Решение по КНАХД №2073/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Планет Транс“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. В. А., против Решение № 73/10.07.2023 г., постановено по АНД № 20233120200084 по описа на 2023 г. на Районен съд – Девня, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) № **********, с който на касатора за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че не са събрани доказателства за изясняване на фактическата обстановка и обективната истина. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издадения ЕФ.

В депозирани писмени бележи жалбата и изложените в същата съображения се поддържат. Излагат се доводи по същество на спора за неприложимост на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП по отношение на нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, към датата на извършване на нарушението, както и се позовава на решение по дело С-61/2023 на СЕС. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, касатора не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕООД, в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище оспорва касационната жалба. Поддържа наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Планет Транс“ ООД срещу ЕФ № **********,издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни доказателства, въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че на 15.04.2021 г., в 17:05 ч., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътишата (ЗП) е установено, че моторно превозно средство, собственост на възз. „Планет Транс“ ООД – влекач с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 19 000, брой оси 2, категория Евро 6 С, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 42 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Съставен ЕФ № **********, връчен по надлежния ред.

С ЕФ е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 119 лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750 лв., нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

За да потвърди ЕФ, прието е от въззивния съд, че са налице всички нормативни предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Няма пречка при нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП да се издава ЕФ, доколкото това е уредено в разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7, и двата от ЗДвП, т. е. волята на законодателя в тази насока е пределно ясна. ЕФ е издаден в съответствие с одобрен от УС на А – ПИ образец, като съдържа всички реквизити съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в частност място на извършване, индивидуализиращи признаци относно описание на нарушението, което позволява на въззивника да разбере в какво се състои нарушението, респективно да организира адекватно защитата си.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Този извод се налага по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде ЕФ за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението 15.04.2021 г. не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, а вместо това – да се постанови друго, по съществото на спора, с което електронният фиш да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не е направено. Пълномощникът на санкционираното дружество е изготвил касационна жалба, както и две писмени становище и бележки, съдържащи подробни доводи както за незаконосъобразност на направените от въззивната инстанция изводи, така и доводи за наличие нарушения на процесуалния и материалния закон при издаване на обжалвания ЕФ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, съдът

ОТМЕНЯ Решение № 73/10.07.2023 г., постановено по АНД № 20233120200084 по описа на 2023 г. на Районен съд – Девня

ОТМЕНЯ ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Планет Транс“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ Планет Транс“ ООД, с ЕИК ********* сумата от 800 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.