Р Е Ш Е Н И Е

 

   Гр. София, 29.12.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 2293 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх.№ 20201123114811, подадена от управителя на „Е.Д.К.“ ООД – С.Т.Г. чрез адв. К.М. срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20201117103402-2/19.11.2020г., с който е отказано вписване на промени по партидата на търговското дружество, изразяващи се в заличаване на управителя и на С.Г. като съдружник. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата съображения и претендира отмяната му и даването на указания на Агенцията да извърши поисканото вписване. Счита, че писменото уведомление за напускането му, което е надлежно е връчено на дружеството чрез ЧСИ Б., като длъжностното лице е излязло извън кръга на следващата се проверка. Предвид горното и по подборно изложените доводи претендира отмяна на обжалвания отказ.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец, с искане за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „Е.Д.К.” ООД, а именно заличаване от търговския регистър на управителя С.Т.Г.. Със заявлението е представено пълномощно от  лицето за адвокат с описаното съдържание. Представено е писмено уведомление и предизвестие по чл. 141 ал.5 от ТЗ, както и по чл. 125 от ТЗ, което е отправено до дружеството, на адреса по седалището чрез ЧСИ Б., като видно от разписката на 12.08.2020г. връчител при ЧСИ е удостоверил, че при посещение на адреса не е открил служители, канцелария на дружеството или пощенска кутия, която да го обозначава и няма такова. След горното удостоверяване е съставен протокол от 20.08.2020г. от помощник на ЧСИ – А.П., в която е прието, че уведомлението е връчено на 12.08.2020г. при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. От длъжностното лице са дадени указания от 18.11.2020г. с искане да се представят документи, че изявлението е достигнало до съдружника „Д.Л.С Транс“ ЕООД, като е прието, че целта на уведомлението и предизвестието е да достигнат до адресата си. Последвала е обяснителна записка от адвоката, като длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ на 19.11.2020г.  с мотив, че не е налице редовно уведомяване на дружеството за напускане на управителя и съдружника по изложените съображения, основани на чл. 50 от ГПК, като изрично е посочено, че няма данни да е поставено уведомление и да е изтекъл срока.

Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран е подадена в законоустановения седмодневен срок от самото постановяване на отказа, подадена е от активно легитимирана страна, а именно адресата на обжалвания отказ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:

Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно чл. 141, ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от Търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец от получаване на същото, дружеството следва да заяви за вписване освобождаването му в ТР, ако не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство. Смисълът на уведомлението е, че следва да се даде възможност на дружеството да организира по друг начин своето законно представителство като се оторизира друг управител, защото при оставане на дружеството без управител за срок повече от три месеца, законът предвижда като санкция възможността за заличаването му по искане на Прокуратурата по чл. 155 от ТЗ. Смисълът на уведомлението е да се даде възможност на дружеството да организира дейността си с оглед напускането на управителя и поради това, макар за уведомлението да няма изискване за форма или съдържание по ТЗ, същото следва да достигне до дружеството, за да може да се предприемат необходимите действия.

Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици от горното, които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника. Предвид горното са основателни доводите по жалбата, че за напускането на съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици от горното, а същото настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и много други, част от тях цитирани в жалбата.  Предвид горното за установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи, че е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на законоустановения тримесечен срок, евентуално друг срок, ако е предвиден по устава. Предвид горното съдът не споделя мотивите на длъжностното лице в частта, че е необходимо последващо решение на ОС, за да бъде вписано напускането на съдружника, респ. нов дружествен договор или уреждане на последиците с капитала на дружеството.

Съществен елемент от настъпване на двата фактически състава е връчване на уведомлението/предупреждението, като съдът намира, че проверката дали това е надлежно не излиза извън кръга на тази по чл. 21 от закона, тъй като длъжностното лице следва да провери дали заявеното за вписване обстоятелство е осъществено съгласно представените документи. Следва да се отбележи, че и законът, и практиката допускат връчването на въпросното уведомление при фикция  по чл.50, ал.2 от ГПК или чл. 50, ал.4 от ГПК, но за целта следва да бъдат спазени изискванията на закона, а горното не се установява от представената разписка от ЧСИ Б. и протокола на помощника му, тъй като не е удостоверено от връчителя напускане на адреса от страна на адресата – търговец, нито са изпълнени изискванията на чл. 50, ал.4 от ГПК във връзка с чл. 47 от ГПК за надлежно оформяне при фикцията. Член 47, ал.1 от ГПК урежда хипотезите на връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да ги получи. Чл. 47, ал.1 от ГПК се прилага и при връчването на съдебни книжа на търговци, чрез залепване на уведомлението, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението съгласно чл. 50, ал.4 от ГПК. В чл. 47, ал.1 и ал.2 от ГПК са изброени местата, на които се залепва уведомление, съдържанието му и срока на получаването му, а в ал. 5 е посочено, че съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, а в случаите на връчване от нотариус това ще е канцеларията на нотариуса. В случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 50, ал.2 от ГПК, която изисква да се установи, че търговецът е напуснал адреса и не е оставил новия, респ. не го е сменил в ТР, а само е удостоверено, че не са намерени служители и канцелария, т.е. не е открито лице, на което да бъде връчено уведомлението. При това положение връчителят е следвало да оформи надлежно удостовереното като залепи уведомление и едва след изтичане на срока по същото, изявлението би се считало за връчено при условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК. В случая няма данни нито да е лепено уведомление, нито да е приложена горната фикция, а цитираната в протокола от помощника на ЧСИ е неприложима в случая.

Предвид горното съдът споделя крайния извод на длъжностното лице, че не е налице надлежно оформено и връчено уведомление за напускане от управителя, респ. предупреждение от служителя, поради което не следва да се допусне исканото вписване, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ без уважение жалбата с вх.№ 20201123114811, подадена от управителя на „Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, С.Т.Г. чрез адв. К.М. срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20201117103402-2/19.11.2020г., с който е отказано вписване на промени по партидата на търговското дружество, изразяващи се в заличаване на управителя и на С.Г. като съдружник        

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ: