Решение по дело №98/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 186
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20237160700098
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 186

 

Гр. Перник, 06.11.2023 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Мария Христова

 

         при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 98 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на директора на Териториално поделение Перник към Национален осигурителен институт, с адрес: гр. Перник,               ул. „Отец Паисий“ № 50 против Експертно решение № 523 от 26.04.2022 година на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, с което на основание чл. 50,ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ е отменено Експертно решение № 2932 от 04.10.2021 година на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ и вместо него е потвърден Болничен лист № Е20197539898, издаден на 02.07.2019 година.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на експертното решение. Жалбоподателят счита, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни доводи относно липсата на мотиви, като в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за медицинската експертиза. Счита, че при постановяване на акта решаващият състав на НЕЛК не е взел предвид всички относими медицински документи. Моли съда да отмени изцяло експертното решение на НЕЛК.

В съдебно заседание, жалбоподателят Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Перник, редовно призован за процесуален представител изпраща юрисконсулт Й. С., която поддържа депозираната жалба изцяло и моли да бъде уважена по подробно изложени съображения в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - Национална експертна лекарска комисия, редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не изпраща процесуален представител. С писмо депозирано по електронната поща пълномощника по делото – юрисконсулт К. оспорва жалбата, изразява становище по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание заинтересованата страна - ТЕЛК, Първи състав „Общи заболявания“ при ****гр. Перник, редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание заинтересованата страна - Агенция за хора с увреждания, редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание заинтересованата страна – Специализирана ортопедична лекарска консултативна комисия при ****ООД, редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание заинтересованата страна - “***“ ООД, редовно уведомена по телефона на 26.07.2023 г., чрез управителя Б.С.М., не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание заинтересованата страна - Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Перник, редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не изпраща процесуален представител.  

В съдебно заседание заинтересованата страна - А.Т.М., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Л.П., който пледира за потвърждаване на процесното решение на НЕЛК.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е повторно. Образувано е след постановяване на Решение № 3733/06.04.2023 г. по административно дело № 11094/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК е обезсилено Решение № 163/18.10.2022 г., постановено по административно дело № 223/2022 г. по описа на Административен съд – Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Въз основа на представената разпечатка на работна справка за ЕВН по данни от ЕРБЛРО, представена в хода на административното производство от страна на ТП на НОИ - Перник е видно, че на 03.06.2019 година е издаден болничен лист № Е20197539742 от „Групова практика за специализирана медицинска помощ по ортопедия и травматология – ПСК“ на А.Т.М. за срок от 30 дни, включващ периода от 03.06.2019 година до 02.07.2019 година, с посочена диагноза „Други уточнени увреждания на синовията и сухожилията“.

На 02.07.2019 година е издаден Болничен лист № Е20197539898, издаден от „Групова практика за специализирана медицинска помощ по ортопедия и травматология – ПСК“ явяващ се продължение, който е издаден на А.Т.М. за срок от 30 дни, включващ периода от 03.07.2019 година до 01.08.2019 година със същата диагноза, като е определен домашен – амбулаторен режим на лечение. Този болничен лист е оспорен от директора на ТП на НОИ - Перник пред ТЕЛК с жалба вх. № 1618 от 02.08.2019 година, с мотив че към датата на издаване на този болничен лист лицето А.Т.М. се намира в непрекъснат отпуск за временна неработоспособност и в съответствие с това се иска определяне на реалното здравословно състояние на лицето.

По повод на така депозираната жалба, втори състав „Общи заболявания“ към МБАЛ ****АД е постановил ЕР № 1297 от 11.10.2019 година, с което е отменил болничен лист № 7539898Е2019, с аргумент че от представените документи не са отразени утежняващи състояния обуславящи продължителна временна неработоспособност. За постановяване на това експертно решение е уведомена както ТП на НОИ -Перник, така и заинтересованото лице в настоящото съдебно производство. Последният чрез поставяне на съобщението на табло в сградата на МБАЛ ****АД, за което бил съставен Протокол с изх. № 46 от 28.10.2019 година.

Срещу така постановеното ЕР № 1297 от 11.10.2019 година на ТЕЛК е депозирана жалба от А.Т.М. до НЕЛК, в която същият е изложил доводи, че не е бил уведомен за жалбата на НОИ срещу процесния болничен лист, нито е уведомен за сформираната комисия, а също така и за решението на ТЕЛК. По повод на тази жалба, НЕЛК на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинска експертиза /ПУОЛОМЕРКМЕ/ е постановил Експертно решение № 3384 от 30.11.2020 година, с което е отменил и върнал експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с мотив, че ТЕЛК не се е произнесъл по същество и с указание да изиска цялата документация както от страна на лицето, така и от страна на ЛКК. При повторното разглеждане от страна на ТЕЛК, същият с Експертно решение № 65 от 08.01.2021 година е потвърдил болничен лист № 7539898Е2019 с мотив, че при направен преглед на лицето и представена медицинска документация, в частност представено ксерокопие на ЛАК, в което било отразено както вписания преглед, така и болничният лист, се установява, че издаденият болничен лист е законосъобразен и издаден при наличие на обективни данни, които доказват неговото основание за издаване.

Срещу постановеното ЕР № 65/08.01.2021 година на ТЕЛК е депозирана жалба вх.№ 45/15.02.2021 година до НЕЛК, от страна на Директора на ТП на НОИ - Перник, в която като мотив се сочи, че експертното решение е издадено при липса на мотиви и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. По повод на тази жалба и отново на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК е постановил ЕР № 653 от 23.03.2021 година, с което отново е отменил ЕР № 65 от 08.01.2021 година на ТЕЛК и е върнал експертното решение за ново освидетелстване, отново с мотив че липса аргументация, защо ТЕЛК приема, че са налице основания, които доказват наличието на временна нетрудоспособност, а също така и с указание при новото разглеждане отново да бъде събрана необходимата медицинска документация. При новото разглеждане ТЕЛК този път Първи състав „Общи заболявания“ към МБАЛ ****АД е постановил ЕР № 2932 от 04.10.2021 година, с което отново е отменил болничен лист № Е20197539898 като незаконосъобразен с мотив, че при изисканата медицинска документация са били представени само амбулаторни листове, поради което е счел, че болничният лист е неправомерно издаден и като такъв следва да бъде отменен като незаконосъобразен.  

По повод на последното експертното решение на ТЕЛК е и жалба с вх. № 223/08.10.2021 година на А.Т.М., с която същият е изложил доводи за неправилност на експертното решение и е счел, че ТЕЛК не се е съобразил с решенията на НЕЛК. Така се стига до постановяване на оспорения в настоящото производство индивидуален административен акт, а именно Експертно решение № 523 от 26.04.2022 година на НЕЛК, издадено на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ 2010, с което е отменено ЕР на ТЕЛК и е потвърден болничен лист                     № Е20197535898 с мотив, че от представената медицинска документация се установява, че са били налице към момента на издаване на болничния лист обстоятелства, които водят до състояние обуславящо временна неработоспособност по смисъла на § 1, т. 34 от Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.

Чрез административната преписка по делото е представен и приет приложен Амбулаторен лист № 684 от 02.07.2019 година, издаден от лекуващ лекар, в който е отразено, анемнезата, обективното състояние на лицето А.Т.М. към дата 02.07.2019 година, както и определената терапия.

Предмет на настоящото производство е Експертно решение № 523 от 26.04.2022 година на НЕЛК, с което е отменено Експертно решение                № 2932 от 04.10.2021 година на ТЕЛК и е потвърден Болничен лист                     № Е20197535898.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения за това преклузивен срок, пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, което има правен интерес от атакуване на процесния акт, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а именно Експертно решение № 523 от 26.04.2022 година на НЕЛК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Доколкото в настоящият случай се касае за индивидуален административен акт, то по отношение на експертното решение и в частност за неговата законосъобразност, съдът на основание чл. 168, ал. 1 от АПК дължи произнасяне относно правилата за законност на административните актове, а именно: компетентността на органа, който следва да издаде акта, спазване на установената в правния ред форма, съблюдаване на предвидената процедура, съответствие с материалноправните разпоредби на закона и съответствието с целта на закона.

Нормативната рамка, през която следва да се разгледа правният спор се изразява основно чрез Административнопроцесуален кодекс, Закона за здравето, предвиждащ възможността за оспорване на актовете на медицинската експертиза, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи и Наредбата за медицинската експертиза.

В случая спорният въпрос касае, дали правилно е била установена временната неработоспособност на лицето А.Т.М. за времето от 03.07.2019 година до 01.08.2019 година при домашен амбулаторен режим на лечение.

За установяване на временната неработоспособност се извършва медицинска експертиза по реда на Закона за здравето и подзаконовите административни актове, издадени за приложението му. Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалена работоспособност, като тук спорът е относно първия вид.

Разпоредбата на чл. 101, ал. 3 Закона за здравето предвижда, че за установяване на временната неработоспособност се извършва медицинска експертиза, а съгласно чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето, тази експертиза се извършва от лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. Доколкото, така постановения административен акт е издаден вследствие и по повод на жалба на заинтересованото лице във връзка с оспорване на ЕР на ТЕЛК, с което е отменен процесния болничен лист, то съобразно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ тези спорове се развиват пред НЕЛК. Решението е взето от специализиран състав по „Хирургични, ортопедични и сърдечно – съдови заболявания“, който състав е определен съобразно водещата диагноза на лицето. Спазено е и правилото на чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ в състава да бъдат включени не по–малко от трима лекари, заедно с техния председател. Решението е подписано от председателя и членовете на състава, при наличие на необходимия за това кворум. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличие на материална, териториална и предметна компетентност, предвид което липсва основание за отмяна на акта на основание чл. 146, т. 1 от АПК.

По отношение на формата на акта, настоящият съдебен състав счита, че експертното решение е издадено в установената в чл. 4 от НМЕ форма, а именно издадено е съобразно образец, който е утвърден от министъра на здравеопазването, мотивирано е и в съответствие с чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното не се констатират основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При постановяването му, съдът намира, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и които да водят до отмяната му само на това основание. НЕЛК се е произнесъл по допустимостта на жалбата срещу ЕР № 2932 от 04.10.2021 година на ТЕЛК, подадена в срок и от страна на заинтересовано лице, като съобразно правомощията си по чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ е отменил Експертно решение № 2932 от 04.10.2021 година на ТЕЛК и е потвърдил Болничен лист № Е20197535898. Предвид изложеното липсват основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона:

Съдът счита, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, а аргументите за това са следните: както се посочи и по–горе спорното в настоящият случай е дали при наличие на събраната медицинска и друга документация в хода на административното производство, НЕЛК правилно е достигнал до заключение, че здравословното състояние на лицето към момента на издаване на болничния лист от страна на ЛКК е обосновал становище да бъде прието, че то съответства на изискванията състоянието да бъде квалифицирано като водещо до временна неработоспособност.

Легална дефиниция за „временна неработоспособност“ се съдържа в § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от НМЕ, която предвижда, че временната неработоспособност е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно – курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран човек от семейството, належащо придружаване на болен човек от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето.

Актът, с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният, по своя характер е административен акт и издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причината за същата, нейната продължителност, а също и правото на отпуск за временна неработоспособност. От друга страна, изрично в разпоредбата на чл. 6,              ал. 2 от НМЕ е указано, че отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните власти чрез болничен лист, т.е. болничният лист е релевантния акт по отношение на установяването на временната неработоспособност.

Съдът счита, че процесния болничен лист не е издаден в съответствие с изискванията на ПУОРОМЕРКМЕ, а именно с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и 4 от същия, както и с чл. 7 и чл. 10 от Наредбата за медицинската експертиза в приложимата редакция към издаване на БЛ. Относно процедурните правила за работа на ТЕЛК и НЕЛК влизат редакциите на Правилника и НМЕ в сила от 01.01.2020г., тъй като процесуалните норми имат незабавно действие към висящите производства, но материално правните условия и реда, който ЛКК е трябвало да съобрази при издаване на оспорения болничен лист са онези правни норми, които са валидни към 02.07.2019 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, ЛКК взема решение по здравословното състояние и работоспособността на лицата след задължителен клиничен преглед и представен документ за самоличност. В тази връзка за да се извърши точна преценка за това съответствие е необходима проверка за вписаните данни в ЛАК на лицето, включително и в контролния лист към него.  Видно от представената с административната преписка, страница от ЛАК за БЛ № Е20197539898, същата е нечетлива и не може от саморъчните вписвания на членовете на ЛКК, да се установи дали и какво е извършено, включително дали по отношение на М. е налице преглед. Във връзка с това и с оглед на указанията съдържащи се в мотивите на Решение № 3733/06.04.2023 г. постановено по административно дело № 11094/2022 г. по описа на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав с Определение от 30.05.2023 г., е дал конкретни указания до ЛКК, която е следвало да уведоми съда извършен ли е задължителен клиничен преглед на пациента А.М., какво е съдържанието на нечетливото копие от страницата на ЛАК, на какво се дължи констатираната разлика в представения при първото обжалване пред ТЕЛК /2019/ и при последното пред НЕЛК /2022г./ амбулаторен лист № 684 от 02.07.2019 г. издаден от д-р П.. В първоначалния вариант в АЛ са вписани анемнеза, обективно състояние и терапия, които са променени в представения АЛ с писмото на д-р П. от 2022 г. по искане на НЕЛК /анемнезата е коригирана, в обективното състояние е отразено вече провеждането на медикаментозно лечение и имобилизация, а в терапията е включен и прием на НПВС/. На следващо място е изискана информация по отношение на документалното насочване на пациента към специализираната ЛКК, без в АЛ да е отразено това обстоятелство.

В изпълнение на горепосочените указания с молба вх. № 1619 от 09.06.2023 г., д-р П. заявява, че лицето А.М. се е явил на преглед, като това обстоятелство е отразено както в ЛАК на лицето, така и в АЛ № 684 от 02.07.2019 г. Във връзка с нечетливото копие на ЛАК, е удостоверил, че същото е със следното съдържание: „02.07.19г. Касае се за болен, който идва на контролен преглед. Днес се свали ортезата. Терапията продължава с ЛФК и физиотерапия. Диагнозата се кодира по МКБ класификация М67.8 01 – означава заболяване ІІ - болничния е вторичен. Диагноза Теносиновит на сухожилията и сухожилните влагалища на переноалните мускули на лява подбедрица“. Това обстоятелство се потвърждава и от извършената в съдебно заседание констатация между представената ЛАК на А.М. и съответствието на същата с документа удостоверяващ извършения преглед, находящ се по кориците на делото. По отношение на констатираните различия в амбулаторните листове, сочи че същите се дължат на техническа грешка при изписването, която по естеството си представлява различен подбор на думи, като в случая семантиката на думите не променя нито обективното състояние на лицето към онзи момент, нито направените заключения след прегледа. Не изяснен остава, обаче въпросът касаещ документалното насочване на М. към специализираната ЛКК, липсват данни и такава информация не се представя затова как е осъществено насочването, без в АЛ да е отразено това обстоятелство, а вместо това е вписан вече издаден болничен лист с номер от същата дата от ЛКК, при положение, че прегледът на пациента е посочен за приключил в 18:20 часа с издаване на АЛ. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 7 ПУОРОМЕРКМЕ личния лекар насочва пациента към ЛКК, като според следващата т. 8 – подготвя необходимата медицинска документация и вписва своето становище в ЛАК при насочване на болния към ЛКК по даден повод, а съгласно чл. 24, ал. 6 ПУОРОМЕРКМЕ лекуващия лекар освен, че подготвя всички необходими документи, но и докладва случаите на ЛКК, макар и да не участва при вземането на решението.

От медицинското досие на лицето, представено чрез административната преписка се установява, че е налице издаден Амбулаторен лист № 684 от 02.07.2019 година, издаден от лекуващия лекар, в който е описана анамнезата, диагнозата и обективното състояние, а също така и че лицето се насочва към физиотерапия и рехабилитация. В противоречие с чл. 27, ал. 1 и ал. 4 от Правилника, по повод издаването на болничен лист Е20197539898, няма вписани анамнеза, клиничен преглед, изследвания в ЛАК. При временна неработоспособност болничният лист се издава за времето от първия ден на настъпването й до възстановяване на работоспособността или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. В случая се касае за продължение на болничен лист с указано заболяване и режим на лечение домашен-амбулаторен, посочен при издаването му, издаден е от ЛКК и е подписан от членовете на ЛКК, т.е съдържа задължителните реквизити. В представената медицинска документация обаче не се констатира, че клиничен преглед на лицето при издаване на процесния болничен лист е бил извършен от членовете на ЛКК. Членовете на ЛКК, издали болничен лист Е20197539898 са д-р К.С.и д-р И.И., а амбулаторния преглед на лицето е извършен от д-р А. П.. В БЛ е вписано решение на ЛКК № 684/02.07.2019г., но в действителност под посочения номер е амбулаторен лист № 684/02.07.2019г. от лекуващ лекар. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза в приложимата й редакция към издаване на БЛ клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на лицето. Изискването да се отразяват в АЛ, съответно в медицинския протокол на ЛКК е в сила от 01.01.2020г. В случая, нито в ЛАК, нито в АЛ има становище за временна неработоспособност, изразено от членовете на ЛКК. Смисълът на изискването за задължителен клиничен преглед при издаване на болничен лист от ЛКК /който е за сравнително дълъг период/ е членовете на ЛКК да преценят сами здравословното състояние на лицето и за колко време трябва да разрешат отпуска за временна неработоспособност, като изключение се допуска само в изчерпателно изброени хипотези в чл. 27, ал.1, т.1-4 от Правилника, какъвто не е настоящият случай.

Действително в този случай, ЛКК не е изпълнила това свое задължение, което не може да води до неблагоприятни последици за освидетелстваното лице, но в случая обаче не е налице медицинска документация от проведени изследвания удостоверяващи заболяването, причинило временна неработоспособност /в този смисъл е и Решение  № 13679 от 08.11.2018 година, постановено по адм. дело № 7566/2018 година на Върховния административен съд/.

На следващо място съдът счита, че неколкократно дадените указания на НЕЛК към ТЕЛК да постанови аргументирано решение, в което да опише съдържанието на медицинската документация и проведените медицински прегледи, да изиска цялата медицинска документация и да уточни ползваната предходна временна неработоспособност и диагнозата, не са били изпълнени. Във всички производства пред ТЕЛК по обжалване на решението на ЛКК са били представени само два документа – Амбулаторния лист и ЛАК. Решенията на ТЕЛК, но в случая и на НЕЛК са немотивирани – веднъж ТЕЛК приема на база тези документи, че БЛ е законосъобразно издаден, следващия път го отменя, а НЕЛК всеки път дава указания, че решенията трябва да са аргументирани и на база медицинска документация. Въз основа на това не става ясно какво и по–конкретно, въз основа на кои доказателства НЕЛК е била мотивирана да вземе съответното решение за отмяна на Експертното решение на ТЕЛК и да потвърди болничният лист, защото актът, издаден от НЕЛК е постановен на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, а съобразно тази разпоредба НЕЛК се произнася само въз основа на медицинската документация и други документи, които вече са били събрани от страна на ТЕЛК. НЕЛК се произнася само относно правилното приложение на относимите правни норми, въз основа на факти, които вече са били установени от страна на ТЕЛК, но както се посочи по-горе фактите са едни и същи по време на всички постановени решения, а медицинската документация е непълна и не позволява произнасяне по същество.

Съдът намира, че НЕЛК не се е произнесъл относно необходимостта  за издаване по принцип на БЛ предвид диагнозата и предписаната терапия.  Видно от АЛ № 684/02.07.2019г. лицето се насочва за физиотерапия и рехабилитация. От своя страна, разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от НМЕ гласи, че всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист. В настоящият случай няма данни за амбулаторно или за стационарно /болнично/ провеждане на физикални и рехабилитационни процедури, нито, че пациентът попада в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от НМЕ. Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на осигуреното лице по ал. 1. Същевременно специализираната ЛКК е продължавала болничния лист за временна неработоспособност без да има представени пред нея доказателства за провеждане на някаква физиотерапия. Тук е необходимо да се посочи, че физиотерапията е част от възстановителния процес, но само тя не обуславя наличието на временна неработоспособност, тъй като по делото, няма данни за провеждане на каквито и да било физикални и рехабилитационни процедури, нито пациента попада в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от НМЕ. В документация в МЕД – ксерокопие на лист от ЛАК и амбулаторен лист, няма описани усложнения или състояния, налагащи интервенция, различна от рехабилитация. В нито един от представените медицински документи не е посочено, че пътуването му до и от работното му място ще се отрази на здравословното състояние до степен, която ще доведе до пълна или частична невъзможност да упражнява трудовите си функции, нито, че се налагат интервенции за рехабилитация извън болнично заведение, респективно – такива, от които да е видно, че времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение /и за провеждане на изследвания и процедури/ запълва цялото работно време на пациента като осигурено лице.

Въз основа на изложеното, отменяйки експертното решение на ТЕЛК и потвърждавайки процесния болничен лист, НЕЛК е нарушил материалноправните разпоредби на закона.

Горепосоченото обуславя извод за основателност на жалбата, поради което оспореното решение на НЕЛК следва да се отмени от съда на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Относно разноските:

С оглед на този изход на делото следва да се уважи направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Експертно решение № 523 от 26.04.2022 година на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, с което на основание             чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ е отменено Експертно решение № 2932 от 04.10.2021 година на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ и вместо него е потвърден Болничен лист № Е20197539898, издаден на 02.07.2019 година, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия, с адрес:                    гр. София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ № 15 да заплати в полза на Териториално поделение Перник към Национален осигурителен институт, с адрес: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: /п/