Разпореждане по дело №22/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4683/18.05.2010г от С. Г. Ч. чрез адв.П. в частта , с която е отхвърлен предявеният отС. Г. Ч. против Е. Д. Н. иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.част от съсобственият имот –апартамент № 15, вход Б, бл. “П.-2" Г. С., със застроена площ от 75,66 кв.м. ,в частта за разликата над 328,98 лв. до претендирания размер на обезщетението от 1083,00 лв. и за периода 22.05.2008г.- 04.06.2009г., като и иска по чл.86 от ЗЗД за лихви върху обезщетението за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от съсобствения имот- апартамент № 15, вход Б, бл. “П.-2" Г. С. в частта за разликата над 10,28 лв. до претендирания размер от 30,00 лв. и за периода 22.05.2008г. до 04.06.2009г. и в частта,с която е осъден С. Г. Ч. да заплати на Е. Д. Н. разноски по делото в размер на 159,44 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.Намира ,че в тези части решението е незаконосъобразно , необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.Необосновано е прието ,че началния момент от който се дължи обезщетението за ползуване на съсобствения имот е 04.06.2009г. , а не 22.05.2008г. ,когато е депозирана исковата молба по Г.д. №313/2008г. по описа на Р. С. Г. ,която играе ролята на изрична писмена покана.Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните части и да уважи исковите претенции съобразно заключението на вещото лице за разликата над 328,98 на 930,60 лева-главница и в частта относно претендираните лихви от 10.28 на 100,66 лева.Претендира за разноски.

В законният срок по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Е. Д. Н. чрез адв.Р. против депозирана въззивна жалба на С. Ч.,като счита че в обжалваните части решението на Р. С. Г. следва да бъде потвърдено и претендира за разноски.

В срока за отговор е депозирана насрещна въззивна жалба с вх.№5336/07.06.2010г. от Е. Д. Н. ,чрез адв.Р. против решение №118/12.04.2010г. по Г.д. №1170/2009г-. по описа на Р. С. Г. в частта, с която е осъдена Е. Д. Н. да заплати на С. Г. Ч. сумата от 328,98 лв., представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за периода 04.06.2009г. - 22.12.2009г., през който период С. Г. Ч. е бил лишен от ползването на ½ ид.ч. от съсобствения имот - апартамент № 15, вход Б, бл. “П.-2" Г. С., със застроена площ от 75,66 кв.м. , състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения при съседи: от всички страни държавни апартаменти, ведно с избено помещение №15-Б, с площ 4,14 кв.м. при съседи: от всички страни — държавни мазета и процентно участие в общите части на сградата — 1,91 % , а на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 10,28 лв. представляваща мораторни лихви върху дължимото обезщетение, считано от 04.06.2009г. до 22.12.2009г., ведно със законните лихви след 22.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата както и в частта, с която е осъдена Е. Д. Н. да заплати на С. Г. Ч. разноски по делото в размер на 99,05 лв, съобразно уважената част от исковете.

В тези части счита решението за незаконосъобразно ,необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.Счита че писменото поискване по чл.31,ал.2 ЗС е едностранно волеизявление на съсобственика,че иска в бъдеще обезщетение за това ,че е лишен да ползува своята идеална част.Намира ,че само и единствено, ако е поискан достъп и такъв не е осигурен,тогава се дължи надлежно обезщетение .Твърди ,че достъп до апартамента на С. Ч. не е отказвала.Прави възражение ,че след като има висящо делбено производство между страните по делото за процесния апартамент и движимите вещи ,то само в това делбено производство може да се иска заплащане на суми за ползуването им,но не и в отделно друго производство.Предвид на това моли съда да отмени решението в обжалваните части и присъди разноски на доверителката и..

В законният срок по чл.263,ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната жалба от С. Ч..

В съдебно заседание пред окръжен С. Г. жалбоподателят С. Ч. се явява лично и с процесуалният си представител адв.П. поддържа въззивната жалба по съображения ,които подробно е изложила в нея.Претендира за разноски по делото ,направени от доверителя и в настоящата инстанция.Счита ,че насрещната жалба на Е. Н. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Счита ,че няма никаква пречка иска по чл.31,ал.2 ЗС да се предяви в отделно исково производство ,а не единствено в производството за съдебна делба.

Жалбоподателката Е. Н. , редовно призована не се явява Вместо нея адв.Р. поддържа насрещната въззивна жалба, ведно с всички законни последици.Счита ,че въззивната жалба на С. Ч. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въззивна жалба с вх.№4683/18.05.2010г от С. Г. Ч. чрез адв.П. против решение № 118/30.04.2010г. по Г.д. №1170/2009г. по описа на Р. С. Г. в обжалваните части е процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител ,в законният срок , с внесена държавна такса , срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени са от С. Г. Ч. срещу Е. Д. Н. искове по чл.31,ал.2 ЗС и акцесорни искове по чл.86 ЗЗД.Твърдението му е че тя ползува цялото жилище, представляващо тристаен апартамент №15, в Г. бл."П. " 2,което е от 77,67 кв.м. и не го допуска да ползува своята 1/2 идеална част от апартамента.

Не се спори ,че брака между страните е прекратен с влязло в сила решение на 26.04.2002г. по Г.д. №1068/2001г. по описа на Р. С. Г..Представен е протокол от 05.06.2002г. на държавният съдебен изпълнител по изп.д. №244/2002г на СИС при Р. С. Г. , като след влизане на решението за развод в сила , ползуването на апартамента е предоставено на Е. Н. и последната е сменила бравата на входната врата като чрез съдебният изпълнител С. Ч. е бил принуден да напусне семейното жилище.

Няма спор ,че с решение 475/24.10.2008г. по Г.д. №312/2008г. по описа на Р. С. Г. е допусната делба на този апартамент при квоти по 1/2 идеална част за всеки от двамата съделители.Не се спори че жилището е придобито по време на брака.

Въпросът ,който се поставя от жалбоподателя С. Ч. чрез пълномощника му адв.П. -кой е началният момент, от който Е. Н. дължи претендираното обезщетение за невъзможността С. Ч. да ползува своята 1/2 идеална част от апартамента,като той твърди че това е датата на депозиране на исковата молба по Г.д. №313/2008г. по описа на Р. С. Г., а не от деня -04.06.2009г. ,когато Е. Н. е получила покана .

За да бъде уважен иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС е необходимо да са налице следните предпоставки: вещта да е съсобствена,ответникът да си служи с нея , а ищецът да е лишен от ползуване и последният писмено да е поискал от ползващия ответник обезщетение за ползата,от която е лишен. Ако не са създадени пречки ,обезщетение не се дължи,независимо че съсобственикът реално не е ползвал вещта.

В тежест на ищеца е да докаже този изгоден за него положителен факт.Обратно ,за ответницата е достатъчно да твърди само отрицателния факт,че не е възпрепятствувала ищеца да ползува вещта.Тези искове се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок.Необходимо е наличието на писмена покана ,за да стане изискуемо вземането.Разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС представлява извъндоговорен източник на гражданска отговорност,който стои на плоскостта на неоснователното обогатяване.Необходимо е обеднелият се съсобственик да е отправил писмена покана за заплащане на обезщетението и след получаване на поканата ответницата изпада в забава.В тази покана изрично следва да се посочи периода и размера на обезщетението,което се претендира.В исковата молба , депозирана пред Р. С. Г. от 22.05.2008г. се претендира сума и период различни,от сумата и периода, посочени в поканата до ответницата ,която тя е получила на 04.06.2009г., видно от приложената по делото обратна разписка.

Няма пречка иска по чл.31,ал.2 ЗС да се предяви самостоятелно, извън делбеното производство,както е в конкретният случай.За периода от 04.06.2009г. до датата на завеждане на настоящото исковото производство 22.12.2009г. вещото лице установява ,че обезщетението, което дължи ответницата Е. Н. на С. Ч. е 328,98 лева като е пресметнало дължимият наем на 1/2 идеална част от апартамента в размер на 50 лева среден пазарен месечен наем..Законосъобразно и обосновано районният С. е осъдил ответницата да заплати тази сума за периода от 04.06.2009г. до 22.12.2009г.,а в частта за разликата над 328,98 лева до 1 083 лева и за периода от 22.05.2008г. до 22.12.2009г. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан и е осъдил ищеца С. Ч. да заплати на ответницата Е. Н. съразмерно отхвърлената част от исковете да заплати разноски в размер 159,44 лева.Съдът законосъобразно е приел ,че върху сумата от 328,98 лева ще следва да се присъдят и законни лихви от датата на подаване на исковата молба 22.12.2009г. до окончателно изплащане на сумата.В тези части като законосъобразно и обосновано решението на Р. С. Г. следва да бъде потвърдено.

По отношение на акцесорният иск по чл.86 ЗЗД законосъобразно и обосновано районният С. е приел ,че мораторната лихва за периода от 04.06.2009г. до 22.12.2009г. е 10,28 лева,а за разликата над 10.,28 лева до претендираният размер от 30.00 лева и за периода от 22.05.2008г. до 04.06.2009г. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.Ще следва в тази част решението да бъде потвърдено

Насрещна въззивна жалба с вх.№5336/07.06.2010г. от Е. Д. Н. ,чрез адв.Р. против решение №118/30.04.2010г. по Г.д. №1170/2009г-. по описа на Р. С. Г. е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител ,в законният срок , с внесена държавна такса,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Е. Н. обжалва решението в частта ,с която е осъдена да заплати на С. Г. Ч. сумата от 328,98 лв., представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за периода 04.06.2009г. - 22.12.2009г., през който период С. Г. Ч. е бил лишен от ползването на ½ ид.ч. от съсобствения имот - апартамент № 15, вход Б, бл. “П.-2" Г. С., със застроена площ от 75,66 кв.м. , състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения при съседи: от всички страни държавни апартаменти, ведно с избено помещение №15-Б, с площ 4,14 кв.м. при съседи: от всички страни — държавни мазета и процентно участие в общите части на сградата — 1,91 % , както и в частта , с която на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 10,28 лв. представляваща мораторни лихви върху дължимото обезщетение, считано от 04.06.2009г. до 22.12.2009г., ведно със законните лихви след 22.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата както и в частта, с която е осъдена Е. Д. Н. да заплати на С. Г. Ч. разноски по делото в размер на 99,05 лв/поради техническа грешка е изписана сумата 159,44 лева/ , съобразно уважената част от исковете.

Основното съображение в насрещната въззивна жалба е, че ответницата Е. Н. по никакъв начин не е отказвала достъп на С. Ч. до процесния апартамент.Твърди ,че отправената покана до нея от С. Ч. е само за заплащане на обезщетение ,а не и за осигуряване на достъп до жилището.

За да се освободи от задължението за заплащане на обезщетение за процесния период ползуващата апартамента Е. Н. следва да установи,че е предоставила на на касатора да ползува част от жилището съобразно правата си и последният да е отказал .Такива доказателства по делото не са ангажирани /В този смисъл е решение №1142/19.05.2009г. на ВКС по Г.д. №3608/2007г. на ІV г.о. на ВКС./По делото представеният протокол за изваждане чрез държавният съдебен изпълнител на С. Ч. на 05.06.2002г.от процесния апартамент и смяната на патрона на външната врата,като ключ не е предоставен на С. Ч. , говори категорично ,че ответницата Е. Н. е отказала достъп на Ч. до апартамента.А е неоснователно твърдението в насрещната жалба ,че поканата до нея касае само заплащане на обезщетение за определен период от време,но не и да бъде осъгурен достъп на Ч. до жилището. В този смисъл съдът намира ,че в обжалваните части решенето на Р. С. Г. следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано

С оглед на обстоятелството ,че и въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са неоснователни разноските следва да останат за страните така както са направени.

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен С.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №118/30.04.2010г. по Г.д. №1170/2009г-. по описа на Р. С. Г. ,в частта ,с която е осъдена Е. Д. Н. ЕГН * от Г., У.”. Х. П. №20 вх.Б, .5, А. да заплати на С. Г. Ч. ЕГН * от Г., У.”. Х. П. №2. вх.Б, .5, А. сумата от 328,98 лв., представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за периода 04.06.2009г. - 22.12.2009г., през който С. Г. Ч. е бил лишен от ползването на ½ ид.ч. от съсобствения имот - апартамент № 15, вход Б, бл. “П.-2" Г. С., със застроена площ от 75,66 кв.м. , състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения при съседи: от всички страни държавни апартаменти, ведно с избено помещение №15-Б, с площ 4,14 кв.м. при съседи: от всички страни — държавни мазета и процентно участие в общите части на сградата — 1,91 % , а на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 10,28 лв. представляваща мораторни лихви върху дължимото обезщетение, считано от 04.06.2009г. до 22.12.2009г., ведно със законните лихви след 22.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата ,в частта ,с която е отхвърлен предявеният отС. Г. Ч. ЕГН * от Г., У.”. Х. П. №2. вх.Б, .5, А. против Е. Д. Н. ЕГН * от Г., У.”. Х. П. №20 вх.Б, .5, А. иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от съсобствения имот –апартамент № 15, вход Б, бл. “П.-2" Г. С., със застроена площ от 75,66 кв.м. за разликата над 328,98 лв. до претендирания размер на обезщетението от 1083,00 лв. и за периода 22.05.2008г.- 04.06.2009г., като и иска по чл.86 от ЗЗД за лихви върху обезщетението за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от съсобствения имот- апартамент № 15, вход Б, бл. “П.-2" Г. С. и В ЧАСТТА за разликата над 10,28 лв. до претендирания размер от 30,00 лв. и за периода 22.05.2008г. до 04.06.2009г., в частта , с която е осъдена Е. Д. Н. ЕГН * от Г., У.”. Х. П. №20 вх.Б, .5, А. да заплати на С. Г. Ч. ЕГН * от Г., У.”. Х. П. №2. вх.Б, .5, А. разноски по делото в размер на 99,05 лв, съобразно уважената част от исковете и в частта ,с която е осъден С. Г. Ч. ЕГН * от Г., У.”. Х. П. №2. вх.Б, .5, А. да заплати на Е. Д. Н. ЕГН * от Г., У.”. Х. П. №20 вх.Б, .5, А. разноски по делото в размер на 159,44 лв., съобразно отхвърлената част от исковете като законосъобразно и обосновано постановено.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :