№ 757
гр. Благоевград, 12.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251200601205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура
Благоевград, подаден срещу Присъда № 64 от 15.07.2025 г. по н.о.х.д. №
1529/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград, с която подсъдимият А. А.
А., ЕГН **********, е признат за невиновен за това, че за времето от
неустановена дата до около 23:50 ч. на 03.10.2023 г., в гр. Благоевград, на ул.
„**“, в близост до кръстовището, образувано от улица „**“ и ул. „***“, без
надлежно разрешително, издадено при условията и по реда, уредени в чл. 32,
ал. 1 от ЗКНВП (обн. ДВ, бр. 30/1999 г.) и Единната конвенция за упойващите
средства на ООН от 1961 г., ратифицирана за Република България, е държал
високо рисково наркотично вещество от Списък I, включващ „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” на Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични (обн. ДВ, бр. 87/2011 г.), а именно: в лявата си
ръка е държал високо рисково наркотично вещество кокаин с нетно тегло 0,33
грама /триста и тридесет милиграма/, със съдържание на активен, наркотично
действащ компонент кокаин база 10,00 %, на стойност 28,05 лв., която
стойност е определена въз основа на Приложение № 1 към член единствен на
Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. ДВ, бр.
15/1998 г.), представляващо маловажен случай и е оправдан за извършването
на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, предл. 2, т. 1, прел. 1 от НК.
С въззивния протест се излагат доводи за необоснованост на присъдата,
тъй като районният съд не е кредитирал показанията на Иван Руменов
Димитров и Марко Василев Бойчев. Прокурорът счита, че въз основа на
служебното начало съдът не е установил мястото, на което е било извършено
престъплението. Намира, че то се установява от други доказателства по
1
делото, като в тази връзка препраща като протокола за оглед на
местопроизшествие. В протеста се изразява становище, че съдът неправилно е
приложил материалния закон, като е приел, че не е налице наркотично
вещество. Сочи, че по делото са назначени физико-химични експертизи,
според които изследваното вещество е кокаин. Предлага да се отмени
протестираната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият да се
признае за виновен по повдигнатото му обвинение, като му са наложи
наказание „глоба“, определено в размер, който е близък до специалния
максимум.
По реда на чл. 320, ал. 4 НПК е представено допълнително изложение с
вх. № 20692/22.08.2025 г. за допълване на доводите, посочени в протеста. В
допълнението се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
присъдата. Прокурорът счита, че приетата от районния съд фактическа
обстановка не почива на събраните доказателства по делото. Намира, че
показанията на Иван Руменов Димитров и Марко Василев Бойчев не са били
надлежно преценени и кредитирани. Счита, че без да са изложени
задълбочени мотиви са били кредитирани обясненията на подсъдимия, като
изразява становище, че същите не са били подложени на съмнение. Сочи, че
съдът е длъжен да съпостави обясненията на подсъдимия с останалия
доказателствен материал, с оглед на това, че те представляват и средство за
защита. Счита, че в мотивите си районният съд е приел, че не е доказано
подсъдимият да е държал процесното вещество, че същото не е наркотично и
че дори и да се приеме, че е държал наркотично вещество, деянието му е
малозначително по чл. 9, ал. 2 НК. Намира, че съдът е оправдал подсъдимия
на три взаимоизключващи се основания. Затова изразява доводи за
необоснованост на съдебния акт и са наличието на съществено процесуално
нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Счита, че съдът не е обсъдил доводите,
които са били изложени от прокурора в съдебните прения. Сочи, че при
проведените разпити на полицейските служители те не са променяли своите
показания относно това, че са възприели подсъдимия да изхвърля от левия
ръкав на якето си найлоново пликче, съдържащо наркотичното вещество.
Според прокурора по делото не се установява предходното осъждане да е било
установено от справка чрез дежурен служител в 2 РУ на МВР Благоевград.
Поддържа, че полицейските служители са претърсили района на
местопроизшествието, след като подсъдимият е изхвърлил наркотичното
вещество. Счита, че възприетата от съда фактическа обстановка не е логична.
Изразява становище, че въз основа на по-ранните показания на полицейските
служители следва да се приеме за установено, че причината за извършването
на проверката е била поведението на А. А.. Намира, че съдът не е приел
правилната посока на движение на полицейския автомобил. Оспорва
съображенията, поради които съдът не е кредитирал показанията на
полицейските служители, поради наличието на противоречие в тях относно
улицата, по която са се движили, преди да видят подсъдимия. Излага доводи,
поради които счита, че такова противоречие не е налице относно
обстоятелството къде е били намерено наркотичното вещество и къде
подсъдимият е бил спрян за проверка. Счита, че дори и да има известни
разминавания между показанията им, двамата свидетели винаги са твърдели,
че подсъдимият е държал и изхвърлил наркотичното вещество. Сочи, че
2
вещите лица са отговорили, че веществото е наркотично и че в тези вещества
винаги са налице примеси, но намира, че това не е било обсъдено в мотивите.
Поддържа, че чл. 354а, ал. 3 НК криминализира придобиването и държането
на наркотични вещества, а не на препарати, поради което и не е било
повдигано обвинение за държане на препарат. Излага доводи, че подсъдимият
е държал наркотик с нетно тегло 0,33 гр., което е съдържало кокаин, който е
бил смесен с аспирин. Счита, че съдът не е обсъдил доводите, че цялото
държано от подсъдимия вещество, представлява кокаин по аргументи от
Постановление № 23 от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Оспорва изводите
на районния съд относно процента на активното вещество и счита, че съдът не
е мотивирал надлежно защо е кредитирал експертното заключение, според
което този процент е 8,1 %. Оспорва заключението на районния съд, че
установеното наркотично вещество е 0,02 грама и поддържа, че същото не
съответства на съдебната практика. Счита, че е била налице предубеденост на
първоинстанционния съдебен състав. Намира за несъстоятелни
съображенията на съда, че той не може да преквалифицира вида на държаното
вещество. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че с оглед на количеството
и стойността на наркотичното вещество е налице съмнение, че то е можело да
засегне обществените отношения, които са обект на престъплението. Навежда
доводи, че степента на обществената опасност на дееца също следва да се
съобрази при преценката по чл. 9, ал. 2 НК, като в тази връзка прокурорът
сочи, че е налице обременено съдебно минало на подсъдимия, както и че
инкриминираното деяние се явява извършено в изпитателен срок. Счита, че
относно малозначителността на деянието не са обосновани изводите на
районния съд, поради което и съдът неправилно е приложил материалния
закон. Счита, че поради оправдаването на подсъдимия на различни основания
е налице липса на мотиви, поради което е било допуснато съществено
процесуално нарушение. Моли присъдата да се отмени и делото да се върне за
ново разглеждане от районния съд или да се постанови нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в протеста,
допълнението към него, материалите по делото, както и чл. 327 от НПК
намери следното:
Предмет на протестиране е невлязла в сила присъда, която е годен
предмет на въззивната проверка (чл. 313 НПК). Протестът е подаден в срок от
надлежна страна. Той отговаря на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 3 НПК.
Районният съд е администрирал книжата по делото по реда на чл. 321 НПК.
Подсъдимият и защитниците са самостоятелни страни в процеса (чл. 253, т. 2
НПК). Констатира се, че част от книжата не са били връчени на част от
страните по делото. За процесуална икономия това може да се направи от
въззивния съд.
Страните не са направили доказателствени искания. Съдебният състав не
намира за необходимо извършването на разпит на подсъдимия. Съдът счита,
че на този етап липсват основания за ангажирането на нови доказателства.
Предвид изложеното делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
3
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в.н.о.х.д. № 1205/2025 г. по описа на Окръжен съд
Благоевград за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2026 г. в
09:30 ч., за която дата и час да се призоват: подсъдимия А. А. А., защитника
адв. М. Г. и Окръжна прокуратура Благоевград.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от мотивите към Присъда № 64 от
15.07.2025 г. по н.о.х.д. № 1529/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград на
подсъдимия А. А. А., както и на защитника адв. М. Г..
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от допълнително изложение с вх. №
20692/22.08.2025 г. на подсъдимия А. А. А. чрез адв. М. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4