РЕШЕНИЕ№ 262640
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 9648 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против Р.К.М.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
10955/13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 20344/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 08.02.2016 г. до 07.10.2019
г. в размер на сумата от 914, 31 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. Л.,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 30.04.2016 г. до 31.10.2019 г. в размер на сумата от
126, 77 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2019 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът,
потребител с № *****, не заплатил за периода от 08.02.2016 г. до 07.10.2019 г.
дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в
гр. П, ул. Л.. Поддържа, че ответникът е собственик на водоснабдения имот.
Твърди, че през целия период отчитането е било при условията на неизправно
измервателно устройство по реда на чл. 26, ал. 2 от Общите условия. Сочи, че
монтираните измервателни устройства в имота на потребителя са индивидуални,
поради което подмяната им е задължение на потребителя. Твърди, че ответникът е
бил уведомен, че измервателните устройства са неизправни, както и за начина на
отчитане на за посочения период, но при отчетите неколкократно е отказал да
положи подпис съгласно изискванията за това, установени в общите условия. За
необходимостта от подмяна на водомера били правени устни предписания, а на
03.10.2019 г. било връчено и известие за нередовен водомер. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Р.К.М., чрез назначения
му от съда особен представител адв. Е.С., е депозирал в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ответникът не е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в качество на собственик на
водоснабдения имот. Оспорва, че са налице условията по чл. 26, ал. 2 от Общите
условия за определяне на количеството предоставени услуги. Оспорва
обстоятелството, че монтираното в имота на ответника измервателно устройство е
било индивидуално, респ. че последното не е било подменено към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Оспорва
твърдените обстоятелства, че отвтеникът е знаел, че монтираното устройство е
неизправно, както и че е бил поканен да подмени последното. Сочи, че исковата
молба е неоснователна, тъй като до водоснабдения имот не са доставени
твърдените услуги, поради което не са били налице основанията за начисляване на
обезщетение за забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване
на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на
валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави
ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна
вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати
уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество
на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е
такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за
изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната
вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се
счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като
водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за
енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един
местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис
на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така
представените документи представляват частни свидетелстващи документи по
смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този
смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен
издател.
По делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата и
приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице,
по която е установило, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно
отражение. Вещото лице е установило, че размерът на непогасените задължения е
за сумата от 914, 31 лв. за главница и 126, 77 лв. за лихва, като не са налице
данни за плащане, с което да е погасено някое от процесните задължения.
Експертизата е установила, че отчетеното количество по представените карнети е
изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния
период. В отговор на поставените служебно от съда въпроси експертизата е
установила размера на непогасените по давност задължения на ответника от 737,
23 лв. за главница и 79, 66 лв. за лихва, с прилагане на тригодишната
погасителна давност, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение.
Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е
обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които
не носят подписите на потребителя.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в качеството му на собственик и ползвател на процесния
водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. Л., т. е. че той е страна по процесното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т.
2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.
Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили
установените в Общите условия облигационни задължения.
В производството по делото не са представени доказателства, от които да
се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по
отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното
облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
За доказване на това обстоятелство по делото е представено удостоверение
за наследници и удостоверение за родствени връзки, от което се установява, че
ответникът Р.К.М. е ***на К.А.М..
Представен е *******г., по силата на който А.Г.М. и М.А.М. са дарили на сина
си Р.А.М. жилищна сграда, построена в северната част на държавен имот пл***по
плана на гр. П., кв. „С.“, състояща се от три стаи и антре, в дворно място в
квартал 29 по плана на гр. П, със застроена и незастроена площ от 220 кв.м.
От така представеното удостоверение за наследници се установява, че
надареното лице Р.А.М. е починал и е ***на К.А.М. – бащата на ответника, който
също е починал.
От така представените доказателства не се установява, че недвижимият
имот, който е дарен на Р.А.М. по силата на *******г., е идентичен с процесния
имот, находящ се в гр. П, ул. Л., тъй като предвид момента на изповядване на
разпоредителната сделка, недвижимият имот не е индивидуализиран с посочване на
неговия административен адрес. В производството по делото не са представени
други доказателства и не са ангажирани доказателствени искания за установяване
идентичността на прехвърления имот с процесния.
Нещо повече – от приложените по делото доказателства, не може да се
направи обоснован извод, че след смъртта на надарения Р.А.М., неговите
наследствени права са преминали по силата на универсалното наследствено
правоприемство в полза на ответника Р.К.М.. Това е така, тъй като не се
установява датата на смъртта на бащата на ответника К.А.М., и че последният е
починал след своя ***Р.А.М., като не се установява и дали Р.А.М. е оставил
наследници от първи ред по низходяща линия, респ. съпруга, които да са
призовани към наследяване преди неговия ***– наследник по съребрена линия. Нещо
повече, дори да се приеме, че след смъртта на Р.А.М., последният е оставил за
свои наследници само братя и сестри, последните наследяват по равно, след което
съответната идеална част, преминала по наследство в патримониума на бащата на
ответника, се разпределя съобразно наследствения дял на всеки един от неговите
наследници.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че
ответникът не е придобил правото на собственост по отношение на процесния
недвижим имот, като в производството по делото не са представени доказателства
в полза на ответника да е учредено вещно право на ползване, респ. следва да се
приеме, че ответникът не е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги и не дължи цената за предоставените такива по отношение на процесния
имот.
Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, при надлежно разпределена от съда с доклада по
делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствена тежест.
Следователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установи, че през процесния период
ответникът е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по
смисъла на ЗРВКУ, т. е. собственик или носител на ограничено вещно право на
ползване върху процесния имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.
Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са
добавъчни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде
отхвърлени и акцесорните искове.
При този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не подлежат на присъждане, тъй като не
са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
против Р.К.М., ЕГН
**********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал.
2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед № 10955/13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20344/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 08.02.2016 г. до 07.10.2019 г. в размер на сумата от 914, 31 лв. за обект,
находящ се в гр. П, ул. Л., както и за установяване на изтекла мораторна лихва
върху главното парично задължение за периода от 30.04.2016 г. до 31.10.2019 г.
в размер на сумата от 126, 77 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2019
г., до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК