Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1063 26.03.2018 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на шести март
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Павлина Попова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12127 по описа на съда за 2017
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Кредит Инс“ ООД, против В.В.Д., с правна квалификация по чл.
422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1500
лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“ № *****/16.12.2015
г., сумата от 432 лева– договорна
лихва за периода от 16.12.2015 г. до 11.05.2016 г., сумата от 427.83 лева – договорна такса „Гарант“
за периода 16.12.2015 г. до 11.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 17.05.2016 г. до окончателното й изплащане,
за които суми включително е издадена Заповед № 3426/17.05.2016 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6283/2016 г. на ПРС, ХІІІ гр.
с-в.
В исковата молба ищецът сочи, че е
търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 3 ЗКИ и основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми, като сключва договорите за кредит във формата на
електронен документ и правоотношенията се реализират при спазване на
изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП. Твърди, че ответникът В.В.Д. е
кандидатствала за получаване на потребителски кредит, чрез сайта на
дружеството, на адрес www.creditins.bg, чрез попълване на регистрационната
форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция. В
резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на
ищцовото дружество се свързал с Д. на посочения телефон, като последната
потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи кредит в размер на 1500 лева. Твърди, че след
обработване на данните, кредитът бил отпуснат, като с ответницата по електронен
път бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *****/16.12.2015 г.
Сочи, че желаната сума, й била преведена чрез системата е-рау и получена от
същата на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от Д. лична
карта.
Твърди се, че съгласно формата за
кандидатстване, Д. е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция
за обезпечаване на задължението й или й бъде предоставена такава от дружество,
с което кредитодателя има сключен договор. Сочи, че с оглед формата за
кандидатстване, ответницата е избрала опция да й бъде осигурен гарант за
ползване на кредита, с което на основание т. 4 от договора, сключен между
страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена
и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Сочи, че „Кредит Инс“ ООД има
сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от
25.10.2014 г. с „Бикнел Корп“ ООД, съгласно който последното дружество в
качеството му на дружество – гарант се е задължило да гарантила вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция
е избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредита и същата е била одобрена. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 2
от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството –
гарант сумата, представляваща таксата „гарант“ от кредитополучателя. Сочи, че
съгласно чл. 1, ал. 3 е предвидено, че дружеството – гарант се задължава да
изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне
на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил
усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включително
по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната изискуемост.
Твърди също, че е предоставило,
съгласно ЗПК, на ответника преддоговорна информация, като последният се е
запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и
получил на посочения от него е-mail адрес „Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити“. Сочи, че съгласно
условията на сключения Договор, е поел задължение да предостави на
кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставеният кредит с договорна
лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението – 3042 лева е
платимо, ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски, всяка с падеж –
16 – то число на месеца, а именно: първата с падеж – 16.01.2016 г., а
последната с падеж – 16.12.2016 г. Ищецът твърди, че към 11.05.2016 г.,
кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите, на
които са настъпили, съответно за периода от 16.01.2016 г. до 16.04.2016 г. вкл.
Твърди, че служители на ищеца, неколкратно са осъществили връзка с длъжника,
посредством изращане на напомнителни е-mail – и, на посочения в заявката ел.
адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено
преди и след настъпване на падежните дати, но ответника не е направил никакво
плащане. Сочи, че на основание т.6 от сключения между страните договор,
кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят
не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към договора
погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с
начислени лихви, главници, такса „Гарант“ и разноски. Твърди, че за обявената
предсрочна изискуемост, е изпратил до ответника, на посочения от нея в заявката
за кредит, личен адрес на електронна поща – електронно съобщение, с което на
10.05.2016 г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че
съгласно т.12.1 от Общите условия, приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат
направени в писмено форма и ще се считат получени, ако по факс, и-мейл, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до
адресите на кредитополучателя, посочени при сключването на договора.
Твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК срещу ответника, по
което било образувано частно гр.дело № 6283/2016 г. по описа на ПРС, и била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3426/17.05.2016 г. .Твърди, че тъй като от длъжника не
било подадено възражение в срок по чл. 414 ГПК, бил издаден от РС – Пловдив по
ч.гр.д. № 6283/2016 г. изпълнителен лист, въз основа на който, на 22.12.2016 г.
било образувано изпълнително дело № ****/2016 г. по описа на ЧСИ ***********.
Сочи, че след като ответникът узнала за издадената Заповед за изпълнение,
подала възражение по чл. 423 ГПК, против Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3426/17.05.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 6283/2016
г. по описа на ПРС, което било уважено и прието възражението, с Определение по
ч.гр.д. № 1426/2017 г. на ОС – Пловдив. Поради което за него възникнал интерес
от установителните искове за съществуване на вземанията.
Твърди също, след издаването на Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, на 21.06.2017 г., ответницата е осъществила частични плащания,
а именно: с разписка – 700 лева, с
основание „погасяване на кредит“, а след издаване на изпълнителния лист – на
25.07.2016 г. – 200 лева, с разписка и на 26.08.2017 г. – 200 лева, с разписка.
Твърди, че с оглед извършените плащания от ответницата, е погасил присъдените с
изп. лист разноски в размер на 398.23 лева, законна лихва за забава в размер на
19.60 лева, както и част от дължимата такса „Гарант“ – 680.40 лева. Останали
непогасени задължения на ответника, след извършено от последната частично
плащане, в общ размер на 2 359.83 лева, от които 1500 лева – главница, 432
лева – договорна лихва за периода 16.12.2015 г. – 11.05.2016 г. и сумата от
427.83 лева – договорна такса „Гарант“ за периода от 16.12.2015 г. – 11.05.2016
г.
Въз основа на изложените
обстоятелства, ищецът формулира петитум за установително решение, с което да
бъде признато съществуването на вземанията за главница в размер на 1500 лева – главница,
дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“ № *****/16.12.2015 г.,
сумата от 432 лева– договорна лихва
за периода от 16.12.2015 г. до 11.05.2016 г., сумата от 427.83 лева – договорна такса „Гарант“ за периода 16.12.2015 г. до
11.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.05.2016 г. до окончателното й изплащане, за които суми включително е
издадена Заповед № 3426/17.05.2016 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6283/2016 г. на ПРС, ХІІІ гр. с-в.
Претендират
се разноски за настоящото исково производство и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.В.Д.,
е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърденията, съдържащи се в исковата молба, че е сключен договор за кредит при
условията на ЗЕДЕП, както и, че е наличен подписан между страните договор за
кредит. Оспорва, че е била уведомена за предсрочната изискуемост. В тази връзка
сочи, че според чл. 6 от договора, са посочени адреси за кореспонденция за
целите на договора, като същата е посочила адрес: гр. Пловдив, Х. С., ул. Я.№ *,
*, вх. *, ет. *, ап. **, като ищецът не я е уведомил за предсрочната
изискуемост, на посочения адрес. Поради това счита, че не са налице условията
за издаване на заповед за изпълнение.
На следващо място, оспорва, че е
имала опция/възможност да избере дали кредитът й да бъде отпуснат с наличие на
банкова гаранция за обезпечаване на задължението му, или не. Сочи, че съгласно
чл. 8.2 от Общите условия на „Кредит Инс“ ООД към договорите за предоставяне на
потребителски кредит, предоставянето на гаранция е задължително условие за
отпускане на кредита. Твърди, че съгласно чл.8.4 от Общите условия е също
задължителна, с оглед липсата на банковата гаранция. В този смисъл твърди, че
кредитът е неоснователно оскъпен с таксите „гарант“, поради което счита, че е
налице нищожност на клаузата от договора относно таксите „гарант“, поради
нарушаването на добрите нрави и добрите търговски практики.
На следващо място оспорва
твърденията за размера на задълженията – главница, лихва, разноски. Оспорва
размера на начислените лихви, включително договорни, наказателни лихви за
забава, основен лихвен процент по кредита, като счита, че основният лихвен
процент по договора е прекомерно завишен.
Оспорва наличието на Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредит, сключен между ищеца и третото
лице –„Бикнел Груп“ ООД, който да предвижда гаранция на процесния кредит.
Оспорва истинността и достоверността на Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, като твърди, че такъв не съществува и не е била
предоставена твърдяната „гаранция“, поради което и неоснователно е начислена в
договора такса „гарант“.
На следващо място, твърди, че е
нищожна клаузата на чл. 9.1 от Общите условия на „Кредит инс“ ООД, приложими
към договорите за предоставяне на потребителски кредити, а именно, че
„кредитополучателят начислява върху неиздължените (просрочените ) суми за
времето на забава до окончателното изплащане на забавените задължения,
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава, за
периода от забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Погасителната
вноска включва – главница, лихва и такса „гарант“. Твърди се, начисляването на
лихва върху лихва е недопустимо, както е и недопустимо да бъдат олихвявани и
таксите. Последното възражение се прави във връзка с постъпилите плащания при
ищеца в периода от иницииране на заповедното производство и получаването от
ответницата на запора, чрез работодателя, с което действие е уведомена за първи
път за издадената заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, искането е да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6283/2016 г. по описа на ПРС,
ХІІІ гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед № 3426 от 17.05.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: сумата от 1 500 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“
№ *****/16.12.2015 г., сумата от 432
лева– договорна лихва за периода от 16.12.2015 г. до 11.05.2016 г., сумата
от 1 100 лева – договорна такса
„Гарант“ за периода от 16.12.2015 г. до 11.05.2016 г.; 19.60 лева – законна лихва за забава за периода 18.01.2016 г. до
11.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
С
разпореждане от 11.07.2016 г. по частно гр.д. № 6283/2016 г. по описа на ПРС,
ХІІІ гр.с., въз основа на издадената Заповед, в полза на ищцовото дружество, е
издаден изпълнителен лист за присъдените със Заповедта по чл. 410 ГПК суми, въз
основа на който било образувано изпълнително дело № ************* по описа на
ЧСИ *********, с рег. № ***на КЧСИ, с район на действие – СГС.
По подадено от ответното дружество възражение по чл.
423 ГПК, против Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3426/17.05.2016
г., издадена по ч.гр.д. № 6283/2016 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., с
Определение по ч.гр.д. № 1426/2017 г. на ОС – Пловдив е прието възражението от В.В.Д.,
против Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и е
спряно изпълнението по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 3426/17.05.2016 г. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Ето
защо съдът, намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК
са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет част
от същите вземания.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *****/16.12.2015
г., по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Ищецът
следва да докаже и, че са уговорени в договора възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите
за договорна възнаградителна лихва и обезщетението за забава. Ищецът следва да
докаже и, че в изпълнение на договора, ответникът е избрал да му бъде начислена
такса „Гарант“ за предоставената услуга – обезпечение на кредита, както и че
има сключен с трето за спора лице - „Бикнел Корп“ ООД – Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити, съгласно който последното дружество в
качеството му на дружество– гарант се е задължило да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити. В негова тежест е да докаже
осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които
погасяват, изключват или унищожават процесните вземания – че е изпълнил
насрещното си задължение за връщане на получената в кредит сума в срок.
Ответникът следва да докаже, че уговорената в договора, такса „Гарант“ е
нищожна, поради нарушаване на добрите нрави, както и, че т.9.1 от Общите
условия, е нищожна.
С оглед релевираните в подкрепа на
иска твърдения и направените от ответницата възражения, първият спорен по
делото въпрос е - дали между страните е налице сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *****/16.12.2015
г.
Спорът произтича от обстоятелството,
че ответницата, макар и да не оспорва, че е получила лично на каса на офис на
„Изипей“ АД, на 16.12.2015 г., сума в размер на 1 500 лева от ищцовото
дружество, оспорва наличието на облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит с ищцовото дружество. Ето защо и, в тежест на ищеца е да
докаже, пълно и главно, наличието на сключен между страните Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ***** от 16.12.2015 г. при твърдените в
исковата молба условия.
Твърдението си за постигната между
страните уговорка за сключване на Договор за потребителски кредит от 16.12.2015
г. при твърдените условия, ищецът основава на подадена от длъжника – ответник Заявка
по интернет, на електронния адрес на ищцовото дружество www.creditins.bg, чрез попълване на регистрационната
форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция, в резултат
на която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността
на заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в
размер на 1 500 лева, същият бил отпуснат и получен от ответницата на каса
на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от Д. лична карта.
Действително, в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за
сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при
която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. /чл.6/.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави
информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен
за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната
последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за
сключване на процесния договор с ответницата, ако се докаже изпълнението на
посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация,
съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по
описания начин от ответницата.
Тъй като ищецът твърди, че
информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от
страна на ответницата, е извършвано по електронен път, на електронните адреси
на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да
докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование
– Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл.
3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради
което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл.
7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от
изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на
електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на
електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния
прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали
или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от
адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния
документ.
Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между
страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на
комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала
до потребителя.
В конкретния случай са
представените разпечатки от електронните документи, свързани с твърдяната от
ищеца размяна на информация. От заключението
на вещото лице С.М. по назначената съдебно-техническа експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че приложените
по делото разпечатки от електронни документи на Договор № *****/16.12.2015 г.
/л.15-17/; разпечатката от електронния документ Информация за кандидата
/л.10-11/, както и разпечатката от електронния документ Лични данни
/л.12-13/, имат еднакво съдържание със
съответните файлове, наименовани по идентичен начин, съдържащи се в
представения по делото оптичен носител в СD –
формат. От същото заключение става ясно, че в характеристиките на трите файла
не са посочени автори, а за авторството и адресата може да се съди от
съдържанието им, както и, че файловете не са подписани с електронен подпис. По
делото липсват доказателства за идентичност на съдържащата се в преносимия
електронен носител, използван за заключението с тази, съдържаща се в паметта на
компютъра на ищеца, в който би трябвало да се съхранява тази информация. Не е
установено също, чрез кои електронни адреси е разменена информацията,
съответно, че посочените в електронните документи ІР – адреси на страните и
по-конкретно електронния адрес на адресата на тази информация е на ответницата.
По делото не само, че не са
представени доказателства, които да установяват, че Д. е авторът на електронната
заявка от 16.12.2015 г. /л.10/ по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, но и че доставчикът
на финансовата услуга от разстояние я е уведомил своевременно за всички условия
на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че й е
предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.
10 от същия закон. В тази насока, с оглед приетото заключение на вещото лице се
налага изводът, че ищецът не е изпратил дори Общите условия на „Кредит Инс“
ООД, приложими към Договорите за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация
на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или
2; получил е съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор.
В конкретния случай, ищецът не е доказал
изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че
между страните е постигнато съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ***** от 16.12.2015.
С оглед на изложеното, макар да е
безспорно, че ищцата е получила сумата от 1 500 лева, предоставена й от
ищцовото дружество, ищецът не проведе пълно и главно доказване, че сумата е
получена на договорно основание по силата на твърдения Договор за потребителски
кредит, съответно при условията, съдържащи се в него, поради което и
предявените искове се явяват недоказани на заявеното основание и следва да се
отхвърлят.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски.
В
заповедното производство ответницата е направила разноски за държавна такса в
размер 25 лева по ч.гр.д. № 1426/2017 г. по описа на ОС- Пловдив. В исковото
производство ответницата е направила разноски за депозити за вещи лица в размер
210 лева. Общо разноските за заповедното и исковото производство, които следва
да се присъдят на ответницата е в размер на 235 лева, който следва да бъде
присъден изцяло в тежест на ищцовото дружество.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, община Красно село, ул. „Яков Крайков“ № 8-10, ет. 1,
ап. 4, против В.В.Д., ЕГН: **********,***,
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че В.В.Д.
дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *****/16.12.2015
г., а именно: сумата от 1500 лева /хиляда
и петстотин лева/ – главница; сумата от 432
лева /четиристотин тридесет и два лева/ - договорна лихва за периода от
16.12.2015 г. до 11.05.2016 г.; сумата от 427.83
лева /четиристотин двадесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ –
договорна такса „Гарант“ за периода 16.12.2015 г. до 11.05.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2016 г. до
окончателното й изплащане, за които суми включително е издадена Заповед №
3426/17.05.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6283/2016 г. на ПРС, ХІІІ гр. с-в., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Кредит Инс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Красно
село, ул. „Яков Крайков“ № 8-10, ет. 1, ап. 4, да
заплати на В.В.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 235 лева /двеста тридесет
и пет лева/ - деловодни разноски, от които 25 лева– за заповедното производство
по ч.гр.д. № 1426/2017 г. по описа на ОС- Пловдив и 210 лева - за производството
по настоящото гр.д. № 12127 по описа за 2017 г. на ПРС, ІХ-ти състав.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.