Решение по дело №1578/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 84 ал. 3 от Закона за убежището и чужденците, във връзка с чл. 75 ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба от Х. М. Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан, с [ЛНЧ], срещу Решение № 3676 от 03.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на чл.8, чл.9 и чл.75, ал.2 от ЗУБ. Твърди се, че административният орган неправилно и необосновано не е възприел фактите от бежанската история. Връщането му в Афганистан било невъзможно, тъй като там съществувала реална заплаха за живота и сигурността му и не можел да получи закрила от талибаните. Поддържа, че спрямо него са налице условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Позовава се на насоки на ВКБООН относно ситуацията в Афганистан и счита, че в оспореното решение липсват мотиви по приложението на принципа „разумната възможност“ („reasonable possibility“). Твърди, че заради узбекския му етнически произход и членството му в партия Д съществува основателна заплаха за живота му в страната на произход, докато анализът на обстановка в Афганистан в оспореното решение бил повърхностен. Претендира се отмяна на решението. В съдебно заседание лично жалбоподателят и чрез адв. И.К.-пълномощник, поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответната страна-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, в писмени бележки от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Подчертава, че не са допуснати процесуални нарушения, релевантните факти по казуса са установени и правилно квалифицирани. Отделно обективно е разгледана бежанската история на молителя и е анализирана същата, вкл. и на фона на обстановката в държавата по произход.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, с което намира жалбата за неоснователна.

Административен съд-Пловдив, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по молба за международна закрила с вх. № ПМЗ-ВР- 241/29.10.2024 г. на РПЦ - София, до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС), подадена от жалбоподателя Х. М. Ф., от мъжки пол, роден на [дата]. в провинция Фаряб, Афганистан, гражданин на Афганистан, етническа принадлежност пащун, религиозна принадлежност мюсюлманин-сунит, семейно положение - женен, с [ЛНЧ] - данни първоначално установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а в последствие и от фотокопие на национален паспорт и фотокопие от лична карта, издадена от Афганистан.

По данни от административната преписка, чуждият гражданин Х. М. Ф. е подал няколко молби за международна закрила, на които е получил отказ от председателя на ДАБ-МС.

На 04.10.2024 г. Х. Ф. е подал последваща молба с peг. № УП 2618/04.10.2024 г. С решение № ВР-14/21.10.2024 г. на интервюиращ орган молбата е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на адвокат на чужденеца на 24.10.2024 г. и чужденецът е регистриран в ДАБ-МС на 29.10.2024 г. с молба с вх. № ПМЗ-ВР-241/29.10.2024 г.

С Фаиз е проведено интервю на 08.11.2024 г. в което той заявява, че през 2020 г. е подал молба за закрила в Република България, на която с решение му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и получил 14 дена срок за да напусне територията на България. Купил билет до Афганистан и заминал. В Афганистан продължил да е под заплаха, искал да си намери работа, но след около един месец престой неговите приятели са го посъветвали да стане, член на партията „Джунбиш" и да работи като готвач към партията. Известно време работил, но е получавал заплахи, тъй като талибаните убили баща му и той още тогава е застанал срещу тези хора, реагирал е остро и е питал за смъртта на баща си. Твърди, че 8-9 месеца е работил като готвач към партията и тогава властта е паднала в ръцете на талибаните и той се е преместил в гр. Кабул. Казва, че първо в ръцете на талибаните е паднала общ. Андхой, провинция Фаряб, където той е живял, а работата му е била в провинция Джаузджан. След като се е преместил в гр. Кабул там е останал няколко дена, след което е отишъл в провинция Нимруз. От там се е прехвърлил в Пакистан, след това заминал за Иран, а след това е преминал в Турция, като през цялото време е пътувал нелегално. Твърди, че е напуснал страната си по произход още в самото начало, преди талибаните да успеят да превземат гр.Кабул.

Молителят мотивира молбата си за международна закрила с проблеми, свързани със заплаха от страна на талибаните. По време на проведеното с него интервю разказва, че той и преди е получавал заплахи от талибаните, след като баща му е бил убит. Твърди, че след превземането на родния му град от талибаните, той и семейството му са се преместили в гр. Кабул. Твърди, че по пътя за гр. Кабул е бил спрян, като мисли че е бил един от талибаните, който го е обвинил, че е един от лидерите на партия „Д“, но след намеса от страна на децата му, и след като си е показал ръцете, е обяснил, че е обикновен човек и е бил пуснат. Казва, че след това е отишъл в гр. Кабул, където е наел квартира на семейството си, а самият той е тръгнал към Иран. Казва, че към датата на интервюто съпругата му, дъщеря му и двамата му сина живеят в гр. Кабул, близо до брат му. Казва, че семейството му има проблеми в Афганистан, като след превземането на властта от страна на талибаните, същите тези талибани, които го познават и знаят къде работи, са привлекли майка му и са я разпитвали 4-5 часа, като са ѝ казали синът ѝ когато се прибере да се обади, в противен случай щели да продължат да ѝ досаждат.

По време на проведеното интервю Фаиз разказва, че в Турция е останал около един месец, като е направил няколко опита за незаконно напускане на страната. При последния му опит е бил задържан от полицията, която го е откарала в лагер „Чант Кара", където е останал пет месеца и половина. След това е бил преместен в друг лагер и след 4-5 дена пуснат, като е получил документ, с който му е било разрешено да остане на територията на Турция един месец, след което е трябвало да напусне страната. Казва, че е направил два неуспешни опита да премине нелегално турско-българската граница, а на третия опит е бил задържан и след като е прекарал около два месеца в лагер „Палавен кой“ бил депортиран в Афганистан. Твърди, че всичко това се е случило през 2022 г. По време на проведеното интервю разказва, че след като се е върнал в страната си по произход се е прибрал в дома си в гр. Кабул, от където след два месеца е заминал в пров. Фаряб, общ.Андхой, на посещение при болната си майка. Тогава е бил отведен и задържан за една седмица от талибаните, които го познавали. Твърди, че тогава е бит и насилван. Обвинили го, че е агент на чужденците. Майка му, съпругата му, вуйчо му и братята на съпругата му са платими да бъде освободен. Талибаните го пуснали през нощта, казали му че все едно е умрял, което значило че трябва да напусне местността. След като е посетил болница се върнал в Кабул. Тъй като се е чувствал много зле, не е могъл нелегално да напусне страната си по произход, поради което си е извадил едномесечна виза за Иран и е напуснал легално. Казва, че всичко това се е случило през 2022 г. От Иран заминал нелегално за Турция. През 2023 г., след няколкодневен престой в Турция влязъл нелегално в Република България. Фаиз заявява, че не може да се върне в държавата си по произход, защото хората като вуйчо му, които са гарантирали за него ще бъдат убити. Казва, че желае да избере Република България като своя втора родина. Твърди, че вече десет години е в добри отношения с българите. Казва, че семейството му е притеснено в Афганистан за него и че ако се върне в страната си, ще го хванат и ще бъде убит. Не сочи да е имал проблеми, основани на етническа и религиозна принадлежност. Не твърди да е бил политически ангажиран, освен че е бил готвач към партия. Не заявява да е имал проблеми с официалните власти на страната си. В подкрепа на бежанската си история кандидатът е предоставил становище за психическо състояние от психолог М. Д.. Представил е и съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г. от доц. д-р П. Тимонов, д.м.

Административният орган е приел, че Х. М. Ф. не обосновава необходимостта от предоставяне на международна закрила и не посочва причини за основателни опасения от преследване. Общата обстановка в Афганистан сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Посочената от молителя причина, а именно евентуални проблеми с талибаните във връзка с това, че е бил готвач в партия и защото са го обвинили за агент на чужденците, не е по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Прието е и че видно от всичко изложено по време на интервюто, чужденецът не е имал желание да живее в страната си по произход, поради което на няколко пъти е напускал по посока Иран, Турция и Република България. Освен това се установява, че цялото му семейство живее безпроблемно на територията на Афганистан. Ако той действително е имал някакви проблеми там и е бил противник на талибаните, би било логично и те да напуснат страната с него.

Извършен е анализ на предоставеното копие от съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г., издадено от доц., д-р П. Т. Т., Началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г." ЕАД - гр. Пловдив. Документът не е кредитиран, тъй като е представен без лого на болничното заведение, както и без печат на лекаря и на болничното заведение. В документа е описано, че по данни на чужденеца се изследва за причинени рани преди една година. Заключението в така представения документ е, че чужденецът има: ръбец в областта на главата, ръбци в резултат на оздравителните процеси на рани, разположени по двата горни крайника и десен долен крайник. Съобщава се също, че описаните травматични увреждания по крайниците са причинени от действие на предмет с режещ ръб и е възможно по време и начин да се получи така, както съобщава чужденецът в предварителните сведения. За травматичното увреждане на главата се съобщава, че е причинено от действието на твърд, тъп предмет и е възможно по начин и време да се получи така, както се съобщава в предварителните сведения. Прието е, че освен че документът няма задължителни реквизити, като печат и лого на болничното заведение той не сочи със сигурност дали е имало нападение и от кого е причинено то.

Във връзка с представеното становище от страна на психолог М. Д., е отбелязано, че същото е неотносимо към търсената от него международна закрила, защото е изложено единствено във връзка с дадения от чужденеца разказ, предвид оценяването на представената от молителя история като непоследователна и нелогична.

В заключение, органът не е кредитирал представената бежанска история. Изтъкнатите от кандидата опасения за преследване от страна на талибаните приел за хипотетични и недоказани, представени единствено с цел получаване на международна закрила в Република България, поради което не определя Х. М. Ф. като лице, нуждаещо се от международна закрила. Изложени са мотиви, че за кандидата липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут поради липса на твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, а установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне държавата си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обсъдено е приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ съобразно тълкуванията, дадени в решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/2007 относно тълкуването на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/1983/ЕО, но е прието, че ситуацията в Афганистан не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие по отношение на цивилни лица с позоваване на справка с вх. № МД-02-120/07.03.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС. Информацията относно страната на произход не навеждала на извод, че спрямо заявителя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата му по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Органът е посочил, че обстановката в Афганистан не се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт. С оглед на приложената по преписката справка на дирекция „Международна дейност“, не се установяват и разрешенията, дадени в европейски правни норми. Според тях, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Поради изложеното твърдените от Фаиз проблеми не били релевантни към настоящия момент. По тези причини и видно от цитираната справка, можело да се направи извод, че положението в страната се нормализира, въпреки спорадични терористични случаи. При липса на данни за добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Афганистан следвало да е изключително, каквото според цитираната информация за обстановката там, то не е, с оглед на което не е установено основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Най-накрая в решението е обсъдено и дали може молителят безпроблемнно да се завърне в страната си по произход като в този аспект пречки не са открити.

С оглед всичко изложено, молбата за предоставяне на международна закрила на Х. М. Ф. е отхвърлена.

В съдебно заседание на 01.08.2025 г., в качеството на свидетел е разпитан Д. М. М., който описва военната обстановка и действията на талибаните в Афганистан за проверявания период. Максуди свидетелства и относно психическото и физическо състояние на жалбоподателя след завръщането му от Афганистан в България. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото са непротиворечиви и последователни. Ето защо съдът ще ги обсъди при нужда по-долу в настоящото решение.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя е представено заверено копие от Съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 година, издадено на 26.09.2023 година от доктор П. Т. Т., ведно с копие от писмо от проф. д-р К. Д. – изп. директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, към което е приложен заверен препис от съдебномедицинско удостоверение № 1156/23 год. на Х. М. Ф., издадено от Отделение по съдебна медицина. От страна на ответника по делото са постъпили преписи от актуални справки, изготвени от Дирекция „Международна дейност“, относно: Афганистан, с изх. № МД-02-377/04.07.2025 г. и № МД-02-161/31.12.2024 г.

При така установеното от фактическа страна съдът направи своите правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 87 от ЗУБ, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При служебната проверка по чл.168 АПК съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл.75, ал.1, вр. чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ, в установената форма.

Производство по чл.68, ал.1, т.1 ЗУБ е образувано във връзка с подадена от чужденеца поредна молба за закрила рег. № УП-2618 от 04.10.2024 г. На проведеното интервю на кандидата е предоставена възможност за посочване на причините, поради които е напуснал и не желае да се завърне в страната си на произход.

В проведеното интервю жалбоподателят е посочил, че през 2022 г. след като се е върнал в страната си по произход се е прибрал в дома си в гр. Кабул, от където след два месеца е заминал в пров. Фаряб, общ. Андхой, на посещение при болната си майка. Тогава е бил отведен и задържан за една седмица от талибаните, които го били и насилвали. Обвинили го, че е агент на чужденците. Майка му, съпругата му, вуйчо му и братята на съпругата му са платили да бъде освободен. В подкрепа на бежанската история е предоставено съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г. от доц. д-р П. Тимонов, д.м.

В проведеното на 08.11.2024 г. интервю няма разминавания и противоречия в изнесените факти. Като конкретна причина за напускане на страната на произход сочи идването на власт на талибаните (на 15 август 2021 г.). Получавал заплахи от талибаните, тъй като се е борил срещу тях. Изрично съобщава, че не е имал други проблеми в страната си на произход, бил член на партия Д и затова напуснал. Така наведените в интервюто обстоятелства са последователни и логични, противно на приетото в оспореното решение.

В открито съдебно заседание на 01.08.2025 г. жалбоподателят обясни, че баща му бил видна личност в съпротивата и в партията на узбеките в Афганистан „Джунбиш“. Баща му имал задача от организацията да занесе оръжие от община Андхой до община Фариоб. След тази задача баща му загинал при атентат на талибаните, които поставили бомба на пътя. Когато баща му бил жив Фаиз нямал проблем с талибаните, което съдът възприема като по-достоверно обстоятелство, тъй като не е в негова полза. След като Фаиз започнал да търси причината защо баща му бил убит, започнал да получава заплахи от талибаните. Между наведените пред съда и пред административния орган факти и обстоятелства не съществува противоречие.

По силата на чл.4, пар.3 от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи: а) всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане; б) относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства; в) индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства; г) фактът дали след напускането на държавата на произход молителят е упражнявал дейности, чиято единствена или основна цел е била да се създадат необходимите условия, за да се подаде молба за международна закрила, с цел да се определи дали тези дейности биха го изложили на преследване или на тежки посегателства, ако той би се завърнал в тази държава; д) дали е разумно да се смята, че молителят би могъл да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той би могъл да поиска. За да се преценят евентуални действия на преследване или наличие на реална опасност от тежки посегателства следва да се съобрази актуалната информация за страната на произход на кандидата.

Административният орган е изследвал всички основания за преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ – основателни опасения от преследване по причини на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, във връзка с легалното определение за преследване по чл.8, ал.4 ЗУБ - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, както и липсата на конкретни действия на преследване по примерното изброяване на чл.8, ал.5 ЗУБ. Въз основа на посоченото от кандидата в интервюто правилно и обосновано решаващият орган е приел, че по отношение на него не се установяват основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ, не са извършени конкретни, лични действия на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ и на неизчерпателното изброяване по чл.8, ал.5 ЗУБ. Дължимо е отхвърляне на оспорването на решението в частта на отказаното предоставяне на статут на бежанец.

Решението обаче е постановено при неправилно приложение на закона по отношение на отказа на хуманитарен статут.

По отношение на предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С цел да се даде отговор относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се разгледат в сравнителен план трите вида „тежки посегателства“, посочени в чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, представляващи условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може дадено лице да се счита способно да търси хуманитарен статут, когато има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на „реална опасност от такива посегателства“ в случай на връщане в съответната страна. При разглеждането на този въпрос съдът съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Съгласно посоченото решение на съда на Европейския съюз следва да се отбележи, че използваните в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила изрази „смъртното наказание“, „екзекуцията“, както и „изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител“, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. От друга страна, посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Всъщност по-скоро се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“.

На последно място, разглежданото насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно“, термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст изразът „лични“ трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата. Това тълкуване, което е в състояние да осигури приложно поле, присъщо на член 15, буква в) от Директивата, не се опровергава от формулировката на съображение 26 от нея, според което опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства. Макар всъщност това съображение да предполага, че само обективното констатиране на свързана с общата ситуация в дадена страна опасност по принцип не е достатъчно за установяване, че прогласените в член 15, буква в) от Директивата условия са изпълнени по отношение на определено лице, неговата редакция чрез използването на израза „обикновено“ все пак допуска хипотезата за извънредна ситуация, която би се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че това лице индивидуално би се изложило на разглежданата опасност.

Извънредният характер на тази ситуация се потвърждава и от факта, че съответната закрила е субсидиарна и според общия смисъл на член 15 от Директивата, тъй като дефинираните в букви а) и б) от този член посегателства предполагат ясна степен на индивидуализация. Макар несъмнено да е вярно, че колективни фактори играят съществена роля за прилагането на член 15, буква в) от Директивата, в смисъл че съответното лице спада, както други лица, към кръг от потенциални жертви на безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт, това не променя факта, че тази разпоредба трябва да представлява обект на систематично тълкуване в съответствие с другите две посочени в член 15 ситуации и следователно трябва да се тълкува в тясна връзка с тази индивидуализация. В това отношение следва да се уточни, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Съгласно посоченото решение на съда на Европейския съюз член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Определенията на понятието за въоръжен конфликт, възприети в международното хуманитарно право, нямат за цел да определят положенията, в които такава закрила би била необходима и би трябвало да бъде предоставена от компетентните власти на държавите членки. Следователно при липсата на каквото и да е определение в директивата на понятието за въоръжен вътрешен конфликт, определянето на значението и обхвата на тези понятия следва да се осъществява в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която са част (Решение от 22 декември 2008 г. по дело С-549/07, точка 17 и Решение от 22 ноември 2012 г. по дело С-119/12, точка 20). Обичайното значение в говоримия език на понятието за въоръжен вътрешен конфликт се отнася до положение, при което редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при което се сблъскват две или повече въоръжени групи.

Констатацията за съществуването на въоръжен конфликт не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на наличните въоръжени сили или от особена продължителност на конфликта, след като те са достатъчни сблъсъците между въоръжените сили да породят посочената степен на насилие, създавайки по този начин реална нужда от международна закрила за молителя, който е изложен на реален риск да понесе тежки и лични заплахи срещу неговия живот или личност.

По делото се съдържат данни относно актуалната обществено - политическа ситуация в Афганистан, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. „в” от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по посоченото решение на СЕО, като от представените по делото доказателства относно обществено-политическата ситуация в Афганистан може да се направи обоснован извод за съществуването на въоръжен вътрешен конфликт и може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на член 15, буква в) от директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Обсъждайки заявените пред него притеснения на кандидата за закрила от посегателство върху личността и живота му от страна на талибаните административният орган е изложил в решението противоречиви мотиви, като от една страна разглежда заявените в интервюто обстоятелства като посочени от кандидата причини за опасения от преследване, попадащи в предметния обхват на ЗУБ, а от друга страна имплицитно приема, че кандидатът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю от 08.11.2024 г., заявената от чужденеца причина за напускане на страната му по произход, е обоснована и с твърдения, че същият през 2022 г. е бил отведен от талибаните и в продължение на една седмица е бил пребиван и измъчван и насилван физически, поради принадлежността му към политическа сила, противник на талибаните. Тези заявени обстоятелства биха могли да се приемат като конкретни опасения от преследване, попадащи в предметния обхват на ЗУБ, при което не са налице визираните в чл.13, ал.1, т.1 или т.2 от ЗУБ предпоставки за квалифициране на молбата му като явно неоснователна.

Така в справка вх. № МД-02-161/31.12.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, се сочи, че най-голямата етническа група в Афганистан са пащуните (приблизително 40% от населението), следвана от таджиките (приблизително 30%), хазарите (приблизително 10%) и узбеките (те са около 9%). В допълнение към тези големи етнически групи, в Афганистан има и многобройни малки групи, народи и племена, като аймаки, балочи и нуристани (нуристанци). Таджиките са втората по големина етническа група в Афганистан (след пащуните) и живеят предимно в северната и североизточната част на страната, Повечето таджики са сунитски мюсюлмани, говорещи дари, но едно малцинство изповядва шиитски ислям и конкретно вярата на Дванадесетте шиити. Таджиките не са разделени на ясно разграничени племена, като вместо това тяхната лоялност се основава на семейството и селото. В хода на своята история, в два кратки периода, Афганистан е управляван от таджики. Главно в доминирани от таджики райони в североизточните афганистански провинции има съобщения, според които цивилни лица са подлагани на обиски на къщи, произволни арести, задържания и разселване поради предполагаема връзка с Националния фронт за съпротива (НФС)- военен съюз от бивши членове на Северния алианс и други антиталибански бойци, лоялни на Ислямска република Афганистан. Някои източници идентифицират етническо измерение в горепосочените атаки и идентифицират етническите таджики като склонни към това да търпят посегателства и в град Кабул, докато други източници отхвърлят подобни доклади.

Съобщава се, че талибаните са извършвали репресивни атаки, включително произволни арести и убийства на цивилни лица в райони, свързани със съпротивителните групи, най-вече в провинция Панджшир, но също така и в провинциите Баглан, Тахар и Дайкунди. Според няколко източника лица, произхождащи от провинция Панджшир, са арестувани в град Кабул по подозрение във връзки с НФС.

По отношение на принудителното изселване на местни групи, включително хазарски, таджикски и узбекски общности, в североизточните провинции, както и в Хазараджат, в полза на бивши разселени пащуни, които се завръщат в районите си на произход, и номадите кучи (също пащуни), един източник отбелязва, че подобно явление може да се отдаде на стратегията на талибаните за получаване на политически и военен контрол над тези области, а не с цел „пащунизация“ на страната. Съобщава се, че дори в провинции с хомогенен етнически състав, такива спорове възникват отново, често на племенна или кланова основа. Съобщава се обаче, че принудителното изселване и разселването на малцинствени групи е улеснено или толерирано от фактическите власти, а в споровете, включващи завръщащи се пащунски (главно кучи) бежанци от Пакистан, местните талибански власти са заставали на страната на пащуните кучи, което принуждава местното население, главно узбеки и таджики, да напуснат къщите и земите си.

Тези данни може да се разглеждат като възможност за осъществяване на преследване, а с оглед заявените от жалбоподателя обстоятелства, ответният орган е приложил неправилно закона, като при посочени от кандидата причини за опасения от преследване, е приел, че същият не сочи такива, а едновременно с това е разгледал обосноваността и правдоподобността на наведените от чужденеца твърдения в условията на ускорено производство.

В случая не са били налице предпоставките молбата на жалбоподателя да бъде квалифицирана като „явно неоснователна“, а наличието на условията по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ е следвало да бъде преценено по същество в производството по общия ред и от компетентния за това административен орган по чл.75, ал.1 от ЗУБ.

Освен това съдът намира, че на основание чл.142, ал.2 от АПК, административният орган следва да вземе предвид и новите факти от значение за делото, които са осъществени след постановяване на обжалваното решение, но преди приключване на устните състезания, каквито се явяват представените от страна на жалбоподателя за пръв път в съдебно заседание неоспорени от ответната страна писмени доказателства, а именно приетото заверено копие от Съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г., издадено на 26.09.2023 г. от доктор П. Т. Т., ведно с копие от писмо от проф. д-р К. Д. – изп. директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, към което е приложен заверен препис от съдебномедицинско удостоверение № 1156/23 год. на Х. М. Ф., издадено от Отделение по съдебна медицина. Жалбоподателят твърди в жалбата и в съдебно заседание, че тези наранявания са му били нанесени от талибаните при задържането му през 2022 г., и същите следва да бъдат обсъдени от административния орган в производство по общия ред. След преценка на произхода и достоверността на така представените доказателства, следва да бъде извършена и повторна задълбочена преценка относно наличието и основателността на опасенията на кандидата от преследване, като се отчете евентуалния произход на преследването, неговите причини, респективно дали то води до нарушаване на основни права на човека, и закрилата, която може да бъде получена от жалбоподателя от държавата му по произход.

Алтернативно следва да се прецени и евентуалното наличие на предпоставките, визирани в заявената в жалбата разпоредба на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, като въз основа на изследване на достоверни източници за страната на произход на жалбоподателя, се установи представлява ли заявеното в документа, озаглавен „Съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г., издадено на 26.09.2023 г. от доктор П. Т. Т., действителна възможност Х. М. Ф. да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства или наказание.

Предвид гореизложеното, оспореният акт следва да се отмени, в частта с която е отказан предоставяне на хуманитарен статут. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, в отменената част, по подадената от жалбоподателя молба за закрила, в производство по общия ред, в което да се обследват обстоятелствата, които се установяват с допълнително представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства и относимостта на тези доказателства към предпоставките за предоставяне на международна закрила, чрез хуманитарен статут.

При този изход на правния спор жалбоподателят има право на разноски. Съгласно ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 25.07.2025 г. и фактура № 0…144/29.07.2025 г. за сумата от 1200 лв., в която е отразено, че плащането е по банков път, но доказателство дали посочената сума е изплатена липсва. Съдът намира, че претенцията за възстановяване на уговореното възнаграждение на един адвокат в размер на 1200 лв., съгласно представената фактура в полза на посоченото като заплатило ги лице, не следва да се уважава.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х. М. Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан, с [ЛНЧ], Решение № 3676 от 03.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т.4, във връзка и чл.9 от ЗУБ е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за международна закрила рег. № УП-2618 от 04.10.2024 г. при съобразяване на указанията, дадени с настоящето решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан, с [ЛНЧ], против Решение № 3676 от 03.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.8 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. М. Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан, с [ЛНЧ], направено чрез адв.И. К. за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.