Решение по дело №15737/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1954
Дата: 24 април 2024 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20231110215737
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1954
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110215737 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Никон-НК” ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № 002202/18.09.2023 г., издадено от и.д. директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите/КЗП/, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 лева на основание чл. 210а от Закона
за защита на потребителите/ЗЗП/ за нарушение на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г,
ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП.
В жалбата се излагат твърдения, че НП е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Поддържа се, че не са обсъдени възраженията срещу АУАН, че
НП е издадено извън срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Наведен е довод, че АУАН
е съставен, без да са проучени всички факти и обстоятелства по случая. Счита
се, като са изложени подробни съображения в тази насока, че наложената
имуществена санкция е в изключително висок размер, като не отговаря на
тежестта на нарушението, а са налице множество смекчаващи обстоятелства.
1
Изложени са съображения за приложение на чл. 28 ЗАНН, ако съдът счете, че
е извършено административно нарушение. По същество се твърди, че
описаното в НП не представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Изложени са доводи, че потребителят не е
заблуден по отношение на продукта, защото информацията за състава и
съдържанието на същия е описана подробно на опаковката на стоката.
Изтъква се, че наименованието на продукта е променено от доставчика
едностранно, без да бъде уведомен жалбоподателят. Твърди се, че
жалбоподателят не е производител или вносител на храната и не може да бъде
отговорен за формулирането на наименованието й, което е извършено от
вносителя й и неин доставчик. Поддържа се, че контролните органи не са
събрали данни, че рулцата от сурими не съдържат месо от раци, а на гърба на
стоката било написано, че продуктът съдържа ракообразни. Изложен е
аргумент и в насока, че общо е посочена нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, без да
се посочи конкретна хипотеза на ал. 2, т.е. администртивнонаказващият орган
не е посочил конкретно коя информация върху етикета е невярна и
подвеждаща. Счита се, че не е посочена точно и нарушената норма, тъй като
описаното касае според жалбоподателя нарушение по чл. 5 ЗЗП. Поддържа се,
че констатираното несъответствие не е в състояние да въведе в заблуждение
средния потребител. Моли се за отмяна на НП или за намаляване на
имуществената санкция до минималния размер.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Д, която
моли за отмяна на НП по съображенията в жалбата. Моли за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от адв. А, която моли жалбата да
не бъде уважавана. Счита, че НП е издадено от компетентен орган при
спазване на материалния закон. Намира, че безспорно се установява
извършеното нарушение. Приема, че случаят не е маловажен и че не следва да
се прилага чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за изготвено становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 28.02.2023г. служители на КЗП извършили проверка в супермаркет
2
„ДАР“, находящ се в гр. София, ул. „Луи Айер“ № 36, стопанисван от
„Никон-НК“ ЕООД. Проверката е извършена от служители на КЗП съвместно
със служители на НАП и БАБХ. В хода на проверката е констатирано, че има
разлика от обявеното на етикета от охладената витрина в магазина, където е
изложен продукт в търговската зала. Констатирано е, че на етикета, поставен
пред стоката, е дадено описание: ролца от раци охладени свежи ВИЧИ 100 гр.
на цена 1.99 лв., а на самия продукт за продажба на гърба на поставения
етикет от производителя, където е описан срок на годност, производител,
вносител и грамаж е описана различна информация, а именно: BG ролца от
сурими охладени. Съставки: сурими 41%/месо от риба/.
Производител/Virobce/. Нетно количество 100 грама. За резултатите от
проверката е съставен констативен протокол № 2756031/28.02.23г.
На 16.03.2023г. св. А. В. съставил на „Никон-НК“ ЕООД акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 0022202/16.03.23г. за
нарушение на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.
Срещу АУАН е постъпило писмено възражение с вх. № С-03-
1925/22.03.23г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
002202/18.09.23г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 25 000 лева на основание чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68д,
ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП.
Със заповед № 222/23.02.22г. председателят на КЗП е определил А. В.
В. като лице, което има право да съставя АУАН при констатирани нарушения
на ЗЗП.
Със заповед № 662/30.06.23г. председателят на КЗП е оправомощил А Д
– член на КЗП, да изпълнява функциите на председател на КЗП за периода от
03.07.2023г. до 07.07.2023г., като налага административни наказания и издава
наказателни постановления за нарушения на ЗЗП.
Със заповед № 670/06.07.23г. и.д. председателя на КЗП А Д е
оправомощил И Г Б – и.д. директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗЗП.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. В.
и Велислава Генчева, както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост,
като не се налага обстоен доказателствен анализ на събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Съобразно чл. 233, ал. 1 ЗЗП актовете за установяване на
нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на
съответния контролен орган или от кмета на общината, а ал. 2 на чл. 233 ЗЗП
предвижда, че наказателните постановления се издават от ръководителя на
контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях
длъжностни лица. Обстоятелствата, че както актосъставителят, така и
наказващият орган притежават материална компетентност да издадат АУАН,
респективно НП, по несъмнен начин се установява от приобщените по делото
писмени доказателства – заповед № 222/23.02.22г. на председателя на КЗП,
заповед № 662/30.06.23г. на председателя на КЗП и заповед № 670/06.07.23г.
на и.д. председателя на КЗП Ангел Джалев.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
поради което и счете, че не са налице предпоставки за отмяна на
наказателното постановление на формално основание без разглеждането на
спора по същество.
Съдът намери, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми в
4
съответствие с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити.
Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения съдът намира за неоснователни.
На първо място сред реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН не се съдържа
изискване за мотиви. В НП изрично е посочено, че възражението на
жалбоподателя срещу АУАН е преценено за неоснователно, като
административнонаказващият орган не дължи мотивировка и отсъствието на
мотиви не следва да се преценява като допуснато съществено процесуално
нарушение.
Срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен и неспазването му не
влече незаконосъобразност на издаденото НП.
Съдът счита, че от формална страна АУАН и НП съдържат словесно и
цифрово описание на вмененото административно нарушение. Доводът на
жалбоподателя, че е посочена само нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, като не е
отразена конкретната хипотеза в ал. 2 на същата разпоредба, която се счита за
нарушена, е основателен, но отсъствието не следва да се оцени като
съществено процесуално нарушение. Вмененото нарушението е описано
словесно конкретно както в АУАН, така и в НП, като е подведено под
правната норма на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Дадена е и съответната привръзка с
нормите на чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП. По този начин е защитена
възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По съществото на спора обаче съдът счита, че доказателствата, събрани
по делото, не доказват дружеството-жалбоподател да е извършило вмененото
му нарушение.
Чл. 68в ЗЗП предвижда забрана за нелоялните търговски практики.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП
търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има
за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
5
решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
В ал. 2 на чл. 68д ЗЗП са изброени подробно обстоятелствата по ал. 1 и
касаещата ги информация.
За да е осъществен от обективна страна фактическият състав на
вмененото на жалбоподателя нарушение, следва да са налице кумулативно
три обективни елемента – търговска практика, свързана с предлагането на
стоки или услуги, тази търговска практика да съдържа невярна информация,
която да е подвеждаща, тази търговска практика да има за резултат или да е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на търговската практика.
Съдът споделя съображенията на жалбоподателя, че използваната от
дружеството-жалбоподател търговска практика не може да се квалифицира
като нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
На първо място информацията за състава и съдържанието на стоката е
описана подробно на опаковката на стоката. Това се установява както от
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите, така и от
приобщена по делото снимка на етикета върху опаковката на артикула.
Артикулът е описан като „Surimi stikcks“, същият е надлежно етикетиран,
включително за вида и състава му. Информацията е на български език,
разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и не е подвеждаща. Отделно
от това от разпита на св. Г се установява, че етикетът, поставен от
производителя върху стоката, на който пише „BG ролца от сурими охладени“,
не е бил закрит от етикет на жалбоподателя.
По делото е приобщен като доказателство договор № 107/31.01.22г. за
доставка на стоки за ТВ „ДАР“, сключен между „Никон-НК“ ЕООД и „Ростар
БГ“ ООД. Съгласно т. 3.1, изр. второ от договора за доставка ценовата листа
се предоставя от продавача на купувача при подписването на договора, като
редът за прилагане и промяна на цените е уреден в Условия за доставка на
стоки, предназначени за продажба в магазините на ТВ „ДАР“. В Приложение
№ 2 към договора – Ценова листа, е посочено, че продавачът е определил и
записал търговските наименования на доставяните от него стоки, като
процесният артикул е наименован от него „Vici p./заб. рулца/ раци свежи 100
гр“. Именно това наименование на продукта е записано и на етикета пред
продукта на охладената витрина в проверения обект - магазин „ДАР“.
6
Съгласно Условия за доставка на стоки, предназначени за продажба в
магазините на ТВ „ДАР“ – Приложение № 1 към договора за доставка, в т.4.4
е предвидено, че продавачът се задължава при промяна на разфасовка,
баркод, етикет и/или опаковка да уведоми писмено купувача най-малко
четиринадесет дни преди промяната, както и да изтегли стоката, която не
отговаря на новите изисквания към деня на промяната. Задължение на
дружеството-продавач е било в случай че настъпи промяна в доставян от него
артикул своевременно да уведоми купувача „Никон-НК“ ЕООД за промяната,
което не е направено от „Ростар БГ“ ООД. Същото обстоятелство се
установява и от показанията на св. Г, която сочи, че търговското
наименование се определя от доставчика. Приобщена е и ценова листа от
28.02.23г. към договора за доставка, видно от която е променено
наименованието на артикула на „Vici ролца от сурими свежи 100 гр“. От
показанията на св. Генчева се установява също, че едва на датата на
проверката жалбоподателят е бил уведомен за промяната в наименованието
на стоката.
Според чл. 2 от Наредбата за предоставяне на информация на
потребителите на храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент/ЕС/
119/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези,
предвидени в специалните разпоредби на приложимото право на Европейския
съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В чл. 8 от Регламент/ЕС/ 1169/2011 е
предвидено, че стопанският субект в хранителната промишленост, който
отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име
или търговско наименование храната се предлага на пазара или ако този
стопански субект не е установен в Съюза – вносителят на пазара на Съюза.
Установява се, че в случая „Ростар БГ“ ООД е официален вносител и
представител на продуктите с марка „Vici“ за РБ. Съгласно чл. 9 от Регламент
/ЕС/ 1169/2011 този стопански субект определя задължително съгласно т. 1
„наименованието на храната“, като именно дружеството „Ростар БГ“ ООД е
посочило търговското наименование на храната като „Vici p. раци свежи 100
гр“, поставено като етикет от дружеството-жалбоподател пред артикула.
Доказва се, че дружеството-жалбоподател не е производител или вносител на
храната, поради което незаконосъобразно му е вменена отговорност заради
наименованието на храната, определена от вносителя „Ростар БГ“ ООД.
7
Несъмнено писмените и гласни доказателства установяват, че
разминаването в информацията относно наименованието на продукта
произлиза от вносителя, а не се дължи на дружеството-жалбоподателя. Не се
установява от доказателствата по делото, че контролните органи са
установили, че рулцата от сурими не съдържат месо от раци. Напротив –
установява се, че на гърба на стоката е написано, че продуктът съдържа
ракообразни.
На следващо място в АУАН и НП не са изложени доводи защо е
счетено, че етикетът на жалбоподателя е неправилен, а не този на вносителя
върху стоката. Липсват данни за изискана информация за състава на
вложения в артикула продукт и няма данни да е извършван лабораторен
анализ на продукта. Поради това и НП е необосновано.
Не се доказва и че констатираното несъответствие е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител. Проверката не е извършена по
повод жалба на потребител. Видно от регистъра за рекламации в магазина,
започнат от 1.12.20г., не са постъпвали никакви оплаквания и рекламации от
клиенти. За да е налице нелоялна търговска практика, трябва да се изследва
начинът, по който тя влияе върху търговското решение на средния
потребител. За да бъде налице заблуждаваща търговска практика, тази
практика трябва да има за резултат или да е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването й. В случая следва да се вземе предвид че способността на
средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив
потребител да се информира правилно и да вземе решение за сделка не би се
повлияла от етикета на търговеца „Никон-НК“ ЕООД при наличието на
етикет, поставен от производителя относно състава на продукта. Отделно от
това приобщените извлечения от информационната система на ТВ „ДАР“ за
продажби на процесния продукт в проверения магазин за периодите януари,
февруари, март и април 2023г. установяват, че липсва съществено изменение
в количествата, закупени от продукта, независимо от наименованието на
етикета пред стоката. Дори най-голямо количество продажби – 64 бр., е имал
артикулът през април 2023г., когато наименованието е било сурими. В
конкретния случай няма данни, че наименованието „ролца от раци“ в етикета
пред продукта би могло да доведе до промяна или за възможност за
8
съществена промяна на икономическото поведение на потребителя. С оглед
на това съдът приема, че не е доказан и третият елемент от състава на
вмененото нарушение, а именно че търговската практика има за резултат или
е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на търговската практика.
Всичко изложено по-горе обосновава правният извод на съда, че не са
доказани обективните признаци на състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение, което обуславя и извод за отмяна на атакуваното НП поради
неправилно приложение на материалния закон.
С оглед изхода на делото безпредметно е обсъждането на доводите на
жалбоподателя за маловажност на случая и за размера на административното
наказание.
С оглед изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като жалбоподателят бе представляван от юрисконсулт в
съдебното производство. Поради това и съдът осъди КЗП да заплати на
жалбоподателя „Никон-НК“ ЕООД 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002202/18.09.2023 г., издадено
от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при КЗП, с което на „Никон-НК“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 25 000 лева на основание чл. 210а ЗЗП за нарушение на чл. 68д, ал.
1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати в полза на
„НИКОН-НК“ ЕООД, ЕИК ********* 100 лева разноски за юрисконулстско
възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
9
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10