Решение по дело №1397/2018 на Районен съд - Видин

                                              Р Е Ш Е Н И Е  № 414

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                      гр. Видин, 17.07.2019г.

 

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                                    Председател: Владимир Крумов

                                                                                    Съдебни заседатели:

                                                                                    Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1397 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Р.В.И., ЕГН : **********,***.

        Твърди се от ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 3127 / 2017г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че между страните е бил сключен договор за мобилни услуги на 10.09.2012г. Ответната страна е абонат, на дружеството доставчик на мобилни услуги, с абонатен номер № ********* и избрана абонаментна програма Globul Max 5,90лв. При възползване от преференциални условия на дружеството, ответната страна е взела още три абонаментни плана, както и е взела мобилно устройство TABLET марка REVOPAD MM781 3G 7 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 03,90лева всяка. Ответната страна е ползвала предоставяните от ищеца мобилни услуги, за което са издадени описаните в обстоятелствената част на исковата молба 2 броя фактури. Поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 234,09лева, на основание чл. 75 вр. с чл. 19б т. „в“ от Общите условия ищецът е прекратил едностранно договора и е издал крайна фактура № ********** от 18.10.2015г. с начислена сума за плащане в общ размер на 703,02лева. Неизпълнението на задълженията на ответната страна е обусловило правото на ищеца да начисли обезщетение за неизпълнение съгласно т. 11 от договора за мобилни услуги. Дължимите лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми. Предвид постигнато споразумение между ищцовото дружество и Комисия за защита на потребителите дължимата се от абонатите неустойка при предсрочно прекратяване на договорите да бъде в размер на три стандартни за съответната ползвана програма месечни абонаментни такси, ищцовото дружество претендира неустойка в общ размер на 134,61лева.

          Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 94,09лева представляваща общ сбор на незаплатените далекосъобщителни услуги. Иска се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 134,61лева неустойка, както и сумата в общ размер на 39,00лева представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец юли на 2016г. до месец януари на 2018г. Иска разноски по заповедното производство и по настоящето производство.

          В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна, чрез назначения особен представител,   е постъпил писмен отговор. Въвел е възражение за нищожност на клаузите за неустойка като неравноправни, както и поради накърняване на добрите нрави.  

                    По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

  Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства  поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :

Страните са били в облигационни отношения породени от Договор за мобилни услуги от 10.09.2012г., Договор за мобилни услуги от 21.07.2014г., Договор за лизинг от 21.07.2014г. и Договор за мобилни услуги от 11.11.2014г., съгласно които на ответната страна са й предоставяни далекосъобщителни услуги, както и мобилно устройство TABLET марка REVOPAD MM781 3G 7 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 03,90лева всяка. Ответната страна не е изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на цената на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски. Ищцовото дружество е прекратило едностранно договора за мобилни услуги на 18.10.2015г. Периодът на ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги е от 18.07.2015г. до 17.10.2015г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 24.10.2017г. като е образувано гр.д. № 3127/ 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 3132- РЗ от 27.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията за заплащане на предоставените мобилни услуги и заплащане на лизингови вноски.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение относно дължимостта на процесните суми и техните размери.

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните и се подкрепя от писмените доказателства по делото.

                     Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат. 

          При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

          Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното производство.

          Искът за установяване вземанията на ищеца за стойност на мобилни услуги в размер на 94,09лева е основателен. През процесния период ответната страна е ползвала мобилни услуги, като не е заплатила договорената цена в пълен размер.

          Искът за заплащане на лизингови вноски в общ размер на 39,00лева е основателен. Ответната страна не доказа изпълнение на задължението си за заплащане на лизингови вноски през процесния период.

                 Искът за установяване вземането на ищеца за претендирани неустойки е неоснователен. Договорът е едностранно прекратен от ищеца съгласно т. 75 от Общите условия на 14.07.2016г. Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в националното ни законодателство, като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. Налице са неравноправни клаузи в сключените между страните договори. Неравноправни са клаузите, съдържащи се в т. 11 от индивидуалните договори, които предвиждат, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта по вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. В настоящия случай договорът между страните е предсрочно прекратен на 18.10.2015г. по инициатива на ищеца, поради незаплащена на сумата от 94,09лева-стойност на мобилни услуги. Съдът намира, че при това положение поради неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Неравноправна се явява клаузата, която позволява на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната – чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След като ищецът е предпочел да прекрати договора с потребителя, вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно горните клаузи в този смисъл са неравноправни на посочените по – горе основания - чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 от ЗЗП и поради това са нищожни. По отношение на искането на ищеца за присъждане на претендирана неустойка в размер на 134,61лева-стойност на три месечни абонаментни такси на всеки от ползваните абонаменти, съгласно постигнато споразумение между ищеца и Комисия за защита на потребителите, съдът намира : постигнатото между ищеца и Комисията за защита на потребителите споразумение от 11.01.2018г. по гр. дело № 15539/2014г. по описа на Софийски градски съд се отнася за задължение за ищеца да преустанови прилагането на клаузите за неустойка в договорите за нови клиенти и за съществуващи клиенти-физически лица считано от 12.01.2018г. Договорът с ответника е прекратен още през месец октомври на 2015г., поради което споразумението няма действие спрямо ответника.

Предвид това искът за  неустойка се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

          С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 50,00лева за държавна такса, сумата от 120,00лева за възнаграждение за адвокат, сумата от 200,00лева за разноски за особен представител и сумата от 53,33лева за възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част от исковете. В заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева за държавна такса и 36,00лева за възнаграждение за адвокат, съразмерно основателността на претенциите.

          Воден от горното Съдът,

                                                              Р Е Ш И :

 

          Признава за установено по отношение на Р.В.И., ЕГН : **********,***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, има вземане спрямо Р.В.И., ЕГН : **********,***, за сумата от : 94,09лева -  главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 24.10.2017г. до изплащане на вземането, която сума е включена в Заповед № 3132 от 27.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 3127 / 2017г. на Районен съд гр. Видин.

          Осъжда Р.В.И., ЕГН : **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 39,00лева неплатени лизингови вноски.

          Отхвърля предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Р.В.И., ЕГН : **********,***, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 134,61лева договорни неустойки, като неоснователен.

          Осъжда Р.В.И., ЕГН : **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 423,33лева разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 61,00лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        

                                                        
                                                                                     Районен съдия :