РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 172 18.09.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: единадесети
август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ Р.-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор Гергана Илиева
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1467 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от З.Б.С. от гр.***, подадена чрез
пълномощник адв.Светла Гонкова-Трайкова, против решение № 59/23.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 137/2020 г. по описа на
РС-Карнобат, с което е отхвърлена молбата й по чл.19, ал.1 ЗГР за допускане на
промяна в бащиното и фамилното й име от „Б.С.“ на „Й. Ж.“.
Въззивницата изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно. В жалбата са изложени
подробни аргументи и доводи за основателност на подадената молба за промяна на
бащиното и фамилното име на молителката, като се сочи че същата се отъждествява
с рода на човека, който я е отгледал и полагал бащински грижи за нея от
тригодишната й възраст и е участвал при формирането й като личност. В тази
връзка се счита за неправилен извода на съда, че сочените от молителката
основания не съставлявали важни обстоятелства по смисъла на закона и промяната
в имената би довела да противоречие с изискванията на чл.13 и чл.14 ЗГР, както
и до неяснота и объркване по отношение произхода на молителката. Според
въззивницата, съдът не е съобразил, че функцията на бащиното и фамилното име е
да удостоверява произхода на лицето и принадлежността му към определена семейна
среда, като се сочи, че исканата промяна по никакъв начин не нарушава
законовите разпоредби, поради което съдът не е приложил правилно закона, тъй
като в случая е налице противоречие между идентификационната функция на името и
действителното самоопределяне на личността. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да допусне исканата промяна на
бащиното и фамилното име на молителката. Във въззивната жалба е направено
доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел, което е
оставено без уважение от въззивния съд, поради липса на предпоставките по
чл.266 ГПК.
Заинтересованите
страни Община Ямбол
и Районна прокуратура – Карнобат не
са подали в законовия срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание
представителят на Прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я
намира за допустима.
Районният съд е сезиран с молба от З.Б.С. с правно
основание чл.19 от Закона за гражданската регистрация, с искане за промяна на
бащиното и фамилното име на молителката от „Б.С.“ на „Й. Ж.“.
В молбата са изложени твърдения, че родителите на
молителката се разделили през 2003 г., когато тя е била на една годинка, като
от този момент насетне са били преустановени всякакви контакти между нея и баща
й. Сочи се, че със съдебна спогодба по гр.д.№ 298/2007 г. на КРС родителските
права спрямо молителката са били предоставени за упражняване на майка й, като
баща й въобще не я е търсил, не давал издръжка, не е търсил информация за
нейното състояние. Твърди се също, че през 2004 г. майката на молителката
заживяла на семейни начала с Й. Д. Ж., а през 2008 г. двамата сключили
граждански брак, като още от началото на съвместното им съжителство грижите по
отглеждането и възпитанието на молителката били поети тях двамата, в лицето на
своя пастрок тя имала постоянна подкрепа, разбиране и ежедневна всеотдайност,
той се грижел за нея при боледуване, водел я на прегледи и заплащал лечението
й. Молителката престанала да се представя с бащиното и фамилното име на баща
си, а използвала имената на пастрока си, с който се отъждествяла и е приела в
живота си като истински баща, а пред всички свои познати изразявала желание в
контактите си да я индивидуализират като З. Й. Ж.. Молителката е посочила, че
желае да носи бащиното и фамилното име на човека, който я е отгледал, поради
което претенцията й до съда е да допусне исканата промяна на бащитого и
фамилното й име, поради наличието на важни обстоятелства – противоречие между
името, с което се самоопределя и името, с което е вписана в документите за
самоличност.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение КРС е приел е, че в случая не са
налице предпоставките по чл.19 ЗГР, тъй като не е установено наличието на
„важни обстоятелства, които да налагат промяна на бащиното и фамилното име на
молителката, а от събраните гласни доказателства не се установява носенето на
иметата, които се иска да бъдат променени, да е лично, обществено неудобно
инеподходящо. В тази връзка е прието, че не са „важни обстоятелства“ по смисъла
на закона желанието на молителката да промени бащиното и фамилното си име, като
допускането на исканата промяна би довела до заличаване, неяснота и объркване
на връзката по произход от бащата, който е известен, тъй като имената няма да
съответстват на изискването на чл.13 и чл.14 ЗГР. По горните мотиви, районният
съд е отхвърлил молбата като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни норми.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите
на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата
обстановка правилно и съобразно представените доказателства, по нея не е налице
спор по делото. Във
въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради
което, БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като
не е необходимо същата да се преповтаря отново и в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя и решаващите изводи
на районния съд за неоснователност на молбата по чл.19 ЗГР и препраща към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в
допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката за неправилност на извода на районния съд за липса на „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл.19 ЗГР, както и изложените в тази връзка доводи
в жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име
се допуска от съда само, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Следва да се има предвид, че името представлява
постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата
индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица,
поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие
на важни обстоятелства, каквито в настоящия случай не са налице.
От събрания по
делото доказателствен материал не се установява да са налице важни причини, по
смисъла на чл.19 ЗГР, които да налагат промяната на бащиното и фамилното име на
молителката. Разпоредбите на чл.13 и чл.14 ЗГР изрично
регламентират начина, по който се формира бащиното и фамилното име на всеки
български гражданин – бащиното име се образува от собственото име на бащата на
лицето с наставка -ов или -ев, а фамилното име е фамилното или бащино име на
бащата с наставка -ов или –ев, като имената са с окончание според пола на
детето. Промяната на така формираните имена се допуска само по изключение и не
зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които законът е уредил изчерпателно (Решение № 936/15.10.2008 г.
по гр.д.№ 536/2008 г. на ВКС, III г.о.). Влошените отношения родител – дете също не са
основание за прекъсване на законовата връзка по произход (Решение № 1221/15.12.2008
г. по гр.д.№ 3416/2007 г. на ВКС, III г.о., Решение № 142/25.02.2003 г. по
гр.д.№ 703/2002 г. на ВКС).
В случая, от
представеното удостоверение за раждане на молителката е видно, че имената й са
образувани при спазване на горепосочените законови изисквания, като бащиното и
фамилното й име „Б.С.“ са съответно собственото и фамилното име на нейния баща Б.Х.С..
При това положение, не е налице основание за промяна на имената на молителката,
която да бъде отразена в акта й за раждане, тъй като същите са записани в
съответствие със законовите изисквания. Нормите
на чл.13 и чл.14 ЗГР относно начина на формиране на бащиното и фамилното име на
всеки български гражданин, са императивни. Субективното отношение на молителката
към нейния баща (колкото и да има основание за това) и съответно неговите
имена, които носи като бащино и фамилно име, не може да се възприеме като важно
обстоятелство, което да налага изключение от приложението на тези императивни
норми. Не се установява също така бащиното и фамилното име на молителката да е
усмиващо или опозоряващо, нито да е лично или обществено неприемливо. Обстоятелството,
че молителката е отгледана от пастрока си и е прекъснала контактите с баща си,
по никакъв начин не съставлява основание за извършване на промяна на данните в
акта по гражданско състояние, какъвто е акта за раждане. Тези обстоятелства не
представляват и важни причини по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, позволяващи
допускане на исканата промяна на бащиното и фамилното име. От друга страна, от
събраните по делото свидетелски показания не е установено молителката да е
известна в обществото с имената „Й. Ж.“, тъй като гласните доказателства сочат
на близката емоционална връзка между З. и съпругът на майка й Й. Д. Ж. и на
заявеното от молителката желание да носи неговите имена, но не и да се е
идентифицирала с тях в обществото. С оглед твърденията в молбата и изложените в
жалбата доводи, въззивният съд намира, че мотивите на молителката да предприеме
стъпки за исканата промяна на имената са провокирани именно от липсата на
каквито и да било отношения между нея и баща й, както и създадените близки
отношения на обич и уважение със съпруга на майка й, са. Но тези отношения не
могат да бъдат основание или важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР,
което да налага исканата промяна. Както правилно е приел и районния съд,
евентуалното допускане на промяна на бащиното и фамилното име би довело до
неяснота относно произхода на молителката, тъй като имената й няма да
съответстват на имената на родителя, вписан в акта за раждане. Ето защо,
молбата за промяна на имената на молителката е неоснователна и правилно е
отхвърлена от КРС, изводите на първата инстанция са съобразени с императивните
изисквания на закона и с постановената по приложението му съдебна практика.
Предвид
изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна. Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на КРС,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно
чл.280, ал.3, т.2 ГПК, настоящото въззивно решение е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 23.03.2020 г. по гр.д.№ 137/2020 г. по
описа на Районен съд – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.