РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120106209 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на А. В. Й. против В. Я. К. и Г. Д. К., за
осъждането на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 8200 лв., с която
са се обогатили, ползвайки без основание собствения й имот в периода от
02.09.2016 год. до 17.01.2020 год.
Прието е и своевременно заявеното от ответниците
възражение за прихващане на ищцовото вземане с тяхно насрещно вземане в
размер на 1270 лв. - стойност на сторени разноски за запазване на имота.
Искът и възражението за прихващане са с правно основание
в чл. 59 от ЗЗД.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от
пълномощника на ищцата, който ангажира писмени доказателства,
претендира деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответниците оспорва
исковете, моли за отхвърлянето им, евентуално за уважаване на
възражението. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства се установяват
следните факти, относими към спора:
На *** год., между ищцата - купувач и ответниците -
продавачи, е сключен предварителен договор за продажба на апартамент,
находящ се в гр.Б*, с площ от 58.84 кв.м., за сумата от 60000 лв., платена от
купувачката на продавачите при подписване на договора.
Прехвърлянето на собствеността по нотариален ред е
трябвало да стане, съгласно изрично предвиждане в договора, в 1-месечен
срок от датата на сключване на предварителния договор.
Очевидно това не е станало, защото предварителният
договор е обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
****/*** год. на БРС, образувано по искова молба на настоящата ищца.
Решението е влязло в сила на **** год., на която дата не е допуснато
1
касационно обжалване на решението на БОС по в.гр.д. № ****/*** год., с
което е потвърдено първоинстанционното решение.
Страните не спорят, че ответниците са предали на ищцата
ключа от апартамента на 17.01.2020 год.
Според св.К. - син на ответниците, след 2008 год. процесният
апартамент е бил негоден за обитаване, т.к. е бил наводнен поради повреда в
покрива по време на буря. След 2013-2014 год. е извършен ремонт на покрива,
за който родителите му заплатили сума от около 1300 лв. След 2019 год.
свидетелят е разговарял неколкократно с процесуалния представител на
ищцата, но не и за този апартамент, а за другия такъв на родителите му.
Налице е и протокол от проведено на 20.05.2014 год. общо
събрание на етажната сосбственост, към която се числи апартаментът на
ищцата, с взето решение за възлагане ремонта на покрива и заплащане на
суми от всеки етажен собственик, като дължимата от ответниците сума е в
размер на 1270 лв.
От заключението на вещото лице по назначената техническа
експертиза се установява, че пазарният наем на апартамента за периода от
02.09.2016 год. до 17.01.2020 год. възлиза общо на 4371 лв.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският
районен съд намира исковата претенция за неоснователна.
Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Този иск принципно би бил основателен, в случай, че
ответниците, които не са собственици, са ползвали собствения на ищцата
имот, без да имат основание, като с това са се обогатили - спестявайки
разходи за сметка на обедняването на ищцата, произтичащо от
невъзможността й да ползва имота или реализира имуществена облага от него
- така ППВС № 1/1979 г.; Р№ 398-2013-IV г.о. и др.
Първо - до влизане в сила на решението по гр.д. № ****/****
год., с което сключеният между страните предварителен договор е обявен за
окончателен, собственици на апартамента са били тъкмо ответниците. Това е
така, понеже предварителният договор няма вещнотранслативен ефект.
Последният настъпва, било по силата на окончателен договор, сключен във
формата, предвидена с чл.18 от ЗЗД, било по силата на влязлото в сила
съдебно решение. Това, както се каза, е станало на **** год. и дотогава
ответниците, ако са ползвали имота, са имали основанието си.
За последващия период - след влизане в сила на решението и
до 17.01.2020 год., при изначално възложената й доказателствена тежест,
ищцата не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че
ответниците ползват собствения й имот, препятствайки я по този начин в
упражняване на нейните права, респ. че след покана отказват да освободят
имота. Напротив - проведено бе насрещно доказване относно състоянието на
апартамента, което не е позволявало обитаването му, както и за възможността
на ищцата, при положение, че е разполагала с титул за собственост, считано
от ***** год. и действително е желаела да ползва имота, да й бъде предаден
ключ за жилището.
Ето защо, искът по чл.59 от ЗЗД, се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне, без да се разглежда възражението за прихващане на
ответниците, като на тях, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят
деловодни разноски в размер на 600 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. Й. от гр.П*, ЕГН - **********, предявени против
В. Я. К., ЕГН - ********** и Г. Д. К., ЕГН - **********, двамата с адрес:
гр.Б*, за осъждането на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 8200
лв., с която са се обогатили, ползвайки без основание собствения й имот в
периода от 02.09.2016 год. до 17.01.2020 год.
ОСЪЖДА А. В. Й. да заплати на В. Я. К. и Г. Д. К. деловодни
разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3