Р Е Ш Е Н И Е
№ 260947
29.12.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4496 по
описа на Бургаски районен съд за 2018година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК и е за делба във фазата на извършването.
С решение № 1585 от
20.06.2017 година, постановено по гражданско дело № 4496 по описа на Бургаски
районен съд за 2018 година, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между
съделителите Т.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, Д.И.С. ЕГН **********, с
адрес: ***, и В.И.С. ЕГН **********, с
адрес: *** и съделителя С.Д.С. ЕГН **********, с адрес: ***, понастоящем в
Затвора – Бургас, на следните недвижими имоти при квоти както следва:
1./ Недвижим имот, представляващ
„Жилищна еднофамилно сграда“, а именно: жилищна сграда с идентификатор…. по
КККР, одобрени със Заповед № 18-9 от 30.01.2009 година на Изп. Директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор …., с предназначение на
самостоятелния обект жилищна сграда –еднофамилна, брой нива на обекта:2, със
застроена площ: 61 кв.м., с административен адрес: град Бургас, ул. „…, при
квоти, както следва: за Т.С.С. - 5/18
/пет осемнадесети/ идеални части, за Д.И.С. – 5/18 /пет осемнадесети/ идеални части, В.И.С. – 5/18 /пет осемнадесети/ идеални
части и за съделителя С.Д.С. – 3/18 /три осемнадесети/ идеални части.
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …. (.) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АЕКК, адрес: град Бургас
местност „…“ с площ 317 (триста и седемнадесет) квадратни метра; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до десет метра); категория на земята при неполивни условия: нула;
номер по предходен- план: 117.52 (сто и седемнадесет, точка,
петдесет и две); съседи: поземлени имоти с идентификатори: …., ….., …. и …., при квоти, както следва: за Т.С.С. - 5/18 /пет осемнадесети/ идеални части, за Д.И.С.
– 5/18 /пет осемнадесети/ идеални
части, В.И.С. – 5/18 /пет осемнадесети/
идеални части и за съделителя С.Д.С. –
3/18 /три осемнадесети/ идеални части.
В първото по делото
заседание във втората фаза на делбата ищцовата страна, чрез процесуалния си
представител адвокат К., поддържа искането си за извършване на делбата, като
отправя искане имота да бъде възложен в
дял на доверителите му, както и предявява следните претенции по сметки от името
на съделителя Т.С.С.: Данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за
периода от 2009 година до 2018 година в размер от 1200 лева; заплащане на
ежемесечна такса за консумирана вода за периода от 2014 година до 2019 година в
размер от 1000 лева; заплащане ежемесечно на такса за консумирана ел. енергия
за периода от 2014 година до 2019 година
в размер от 3 600 лева; извършени ремонтни дейности и поддръжка на имота
за периода от 2014 година до 2019 година в размер от 4 500 лева,
представляващи подмяна на дограма, ремонт на покрива поради теч, както и
разходи за почиства на двора. В допълнителна молба от името на ищцовата
страна е посочено, че в периода на извършване на СМР в имота ответникът е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. Считат, че от събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът е бил уведомен за ремонтните дейности в имота и той не се е противопоставил на
това. Освен това по време на отпуск той е бил в имота, наясно е с извършените
СМР. Уточнено е, че е отправено искане сумите, които са платени на посоченото
основание да бъдат приспаднати от
сумата, която ще бъде дължима за уравняване на дяловете.
В съдебно заседание ищците
сочат доказателства, в заседание по същество на спора отправят искане имота да
бъде поставен в дял на ищците срещу заплащане на сума за уравнение на дела на
ответника.
В първото по делото
съдебно заседание във фазата по извършване на делбата съделителят С.Д.С., чрез назначение на основание ЗПрП процесуален представител - адвокат С. – Р., е направил искане за
поставяне на имота в дял. По отношение
на претенциите по сметки е направено възражение за изтекла погасителна
петгодишна давност за част от вземанията, които
са конкретизирани с нарочна молба.
В съдебно заседание
ответникът лично и чрез процесуалния си представител сочи доказателства. В
заседание по същество на спора отправя искане за поставяне на имота в него дял.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа страна относно
способа за извършване на делбата:
От заключението на вещото
лице, изготвило допуснатата на поделото съдебно – техническа експертиза, което
съдът приема за обосновано и компетентно дадено и което не е оспорено от
съделителите, се установява, че недвижимия имот, представляващ „Жилищна
еднофамилно сграда“, описана по – горе, е неподеляем, тъй като е с един
санитерен възел на първия жилищен етаж,
предвид и чл.40, ал.1 от ЗУТ. В заключението е посочено, че пазарната
стойност на имота е 102 250 лева.
По претенциите за
възлагане на имота с правно основание чл. 346 от ГПК настоящият състав приема
следното:
Съгласно чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване
на наследството е живял в имота и не
притежава друго жилище може да поиска то да бъде поставено в негов дял като
дяловете на останалите съделителите се уравняват с друг имот или пари. Когато
няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо предявят претенции за поставяне на имота в
техен дял предпочита се онзи, който
предложи най – висока цена.
В случая ищците заявяват в
последното съдебно заседание, че претенцията им за възлагане е обоснована с фактическите твърдения за това, че са
поддържали имота. По делото не е спорно, че никой от тях не е живял в имота.
Поради изложеното не е налице нито някоя от хипотезите на чл.349 от ГПК
посочващи предпоставките за поставяне в дял, поради което настоящият състав
приема, че претенцията им за възлагане е неоснователна.
Не
е основателна претенцията за възлагане, предявена от съделителя С.Д.С., тъй
като обект на делбата е недвижим имот,
който е придобит от родителите му в режим на съпружеска имуществена общност.
Съделителят е носител на право на собственост по отношение на 3/18 идеални
части от правото на собственост като наследник на своя баща Д.И.С., починал на 08.04.1997 година. След смъртта си той
е оставил като наследници по закон, съгласно чл.5 и чл.9 от ЗН: съпругата си .......С.,
която придобива 4/6 идеални части и децата им С.Д.С. и И.Д.С.- по 1/6 идеална част от
наследството.
С
решение по гр.дело №1425/2017 година по описа на Районен съд-Бургас е обявено
недостойнство на наследника С.Д.С. да наследи майка си .......С., починала на
22.12.2008 година, поради умишленото й убийство. Искът е с правно основание
чл.124 от ГПК вр. чл.3, ал.1, б. „а“ от ЗН. С Решение №IV - 91 от 13.11.2017 година, постановено по въззивно
гражданско дело №1395 по описа на Бургаски окръжен съд за 20117 година е потвърдено първоинстанционното
решение.
На
основание чл.3, ал.1, б. „а“ от ЗН С.Д.С. не наследява своята майка .......С.,
която умишлено е умъртвил и тя е починала на 22.12.2008 година, а обект на
делбата е посочения недвижим имот, който е наследен от
другия й син - И.Д.С. в обема права, които тя е
притежавала изцяло. След смъртта си на 16.02.2015 година И.Д.С. е наследен от
ищците - съпругата му Т.С.С. и децата му Д.И.С. и В.И.С..
Поради това, че
съсобствеността в посочените с решение за допускане на делбата квоти е
възникнала в резултат на наследствено правоприемство на двама наследодатели и
предвид посочената хронология на фактите, настоящият състав приема, че не е
налице хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, въпреки че се установява от разпита
на свидетеля А.. Н. Ч.., че към датата на смъртта на наследодателя Д.И.С.,
починал на 08.04.1997 година, С.Д.С. е живеел в имота.
По отношение на недвижимия
имот, представляващ земеделска земя:
Поземления имот е с идентификатор .......52 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АЕКК, адрес: град Бургас местност
„.......“ с площ 317 квадратни метра и трайно предназначение на
територията – земеделска. Съгласно чл. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 72 от ЗН при съставяне на дяловете не се
допуска разделяне на нивите на части по – малки от 3 декара. Предвид площта на
имота от 317 кв. м. настоящият състав
приема, че е неподеляем.
Предвид извода за неподеляемост на имотите не съществува
възможност да бъдат формирани дялове за всеки от съделителите, отговарящи на
изискванията на закона и съдебната практика, поради което делбата не може да
бъде извършена и чрез жребий / чл. 352 от ГПК/.
Съгласно чл.348 от ГПК
когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,
съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата
могат да участват при наддаването в проданта.
Предвид изложеното, че в
случая не може да бъде приложен друг способ за извършване на делбата на
недвижимите имоти и на основание чл.348
от ГПК следва да бъдат изнесени на публична продан.
По претенциите по сметки с
правно основание чл.346 от ГПК, предвид твърденията на страните, събраните
доказателства и приложимия закон, настоящият състав приема следното:
По отношение на
претенциите по сметки:
Според задължителното тълкуване, дадено в
ППВС № 6 от 1974г. и ТР № 85 от 1968г. по отношение правата на съсобственика,
извършил подобренията, намира приложение чл.30, ал.3 ЗС, ако те са извършени
със съгласието на останалите съсобственици; ако са извършени без съгласие на
останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна – по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД, а ако
останалите съсобственици са се противопоставили – по правилата на чл.59 ЗЗД.
По отношение на
твърденията за извършени СМР в имота, изразяващи се в подмяна на дограма и ремонт на покрива, по
делото не са представени доказателства, поради което съдът приема, че
претенцията не е доказана. От разпита на
свидетеля Константин Д. Костадинов се установява, че помага в поддръжката на
къщата като почиства вътре и отвън. Той уточнява, че за дейностите, които не
може да свърши сам търси други хора.
Излага, че помага с труда си, но от разпита му не се установява, че
ищците са му предоставяли възнаграждение и съответно в какъв размер. Поради изложеното
настоящият състав приема, че тези претенции по сметки на са неоснователни.
По отношение на
претенциите по сметки с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС за заплащане на данъци настоящият състав
приема следното:
Съгласно цитираната норма
всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си.
По повод направеното
възражение за изтекла погасителна давност беше взето предвид, че съгласно съдебната
практика вземането
по чл. 30, ал. 3 ЗС
не е за периодични плащания и затова то се погасява с петгодишна давност. Вземането
се основава на идеята за забрана на неоснователното обогатяване, поради което
става изискуемо от момента, когато от имуществото на едно лице преминават блага
към имуществото на друго лице, съгласно т. 7 от ППВС № 1/79 г. В този смисъл е посоченото в Решение №
459 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 157/2012 г., I г. о., ГК.
В случая претенцията по
сметки за заплащане на суми, платени като данъци за имота от името на ищцовата
страна, е предявена на 26.09.2019 година, с което е прекъсната погасителната
давност, съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД. По посоченото правило следва да се
приеме, че са погасени по давност е изтекла за възможността по съдебен ред да
бъде претендирано плащане на данъци, платени преди 26.09.2014 година. Видно от
приложените доказателства задълженията за периода след посочената дата са както
следва: сумата 102, 51 лева, платени на 19.11.2015 година, 56, 15 лева, платени
на 07.09.2016 година, сумата 55, 10
лева, платени на 13.10.2016 година, сумата 110, 06 лева, платени на 04.05.2017
година или общо сума в размер от 323, 82 лева. Предвид квотата в съсобствеността
на ответника С.Д.С. от 3/18 идеални части той следва да заплати на ищците
сумата 53,97 лева. Видно от приложените
доказателства плащанията са извършени от Т.С.С., поради което сумата следва да
бъде присъдена в нейна полза.
По отношение на
претенцията по сметки за заплатени от ищците разходи за ел. енергия за имота,
настоящият състав приема следното:
Задължението не е тежест
за ползване на имота по смисъла на чл. 30, ал.3 от ЗС, и следва да бъде
квалифицирано като твърдяно задължение с източник неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Видно от приетите като писмени
доказателства разходите са както следва: сумата 0, 02 лева по фактура от
23.02.2017 година, сумата 60, 94 лева по фактура от 23.02.2017 година, сумата 1,42 лева, платена по фактура от
23.08.2017 година, сумата 5,57 лева по фактура от 22.09.2017 година, сумата от
1,42 лева от 23.08.2017 година, сумата
69, 89 лева по фактура от 28.04.2015
година, сумата 57, 05 лева по фактура от
23.05.2017 година или общ задължения в
размер от 196, 31 лева. Останалите приложени по делото доказателства за
установяване на тази претенция не са четливи.
Не е спорно по делото, че
за посочения период и към датата на
приключване на устните състезания по делото ответникът изтърпява наказание
лишаване от свобода и не е живял в имота, с изключение на период, в който бил в
отпуск от няколко дни. Не се установява
по делото дали посочената цена за ел. енергия е за период, в който той е бил в
отпуск, поради което следва да се приеме, че той не дължи заплащането й към
останалите съсобственици. По изложените съображения следва тази претенция по
сметки да бъде отхвърлена.
Претенцията по сметки за
заплащане на месечна такса за консумирана вода за периода от 2014 година до
2019 година в размер от 1000 лева също е неоснователна по посочените
съображения за това, че ответникът не е ползвал тези услуги поради това, че е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. По делото са представени
доказателства за заплащане на сумата 15, 20 лева по фактура от 26.01.2015
година, сумата 31, 75 лева по фактура от 26.09.2017 година, сумата 4, 34 лева
по фактура от 23.12.2015 година. Претенцията също е с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
С горните мотиви следва да
бъде постановено решение, с което допуснатите до делба имоти да бъдат изнесени
на публична продан и претенциите по сметки да бъдат отхвърлени, с изключение на
претенцията с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС частично уважена.
По отношение на дължимите
по делото държавни такси:
Предвид стойността на
дяловете и по правилото на чл.8 от
тарифата съделителите дължат държавни такси, както следва:
Стойността на дяловете на
всеки един от съделителите по отношение
на жилищния имот е 28 402, 78 лева
при пазарна цена на имота без ДДС 102 250 лева и квота за всеки един от тях от 5/18 идеални
части. Всеки един от ищците дължи заплащане на държавна такса в размер от 1 136, 11 лева.
Ответникът, като
съсобственик с обем на правата от 3 /18
идеални части, е с дял на стойност 17 041, 67 лева и дължи държавна такса в
размер от 681, 67 лева.
За извършване на делбата
за имота, представляващ земеделска земя дължимата държавна такса по правилото
на чл.8 от тарифата е както следва:
Пазарната стойност на
имота е 8 157 лева без ДДС, съгласно заключението на вещото лице. Всеки
един от ищците, като съсобственик с обем на правата 5/18 идеални части е със стойност на дял от
2 262, 83 лева и дължи държавна такса в размер от 90, 63 лева. Ответникът,
като съсобственик с обем на правата от 3
/18 идеални части, е с дял на стойност 1 369, 50 лева и дължи държавна такса в
размер от 54, 38 лева.
Страните не са поискали
присъждане на разноски, направени по водене на делото поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Предвид правилото на чл.10
от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК,
което следва да се приложи по аналогия и сумите да се дължат върху признатите
задължения и задължено лице да бъде само осъдения да ги плати, както и предвид
правилото на чл.1 от тарифата за минималния размер на държавната такса, следва
ответникът да плати държавна такса в размер от 50 лева за частично уважената
претенция по сметки.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК вр. чл. 348 и чл.346 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ на публична продан
недвижим имот, представляващ: Недвижим имот, представляващ „Жилищна еднофамилно
сграда“, а именно: жилищна сграда с идентификатор ........179.2 по КККР,
одобрени със Заповед № 18-9 от 30.01.2009 година на Изп. Директор на АГКК,
разположена в поземлен имот с идентификатор ........179, с предназначение на
самостоятелния обект жилищна сграда –еднофамилна, брой нива на обекта:2, със
застроена площ: 61 кв.м., с административен адрес: град Бургас, ул. „.......“
№5, при квоти, както следва: за Т.С.С. -
5/18 /пет осемнадесети/ идеални части, за Д.И.С. – 5/18 /пет осемнадесети/ идеални части, В.И.С. – 5/18 /пет осемнадесети/ идеални
части и за съделителя С.Д.С. – 3/18 /три осемнадесети/ идеални части.
Пазарната цена на имота е
102 250 лева /сто и две хиляди двеста и петдесет лева/.
ИЗНАСЯ на публична продан
недвижим имот, представляващ: Недвижим имот, представляващ/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
.......52 (.......) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор
на АЕКК, адрес: град Бургас местност „.......“ с площ 317 (триста и
седемнадесет) квадратни метра; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до десет метра);
категория на земята при неполивни условия: нула; номер по предходен- план:
117.52 (сто и седемнадесет, точка, петдесет и две); съседи: поземлени имоти с
идентификатори: .......673, .......604, .......51 и .......603, при квоти, както следва: за Т.С.С. - 5/18 /пет осемнадесети/ идеални части, за Д.И.С.
– 5/18 /пет осемнадесети/ идеални
части, В.И.С. – 5/18 /пет осемнадесети/
идеални части и за съделителя С.Д.С. –
3/18 /три осемнадесети/ идеални части.
Пазарната цена на имота е 8 157
лева /осем хиляди сто петдесет и седем лева/.
ОТХВЪРЛЯ претенциите по
сметки, предявени от Т.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, Д.И.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, и В.И.С. ЕГН **********, с
адрес: *** за осъждане на С.Д.С. ЕГН **********, с адрес: ***, понастоящем в
Затвора – Бургас, ежемесечна такса за
консумирана вода за периода от 2014 година до 2019 година в размер от 1000 лева
/хиляда лева/; ежемесечно на такса за консумирана ел. енергия за периода от
2014 година до 2019 година в размер от 3 600 лева /три хиляди и шестстотин
лева/; извършени ремонтни дейности и поддръжка на имота за периода от 2014
година до 2019 година в размер от 4 500 лева /четири хиляди и петстотин
лева/, представляващи подмяна на дограма, ремонт на покрива поради теч, както и
разходи за почиства на двора, както и
претенция по сметки за заплащане на суми, заплатени като задължения за местни
данъци и такси за периода от 2009 година до 25.09.2014 година и за разликата
от уважения размер от 53,97 лева
/петдесет и три лева, деветдесет и седем стотинки/, до пълния предявен размер
от 1 200 лева /хиляда и двеста лева/.
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, да плати на Т.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 53,97
лева /петдесет и три лева, деветдесет и седем стотинки/, представляваща
пропорционално на притежаваното от него право на собственост задължение за
местни данъци и такси за периода считано от 26.09.2014 година.
ОСЪЖДА Т.С.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в
размер от 1 226, 74 лева /хиляда двеста двадесет и шест лева, седемдесет и
четири стотинки/.
ОСЪЖДА Д.И.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в
размер от 1 226, 74 лева /хиляда двеста двадесет и шест лева, седемдесет и
четири стотинки/.
ОСЪЖДА В.И.С. ЕГН **********, с адрес: *** да плати по сметка на Бургаски
районен съд държавна такса в размер от 1 226, 74 лева /хиляда двеста
двадесет и шест лева, седемдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, понастоящем в Затвора – Бургас да плати по сметка на Бургаски
районен съд държавна такса в общ размер от 786, 05 лева /седемстотин осемдесет
и шест лева и пет стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ