Р Е Ш Е Н И Е
№ 4/5.1.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 824 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството
е образувано по жалба на Е.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез. адв. Л.М.,
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка №
22-0315-000103 от 14.07.2022 г., по чл. 171, т. 1, буква “б” от ЗДвП, на
Началник на РУ Пещера при ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.
Заповедта е оспорена като неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение
на материалния закон, на процесуалните правила и при неспазване целта на закона.
Твърди
се, че на основание процесното административно нарушение са наложени две
принудителни административни мерки – една с процесната заповед и една със
Заповед № 22-0315- 000104 от 15.07.2022 г. на Началника на Районно управление
Пещера към ОД на МВР Пазарджик. Възразява се, че във втората заповед е
посочено, че към 01:20 часа на 15.07.2022 г. жалбоподателят е управлявал
моторно превозно средство, което било невъзможно, доколкото в 01:50 часа, му е
бил връчен талон за изследване по Заповед № 22-0315-000103 от 14.07.2022 г.
Счита се, че обстоятелствата изложени в заповедта са противоречиви, както и че
в същата не са изложени мотиви относно срока на прилагане на принудителната
мярка. Твърди се, че е следвало да бъдат взети предвид данни от лабораторно
изследване на кръвна проба, а не единствено тези получени от техническото
средство при проверка на място. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. М., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - Началник Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР –
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Административен
съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка № 22-0315-000103 от 14.07.2022 г., по чл. 171, т. 1,
буква „б” от ЗДвП, на Началник на РУ Пещера при ОДМВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Заповедта е редовно връчена на жалбоподателя на 12.08.2022
г. срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил
правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ - Пещера към ОД
на МВР гр. Пазарджик и съгласно Акт за установяване на административно
нарушение серия /АУАН/ № 41124 от
14.07.2022 г., съставен от П.М.М., на длъжност младши автоконтрольор в
РУ Пещера към ОДМВР, Пазарджик. Установено е, че при проверка на 14.07.2022 г.,
около 23:05 часа на общински път в община Батак, курортен комплекс „Цигов
чарк“, № IV-37608(0,00км. + 100,00м.), Е.К.М., управлява товарен автомобил
„Фолксваген LT 35 TDI“ с рег. № *** – английски образец, като извършва следното
нарушение: Управлява МПС под въздействието на алкохол след извършена качествена
проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARM-0824, като в 23:51
часа е отчетен резултат 0.69 промила на хиляда наличие на алкохол в издишания
от водача въздух. Същият лъха на алкохол и говори заваляно. Издаден е талон ТИ
-125759 и 8 бр. стикери за поверителност, връчени на водача. От събраните по
делото доказателства се установява и че с друга Заповед за прилагане на
Принудителна административна мярка - № 22-0315-000104 от 15.07.2022 г., която
не е предмет на настоящия спор, на същия водач е наложена ПАМ поради отказ да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Деянието
предмет на процесната заповед е квалифицирано, като нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1, предложение първо от Закона за движението по пътищата.
АУАН №
41124 от 14.07.2022 г. е връчен
на жалбоподателя без възражения.
Приложен
е Талон за медицинско изследване № 125759, в който е отбелязано, че е извършена
предварителна проверка за употреба на алкохол в 23:51 часа на 14.07.2022 г. с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARРМ 0824, като уреда е
отчел 0,69‰ алкохол в издишания въздух. В талона е указано, че водачът следва
да се яви във ФСМП гр. Батак до 120 минути от получаване на талона. Същият е
подписан като получен от М. в 1:50 часа на 15.07.2022 г.
По
делото е постъпило и писмо с вх. № 9160/05.11.2022 г. от Център за спешна
медицинска помощ гр. Пазарджик, с което уведомяват съда, че след извършена
проверка на наличните медицински документи е установено, че на 15.07.2022 г.
във ФСМП Батак няма регистрирано лице Е.К.М..
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби
при издаването ѝ, като съответства и на целта на закона, поради което
същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като
в нея подробно са описани фактическите основания за издаването ѝ. Освен
това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане
към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник на РУ при ОДМВР Пазарджик е компетентен да налага ПАМ,
видно от представената по делото Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г., на
Директора на ОД на МВР Пазарджик. Не се установиха допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за
прилагане на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт
е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
(ПАМ), като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДП. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
заповедта, е посочено, че водачът е с установено съдържание от 0.69 промила на
алкохол в издишания от него въздух. Издаден му е талон за кръвно изследване №
125759, но съгласно данни от Център за
спешна медицинска помощ гр. Пазарджик, към който е ФСМП – гр. Батак, жалбоподателят
въобще не е регистриран на 15.07.2022 г., с оглед възражението на
жалбоподателя, че талонът за кръвно изследване му е бил връчен повече от два
часа от първоначалната проверка. Въобще не се установява М. да е посещавал ФСМП
гр. Батак нито в рамките на 120 минути от извършване на първоначалната
проверка, нито в рамките на 120 минути от връчване на талона, или пък на
по-късен етап. В този смисъл, съгласно чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/, контролният
орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва:
1.
мястото, където да се извърши установяването;
2.
срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. Давайки възможност на водача
да се яви за кръвно изследване в срок от 120 минути от връчването на талона
(така както е записано в същия), органът е определил максимално дълъг срок, който
е в полза на жалбоподателя.
При
липса обаче на резултати от кръвни изследвания за наличие на алкохол в кръвта,
които да опровергават получения резултат от техническото средство, като
меродавни следва да бъдат приети показанията от алкотест дрегера. В този смисъл
в чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 изрично е посочено, че концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или
за даване на проби за изследване.
В
хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства от страна на
жалбоподателя, които да оборят констатациите в съставения АУАН.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 АПК, АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а
в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е
доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира за доказана фактическата обстановка, установена с акта за установяване
на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. “б” от ЗДвП. Касае се за административна
принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от
него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
След като те са налице, правилно административният орган е приложил
принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при условията на
оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на
принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6
от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден
за целите и на основанията на закона.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия. В конкретния
случай обаче е налице правопораждащ фактически състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за временно отнемане на
СУМПС.
С
оглед възраженията на жалбоподателя, следва да се добави, че Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0315-000104 от 15.07.2022г.,
на Началник Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР - Пазарджик,
е издадена на друго фактическо основание, а именно: за нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП, което е самостоятелна предпоставка за прилагане на
административна принуда. Освен това и срокът за прилагане на административната
принуда е определен в закона и той е - до решаване на въпроса за отговорността
на водача, но за не повече от 18 месеца. Това именно е разпоредено от
административния орган с оспорената в настоящото производство заповед.
Предвид
посоченото, следва да се приеме, че процесната ПАМ е издадена при наличието на
всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде
потвърдена, а подадената срещу нея заповед следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на
Принудителна административна мярка № 22-0315-000103 от 14.07.2022 г., по чл.
171, т. 1, буква “б” от ЗДвП, на Началник на РУ Пещера при ОДМВР – Пазарджик, с
която е на Е.К.М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/