Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Своге, 29.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
нак.адм.хар.дело № 30/2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр.
с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е
по жалба подадена от Т.П. ***, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 822/19.12.2019 г. - издадено от директора на Регионална
дирекция по горите София (РДГ), с което на жалбоподателя са наложени четири
административни наказания „глоба”, всяка от тях в размер на 300 лева.
В жалбата, както и в открито
съдебно заседание, пълномощникът излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и
необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и
материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло.
Административнонаказващият орган, в
съпроводителното писмо, както и в открито съдебно заседание, чрез пълномощник, включително
в писмена защита - лично, дава
становище за неоснователност на жабата. Твърди се, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно.
Към делото е
приета административната
преписка по обжалваното наказателно постановление и са разпитани трима свидетели.
От събраните по делото писмени
доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна :
Жалбоподателят
е лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. В
това му качество и като представител на …. на 03.06.2019 г. са му издадени две
позволителни за сеч : 1) № 0501850
за отдел № 62, подотдел „к1”, общинска горска територия
попадаща в землището на с. Дружево, общ. Своге ; и 2) № 0501851 за отдел №
62, подотдел „и1”, общинска горска територия попадаща в землището на с.
Дружево, общ. Своге. Двете позволителни са издадени от компетентното длъжностно
лице в общинската администрация и в тях изрично е посочено, че дърветата са
маркирани от Т.П., както и вида на разрешената сеч : „прореждане”. Следователно
към датата на издаване на позволителните маркирането е било факт. В тях е
посочена и началната дата за провеждане на сечта и за извозване на материалите
от сечището – 06.06.2019 г. На 01.10.2019 г. е извършена проверка на място от
свидетелите Б., М. и Н., служители на …. Те констатирали, че маркирането е
извършено по върхов метод, което не
отговаря на предвидената сеч по горскостопанския план (ГСП), за
което на следващия ден съставили два констативни протокола. Въз основа на тях на
22.10.2019 г. свидетелят Б. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) срещу жалбоподателя. В него е посочено, че П. не е
изпълнил задълженията си да не допуска започване на сеч в случай, че не са
спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, както и преди
започване на сеч не е уведомил РДГ София, че маркирането не отговаря на
предвидената сеч. В издаденото на 19.12.2019 г. НП е отразено, че при направена
проверка е установено, че маркирането не отговаря на предвидената сеч посочена
в издадените позволителни. Безспорно в АУАН и в НП не е посочено маркиране за
какъв вид сеч е констатирано от проверяващите, но от свидетелските показания се
установява, че става дума за върхов метод, а не за прореждане, както е в
позволителните за сеч. Следователно налице е първата предпоставка за ангажиране
на отговорността на жалбоподателя. Началото на сечта е посочено в
позволителните, т.е. към тази дата са извършени и нарушенията. От датата на
издаване на позволителните (трети
юни - понеделник) до началото
на сечта (шести юни - четвъртък) има период от време,
за да може задълженото лице да осигури спазването на изискванията за
отбелязване на дърветата при сеч, съответно в противен случай да не допуска на шести
юни започването на сечта или евентуално да уведоми писмено съответното РДГ, ако
не коригира маркировката. Начинът по който е посочен периодът на извършване на
нарушението в НП, включва в себе си цитираната дата, и фактически
облагодетелства жалбоподателя, тъй като удължава срока до датата на първия
превозен билет. Според съда, това е лишено от основание, тъй като нарушенията
щяха да бъдат извършени дори и дървесината да не беше извозена, включително и
ако дърветата не бяха отсечени, тъй като към датата на началото на сечта е
налице несъответствие с посоченото в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на показанията на
свидетелите …, които на място - лично и непосредствено са установили
административните нарушения и техния извършител. Показанията им са безпротиворечиви и логически издържани и
не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.
АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 ЗАНН и при съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН.
Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетелите. Т.П. се е запознал със съдържанието му и е бил
е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и
обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е възползвал от
предоставената му възможност. Издаденото на 19.12.2019 г. НП съдържа всички
необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 14.01.2020
г., а жалбата е изпратена по пощата на 21.01.2020 г.
Въз основа на установеното по делото съдът
приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията
на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, се потвърждават от
събраните и относими доказателства. Реалното фактическо положение, което
проверяващите са констатирали, е възпроизведено в показанията на свидетеля М..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно
се установи, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които
е наказан. На първо място по
делото се доказа с нужната категоричност, че не са били спазени изискванията за
отбелязване на дърветата за сеч и извършеното маркиране не е съответствало на
посочения в позволителните вид сеч. Поради това за жалбоподателя са възникнали
задълженията по чл. 12б, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии - да не допуска започване на сеч и да уведомява РДГ, съответно следва
са се ангажира отговорността му по чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ. Тъй като
подотделите са два, то и нарушенията са четири.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.
Жалбоподателят е бил наясно за какво е наказан по
административен ред. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички основни елементи
от състава им са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и
предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата
и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално
изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях
фактическо описание на нарушенията е достатъчно, пълно и конкретно и позволява
индивидуализацията на деянията като административни нарушения по ЗГ.
Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно
описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Достатъчно
подробно е описанието на нарушенията, мястото, където са извършени – с. Дружево,
както и всички обстоятелствата, при които са извършени. Ето защо се налага извод за липса на
допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, като броя на превозните билети е без правно значение по
настоящото дело.
Според съда не
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения
предмет на регулиране от Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Размерът на наложената глоба е минималния предвиден от закона, като според съда е
правилно индивидуализиран.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Наказващият орган
осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил
обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и
отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти
законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Т.П. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията за което е
санкциониран административно. От субективна страна деянията са извършени
виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят лично е
маркирал дървесината и е целял именно фактически постигнатия резултат – добив
на качествена дървесина, а не на тази, която би следвало да се добие, ако се
спазваха нормативните изисквания.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 822 от 19.12.2019г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите София, по жалба подадена от Т.П. ***, ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се
подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :