Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Натали
Генадиева
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело №
3596 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 20.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 38224/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33
състав, е уважен предявеният от Х.А.В. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.233,
ал.1 ЗЗД, като Х.А.Ш. /ЕГН **********/ и А.Х.А. /ЕГН **********/ са осъдени да
предадат на Х.А.В. /ЕГН **********/ недвижим имот, представляващ масивна
постройка със стоманобетонна конструкция на един етаж, със застроена площ от
56.60 кв.м., представляваща едно магазинно или търговско помещение, находящ се
в гр. София, бул.“******, ИМ 405 и 405А, кв.12А, м.“Овча купел“, предмет на
договор за наем от 1.06.2008 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Х.Ш. и
А.А. са осъдени да заплатят на ищеца Х.В. сумата 1 550 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Х.А.Ш. и А.Х.А. /ответници
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Х.А.В.
/ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна, респ. решението на СРС като правилно да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от Х.В. срещу Х.Ш. и А.А. облигационен иск по чл.233,
ал.1 ЗЗД за връщане на отдаден под наем недвижим имот като основателен и
доказан- чл.272 ГПК, но с оглед
зачитането на настъпили в хода на въззивното производство факти, имащи значение
за спорното право- чл.235, ал.3 ГПК,
обжалваното решение следва да бъде отменено, без частта относно присъдените на
ищеца разноски, и да бъде постановено въззивно решение за отхвърляне на иска-
поради доброволно изпълнение на притезанието за връщане на имота- предмет на
процесния наемен договор.
Относно доброволното
предаване на имота от ответниците на ищеца са представени във въззивното
производство писмени доказателства: Констативен протокол от 1.11.2020 г.,
съставен от нотариус с рег.№ 562 на НК, и приемо- предавателен протокол с дата
5.11.2020 г., подписан от ищеца Х.Ш. и ответника Х.В., според който процесният
обект, описан като гараж- работилница на бул.“******, е предаден от Х.Ш. на Х.В.
на 5.11.2020 г., като това релевантно обстоятелство не е спорно между
страните.
Независимо от
горното, във връзка с извършваната инстанционна проверка за правилност на
обжалваното решение, която в случая има значение и за разпределяне на
отговорността за разноски между страните, следва да се отбележи, че въззивният
съд споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за изтичане срока
на процесния наемен договор на 1.06.2018 г. и за неоснователност на направеното
от ответниците възражение, основано на твърдението, че срокът на договора бил
продължен с две години или до 1.06.2020 г.
В първоинстанционното
производство са представени множество писмени доказателства, касаещи спорни
отношения между страните, свързани с
ползването под наем на процесния обект. Голяма част от тях изхождат от
ответниците и имат достоверна дата- напр. подадена от А.А. в СРП жалба с
достоверна дата 8.07.2013 г. /л.61 от делото на СРС/, отговор на нотариална
покана от А.А. с достоверна дата 22.07.2014 г. /л.62- 63 от делото на СРС/,
отговор на въззивна жалба по гр.д.№ 64881/ 2014 г. на СРС, 49 състав- с
достоверна дата 12.01.2016 г. /л.65- 68 от делото на СРС/, и др. В нито един от
тези изходящи от ответниците документи, датиращи от 2013 г., 2014 г. и 2016 г.,
не е направено твърдение за продължаване срока на действие на наемния договор и
за сключването на анекс към него в този смисъл, датиращ от 1.07.2010 г. Твърди
се единствено наличието на сключен между страните наемен договор със срок на
действие 10 години, считано от 1.06.2008 г. до 1.06.2018 г. Съще-временно
нотариално- завереният препис от този документ датира от 26.11.2018 г., като
независимо от конфликтните отношения между страните, довели до образуването на прокурорски
проверки и предходно дело с предмет- иск по чл.233 ЗЗД за предаване на
процесния имот от ответниците на ищеца, безспорни данни за съществуването на
такъв анекс от преди м.05.2018 г. липсват. Към този момент,
обаче, наемодателката Е.Т. е вече
починала /поч. 2.04.2017 г./, поради което и не би могла да
Л.2 на Реш. по гр.д.№
3596/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
подпише анекс за продължаване срока на
действие на договора за наем. Изложеното, наред с приетия от СРС извод, основан
на даденото от експерт в НИКК- МВР експертно заключение по изслушаната съдебно-
графическа експертиза, прието в о.с.з. на 6.02.2020 г., че оспорването на представения
от ответниците анекс /декларация/ от 1.07.2010 г. /оспорен от ищеца като
неистински документ/, поради установеното наличие на т.нар. „кражба на подписи“
е успешно проведено, поради което и срокът на процесния договор за наем е
изтекъл на 1.06.2018 г., е допълнителен аргумент, че в действителност липсва
обвързваща страните договорна връзка за периода след 1.06.2018 г., което
обосновава извод за основателност на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на
имота, поради прекратяване действието на наемния договор, считано от 1.06.2018
г.
Дори за релевантна да
се приеме сочената от ответниците дата на прекратяване на наемния договор, при
зачитане факта на изтичане срока на действие на договора на 31.05.2020 г.-
съгласно чл.235, ал.3 ГПК, въззивното решение също следва да е за уважаване на
иска като основателен.
Доброволното
предаване на имота от ответниците на ищеца на 5.11.2020 г., за което не е
налице спор между страните, има значение за промяна на резултата от въззивното
обжалване- чрез отхвърляне на иска, поради доброволно погасяване на
задължението за връщане на имота, но не може да обоснове преразпределяне на
отговорността за разноски за първоинстанционното производство, както и
възлагане на разноските за въззивното производство в тежест на въззиваемия Х.В..
При горните
съображения, предвид доброволното връщане на наетия имот от ответниците-
наематели на ищеца- наемодател в хода на въззивното производство, което
обстоятелство следва да бъде зачетено от въззивния съд съобразно чл.235, ал.3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на предявения от Х.В. срещу Х.Ш. и А.А. иск
за опразване на наето помещение по чл.233, ал.1 ЗЗД. Независимо от този изход
на въззивното производство, отмяна на решението в частта относно възложените в
тежест на ответниците съобразно чл.78, ал.1 ГПК разноски не следва да бъде
постановена, а същото в тази част следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора, основан на приложението на чл.235, ал.3 ГПК, въззивниците дължат да
заплатят на въззиваемата страна сумата 1000 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 20.02.2020 г., постановено по
гр.д.№ 38224/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав, в частта, в която Х.А.Ш. /ЕГН **********/
и А.Х.А. /ЕГН **********/ са осъдени да предадат на основание чл.233, ал.1 ЗЗД
на Х.А.В. /ЕГН **********/ недвижим имот, представляващ „масивна постройка със
стоманобетонна конструкция на един етаж, със застроена площ от 56.60 кв.м.,
представляваща едно магазинно или търговско помещение, находящ се в гр. София,
бул.“******, ИМ 405 и 405А, кв.12А, м.“Овча купел“, предмет на договор за наем
от 1.06.2008 г., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.А.В. /ЕГН **********/ срещу Х.А.Ш.
/ЕГН **********/ и А.Х.А. /ЕГН **********/ иск
с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане /предаване държането/ на
отдаден под наем- съгласно сключен между страните договор за наем от 1.06.2008
г., недвижим имот, представляващ „масивна постройка със стоманобетонна
конструкция на един етаж, със застроена площ от 56.60 кв.м., представляваща
едно магазинно или търговско помещение, находящ се в гр. София, бул.“******, ИМ
405 и 405А, кв.12А, м.“Овча купел““, поради доброволно изпълнение в хода на
въззивното производство на задължението за връщане на имота.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.02.2020 г., постановено по
гр.д.№ 38224/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав, в останалата част /с характер на
определение/, в която ответниците Х.А.Ш. /ЕГН **********/ и А.Х.А. /ЕГН **********/
са осъдени да заплатят на ищеца Х.А.В. /ЕГН **********/ сумата 1 550 лв.- разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.А.Ш. /ЕГН **********/ и А.Х.А. /ЕГН **********/
да заплатят на Х.А.В. /ЕГН **********/
сумата 1 000 лв. /хиляда лева/- разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.