№ 77
гр. Разград, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Валентина П. Димитрова
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500097 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна, чрез адв.
Н.М. от АК-Разград против решение №57/03.02.2022г., постановено по гр.дело №1983/2021г. по
описа на РС-Разград, с което в производство по чл.422 от ГПК, съдът е отхвърлил претенцията на
ищеца, сега въззивник против ответника Г.. Ш. ИБР. за дължимост на сумата 304.76 лв.,
представляваща начислена цена на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа“ по издадени фактури за обект със съответен абонатен номер за периода 11.08.2017г.-
14.05.2021г., както и сумата 14.73 лв. мораторна лихва, върху посочената главница за периода
01.09.2017г.- 08.07.2020г.
По отношение на решението се навеждат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност.Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с
което предявения установителен иск да бъде уважен, ведно със всички законови
последици.Претендира се присъждане на разноски.
Насрещната по жалбата страна не е депозирала отговор в законовия срок.
В съд.заседание въззивника, чрез пълномощника си поддържа подадената жалба в цялост
по изложените в нея съображения, с искане за отмяна на решението на РС и уважаване на
установителния иск. Претендира разноски.
Особеният представител на въззиваемата страна заявява становище за неоснователност на
жалбата, с искане за потвърждаване на атакуваното решение на РРС.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
Обжалваното решение на РРС, постановено в производство по чл.422 от ГПК е валидно и
допустимо, а по същество и правилно по следните съображения:
Съдът е сезиран с искова молба от “Енерго-ПРО Продажби”АД против ответник Г.. Ш.
ИБР. за установяване дължимостта на сумите 304,76 лв. представляваща главница по общо 12
1
фактури издадени в периода 11.08.2017-14.05.2021г., и начислена като цена „ мрежова услуга“
достъп до разпределителната мрежа“, 14.73 лв. мораторна лихва върху всяка фактура от датата на
падежа й до 08.07.2020г., като главницата се претендира ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело
№1603/2021г. по описа на РРС, по което дело в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответницата.В исковата молба са изложени подробно
съображенията на ищеца за дължимост на исковите суми, свързани с качеството на дружеството
като краен снабдител на ел.енергия и това на ответницата като краен клиент, с наличен обект
находящ се в гр.Разград, ул.“Ю.Б.“ №50а и клиентски номер **********.
Особеният представител на ответницата е подал писмен отговор, с който е оспорил
предявения иск като неоснователен и недоказан.Поддържал е същото становище и в съд.заседание
с писмена молба.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, поради което
окръжният съд не намира за необходимо да я преповтаря, като препраща към мотивите на РС на
осн.чл.272 от ГПК.
Въззивният съд намира, че следва да посочи следното:
Няма спор по делото, че всички фактури, на които ищецът основава вземането си са
издадени за обект №***********, с получател - ЕТ Д.-С.Т., а не ответницата Г.. Ш. ИБР.. Името
на едноличния търговец фигурира като краен потребител и в приложения към исковата молба
протокол за монтаж/демонтаж на електромер от 21.09.2017г. и констативен протокол от
13.08.2021г.Вярно е, че ответницата е регистрирана на адрес в гр.Разград, ул.“Ю.Б.“ №50а, но
ищецът по никакъв начин не е обвързал същата както със заявлението по чл.410 от ГПК, така и с
исковата молба с потребител на ел.енергия с наименование ЕТ „Д.-С.Т.“, поради което правилно
и законосъобразно съдът е отхвърлил исковата установителна претенция по отношение на същата,
поради липсата на материално-правните предпоставки за уважаването й, които предпоставки не се
установяват и от изложеното във въззивната жалба.
По изложените съображения решението на РРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба отхвърлена.
Водим от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №57/03.02.2022г., постановено по гр.дело №1983/2021г.
по описа на РС-Разград в производство по чл.422 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2