Р
Е Ш Е
Н И Е № 260044
гр.Хасково, 14.04.2022год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3101 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против
„АЛФАКОМ“ АД – гр.Хасково, „АГРО ИНВЕСТ-21“ ЕООД – гр.Хасково и С.К.Д.,***.
В исковата молба се твърди, че на 04.08.2006г. между „БАНКА ПИРЕОС“ АД – Гърция, чийто правоприемник е ищецът по делото „Юробанк
България“ АД и ответника „АЛФАКОМ“ АД бил сключен Договор
за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта PIRAEUS VISA
BUSINESS, по силата на която банката предоставила на кредитополучателя чрез
кредитната карта кредитен лимит в размер на 20 000 лева. С посочения договор титулярът се съгласил да заплаща такси и комисиони за
издаването и използването на кредитните карти, съгласно действащата за
съотвения период Тарифа за таксите и комисионите на банката. С подписването на същия, ответникът „Алфаком“ АД се запознал
с Общите условия, операционните правила на Visa International и декларирал, че приема да бъдат прилагани
във взаимоотношенията му с ищеца. С цитирания Договор страните договорили използваната част от кредитния
лимит да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 16 %, като банката запазила правото си едностранно да променя
размера на лихвения процент в съответствие с измененията на местния и
международен кредитен пазар, както и при неизпълнение условията на договора. За
целта банката уведомява картодържателя не по-късно
от 15 дни преди влизането на промяната в сила чрез поставяне на писмено
съобщение на видно място в банковите салони и в такива случаи не е необходимо
подписване на анекс към конкретния договор. Видно от договора, за
дата на падежа страните определили 15 ден след датата на извлечението, като
приели, че титулярът може да погаси цялата дължима сума или част от нея, но не
по-малко от минималната погасителна вноска, която се изчислявала като сбор от 10 % от сумата на извършените транзакции
плюс всички дължими лихви и такси към съответната дата. При настъпване на
падежа и неплащане поне на минималната погасителна вноска, страните договорили неустойка върху дължимата сума,
която се начислявала в размер на договорения лихвен процент
плюс надбавка от 10 % годишно. Съгласно така посочения договор за издаване
и обслужване на международна фирмена кредитна карта PIRAEUS VISA BUSINESS, титулярът се задължил да заплаща в срок
всички такси и комисиони във връзка с издаването и обслужването на всички карти
Visa
Business, издадени на ответника „АЛФАКОМ“ АД,
както и редовно да покрива финансовите си задължения. Страните приели, че банката има право да блокира някоя от издадените на
фирмата кредитни карти, както и да прекрати ползването на кредитния лимит,
когато титулярът не изпълнява коректно задълженията си и/или откаже да погасява
използваната част от кредитния лимит, какъвто бил
и настоящият случай. Възприето било в процесния договор, че банката има право да блокира използването на отпуснатия
кредитен лимит, да промени условията за неговото ползване, както и да пристъпи
към служебно събиране на дължимите суми по реда, предвиден в договора. Посочва се още в исковата молба,
че на 26.03.2009г. между
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника „АЛФАКОМ“ АД,
като картодържател, бил сключен Анекс № 1 към
договора за издаване и обслужване на международна
кредитна карта PIRAEUS VISA №
200607240089/24.07.2006г., съгласно който кредитната карта била обезпечена с поръчителство от страна на ответника „Агро Инвест-21“ ЕООД и от страна на ответника С.К.Д.. На
12.11.2018г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника „Алфаком“ АД бил сключен Рамков договор за издаване и обслужване на
Международни Бизнес Кредитни Карти № 200607240089, съгласно който на „Алфаком“ АД бил предоставен кредитен
лимит в размер до 15 000 лева. Видно
от рамковия договор, страните
договорили, че титулярът заплаща такси и
комисиони за издаването и използването на кредитните карти, съгласно действащата Тарифа на банката. Страните приели, че при допуснато надвишаване
на кредитния лимит от картодържателя се начислява такса върху сумата на
надвишеното, съгласно дейстащата тарифа на банката.
Съгласно Тарифата за таксите и комисионите, годишната такса за поддръжка на
картата била в размер на 60 лева, а таксата за надвишен
кредитен лимит - в размер на 5 % от сумата над разрешения
кредитен лимит. Страните договорили, че
използваната част от кредитния лимит се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на 18 % при теглене на пари в брой и 15.75 % при покупки. Приели, че, ако до датата на падежа, която настъпвала на 15 ден след датата на последното месечно
извлечение, титулярът погаси част от кредита, която е равна или по-голяма от
минималната погасителна вноска, банката
начислява лихва върху формираното задължение в размер на договорения лихвен
процент. Минималната погасителна вноска се изчислявала като сбор от 5 % от общата сума на транзакциите и
дължимите лихви за съответния период заедно с
всички дължими такси, заедно с всяка сума, надхвърлила определения кредитен
лимит и непогасени суми по минималната погасителна вноска от предходни извлечения, но не по-малко от 20 лева. В случай, че
общото задължение не надвишава 20 лева, видно от договора, че последният бил длъжен да го погаси в пълния му размер. В случай, че минималната погасителна вноска не бъде погасена до датата на падежа,
върху непогасената част от нея се начислява
наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент плюс
надбавка от 10 % на годишна база, като лихвата се начислявала считано от деня, следващ датата на падежа до момента,
в който задължението бъде погасено и се обявявала
като дължима в следващото месечно извлечение. С рамковия договор страните приели, че, когато картодържател откаже да се задължи или ако не
извърши обещаните от титуляра действия по
договора, титулярът дължи обезщетение на банката за всички претърпени вреди и пропуснати ползи,
произтекли за банката от неизпълнението на картодържателя. Банката имала право да блокира която и да било от
издадените на титуляра кредитни карти, както и да прекрати ползването на
кредитния лимит, когато титулярът и/или който и да е картодържател не изпълнява задълженията си по посочения
договор. Банката имала право да блокира или
деактивира която и да било от издадените
кредитни карти, като не носела отговорност за
причинени от това вреди, като това право банката
можела да упражни и в случаите, когато било налице неизпълнение по други договори, сключени между
титуляра/картодържател и банката и/или свързани с банката лица. Титулярът
бил длъжен да върне незабавно всички издадени
към съответния лимит карти на банката, както и да погаси
изцяло всичките си задължения, произтичащи от всички издадени карти, ако не
изпълнява задълженията си по договора, включително когато не е заплатил две
минимални вноски. При настъпване на това или на други посочени в договора
условия, сумите по цялата кредитна експозия, в т.ч. усвоените суми по кредитния
лимит, начислените лихви, такси и разноски, ставали автоматично и незабавно изискуеми, без да било
необходимо изрично уведомяване от страна на банката
до титуляра. В този случай титулярът бил длъжен да погаси всички свои задължения по ползвания
кредит, включително главница, лихви и разноски. Банката имала право
по всяко време и по своя преценка да променя таксите, комисионите, обменните
курсове, приложими към картата, с незабавен ефект и без предварително известие,
като уведомявала титуляра за тези промени при първа
възможност чрез обявление в Интернет страницата на банката и банковите салони. Банката имала право
да прекрати договорните си отношения с титуляра и да обяви картата за
невалидна, в случай, че картодържателят не е изплатил две
последователни месечни минимални вноски. В този случай цялото задължение на
картодържателя ставало незабавно изискуемо и дължимо. Твърди
се също в исковата молба, че общо дължимите
суми към 13.10.2019г. включително били в размер на 13 053.54 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
13.10.2019г. включително, от които: 11486.44 лева - главница за периода от 25.04.2019г.
до 13.10.2019г.; 331.82 лева - договорни лихви за периода от 25.04.2019г. до 29.09.2018г. включително и 1 235.28 лева - наказателни лихви за периода от 25.04.2019г. до 13.10.2019г. включително. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми по Договор за издаване и обслужване на международна фирмена
кредитна карта PIRAEUS VISA BUSINESS от
04.08.2006г., Анекс № 1 към Договор за издаване и обслужване на международна
кредитна карта PIRAEUS VISA №
200607240089 от 26.03.2009г. и Рамков договор за издаване и обслужване на
Международни Бизнес Кредитни Карти № 200607240089 от 12.11.2018г. в
общ размер на 13 053.54 лева, както следва: 11 486.44 лева -
главница за периода 25.04.2019г. до 13.10.2019г.; 331.82 лева -
договорни лихви за периода от 25.04.2019г. до 29.09.2018г. включително; 1235.28 лева - наказателни
лихви за периода от 25.04.2019г. до 13.10.2019г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 14.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и напаравените по делото разноски.
Ответниците
оспорват предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети
като писмени доказателства Справка за вземанията на „Банка Пиреос България“ АД,
издадена на 14.10.2019г.; Договор за издаване и обслужване на международна
фирмена кредитна карта Piraeus Visa Вusiness от 04.08.2006г.; Анекс № 1 към Договор за издаване и
обслужване на международна фирмена кредитна карта Piraeus Visa Вusiness № 200607240089/24.07.2006г. от
26.03.2009г.; Рамков договор № 200607240089 за издаване и обслужване на
международни бизнес кредитни карти от 12.11.2018г.
По делото, по искане на ищеца, бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които
са допустими.
Разгледани по същество исковете се явяват
неоснователни по следните съображения:
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства не може да се направи
обоснован и категоричен извод, че между страните е съществувало описаното в
исковата молба договорно правоотношение. Това
е така, тъй като представеният по делото Договор за издаване и
обслужване на международна фирмена кредитна карта Piraeus Visa Вusiness от
04.08.2006г. между „Банка Пиреос“ АД /праводател на ищеца по делото „Юробанк
България“ АД/ и „Алфаком“ АД, не е подписан от посочения в договора титуляр на
кредитната карта /“Алфаком“ АД/, в случая от законния му представител,
доколкото се касае за юридическо лице. Безспорно е, че този договор е нищожен
на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, тъй като липсва съгласие за
сключването му на една от страните по него. Липсата на валидно съгласие
за сключване на договора го прави нищожен.
От друга страна, сключеният на 26.03.2009г. между
„Банка Пиреос“ АД от една страна и „Агроинвест-21“ ЕООД и С.К.Д. като
поръчители от друга - Анекс № 1, не е към Договор за издаване и обслужване на
международна фирмена кредитна карта Piraeus Visa Вusiness от 04.08.2006г., а е към
Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта Piraeus Visa № 200607240089/24.07.2006г., т.е. не е към процесния
договор, на който ищецът позовава вземанията си. Дори и обаче да се приеме, че
Анекс № 1 от 26.03.2009г. е сключен към Договора от 04.08.2006г., анексът също
е нищожен, доколкото, съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение. След като съдът прие, че Договорът
от 04.08.2006г. е нищожен, то и поръчителството по него също е нищожно. В
съдебно заседание, проведено на 13.12.2021г., бе открито на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на Анекс № 1 от 26.03.2009г. към Договор
за издаване и обслужване на международна кредитна карта Piraeus Visa № 200607240089/24.07.2006г., в частта на положения
подпис „за Банка Пиреос България АД: управител:“ В посоченото производство,
въпреки изричните указания, дадени от съда, ищецът не предприе съответните
процесуални действия по доказаване истинността на оспорения документ, поради
което следва да бъде прието, че документът не е подписан от посоченото за
управител, лице – В.Димитров. По изложените съображения не е могъл да породи
целените с него правни последици и да създаде права и задължения за страните по
същия.
Представеният от ищеца Рамков договор № 200607240089
от 12.11.2018г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и „Алфаком“ АД, с
който е уговорен кредитен лимит в размер на 15 000 лева, не може да
обоснове извод, че така уговореният лимит е по същата кредитна карта, за която
е представен Договорът от 04.08.2006г. Същият, както по-горе вече посочено, е
нищожен, поради което и не обвързва със задължения „Алфаком“ АД. Съвсем отделен
е въпросът, че суми по този договор от 2018г. ищецът претендира и от
ответниците „Агро инвест – 21“ ЕООД и С.К.Д., които въобще не са страни по този
договор, нито са учредявали поръчителство по същия.
С оглед така събраните по делото доказателства, съдът намира,
че за ищеца не съществува изискуемо вземане на договорно основание, на което
претендира вземането по искова молба, тъй като съдът прие договорът за нищожен.
В случая не се установи при условията на пълно и главно доказване твърдението на
ищеца, че ответниците му дължат солидарно претендираните суми.
Предвид приетото по-горе, не следва да бъдат излагани
мотиви относно нищожност на отделни клаузи на договорите и анекса, относно
погасяване на вземането по давност, както и за настъпване или не на предсрочна
изискуемост на кредита.
При
този изход на делото, възниква правото на разноски за ответниците, произтекли
от платено адвокатско възнаграждение от всеки един от тях. Направеното
от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответниците съдът намира за неоснователно по
следните съображения: Всеки от ответниците, чието солидарно осъждане се иска, е
реализирал разноски в размер на по 1000 лева за адвокатско възнаграждение, като
от представените по делото документи се доказва по категоричен начин
заплащането на тези суми. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: /чл.7,
ал.2, т.4/ - „ при интерес от 10 000 лева до 100 000 лева – 830 лева
плюс 3 % за горницата над 10 000 лева“. Настоящото дело е с интерес 13 053.54
лева, поради което заплатеното от всеки от ответниците възнаграждение за адвокат
в размер на по 1000 лева не се явява прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото. Изложеното не предполага по-нисък размер на
дължимото адвокатско възнаграждение от заплатения от всеки от ответниците такъв
от 1000 лева. Следователно възражението, направено на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е неоснователно
и на всеки от ответниците следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в
размер на по 1000 лева, платими от ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260, против „АЛФАКОМ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Хасково, Северна индустриална зона,
ул.“Димитровградско шосе“, „АГРО ИНВЕСТ-21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Хасково, Северна индустриална зона,
ул.“Димитровградско шосе“ и С.К.Д., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми по Договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта PIRAEUS VISA BUSINESS от 04.08.2006г., Анекс № 1
към Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта PIRAEUS VISA № 200607240089 от 26.03.2009г. и Рамков
договор за издаване и обслужване на Международни Бизнес Кредитни Карти №
200607240089 от 12.11.2018г. в общ размер на 13 053.54 лева, от които: 11
486.44 лева - главница за периода
25.04.2019г. до 13.10.2019г.; 331.82 лева - договорни лихви за периода
от 25.04.2019г. до 29.09.2018г. включително; 1235.28 лева -
наказателни лихви за периода от 25.04.2019г. до
13.10.2019г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2019г. до окончателното й
изплащане, като – НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260, да заплати на
„АЛФАКОМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково,
Северна индустриална зона, ул.“Димитровградско шосе“, направените по делото
разноски в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260, да заплати на „АГРО
ИНВЕСТ-21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, Северна индустриална зона, ул.“Димитровградско шосе“, направените
по делото разноски в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260, да заплати на С.К.Д.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: