Р Е Ш Е Н И Е
№ 552 29.04.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи април, две
хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: И. Г.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия
М.Николова КАНД номер 467 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във
вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на Р.А.Ч.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, и
съдебен адрес:***, офис № 8,
адв.Е.М. *** против Решение №
17/10.02.2022 год., постановено по НАХД № 418/2021 г. по описа на Районен съд -
Айтос, с
което е потвърдено наказателно постановление № 21-0237-000189 от 30.11.2021
г., издадено от Н.С.С.- началник Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което
за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/
лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1 месец.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи се, че административно - наказващият орган е нарушил разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която е императивна досежно описание на нарушението, мястото на извършването,
обстоятелствата, при които е извършено, както и че в наказателното
постановление трябва да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието
и обстоятелствата, при които е било извършено по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на административното нарушение. Иска се и приложение
на чл.28 от ЗАНН, поради липса на обществена опасност. Моли се за отмяна на
оспореното съдебно решение и отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд - Айтос е потвърдил наказателно постановление № 21-0237-000189 от 30.11.2021
г., издадено от Н.С.С.- началник Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което
за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/
лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1 месец.
За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел за установено, че фактите са се осъществили по начина, описан в АУАН и НП, а именно, че на 04.10.2021 г., около 08.45 часа, в гр. Айтос, на ул. Хаджи Димитър до хипермаркет Мастерхаус, с посока на движение към път 208, водачът - Р.А.Ч. е управлява състав на ППС - товарен автомобил Скания Р 124 420, с per. № А 1502 КХ, с прикачено полуремарке с peг. № А 0993 ЕК, собственост на „Ч. 67” ЕООД, като е нарушил временната забрана за преминаване на товарни автомобили с тегло над 12 тона, въведена с пътен знак В18, поставен на кръстовището образувано от ул. Славянска и ул. Хаджи Димитър в гр. Айтос, съгласно заповед № РД -11-109 от 27.09.2021 г., изм. и доп. със заповед № РД~ 11-111 от 30.09.2021 г. на ОПУ-Бургас. Съдът е намерил нарушението за доказано, предвид показанията на свидетелите и представените по преписката писмени доказателства, вкл. гореописаната заповед. Изрично е посочил, че към датата на нарушението - 04.10.2021 г. управляваното от Ч. ППС не е било включен в посочения списък, като включването му е станало с допълнителен списък от 05.10.2021 г., въз основа на писмо на собственика „Ч. *** от 04.10.2021 г. Съдът е приел, че водачът е осъзнавал, че за управляваното от него ППС все още не е имало издадено разрешение и въпреки въведената временна забрана е предприел преминаване през забранения участък, като с това е осъществил състава на нарушението. Относно възражението за маловажност, съдът е намерил, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е изложил мотиви. Посочил е и че наложената на водача санкция - 300 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС съответства по вид и размер на предвиденото в закона, поради което няма основание за нейното изменение.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
РС-Айтос фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени
доказателства. Не са налице допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични с част от възраженията,
направени и пред първата инстанция, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни, като счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на касатора. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43
от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава правото на защита на нарушителя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП също съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН
и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В заключение, настоящата инстанция намира, че АУАН и обжалваното НП отговарят
на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в
съответствие с процесуалните правила.
Относно
приложението на материалния закон съдът напълно споделя становище на РС, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Р.А.Ч. е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, като
е нарушил временната забрана за преминаване на товарни автомобили с тегло над
12 тона, въведена с пътен знак В18, поставен на кръстовището образувано от ул.
Славянска и ул. Хаджи Димитър в гр. Айтос
Настоящият
съдебен състав напълно споделя и мотивите на РС – Айтос, че случая не е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Това е така, тъй като с оглед постигане на целите на наказанието и при
съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че
неизпълнението на задължение на водача да спази забранителен пътен знак е
маловажно административно нарушение.
Обоснован
е и извода на въззивния съд, че наложените административни наказания съответства по
вид и размер на предвиденото в закона.
По тези съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.
В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.
221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.
63в ЗАНН,
Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/10.02.2022 год.,
постановено по НАХД № 418/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.