Решение по дело №4992/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 556
Дата: 1 август 2025 г.
Съдия: Лилия Недялкова Георгиева
Дело: 20251100204992
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
при участието на секретаря Катя Г. Драганова
в присъствието на прокурора Е. Р. З.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело
№ 20251100204992 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.31,
ал.3, чл. 30, ал.2, т.1 и чл. 16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) Решение с №
BHLL/925100013789/25, издадено от несъдебен орган на Р Австрия,
постановено на 11.02.2025 год. и влязло в сила на 23.04.2025 год., спрямо
българският гражданин Р. Е. В., роден на 18.05.1982 год. и с адрес гр.
София, ул. ****, с което му е наложена финансова санкция в размер на 350
(триста и петдесет) евро с левова равностойност към датата на решението
от 684,54 лева (шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири
стотинки) и 5 (пет) евро за административни разходи с левова
равностойност към датата на решението в размер на 9,78 лева (девет
лева и седемдесет и осем стотинки), затова че: при управление на МПС над
3,5 тона с рег. №**** , на 05.10.2024 год. в Ансфелден, А1 км172.06 участък
Траун – Ансфелден в посока Виена Аухоф във връзка с непредставяне в срок
на доказателства за декларираните тарифни характеристики, изтекъл на
04.11.2024 год. и в качеството на регистриран собственик не е предоставил на
ASFINAG доказателство за класификацията на превозното средство съгласно
декларираните тарифни характеристики, което е довело до неправилно
формиране и плащане на размера на пътната такса за ползване на платени
пътища, базирана на пробег – нарушение по: § 20 Abs. 3 Bundesstraben-
Mautgesetz 2002 – BStMG, BGBI I Nr. 109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I
1
Nr. 142/2023 i.V.m. § 9 Abs. 10 zweiter und vierter Satz. BStMG. BGBI. I Nr.
109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 – поведение, което
нарушава движението по пътищата.
На основание чл.38, ал.1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се
уведоми за признаването на финансовата санкция компетентния орган на
издаващата държава (заедно с основанията за това), а екземпляр от
уведомлението по чл.38, ал.1, т.1 ЗПИИАКОРНФС да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл.38, ал.2
ЗПИИАКОРНФС.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред
Софийски апелативен съд.
Препис от решението да се издаде на засегнатото от финансовата
санкция лице след влизането му в сила.
Обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧД № 4992/2025 г. по описа на СГС, НО, 36 с-в.
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е въз основа на изпратено Удостоверение от 10.07.2025 год.
по реда на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари
2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (по-надолу за краткост само Решението), изменено с
Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, респективно по чл. 4, ал. 2 от Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС),
издадено от несъдебен орган на Република Австрия за наложена финансова
санкция, за признаване и изпълнение на Решение с № BHLL/925100013789/25,
постановено на 11.02.2025 год. и влязло в сила на 23.04.2025 год., спрямо
българският гражданин Р.Е.В., роден на **** год. и с адрес гр. София, ул.
****.
В проведеното открито съдебно заседание по делото, представителят на
СГП намира, че са налице всички основания за признаване и привеждане в
изпълнение на Решението. Изразява становище, че са налице основания за
признаването и изпълнението на същата от Софийски градски съд.
За засегнатото Р.Е.В., редовно уведомено, се явява в съдебно заседание,
като заема становище, че е наясно с наложената финансова санкция, желае да
я заплати и изразява становище да се признае решението.
Софийският градски съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и взе предвид становището на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна:
Засегнатото лице Р.Е.В. е българин, български гражданин, роден на
**** год. и с адрес гр. София, ул. ****.
Решение № BHLL/925100013789/25 е постановено на 11.02.2025 год. и е
влязло в сила на 23.04.2025 год., като със същото е наложена финансова
санкция в размер на 350 евро и 5 евро за административни разноски за
извършено административно нарушение във връзка с установените правила за
движение по пътищата в Р Австрия от несъдебен орган, а именно затова че:
при управление на МПС над 3,5 тона с рег. №**** , на 05.10.2024 год. в
Ансфелден, А1 км172.06 участък Траун – Ансфелден в посока Виена Аухоф
във връзка с непредставяне в срок на доказателства за декларираните тарифни
характеристики, изтекъл на 04.11.2024 год. и в качеството на регистриран
собственик не е предоставил на ASFINAG доказателство за класификацията
на превозното средство съгласно декларираните тарифни характеристики,
което е довело до неправилно формиране и плащане на размера на пътната
такса за ползване на платени пътища, базирана на пробег – нарушение
квалифицирано от австрийските власти по: § 20 Abs. 3 Bundesstraben-
Mautgesetz 2002 – BStMG, BGBI I Nr. 109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I
Nr. 142/2023 i.V.m. § 9 Abs. 10 zweiter und vierter Satz. BStMG. BGBI. I Nr.
109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 – поведение, което
1
нарушава движението по пътищата.
Въз основа на този акт е издадено и Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в
приложението към решението), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета.
Видно от удостоверението, същото е издадено въз основа на решение за
налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на
решаващата за извършено административно нарушение във връзка с
движението по пътищата на автомобил, регистрирано на името на засегнатото
лице. Видно от отразеното в удостоверението, същият е имал възможността
да отнесе въпроса до съд.
От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите
белези на засегнатото физическо лице данни, а самото удостоверение сочи
още и размера на наложената санкция, приложимите разпоредби, съответно
органа, издал решението и това как, кога и при какви условия същото е влязло
в сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била
възможност на лицето да обжалва.
При така установените факти, настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на пречки за признаване на
решението за наложена финансова санкция.
Касае се за решение за налагане на финансова санкция от страна на
несъдебен орган.
На следващо място засегнатото физическо лице – е адресно
регистрирано на територията на Република България (чл.30, ал.3, пр.3-то от
ЗПИИАКОРНФС), а именно в гр.София, където работи и живее.
Горните обстоятелства сочат за наличие на основания за признаване на
решението.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото
решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга
държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията, няма
имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на
решението.
Същевременно размерът на наложената финансова санкция не е по –
малък от 70 евро, поради което и за Съда не съществува възможност да
преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на компетентния
орган, нито такава да го отмени.
Действащата нормативна уредба не дава възможност на Съда и да
преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция,
респ. да намалява нейния размер и разпоредбата на чл.32, ал.2 от цитирания
закон е неприложима. Допустимо е единствено и само да бъде приспадната от
дължимата сума, онази част, за която са представени доказателства, при
положение, че е платена от лицето частично или изцяло. В настоящият случай
не са представени доказателства относно каквито и да е било извършени
2
плащания от страна на санкционираното лице. В този смисъл не е възможно
сумата, за която е наказано физическото лице, да бъде редуцирана по реда на
чл.33 вр. чл.17 от ЗПИИАКОРНФС.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза е налице основание да признае и приведе в изпълнение
решението. Тъй като, то се отнася до парична сума (финансовата санкция и
сумата за разноски) в друга валута – евро, съдът определи равностойността й
в български левове по курса на БНБ към датата на решението, която сума в
случая възлиза на както следва: финансова санкция в размер на 350 (триста
и петдесет) евро с левова равностойност към датата на решението от
684,54 лева (шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири
стотинки) и 5 (пет) евро за административни разходи с левова
равностойност към датата на решението в размер на 9,78 лева (девет лева
и седемдесет и осем стотинки).

Така мотивиран Съдът постанови Решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



3
Съобщи за изтекли лични данни