Р Е Ш Е Н И Е № . . . . . .
01. VІІ. 2013 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и осми май, две
хиляди и тринадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Ц.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №998 по описа за 2009 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
обективно съединени искове за обявяване на нищожността на договор за доброволна делба с
правно основание чл. 26, ал. 1, предложение І от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството и установителен иск с правно основание чл. 124
от Гражданския процесуален кодекс,
разгледани по реда на Общия исков
процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
С исковата си молба ищците
А.А.Б. ЕГН**********, живееща в с. Нова бяла река, Община Върбица,
Шуменска област, на ****, Д.А.М. ЕГН**********,***, Търговищка област, на ****,
Х.А.А. ЕГН**********, живееща в с. Дългач, Търговищка община, на ****, И.А.И.
ЕГН**********,***, Търговищка област, на ****, всички с адрес за призоваване
във Велинград на **** чрез адвокат Ю. П., искат да бъде установено по отношение на
ответниците Х.М.Й. ЕГН**********, Н.М.Е.
ЕГН**********, А.М.Й. ЕГН**********, Е.М.Г. ЕГН**********, М.А.С. ЕГН**********,
Х.И.М., Ф.И.В., Е.И.Е., А.И.С., А.А.С., А.А.С., М.А.С., И.А.Р., И.М.М., М.С.М.,
И.С.М., Ф.М.А., и А.С.А., всички дотук изброени живеещи в ****, Велинградска
община, А.И.М. ЕГН**********, М.М.М. ЕГН**********, А.М.Д. ЕГН**********, А.М.С.
ЕГН**********, А.Д.М. ЕГН********** и М.А.М. ЕГН**********, всички дотук
изброени живеещи в ****, Велинградска община, Х.А.И. ЕГН**********, живееща в ****,
Велинградска община, А.А.М. ЕГН**********, живееща в с. Смолево, Якорудска
община, И.А.В. ЕГН**********,***, Благоевградска област, М.Ю.А. ЕГН**********,
живееща в гр. Костандово, Ракитовска община и Е.Ю.А. ЕГН**********,
живеещ в гр. Костандово, Ракитовска община, **** че са собственици на ⅛ идеални части от следните имоти: имот
№001073, представляващ ливада в местността Юндола, Велинградска община, с площ
от 7 997 м2, при граници и съседи имоти №№001072 и 000029 и разделен
на имоти с №№001074, 001075, 001076 и 001077 по плана за земеразделяне, както и
на имот №001063, представляващ нива с площ от 12 000.00 м2,
находящ се в местността Сламите, в землището на ****, Велинградска община, също
разделен на следните имоти: имоти с №№001078, 001079, 001080 и 001081, при
граници и съседи имот №№001069 и пътища.
Ищците поддържат, че относно посочените имоти е сключен договор за доброволна
делба, но те не са участвали в сключването му. Заявяват, че при сключването на
договора не са били представлявани от никого, а от тяхно име е било представено
неистинско пълномощно. Поради горното желаят на основание чл. 26, ал. 1, предложение І от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството договорът за доброволна делба да бъде обявен за
недействителен поради неучастие на част от сънаследниците и като последица
съдът да приеме, че те са собственици на идеална част от имотите.
Ответниците
оспорват иска като твърдят, че при сключването на договора ответниците са били
надлежно представлявани. Поддържат, че в тяхна полза е изтекла придобивна
давност. Посочват, че искът е недопустим поради липса на интерес, липса на
надлежна легитимация и за двете страни, неправилно определяне на цената на иска
и внасяне на по-малка от дължимата държавна такса. Направено е и възражение за
изтекла тригодишна давност, възпрепятстваща ищците да предявят иска си.
След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Приложено
по делото удостоверение за наследници, издадено от кметство ****,
Велинградска община, на 15. І. 1992 година под №182, явства, че И.М.М., бивш
жител ***, Велинградска община, е починал на 18. ХІІ. 1965 година и е оставил
като наследници по закон сина си М.И.М. ЕГН**********, дъщеря си А.И.М. ЕГН**********,
сина си М.И.М. ЕГН**********, дъщерите си Е.И.И., Ш.И.С. и А.И.В. с единни
граждански номера съответно **********, ********** и **********, сина си С.И.И.
ЕГН********** и дъщеря си А. И.М. (И.), наследодателка на ищците в настоящото
производство.
От приложено
по делото удостоверение за наследници на А.А.И. ЕГН**********, издадено
от кметство Рътлина, община Омуртаг, Търговищка област на 17. VІ. 2009 година
под №94-00-006, е видно, че същата е починала на 22. ІІ. 1984 година и е
оставила като наследници дъщерите си Д.А.М. ЕГН**********,***,
Търговищка област, на ****, Х.А.А. ЕГН**********, живееща в с. Дългач,
Търговищка община, на ****, сина си И.А.И. ЕГН**********,***, Търговищка
област, на ****, и дъщеря си А.А.Б. ЕГН**********,
живееща в с. Нова бяла река, Община Върбица, Шуменска област, на ****. децата
на А.А.И. са конституирани като
ищци по делото. Видно от приложено по делото удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, издадено от кметство Рътлина, община
Омуртаг, Търговищка област на 17. VІ. 2009 година под №94-00-007, А.А.И. ЕГН**********
и А. И.М. (И.) са имена на едно и също лице.
На
неуточнена дата и място е сключен договор за доброволна делба между Х.М.Й., Н.М.Е.,
А.М.Й., Е.М.Г., М.А.С., Х.И., Е.И.С.
ЕГН**********, Ш.И.С. ЕГН**********, М.И.М., Д.А.М., Ю.А.Ю., А. И. В. и С.И.И.
ЕГН**********, всички наследници на И.М.М.по силата на който:
² Х.М.Й.
получава в дял ¼
идеални части от имот №001075 и ¼ идеални части от имот №001079 заедно с
Н.М.Е., А.М.Й., Е.М.Г. и М.А.С.;
² Н.М.Е.
получава в дял ¼
идеални части от имот №001075 и ¼ идеални части от имот №001079 заедно с
Х.М.Й., А.М.Й., Е.М.Г. и М.А.С.;
² А.М.Й.
получава в дял ¼
идеални части от имот №001075 и ¼ идеални части от имот №001079 заедно с
Х.М.Й., Н.М.Е., Е.М.Г. и М.А.С.;
² Е.М.Г.
получава в дял ¼
идеални части от имот №001075 и ¼ идеални части от имот №001079 заедно с
Х.М.Й., Н.М.Е., А.М.Й. и М.А.С.;
² М.А.С.
получава в дял ¼
идеални части от имот №001075 и ¼ идеални части от имот №001079 заедно с
Н.М.Е., А.М.Й., Е.М.Г. и Х.М.Й., имот
№001077, имот №001076, имот №001078, имот 001081;
² Е.И.С. ЕГН********** получава в дял по ¼ идеални части от
имот №001075 и ¼ идеални части от имот №001080;
² Ш.И.С. ЕГН********** получава в дял по ¼ идеални части от
имот №001075 и ¼ идеални части от имот №001080;
² Х.И.М. получава в дял
¼ идеални части от имот №001080 и имот 001074 заедно с М.И.М., С.И.И. и А.
И. В.;
² А.А.Ю. получава в дял
¼ идеални части от имот №001075 заедно с Ю.А.Ю. и ¼ идеални части
от имот №001080 заедно с Ю.А.Ю. и Д.А.М.;
² Ю.А.Ю. получава в дял
¼ идеални части от имот №001075 заедно с А.А.Ю. и ¼ идеални части
от имот №001080 заедно с А.А.Ю. и Д.А.М.;
² Д.А.М. получава в дял
¼ идеални части от имот №001080 заедно с А.А.Ю. и Ю.А.Ю.;
² М.И.М. получава в дял
¼ идеални части от имот №001079 и имот 001074 заедно с А.И.М., С.И.И. и А.
И. В.;
² А. И. В. получава в дял
¼ идеални части от имот №001079 и имот 001074 заедно с А.И.М., С.И.И. и М.И.М.;
² С.И.И. получава в дял
¼ идеални части от имот №001079 и имот 001074 заедно с А.И.М., М.И.М. и А.
И. В..
Страните
са заявили, че нямат взаимни претенции за компенсиране на дяловете, тъй като
такова е извършено чрез подялба на други наследствени имущества. Посоченият
договор е вписан на 29. ХІІ. 1997 година под №А-375, том LХVІ, на страница 2112 и е приложен по делото.
Под договора за доброволна делба е положен само подписът на
адвокат М.Ш. като пълномощник на съделителите. Първата ищца по делото изобщо не
е участвала в доброволната делба.
На 21. ІV. 1998 година нотариусът при Велинградския районен
съд Георги Петров Шуманов съставя приложен по делото констативен
нотариален акт №113, том ІІІ, нотариално дело №617 от 1998 година, с който
признава правото на собственост на М.А.С. върху ливада с площ от 2 025.00
м2 при съседи М.М., М.С., Х.М. и други, съставляваща имот №001076 в
землището на ****, Велинградска община; ливада с площ от 2 008.00 м2
при съседи Х.И.М. и други, М.С., дървопроизводствени площи, съставляваща имот
№001077 в землището на ****, Велинградска община; ливада с площ от
3 000.00 м2 при съседи наследници на И. и П.Х., М.И.М. и други,
полски път и общинска мера, съставляващ имот №001078 в землището на ****,
Велинградска община, и ливада с площ от 3 000.00 м2 при съседи Х.И.М.,
Ш.С. и други, общински път и общинска мера, съставляващ имот №001081 в землището
на ****, Велинградска община.
На 02. VІІ. 2009
година във Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който М.А.С. се задължава да прехвърли на А.М.Б. ЕГН**********,
живееща в ****, Велинградска община, на ул. „Първи май” №13, собствеността на имотите,
получени в дял при доброволната делба, срещу цената от 8 000.00 лева,
която последната се задължава да заплати. За посочения договор е съставен
нотариален акт №62, том ІІ, регистър №1425, нотариално дело №253 от 20. VІІ. 2009
година, приложен по делото.
На 10.
VІ. 1998 година нотариусът при Велинградския районен съд Георги Петров Шуманов
съставя приложен по делото констативен нотариален акт №127, том V,
нотариално дело №1175 от 1998 година, с който признава правото на собственост
на Е.И.С., Х.М.Й., Ш.И.С., Д.А.М., Н.М.Е., А.М.Й., Е.М.Г., А.А.Ю., Ю.А.Ю. и М.А.С.
върху ливада с площ от 2 016.00 м2 при съседи М.С., Х.И.М. и
други и временно общински имоти, съставляваща имот №001075 в землището на ****,
местността Юндола, Велинградска община.
На 10.
VІ. 1998 година нотариусът при Велинградския районен съд Георги Петров Шуманов
съставя приложен по делото констативен нотариален акт №128, том V,
нотариално дело №1176 от 1998 година, с който признава правото на собственост
на М.И.М., Х.М.Й., С.И.И., А. И. В., Н.М.Е., А.М.Й., Е.м.Г. и М.А.С. върху
ливада с площ от 3 000.00 м2 при съседи М.С., Х.И.М. и други и от
двете страни общински територии, съставляваща имот №001079 в землището на ****,
местността Юндола, Велинградска община.
По
делото са разпитани като свидетели М.И.Б. ЕГН**********, живеещ в ****,
Велинградска община, на ул. *** №22 и К.И.С. ЕГН**********,***.
Първият свидетел е племенник на ответницата М.А.С. и син на
ответницата Х.И.Й.. Ответникът депозира показания, че между майка му и леля му от
една страна и ищците от друга е налице спор за процесните имоти (ливади) „от
много време”. В последствие уточнява, че спорът е от завеждането на делото.
Накрая заявява, че не знае от кога точно страните спорят за процесните имоти
(„преди да възникне съдебният спор, но не мога да си спомня”). Свидетелят
депозира показания, че ползва имотите от 1996 година – 1997 година. Имотът му
бил даден под наем от свидетеля К.И.С..
Самият свидетел К.И.С. се представял като посредник между свидетеля М.И.Б. и
собственика на имота. Свидетелят заявява, че на делбата са присъствали всички.
След подялбата лелята на свидетеля М.А.С. ползвала имотите, които получила в дял. Делбата
била извършена на място в местността Сламите, но не бил подписан договор. Били
забити колчета, от които да е видно кой каква част от имотите ще ползва. Спорът
бил започнат от първата ищца.
Вторият свидетел е роднина на ответницата М.А.С.. Също
заявява, че е присъствал при делбата на имотите, в която участвали всички
съделители. Заявява, че не е била извършена с помощта на адвокат („Аз по
адвокати не съм ходил”). В последствие ищецът И.А.И. упълномощил свидетеля да отдаде под наем делът на ищците.
Свидетелят дал под наем имотите на свидетеля М.И.Б.. Част от имотите ответниците косели и
продавали сеното. Свидетелят депозира показания, че не знае „къде е подписван
договорът”, но присъствали „хора от Поземлената комисия”.
С оглед на горното съдът счита, че предявените искове за
обявяване на нищожността на договор за доброволна делба с правно основание чл.
26, ал. 1, предложение І от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството и установителен иск с правно основание чл. 124
от Гражданския процесуален кодекс
са основателни
и следва да бъдат уважени, като ищците бъдат осъдени да заплатят на ответниците
разноски
по водене на делото в размер на 250.00 лева (50.00 лева държавна такса и 200.00
лева адвокатски хонорар).
ОТНОСНО
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
И с първоначалния си отговор, и в открито съдебно
заседание, и с писмени бележки, се повдига въпросът за броя на исковете и
внесената държавна такса. Съдът е счел още в
мотивите на определение, постановено в проведено на 28. V. 2013 година открито
съдебно заседание, че Гражданският процесуален кодекс урежда два вида
съединяване на исковете - субективно и обективно. От текстовете на същия кодекс
и тяхното логично и систематично тълкуване може да се стигне до извода, че
кумулативното, евентуално и алтернативно съединяване на искове са видове обективно съединяване на исковете.
Поради горното съдът е счел, че законодателят изисква внасяне на държавна такса
според броя на исковете при обективно кумулативно съединяване, т. е. когато
съединяването е обективно, но не и когато е субективно (когато е налице
другарство). От обективното съединяване на искове не се изисква държавна такса
за иска срещу всеки един от ответниците или според броя на ищците. Действително
в процеса е налице процесуално правоотношение между съда и всяка една от
страните, в смисъл, че съдът дължи произнасяне по отношение на всяка една
страна, но това не означава, че са подадени толкова искове, колкото е броят на
ответниците и на ищците. Съдът е дал горното мнение на основание чл. 215 от
Гражданския процесуален кодекс. Според посочената разпоредба искът може да бъде
предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници. Случая законодателят е
използвал думата „иск” в единствено число, т. е. приема, че независимо колко са
страните, искът е един, а не са предявени няколко иска. Ищците са предявили два
иска, като съдът е приел, че е събрал такси и по двата и не следва да задължава
ищците да внасят държавна такса в по-голям размер.
Направено е и възражение за липса на интерес от
предявяване на иска поради обстоятелството, че всяка от страните владее част от
имотите съобразно квотата си. Съдът не приема този довод. Ищците имат интерес
да предявят иска си против всеки, за когото твърдят, че оспорва правото им на
собственост. Дали страните владеят части от процесните имоти е въпрос по
съществото на спора.
Съдът не намира, че е недопустимо съединяване на
искове от множество ищци срещу множество ответници, тъй като в разпоредбата на
чл. 215 от Гражданския процесуален кодекс законодателят е използвал съюзът
„или”. Още в мотивите на определението, постановено в проведено на 28. V. 2013
година открито съдебно заседание, съдът е приел, че няма никаква процесуална
пречка искът да бъде предявен от няколко ищци срещу няколко ответници. Чл. 215
от Гражданския процесуален кодекс действително използва съюзът „или”, но това
не означава, че другарството е възможно само за една от страните в процеса.
Тълкувайки разпоредбата, съдът стига до извода, че напротив, има се предвид, че
и на двете страни е дадена такава възможност.
Съдът не приема, че не може да се предяви иск за
общо ⅛ идеални части на процесните имоти. Искът е предявен по този начин,
тъй като ищците твърдят, че са съсобственици на тази идеална част. Те не
претендират за останалите ⅞ идеални части, тъй като считат, че те са
собствени на ответниците. Дали наследодателката на ищците е носила различни
имена през различни периоди от време е въпрос по съществото на спора и не е
основание да се приеме, че не е налице процесуална легитимация за която и да е
от страните на това основание. Придобиването на имотите поради изтекла давност
също не е обстоятелство, от което може да се направи извод за липса на интерес
от предявяване на иска. Изтичането на придобивна давност в полза на някоя от
страните също е въпрос по съществото на спора.
Съдът не приема и довода на ответницата М.А.С., че не следва да бъде
конституирана като ответник по делото, тъй като се е разпоредила с имота.
Същата се е снабдила с нотариални актове, с които е оспорила правото на
собственост на ищците. Те (ищците) имат право да определят кое лице оспорва
правото им на собственост и да поискат конституирането му като ответник. Ищците
имат правен интерес от предявяването на такъв иск, защото при постановяване на
решение в тяхна полза, третото лице ще е придобило имотите от праводател, който
не е собственик.
На последно място съдът не
приема довода, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите, според която правото да се иска унищожение се
погасява с тригодишна давност, която почва да тече от деня, в който лицето е
навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са
били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на
сключването на договора. В случая изобщо не се твърди от ищците, че договорът е
унищожаем. Ищците искат съдът да прогласи договора за нищожен поради
противоречие със закона. Ищците са посочили и изричната разпоредба, на която
според тях договорът противоречи – чл. 75 от Закона за наследството.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Ответниците противопоставят на ищците две основни
възражения – договорът за доброволна делба, като оспорват твърдението, че
същият е нищожен, и изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Съдът намира, че в случая е сключен договор за
доброволна делба, за чиято нищожност следва да следи служебно. Според чл. 75,
ал. 2 от Закона за наследството (на която разпоредба се позовават и ищците), когато делбата е извършена без
участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Съдът намира, че
изобщо не е необходимо да обсъжда дали вторият, третият и четвъртият ищец са
подписали пълномощното, с което е сключен договорът за доброволна делба. При
сключването на договора не е участвала първата ищца, обстоятелство, което е
достатъчно, за да направи делбата нищожна по силата на цитираната разпоредба от
Закона за наследството. Самата ответница М.А.С. заявява, че трима от ищците са
участвали в делбата, като са заявили, че сестра им не желае дял и е съгласна
той да бъде поделен между роднините й.
Горният извод на съда не се
опровергава и от посочените от ищците гласни доказателства. И двамата свидетели
депозират показания, че са присъствали при сключването на договора за делба, в
което взели участие всички съделители. Вторият свидетел заявява изрично „Не съм
ходил по адвокати”. Твърди също, че са присъствали „хора от Поземлена Комисия”.
В тази си част показанията на свидетелите противоречат напълно на представените
по делото писмени доказателства. Видно от представения договор, под него е
положен подписът само на адвокат М.Ш. (т. е. не са присъствали нито страните,
нито свидетелите). Поради горното съдът приема, че свидетелите депозират
показания относно съвсем друго събитие.
Съдът не приема довода на ответниците, че са
придобили идеалната част на ищците от процесните имоти поради изтичане на
придобивна давност в тяхна полза.
На първо място, владението се отличава с два
признака: обективен (corpus) и субективен (animus). Обективният
признак се състои във фактическата власт върху вещта, субективният – в
намерението на владелеца да я свои.
За
да се приеме, че в полза на ответниците е изтекъл давностен срок следва да са
налице следните предпоставки: ответниците да са упражнявали фактическа власт
върху процесните недвижими имоти с намерение да ги държат като свои постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно през изискуемия от закона период от
време. Съдът стига до този извод, макар че в сега действащия Закон за собствеността не е
възпроизведен текстът на чл. 302 от отменения Закон за собствеността,
имуществата и сервитутите (брой 29 на Държавен вестник от 1904 година), според
който владението е законно, когато съдържа шест признака: постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена. Няма съмнение, че тези признаци намират отражение в сега действащия
чл. 68 и следващите от Закона за собствеността. В същия смисъл е и решение №304,
постановено на 04. V. 1995 година по гражданско
дело №75 по описа за 1995 година на I
Гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България, с
докладчик съдията Тодор Стоилов.
От
събраните по делото доказателства е видно, че ответниците владеят поне част от процесните
имоти – от показанията на втория ответник е видно, че косят част от тях.
Ответниците се представят и за собственици на част от процесните имоти, като са
се снабдили с нотариални актове, от което може да се направи извода, че ги
държат тази част за себе си и с цел да я своят. От изложеното следва, че в
случая са налице и обективният, и субективният признак, които сочат ответниците
като владелци
на част
от процесните имоти. Съдът счита, че те са недобросъвестни владелци. Според
изискването на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността един владелец е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Поради изложени по-горе
съображения съдът приема, че договорът за доброволна делба е не просто с
опорочена форма, а изобщо нищожен. Следователно, ответниците са недобросъвестни
владелци на процесните имоти и биха могли да придобият право на собственост
върху идеалната част на ищците с изтичането на десет годишния давностен срок по
чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, т. е. от 1998 година, когато са
съставени констативните нотариални актове.
В
настоящото производство не се установи по недвусмислен начин дали ответниците
са владели и идеалната част на ищците в продължение на десет години при
бездействието на собствениците, тъй като нито един от свидетелите не можа да
установи с положителност кога – преди или след 2008 година – са започнали
споровете между страните.
По-важното
в случая е, че според съдът не е налице субективният признак на владението по
отношението на всички имоти, включително и на идеалната част на ищците. На
първо място, видно от показанията на двамата разпитани по делото свидетели,
между първия свидетел и ищците е бил сключен договор за наем. При сключването
на този договор обаче вторият свидетел е действал с ясното съзнание, че
изпълнява поръчка на ищците (или поне на единия от тях, когото приемал за
пълномощник на останалите). Поради горното и двамата свидетели заявяват, че
първият свидетел е заплащал наемната цена на втория свидетел, който от своя
страна я предавал на ищците. Следователно, ответницата М.А.С. не е държала отдадения
под наем имот като свой (с намерение да го свои). Горното обстоятелство
обяснява и твърдяното от ответниците поведение на ищците – те са посещавали ****
веднъж годишно, получавали са наем за своята идеална част и не са предполагали
за извършената делба и за съставените нотариални актове.
Освен това, съдът поради
изложени по-горе съображения приема, че процесните имоти са съсобствени между
страните. За да започне в полза на някой от съсобствениците да тече придобивна
давност за идеални части на другите съсобственици, е необходимо този съсобственик
недвусмислено да отблъсне владението на другите съсобственици. В случая
владението на ищците не само че не е било отблъснато, а те дори са получавали
наем за своята част, и то с посредничеството на семейството на една от
ответниците.
Съдът приема, че ищците са
собственици на ⅛ идеални части от процесните имоти, тъй като са
наследници на едно от осемте деца на общия наследодател И.М.М.. Относно горното
обстоятелство не съществува спор между страните. По силата на чл. 5, ал. 1 от
Закона за наследството, децата на починалия наследяват по равни части.
Водим
от изложеното до тук, на основание 75,
ал. 2 от Закона за наследството и чл.
124 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за доброволна делба,
вписан в Службата по вписванията на Велинградския районен съд на 29. ХІІ. 1997
година, с входящ №А-375, том LХVI, страница 2112, подписите
на съделителите по който са нотариално заверени от Величка Цанова, нотариус при
Велинградски районен съд.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.М.Й.
ЕГН**********, Н.М.Е. ЕГН**********, А.М.Й. ЕГН**********, Е.М.Г. ЕГН**********,
М.А.С. ЕГН**********, Х.И.М., Ф.И.В., Е.И.Е., А.И.С., А.А.С., А.А.С., М.А.С., И.А.Р.,
И.М.М., М.С.М., И.С.М., Ф.М.А., и А.С.А., всички дотук изброени живеещи в ****,
Велинградска община, А.И.М. ЕГН**********, М.М.М. ЕГН**********, А.М.Д. ЕГН**********,
А.М.С. ЕГН**********, А.Д.М. ЕГН********** и М.А.М. ЕГН**********, всички дотук
изброени живеещи в ****, Велинградска община, Х.А.И. ЕГН**********, живееща в ****,
Велинградска община, А.А.М. ЕГН**********, живееща в с. Смолево, Якорудска
община, И.А.В. ЕГН**********,***, Благоевградска област, М.Ю.А. ЕГН**********,
живееща в гр. Костандово, Ракитовска община и Е.Ю.А. ЕГН**********, живеещ в гр. Костандово,
Ракитовска община, **** че А.А.Б. ЕГН**********,
живееща в с. Нова бяла река, Община Върбица, Шуменска област, на ****, Д.А.М.
ЕГН**********,***, Търговищка област, на ****, Х.А.А. ЕГН**********, живееща в
с. Дългач, Търговищка община, на ****, И.А.И. ЕГН**********,***, Търговищка
област, на ****, всички с адрес за призоваване във Велинград на **** чрез
адвокат Ю. П., са собственици на ⅛ идеални части от следните
имоти: имот №001073, представляващ ливада в местността Юндола, Велинградска
община, с площ от 7 997 м2, при граници и съседи имоти №№001072
и 000029 и разделен на имоти с №№001074, 001075, 001076 и 001077 по плана за
земеразделяне, както и на имот №001063, представляващ нива с площ от
12 000.00 м2, находящ се в местността Сламите, в землището на ****,
Велинградска община, също разделен на следните имоти: имоти с №№001078, 001079,
001080 и 001081, при граници и съседи имот №№001069 и пътища.
ОСЪЖДА Х.М.Й. ЕГН**********, Н.М.Е.
ЕГН**********, А.М.Й. ЕГН**********, Е.М.Г. ЕГН**********, М.А.С. ЕГН**********,
Х.И.М., Ф.И.В., Е.И.Е., А.И.С., А.А.С., А.А.С., М.А.С., И.А.Р., И.М.М., М.С.М.,
И.С.М., Ф.М.А., и А.С.А., всички дотук изброени живеещи в ****, Велинградска
община, А.И.М. ЕГН**********, М.М.М. ЕГН**********, А.М.Д. ЕГН**********, А.М.С.
ЕГН**********, А.Д.М. ЕГН********** и М.А.М. ЕГН**********, всички дотук
изброени живеещи в ****, Велинградска община, Х.А.И. ЕГН**********, живееща в ****,
Велинградска община, А.А.М. ЕГН**********, живееща в с. Смолево, Якорудска
община, И.А.В. ЕГН**********,***, Благоевградска област, М.Ю.А. ЕГН**********,
живееща в гр. Костандово, Ракитовска община и Е.Ю.А. ЕГН**********, живеещ в гр. Костандово,
Ракитовска община, **** да заплатят на А.А.Б.
ЕГН**********, живееща в с. Нова бяла река, Община Върбица, Шуменска област, на
****, Д.А.М. ЕГН**********,***, Търговищка област, на ****, Х.А.А. ЕГН**********,
живееща в с. Дългач, Търговищка община, на ****, И.А.И. ЕГН**********,***,
Търговищка област, на ****, всички с адрес за призоваване във Велинград на ****
чрез адвокат Ю. П., разноски по делото в размер на 250.00 лева.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: