РЕШЕНИЕ
№ 3866
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110130097 по описа за 2024 година
В. С. С. е предявил срещу „**“ ЕАД главен установителен иск с правно основание чл.
26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 2861992,
а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № 2861992. Предявен е и
иск срещу „** ЕООД с правно основание 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство № 2861992, както и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „==“ ЕООД да заплати сумата от 5 лева, предявена като
част от вземане в общ размер на 124,95 лева, представляваща недължимо платена сума.
Ищецът твърди, че на 02.11.2023 г. е сключил Договор за паричен заем № 2861992 с
„U=“ ЕАД, а с „==“ ЕООД - Договор за предоставяне на поръчителство по този заем.
Уговорената заемна сума била 550 лева. Сочи, че съгласно договора за паричен заем ГЛП по
кредита бил в размер на 40 %, а ГПР – 49,23 %. Твърди, че приложеният ГПР по кредитите
бил различен от вписания, като бил въведен в заблуждение и счита, че има неравноправност
на уговорката за ГПР, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и водело до
нищожност на заемната сделка поради липса на задължителен реквизит по договора за заем.
Поддържа, че уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител бил разход по заема,
който следвало да бъде включен в ГПР по арг. § 1, т. 1 ДР на ЗПК и съставлявало нарушение
на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в
договора за кредит представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. По
двата договора липсвала методика, в която да е ясно разписано формирането на ГПР на
1
съставляващите компоненти. Поради това твърди, че договорите следва да бъдат прогласени
за нищожни. Поддържа, че нищожен е и договорът за предоставяне на поръчителство с „==“
ЕООД, като поръчителят бил определен от кредитодателя и договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен между поръчителя и кредитора, а длъжникът е трето лице, т.е
договорът е лишен от основание. Смята, че с договора за предоставяне на поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение
за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е налице протИ.речие с добрите
нрави поради нееквивалентност на престациите понеже длъжникът не получава нищо
насреща. Евентуално поддържа, че е налице нищожност на заемния договор поради
нищожност на клаузата за заплащане на възнаграждение на „==“ ЕООД за учреденото от
него лично обезпечение. Това от своя страна водело до протИ.речие с добрите нрави по
смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК и протИ.речие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.
Ищецът твърди, че е за кредитора е породено задължение да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Изложени са твърдения, че е налице заблуждаваща
търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттам до нейната
нищожност по чл. 22 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за поръчителя е разход по
заема, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общото
оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поради което счита, че договорът за заем е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и поради неспазване на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че несъмнено заплащането на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за заем и която е задължително условие за усвояването му. На
следващо място сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с
уговорката за заплащането на предоставено поръчителство се нарушава изискването ГПР да
не бъде по-високо от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена на ПМС № 426/2014г. В условия на евентуалност прави
искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен
заем № 2861992. Поддържа, че уговорката за заплащането по договор за предоставяне на
поръчителство не е произвела правен ефект, като бил трето лице за правоотношението,
чиято воля не била правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване. Твърди, че договарянето, че кредитополучателят ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора протИ.речи на добрите нрави и
внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Моли
да се осъди ответника „.. ЕООД да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на 5 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 124,95 лева, недължимо
платена сума по Договор за паричен заем № 2861992.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „U=“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва ищецът да е бил задължен
да сключи договор за предоставяне на поръчителство, доколкото това е било негово
право.Оспорва се договорът за кредит да е нищожен на релевираните основания, като счита
2
същият за валиден и съобразен със законовите изисквания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.. ЕООД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че сума от 5 лева е
платена от ищеца на 07.11.2023 г. Излага, че доколкото предоставя услуги по занятие, му се
дължи съответното възнаграждение за предоставеното поръчителство. Описва процедурата
за кандидатстване за креедит, като обръща внимание, че обезпечението, в това число
предоставянето на поръчител, е възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Излага, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, доколкото не
е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че наличието на свързаност между
двете ответни дружества не води до скрито оскъпяване на кредита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство със
соченото в исковата молба съдържание, че са налице твърдените основания за нищожност на
договорите, респ. на оспорената клауза, както и че е платил процесната сума. При
установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят
възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са действителни и че е
било налице основание за получаването на процесната сума.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е
сключен Договор за кредит № 2861992/02.11.2023 г. между ищеца и „**“ ЕАД, както и
Договор за предоставяне на поръчителство № 2861992 между „U=“ ЕАД и „==“ ЕООД.
По делото е представено Приложение № 1 Договор за потребителски кредит № 2861992
/02.11.2023 г., сключен между „** ЕАД и В. С. С., по силата на който на заемателя се
предоставя в заем сумата от 550 лева, която следва да бъде върната на 23.11.2023 г. при
фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 49,23%.
Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.11.2023 г., сключен
между ".. ЕООД и В. С. С., по силата на който поръчителят се задължава да отговоря
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно Договора за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 124,95 лева.
В договора за потребителски кредит е предвидено, че в 10-дневен срок от датата на
сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от
посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне
на поръчителство е посочено, че „** ЕООД, в качеството
си на поръчител, отговаря солидарно солидарно с потребителя за изпълнение на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, като за
3
целта потребителят следва да заплати възнаграждение в размер на 124,95 лева.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е приела за установено, че по
делото е представен Договор за потребителски кредит № 2861992 /02.11.2023 г. с
приложение № 1 към него, съгласно който „**“ ЕАД предоставя на В. С. С. сумата от 550 лв.
с дата на падеж 23.11.2023 г. (срок на договора - 21 календарни дни). Договорен е фиксиран
лихвен процент 40% годишно, като дължимата сума на падеж е 563,44 лв. Посочен е ГПР в
размер на 49,23%. Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.11.2023 г.
с приложение № 1 към него (погасителен план), съгласно който „==“ ЕООД и потребителя са
се договорили поръчителят да сключи договор за поръчителство с “U=“ ЕАД, по силата на
който да отговаря солидарно пред него за задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. Възнаграждението, посочено по договора и дължимо от потребителя,
е в размер на 124,95 лв., дължи се на датата на падежа на кредита и се заплаща на „U=“
ЕАД. Съгласно представена разписка № 0700020225490839 от 02.11.2023 г. на EasyPay
дружеството кредитор е превело на кредитополучателя по процесния договор за кредит
сумата от 550 лв. Експертизата е намерила за установено, че усвояването по процесния
договор за кредит е извършено на 02.11.2023 г. Съгласно представена разписка №
0500020272620538 от 07.11.2023 г. на EasyPay кредитополучателят е заплатил на
дружеството-кредитор сумата от 688,39 лв., което плащане е прието за установено от
експертизата и потвърдено като получено от кредитиращото дружество. От представените
справки от ответните дружества е видно, че получената при дружеството-кредитор и
заплатена на 07.11.2023 г. сума в размер на 688,39 лв. е разпределена, както следва: погасена
главница в размер на 550 лв., погасена договорна лихва в размер па 3,67 лв., погасена вноска
по поръчителство в размер на 124,95 лв., неразпределена е останала сумата в размер на 9,77
лв. Касае се за елементи от два отделни договора, главницата /размера на отпуснатия кредит/
и начислената договорна лихва са компоненти на погасителния план по Договора за
потребителски кредит, сключен между ищеца и „U=“ ЕАД, а възнаграждението за
поръчителство е компонент от погасителния план по Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и „== ЕООД. Експертизара е констатирала следното:
размер на общата погасителна вноска за сумата, формирана от 550 лв. главница по Договор
за потребителски кредит № 2861992/02.11.2023 г., 13,44 лв. договорна лихва по Договор за
потребителски кредит № 2861992/02.11.2023 г., дължима сума на 23.11.2023 г. по договора –
563,44 лв., възнаграждение на поръчителя по договор за предоставяне на поръчителство –
124,95 лв., дължима сума на 23.11.2023 г. по Договор за предоставяне на поръчителство, общ
размер на погасителната вноска – 688,39 лв., период на действие на договорите по
погасителен план: 02.11.2023 г. -23.11.2023 г. Изчисленият размер на ГПР е в размер на
4844,86 процента годишно.
Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че
всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 10-
4
дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по
кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността
на процесните договори за предоставяне на кредит и поръчителство следва да намерят
приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство е
предвидено, че „U=“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Съдът счита, че уговореното в чл. 8 от договора за предоставяне на
поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения
за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед
изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този
договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което
впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „U=“ ЕАД. По този начин се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В
самия договор за паричен заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 40%, но в същия
не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство, възлизащо на 124,95
лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се
установява, че едноличен собственик на капитала на "** ЕООД е „*“ ЕАД. По този начин
печалбата на "** ЕООД за извършената от него търговска дейност като поръчител се
разпределя и в „** ЕАД. Така икономически по-слабата страна /заемополучателят/ се е
задължила да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи в 10-дневен срок от
датата на сключване на договора за кредит, без значение дали е изправна страна по същия.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите
нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е определена под условие за всеки
ден, за който е в сила поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит,
като при включване на възнаграждението от договора за предоставяне на поръчителство
действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК
ограничение. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността
на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за
заем.
Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесните
договори протИ.речат и на нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, с което се цели забранена от
5
закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключените договори за
предоставяне на кредит и поръчителство протИ.речат на закона. От договора за кредит е
видно, че предоставянето на поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина
на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че
заплащането му е обвързано с договора за кредит. Нещо повече - уговорено е, че дължимото
възнаграждение за предоставяне на поръчителство следва да се заплати в полза на U=“ ЕАД.
Следва да се отбележи, че дължимите по договора за предоставяне на поръчителство
плащания ще бъдат събирани от заемодателя „**“ ЕАД за сметка на поръчителя "*" ЕООД,
както и че плащането на дължими по договора за поръчителство суми на „**“ ЕАД се
погасяват с приоритет пред задълженията на "==" ЕООД.
Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 550 лева, а е
уговорено възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 124,95 лева, което е
прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедлИ.ст.
Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до недействителност
на договорите за предоставяне на кредит и поръчителство. Във връзка с гореизложеното
следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в който е посочено, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е
налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява
неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат уважени като основателни,
като бъде оставен без разглеждане предявеният иск в условията на евентуалност.
Предявен е иск за връщане на недължимо платените суми. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил нещо без основание, да го
върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат
следните факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата
страна, поради получаването на нещо без основание и причинна връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Изложеното е достатъчно за извод, че
процесната сума не се дължи и че предявеният иск е основателен. Съобразявайки изводите
на експертизата съдът намира, че на връщане подлежи сума в размер на 124,95 лева, която е
била недължимо платена. С протоколно определение от 18.02.2025 г. съдът е допуснал на
основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като
същият да се счита предявен за сумата от 124,95 лева, което е пълният размер на предявения
иск.
С оглед изложеното искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен
размер.
При този изход на спора право на разноски има ищеца, който е претендирал следните
6
разноски: 110 лева – държавна такса и 414,70 лева – депозит за експертиза. Претендира се
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА в общ размер на 1440 лева. Съдът
намира, че на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева. За да определи такъв размер на адвокатското
възнаграждение съдът съобразява на фактическата и правна сложност на делото и решение
от 05.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. На съда е служебно известно, че адв. М. е
процесуален представител по множество идентични претенции. Предвид цената на исковете
по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради
което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в определение № 174 от 26.04.2021 г. по
ч. гр. д. № 560/2021 г., може да се приеме, че предявяването на такива претенции
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът
не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските
не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
2861992/02.11.2023 г. по предявения от Владимир С. С., ЕГН **********, срещу „**“ ЕАД,
ЕИК **, иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство от
02.11.2023 г. по предявения от Владимир С. С., ЕГН **********, срещу „**“ ЕООД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 26 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Владимир С. С., ЕГН *****, срещу
„**“ ЕАД, ЕИК **, евентуално съединен иск с правно основание 26 ЗЗД за признаване
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
2861992/02.11.2023 г.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК**, да заплати на Владимир С. С., ЕГН ****, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 124,95 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за потребителски кредит № 2861992/02.11.2023 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „** ЕАД, ЕИК ** и „**“ ЕООД, ЕИК **, да заплатят на Владимир С. С.,
ЕГН ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 524,70 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК ** и „**“ ЕООД, ЕИК **, да заплатят на ЕАД „Д. М.“,
БУЛСТАТ *, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 100
лева.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8