на потребителите – имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.27, ал.3 от ЗЗП.
Недоволен от постановлението
останал едноличния търговец, който чрез процесуалния си представител адвокат Л.Л.
от САК го обжалвал в, като незаконосъобразно издадено. В жалбата се изтъква, че
постановлението е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като не е била спазена формата на НП, като административен акт. В
частност конкретизира нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, без да конкретизира
в какво точно се изразява същото. Твърди, че обжалваното НП е немотивирано, тъй
като липсват изложени фактически констатации относно вмененото му нарушение.
Изтъква, че липсва анализ на доказателствата, както и че наказателното
постановление не е подписано от лице имащи съответните правомощия. Твърди, че изложената
в НП фактическа обстановка е невярна и я оспорва.
В съдебно заседание, редовно
призован, едноличния търговец се представлява от адвокат Л.Л. ***, който
пледира за отмяна на наказателното постановление. Поддържа жалбата, като
акцентира на това, че са налице предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен и приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Излага подробни доводи
в тази насока. Сочи също така и че самият законодател е заложил в нормата на
чл.27, ал.3 от ЗЗП критерии за маловажност предвиждайки, че при наличието на
няколко цени за една и съща предоставена услуга клиента заплаща по-ниската от
тях.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Представили са писмено становище на представляващия ги
по пълномощие юрисконсулт В.Б., в което се навеждат подробни доводи по
законосъобразността и обосноваността на издаденото НП. Пледира жалбата да бъде
оставена без уважение и се потвърди постановлението.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите К.С.И. и В.Г.Ч., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
ЕТ „****.” бил със седалище и
адрес на управление в гр.Л., ул.”Ц.О.” № *** и се представлявал от П. Л.П.. На адреса на управление същият стопанисвал
павилион за вулканизация и велосипеди. В него извършвал услуги по демонтаж на гуми,
монтаж, лепене, поставяне на джанти, баланс на гумми и други подобни в тази
сфера.
На 08.05.2019 г. в павилиона била
извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите –
Регионална дирекция – Русе – свидетелките К.И. и В.Ч.. Проверката била във
връзка с постъпила
писмена жалба от И. Г. И.ов от гр. Л. в КЗП РД Русе, звено гр.Л., заведена с
вх.№ Р-03-457/03.05.2019 година. Жалбата касаела рекламация на извършена услуга
- монтаж на гуми и четири броя джанти марка ,.BORBET 17".
При проверката в павилиона на
търговеца било установено, че на видно място в него е била поставена ценова листа, в
която търговецът е обозначил различни цени за една и съща услуга, а именно:
I. Велосипеди:
демонтаж от 1 лев до 2
лв.;
монтаж от 1 лев до 2
лв.;
лепене на (малка)
лепенка на вътрешна гума-голяма от 2 лв. до 3 лв.
II. Автомобили
- външна и вътрешна гума:
платова (малка) от 3 лв.
до 4 лв.;
платова (средна) от 3
лв. до 4 лв.;
платова (голяма) от 3 лв.
до 6 лв.;
платова (двойна) от 5
лв. до 8 лв.;
нестандартно обслужване от 2 лв.
до 6 лв. /л.20/.
За резултатите от проверката
свидетелката К.И. съставила констативен протокол 2019 № К – 2676444 от 08.05.2019
г. /л.18-19/, в присъствието на свидетелката В.Ч.. Протоколът бил съставен и в
присъствието на търговеца – П. П., който също го подписал.
В съставения констативен протокол
бил поканен търговеца или упълномощено от него лице да се яви в офиса на
комисията в гр.Л..
На 28.05.2019 г. в комисията се
явила представляващия ЕТ П. Л.П., който представила на свидетелката К.И.
писмено становище по подадената жалба /л.16/ и протокол за доброволно
предаване. Съставен бил протокол за проверка на документи № К-0123632/28.05.2019
г. /л.15/, като приложение към по-горе цитирания протокол и който бил подписан
от П..
В резултат на проверката, свидетелката
К.И. приела, че различните цени за една и съща услуга, посочени в ценоразписа на търговеца,
съставлява нарушение
на разпоредбата на чл.27, ал.3 от Закона за защита на потребителите, поради
което съставила на едноличния търговец АУАН 2019 № К-0048632/28.05.2019 г. /л.13-14/,
в присъствието на представляващия търговеца П. П.. Като свидетел при
установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала В.Ч.. Актът
бил подписан и получен от П., като в графата „възражения по акта” той вписал,
че има такива.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН П.
П. представил писмено възражение /л.12/, в което посочил, че не е извършил
нарушение и е представил исканите документи. Представил и коригиран ценоразпис
на предлаганите услуги, в който цената за всяка от тях била точно фиксирана
/л.12 на гърба/.
Наказващият орган не уважил
направеното възражение и на 16.07.2019 г., въз основа на акта за нарушение издал
обжалваното наказателно постановление № 2019 - 0048632, като приетата в АУАН фактическата
обстановка изцяло била възприета и от наказващия орган. Също квалифицирал
установеното като нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗЗП и наложил на
търговеца предвидената за това нарушение в чл.200 от ЗЗП имуществена санкция в
размер на 300 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган видно от заповед № 290/22.04.2015
г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.26/, поради което
наведеното в жалбата възражение в този смисъл е неоснователно. АУАН е съставен
от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 356
ЛС/22.04.2015 година /л.25/.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание,
поради което не могат да бъдат споделени наведените с жалбата възражения за
процесуални нарушения, още повече, че жалбоподателят не сочи в какво конкретно
се състоят те. С възраженията по съставения АУАН търговецът е представил
коригиран, в съответствие с изискванията на чл.27, ал.3 от ЗЗП ценоразпис на
предлаганите услуги, като по този начин, на практика се е съгласил с
констатациите по акта.
Съгласно нормата на чл.27, ал.3,
изр.1-во от ЗЗП, означаването на различни цени за една и съща услуга в
търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за
една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е формално, на просто извършване. В този смисъл
извършеното нарушение има характера на продължено административно нарушение,
при което нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното
нарушение, докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона. В
случая, нарушението е било осъществявано до намесата на контролните органи при
извършената на 08.05.2019 г. проверка.
Ето защо, съдът приема за безспорно
установено от изложената по-горе фактическа обстановка, която се подкрепя и от
събраните по делото писмени доказателства и от разпитаните свидетели, че в
обекта на едноличния търговец, в момента на проверката на 08.05.2019 г., за
част от предлаганите услуги, в ценоразписа са били посочени различни цени за
една и съща такава - факт, който на практика не се оспорва и от жалбоподателя.
Поради тези съображения
настоящия състав намира, че от обективна страна нарушението е извършено и правилно
наказващият орган е приел като нарушена разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗЗП,
както и правилно е определил санкционната норма за това нарушение – чл.200 от ЗЗП.
С последната, неспазването на чл.27, ал.3 от ЗЗП е въздигнато в състав на
административно нарушение, като на виновните лица се налага глоба, а на
едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция.
Във връзка с това, следва и да
се обсъди наведените в хода на устните прения доводи за маловажност на
извършеното нарушение. Защото без да е налице административно нарушение,
въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало
да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично противоправно
поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин от
събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на
ВКС, преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Това е така, тъй като административнонаказателния
процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно
нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на
съответната административнонаказателна норма, във
всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето
защо, в административнонаказателното производство
преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се
извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
причините довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от
нарушението и други смекчаващи отговорността обстоятелства. Пак поради причина,
че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен
контрол.
В настоящият случай, въпреки, че
няма данни в тази насока (освен посочването на това обстоятелство в съставения
АУАН), съдът прие, че нарушението е извършено за първи път, тъй като и наказващия
орган е наложил минималния размер на предвидената в закона санкция. Но не е
съобразил обстоятелството, че все пак търговецът е коригирал веднага след
проверката ценоразписа, а и само за част от предлаганите услуги цените са били
„от – до”, докато за останалите са били конкретно фиксирани. Следователно,
допуснатото от жалбоподателя конкретно нарушение от обективна страна се
изразява в посочване на цени за определен вид услуга в рамките на определен
ценови интервал, като интервалът е определен от спецификите на предлаганите
услуги, а конкретната цена зависи от особеностите на конкретния случай. И самият
ценови интервал не е голям, като максимум разликата е до 3 лева. В тази връзка
следва да се отчете и факта, че проверката е била инициирана по жалба на
потребител, но правата за които той твърди, че са му били нарушени не
произтичат от обявените в ценоразписа различни цени за една и съща услуга.
Няма данни наказващия орган да е
съобразил също така и имотното състояние на нарушителя, съгласно изискванията
на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По делото също няма ангажирани доказателства в тази
насока, но от характера на предлаганите услуги, себестойността им, големината
на търговския обект и местонахождението му, може да се направи до голяма степен
обосновано предположение, че оборотите в обекта на търговеца не са били големи,
респективно и печалбите. На този фон, не без значение е и обстоятелството, че с
действията си жалбоподателят не е имал за цел да укрие доходи или забави
някакво плащане към фиска или пък да увреди по
някакъв начин правата на потребителите, напротив – при проверката не е имало
други констатирани нарушения. При това положение налагането на имуществена
санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка
спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Ето защо, обсъждайки тези
обстоятелства, настоящия състав стигна до извода, че констатираното нарушение е
по-скоро в резултат на инцидентен пропуск на търговеца, базиран на спецификите
на предлаганите услуги, а не на целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи по някакъв начин установения от ЗЗП ред и с това
да увреди правата на потребителите. Не бяха констатирани отегчаващи
отговорността обстоятелства, нарушението е извършено, както се посочи по-горе
извършено за първи път.
С оглед на тези съображения,
съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен
на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел
предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в
съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил
материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е
било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага,
още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, която макар и в
минимален размер е достатъчно висока за търговец като жалбоподателя, който явно
не реализира големи обороти.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2019 - 0048632 от 16.07.2019 г. на Директора на Регионална дирекция
гр.Русе към Комисията за защита на потребителите – София, с което е наложено на
ЕТ „****.”, със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.”Ц.О.” № ***, ЕИК ***,
представляван от П. Л.П., административно наказание на основание чл.200 от
Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 300 лева,
за нарушение на чл.27, ал.3 от ЗЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14 - дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :