Решение по дело №188/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от С. Н. Т. от [населено място], обл.Смолянска, против решение №6/08.02.2024г., постановено по АНД №112/2023г. по описа на Районен съд-Кула, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0291-000504/20.10.2023г. на Началника на РУ-Кула, с което на касатора за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв на основание чл.183,ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съдът е базирал решението си единствено на свидетелските показания на полицаите , на които съдът не е следвало да даде вяра. Сочи се от касатора, че не е извършил нарушението, като излага доводи, че след като възразил полицаят му казал, че ще му състави акт, при съставянето на акта помолил полицаят да му го даде, за да се запознае, но полицаят не му го дал, но дошъл друг полицай, който подписал, че е отказал да получи акта. Същевременно сочи , че грубо са му нарушени правата при неизвършено нарушение да му се състави акт, за който научил след като получил настоящето наказателно постановление.

Иска се да бъде отменено решението на районния съд.

Ответникът по делото оспорва жалбата .

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Решението на Районен съд Кула е валидно, допустимо и правилно.

Установено е от въззивния съд, че на 15.09.2023г. служителите на РУ-К. Т. И. и В. В. спрели за проверка в с.Срацимир товарен автомобил, управляван от касатора, и установили, че водачът управлявал автомобила с предпазен колан, закопчан в заключващия механизъм, но само горната част била преметната през рамото на водача , а долната част била зад гърба му. Прието било от проверяващите, че при управлението на автомобила водачът не е поставил обезопасителен колан, поради което на същия бил съставен АУАН за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Същият бил предявен на нарушителя, но той отказал да го подпише, което е удостоверено с подпис на свидетел-Л. К.. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. Въззивният съд, като е установил горната фактическа обстановка, е приел, че от водача е извършено нарушението, за което е ангажирана отговорността му, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Направените от въззивния съд правни изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Безспорно от касатора е осъществен от обективна и субективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана отговорността му. Съгласно разпоредбата на чл.183,ал.4,т.7, предл.1 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана отговорността на касатора, наказва се с глоба 50 лв водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Установява се от събраните по делото доказателства, че водачът не е използвал предпазен колан, като поставянето му по посочения в акта и наказателното постановление начин, установен и от свидетелите пред съда, не представлява изпълнение на задължението му по чл.137а,ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Развитите доводи в обратната насока не почиват на горната законова разпоредба. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административно-наказателното и съдебното производство, а от събраните в съдебното производство доказателства-административно-наказателна преписка и показанията на свидетелите, категорично се потвърждават установените от административно-наказващия орган и въззивния съд обстоятелства, обосноваващи извършено от касатора нарушение. Доводите в обратната насока са неоснователни. Безспорно се установява по делото, че е извършено вмененото на касатора нарушение. Липсват други доказателства, които да оборват доказателствената сила на акта или да дават основание на съда да приеме показанията на разпитаните по делото свидетели за недостоверни. Предвид горното развитите доводи, че съдът не е следвало да дава вяра на свидетелските показания не могат да бъдат възприети. Касаторът не е ангажирал каквито и да е доказателства оборващи доказателствената сила на акта. Развитите доводи са липса на предявяване на акта, респ. за липса на отказ да подпише акта, са непоследователни и не съответстват на установените по делото обстоятелства със събраните по реда на процесуалните закони доказателства , поради което не могат да бъдат споделени. Отказът на водача да подпише акта е удостоверен съобразно чл.43,ал.2 от ЗАНН.

Предвид горното жалбата е неоснователна .

Наказателното постановление е законосъобразно. Същото е издадено в съответствие с материалния закон, съдържа необходимите реквизити съобразно чл.57,ал.1 от ЗАНН и при ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Наказателното постановление е издадено и в съответствие с целите на чл.12 от ЗАНН.

Решението на Районен съд-Кула като законосъобразно следва да бъде оставено в сила като липсват касационни основания за неговата отмяна.

На основание чл.63д,ал.4 от ЗАНН в полза на Областна дирекция на МВР-Видин следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение , поискани от страната, в размер на 80 лв на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221,ал.2 от АПК Административен съд-Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6/08.02.2024г., постановено по АНД №112/2023г. по описа на Районен съд-Кула, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0291-000504/20.10.2023г. на Началника на РУ-Кула .

ОСЪЖДА С. Н. Т. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР – Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.