Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16421 по описа за 2019г. на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 05.11.2019г. по гр.д. № 10898 по описа за
2019г. на Софийски районен съд,
78-ми състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с
искова молба вх. № 2004922/22.02.2019г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****с адрес: *** срещу И.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че И.Д.Н., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, заплащане на сумите в размер както
следва: сумата от общо 961,38лв., представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 130 гр. София , ж.к. „*****за периода от 01.04.2015г.
до 30.04.2017г.; сумата от общо 187,82лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.06.2015г. до
09.05.2018г.; сумата от 3,57лв. представляващи
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода април 2015г. –
април 2017; сумата от 0,33лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 3,57лв. за периода от
14.06.2015г. до 09.05.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 37503/2018г. на Софийски районен съд, като Т.С.”ЕАД
е осъдена да заплати на И.Д.Н. съдебни разноски от 250лв. по заповедно дело и
350лв. по исково дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5193341/20.11.2019г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *****в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните
доказателства установяват, че ответникът е
наемател на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в него,
потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззиваемия за разноски по делото.
Въззиваемият-ответник
по исковете -И.Д.Н., ЕГН **********
е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Не било
установено да е потребител на енергия в имота. През процесния период не било
установено да е наемател на имота, едва на 24.07.2017г. поискал от ищеца да
открие партида на негово име за имота. Този имот бил семейно жилище на
ответника и на съпругата му, което с решението за прекратяване на брака било
предоставено за ползване на бившата му съпруга, а ответникът го напуснал,
затова и споразумението за разсрочено плащане на задълженията било сключено от
бившата му съпруга. Невярно било писмото от СО, оригинал на същото не било
представено по делото, а ответникът го бил оспорил своевременно. На
16.10.2014г. престанал да бъде потребител на топлинна енергия в имота, за което
подал заявление до ищеца. Претендирал е
разноски.
Третото лице
помагач на страната
на въззивника-ищец –„Т.”ООД, ЕИК
********* не е изразило становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2004922/22.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*****с адрес: *** срещу И.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е поискало на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че И.Д.Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, заплащане
на сумите в размер както следва: сумата от общо 961,38лв., представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 130 гр. София , ж.к. „*****за
периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г.;
сумата от общо 187,82лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 14.06.2015г.
до 09.05.2018г.; сумата от 3,57лв. представляващи
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода април 2015г. –
април 2017; сумата от 0,33лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 3,57лв. за периода от
14.06.2015г. до 09.05.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 37503/2018г. на Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответникът е потребител на енергия в имота , потребил количества и на
стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането им, дължал и
възнаграждение за дяловото й разпределение, страните били обвързани от договор
при Общи условия. Длъжникът бил признал тези задължения чрез сключване на
споразумение с ищеца, но не го бил изпълнил.
Ответникът И.Д.Н.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил
е , че не е в договорни правоотношения с ищеца за процесния период. Този имот
бил семейно жилище на ответника и на съпругата му, което с решението за
прекратяване на брака било предоставено за ползване на бившата му съпруга, а
ответникът го напуснал. Невярно било писмото от СО, сочещо че е наемател на
имота за процесния период, такъв договор за наем сключил едва през 2017г. по настанителната заповед от 2017г. На
16.10.2014г. престанал да бъде потребител на топлинна енергия в имота, за което
подал заявление до ищеца. Задълженията
били погасени и по давност. Претендирал е разноски.
Третото лице
помагач на страната
на ищеца – Т.”ООД, ЕИК ********* не
е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 37503/2018г. по
описа на СРС, , съгласно което по
заявление вх.№ 3046034/07.06.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която
районният съд е разпоредил И.Д.Н., ЕГН
********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*****сумата от 964,95лв. , ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 07.06.2018г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 130 в гр. София , ж.к. „*****за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от общо 188,15лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 14.06.2015г. до 09.05.2018г., както и
съдебни разноски от 75лв., за така
издадена заповед длъжникът е уведомен на 03.01.2019г., с възражение от 04.01.2019г. е оспорил задълженията, на
22.01.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 22.02.2019г. е
представил исковата молба от
22.02.2019г.
Прието е писмо от СО от 23.04.2018г., с което е
посочено, че от май 2014г. до април 2018г. наемател на имота е И.Н., имот е
частна общинска собственост.
Приети са заповед от 2004г. и от 14.07.2017г. на кмета
на СО, район Връбница, съгласно които в апартамент
№ 130 в гр. София , ж.к. „*****под наем са настанени И.Н. и членовете на
семейството му – съпруга З.Н.и децата Д.Н. и М.Н., на 14.07.2017г. като
наемател е заличена З.Н..
Приет е договор за наем от 03.02.2018г., писмо от 17.07.2017г.,
съгласно които договор за наем за имота е сключен от ответника въз основа на
заповедта от 2017г. и СО е дало съгласие за този имот партида при доставчика на
електрическа енергия да се открие на името на ответника.
Прието е Решение от 29.09.2014г. по дело №
17421/2013г. на СРС, 80-ти състав,
влязло в сила на 29.09.2014г.,
с което бракът между И.Н. и З.Н.е прекратен с развод и е утвърдено споразумение между страните,
съгласно което апартамент № 130 в
гр. София , ж.к. „*****е семейното им жилище и то се предоставя за ползване на
съпругата З.Н., съпругата ще носи след прекратяване на брака предбрачното си
фамилно име Д..
Прието е заявление-декларация от И.Н. от 07.10.2004г., с което е поискал от ищеца да се открие партида на
негово име за имота..
Прието е заявление – декларация от И.Н. до ищеца от 16.10.2014г., с което е поискал
партидата на негово име за имота да бъде закрита, поради напускане на жилището.
Прието е заявление-декларация от И.Н. от 24.07.2017г., с което е поискал от ищеца да се открие партида на
негово име за имота..
Прието е споразумение, носещо подписи за страните по
него, съгласно което на 14.05.2016г. З.Д. като потребител на топлинна енергия в
имота е признала пред ищеца задълженията
си за периода от 01.01.2015г. до 31.03.2016г. за главница за топлинна енергия и
за лихва за забава на плащането й.
Приет е протокол от 01.12.2012г., договор
от16.10.2012., съгласно който етажните
собственици на сградата са избрали и
възложили на Т.”ООД да извършва дялово
разпределение на топлината енергия в сградата.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно
които ответникът му дължи процесните суми.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
По допустимостта на решението:
Съдът следи
служебно за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Съдът приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва за забава на плащането на
възнаграждение за дялово разпределение
на енергията е недопустимо. Това е
така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за лихва за забава за
плащането на дялово разпределение, а само за вземания, посочени във заповедта
за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за
допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването
на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и
на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в
него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията
към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая
със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение
за дялово разпределение на енергия и за лихва за забава на плащането му ,
поради което исковете за такива суми са недопустими, постановеното по този иск решение на СРС е недопустимо и
следва да се обезсили , а производството по тях следва да се прекрати.
В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът
прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение
за заплащане на стойността
им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори,
а и се установи от приложено заповедно дело,
че по заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът
е осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия за процесния имот
за периода в размерите на процесните суми, за обезщетение за забава на плащането им, за които е
предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема,
че по делото не е установено
ответникът през процесния период да е потребител /клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в
имота. Това обстоятелство е било оспорено от ответника и в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е било да установят същото. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови
нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота.
В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това
трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Когато топлоснабденият
имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, ако ползващият бивш съпруг сключи договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия
за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана
от другия бивш съпруг идеална част и ще дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния
случай по делото е установено, че процесният имот е частна общинска собственост,
в него под наем е бил настанен от 2004г. ответникът Н. и съпругата му З.Н.и
останалите членове на семейството му, това е било тяхното семейно жилище, но от
прекратяване на брака им на 29.09.2014г. с развод, това жилище е предоставено
за ползване на З.Н.. Установява се от приета молба- декларация от 16.10.2014г.,
че ответникът Н. своевременно е уведомил ищеца, че е напуснал жилището и иска
да се закрие партидата на негово име за имота. Установява се от прието
споразумение от 14.05.2016г., че считано
от 01.012015г. ищецът е открил партида за този имот на бившата съпруга
на ответника – З.Д. с брачно фамилно име Недева, тя е преустановила да ползва
под нам имота от 24.07.2017г., като на
24.07.2017г. в имота в имота под наем е бил настанен И.Н. и той е поискал да се
открие партида за имота при ищеца. При така установеното съдът приема, че за
процесния период И.Н. не е бил
потребител на топлинна енергия в имота и подробни съображения за същото
съдът изложи по-горе.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част, която
съдът прие за допустима, следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец следва да се постави
отговорността за разноски по делото и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата от 300лв., представляващи разноски за адвокат за производството
пред СГС. Това е минималното възнаграждение за адвокат с оглед на цената на
иска, поради което и възражението на въззивника за прекомерност на същото е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение от 05.11.2019г. по гр.д. № 10898
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 78-ми състав в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2004922/22.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** срещу И.Д.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че И.Д.Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****заплащане на сумите в размер както следва: сумата
от 3,57лв., представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент № 130 гр. София, ж.к. „*****за
периода април 2015г. – април 2017; сумата от 0,33лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 3,57лв. за периода от 14.06.2015г. до 09.05.2018г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 05.11.2019г. по гр.д. № 10898
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 78-ми състав в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****с
адрес: *** да заплати на И.Д.Н., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300лв (триста лева), представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – Т.”ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.