Присъда по дело №1995/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта:	17
Дата:	9 април 2025 г. (в сила от 24 юли 2025 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20233630201995
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Шумен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
и прокурора П. П.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20233630201995 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. А. Н., роден на ********г. в ********, живущ в
************** български гражданин, неженен, с висше образование, неработещ,
неосъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2020г. в гр. Варна извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
нанесъл на К. Б. К. два удара в областта на лицето, а когато свидетел на случилото се С. А.
Д. му направил забележка, Н. Н. му извикал: „ Излез навън да видиш какво ще ти се случи“,
поради което и на основание чл.325, ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК
ГО ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода“ за срок от Шест месеца и „Обществено
порицание“, което да се изпълни на Табло за обяви при Община Варна.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ години.
ПРИЗНАВА Н. А. Н. за
ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2020г. в гр. Варна, по хулигански подбуди причинил на
С. А. Д. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и
1

травматичен оток по вътрешната лигавична повърхност на горната устна, ожулване и
кръвонасядане по външната повърхност на горната устна и травматичен оток в лява челна
област на главата, които травматични увреждания в своята съвкупност обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12
НК във връзка с чл.130, ал.1 НК във връзка с чл.54 от НК
ГО ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода“ за срок от Пет месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ години.
На основание чл.23, ал.1 от НК определя на Н. А. Н. едно общо наказание в размер
на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от Шест месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното едно общо наказание
присъединява наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни на Табло за
обяви при Община Варна.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда Н. А. Н., с ЕГН ********** от гр. Варна
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР гр. Варна, направените деловодни
разноски в размер на 1 055,30 /хиляда петдесет и пет лв. и тридесет ст./ лева, сумата от 720
/седемстотин и двадесет/ лева по сметка на ШРС и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен
лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Мотивите ще бъдат изготвени в четиридесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №1995 по описа за 2023 г. на ШРС.
Подсъдимият Н.А.Н. е предаден на съд по обвинение за престъпления по: 1. чл.325,
ал.3, предл.1 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 12.03.2020г. в гр. Варна извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – докато с управлявания от него, лек автомобил се намирал на паркинга
пред жилищен блок, извършил с автомобила маневра, при което нарочно минал прекалено
близо до двама възрастни пешеходци – К.Б.К. /роден на ******г./ и К.П.К. /родена на
*******г./, след което спрял управлявания от него автомобил, излязъл от автомобила и
нанесъл на К.Б.К. два удара с ръка в областта на лицето; когато свидетел на случилото се му
направил забележка, Н.Н. му извикал „излез навън да видиш какво ще ти се случи“, като
деянието е извършено при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Рено
Сценик“ с рег. № В63 39РМ и 2. Чл.131, ал.1, т.12 връзка с чл.130, ал.1 от НК за това, че на
12.03.2020г. в гр. Варна по хулигански подбуди, причинил на С.А.Д. лека телесна повреда,
представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен оток по вътрешната
лигавична повърхност на горната устна и травматичен оток в лявата челна област на главата,
които травматични увреждания в своята съвкупност обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В хода на съдебното следствие, представителят на ШРП на
основание чл.287, ал.1 от НПК измени първото обвинение, повдигнато на подс. Н. и
производството продължи за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, а именно за това, че на
12.03.2020г. в гр. Варна извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл на К.Б.К. два удара с ръка в
областта на лицето, а когато свидетел на случилото се С.А.Д. му направил забележка, Н.Н.
му извикал: „ Излез навън да видиш какво ще ти се случи“.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа така повдигнатите две
обвинения и предлага на съда, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
демонстрацията на надмощие и пълно пренебрежение към установени в социума, връзки да
наложи на подсъдимия за деянието по чл.325, ал.1 от НК наказание 1 година и 6 месеца
„лишаване от свобода“, чието изпълнение да отложи за срок от 3 години на основания чл.66,
ал.1 от НК и наказание „обществено порицание“, а за второто деяние – 1 година „лишаване
от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години. Представителят
на ШРП предлага на съда на основание чл.23 от НК да определи на подс. Н. едно общо
наказание в размер на най-тежкото от двете – 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“,
чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години и
„обществено порицание“. По отношение на направените разноски, представителят на ШРП
предлага на съда да бъдат възложени на подс. Н..
Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимия Н. не се признава за
виновен и дава частични обяснения относно управлявания от него, лек автомобил.
Назначеният служебен защитник не възразява срещу казаното от прокурора, като моли в
случай на осъдителна присъда да наложи на подсъдимия съответното наказание „лишаване
от свобода“, което да отложи за минималния изпитателен срок от 3 години и наказание
„обществено порицание“.
След преценка на събраните по делото доказателства, преценени поединично и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: През 2020г.
подсъдимият Н.А.Н. живеел на квартира в **************
Свидетелите К.Б.К. и съпругата му К.П.К. живеели в апартамент *********** също в
************** На 12.03.2020г. между 11,00 и 11,30 часа, двамата свидетели се прибирали
от близкото пазарче към дома си. Пътят им минавал през паркинг, намиращ се пред
************** По това време подсъдимият Н.А.Н. управлявайки лек автомобил „Рено
1

Сценик“ с рег. № В63 39РМ се придвижил до паркинга пред *****, където възнамерявал да
паркира автомобила си. Подсъдимият Н. паркирал автомобила си в тази част от паркинга,
през която в този момент преминавали пешеходците – свидетелите К.К. и К.К.. Подсъдимият
възприел тяхното местоположение, но умишлено не се съобразил с преминаващите зад
автомобила му, пешеходци. Паркирал автомобила си, като управлявайки автомобила на
заден ход, преминал прекалено близо до тях и със задната част на автомобила си лизнал
якето на свидетеля К.. Със спокоен тон, свид. К. направил забележка на подсъдимия, че при
наличието на свободни места, решил да паркира точно на това място. Подс. Н. свалил
стъклото на прозореца на предната лява врата на управлявания от него автомобил и казал на
свид.К.К., че той не е човекът, който да му казва къде да паркира. Ядосан и гневен от
направената му забележка, подс. Н. излязъл от автомобила и с лявата си ръка нанесъл два
удара в областта на лицето и главата на свид. К.. Свид. К. изпитал болка от ударите и
залитнал настрани, но не паднал на земята, а се подпрял на автомобила на подсъдимия.
Точно по това време свидетелят С.А.Д. и съпругата му - свидетелката В.М.Д. пиели кафе в
кухнята си, на първия етаж в ************** От прозореца на кухнята си, свидетелите С.Д.
и В.Д. имали пряка видимост към паркинга, където се случил инцидента между подсъдимия
и свид. К.. Свидетелите С.Д. и В.А. възприели действията на подс. Н. и се възмутили от
неговото поведение. Свид. Д. отворил прозореца и се провикнал към подсъдимия с думите
„какво правиш, спри се“. Свидетелката В.Д. също му се развикала. Подс. Н. след като ударил
свид. К. блъснал шофьорската врата на автомобила си и с бързи крачки тръгнал да се
прибира. Приближавайки блока, подсъдимия се заканил на свид. Д. да излезе, да види какво
ще му се случи. През това време свид. К.К. набрала тел. 112 и съобщила за инцидента, на от
там й казали, че няма да изпратят полицейски екип, а трябвало да подадат жалба в Трето РУ
гр. Варна.
Същият ден 12.03.2020г., около 14.30 часа, на звънеца на апартамента на свидетелите
С.Д. и В.Д. се позвънило. Свид. С.Д. отворил входната врата, пред която бил подс. Н.Н.. Без
да каже каквото и да е било, подсъдимият избутал свид. Д. навътре и с дясната си ръка свита

в юмрук му нанесъл удар в лявата част на лицето. Последвал и втори удар с ръка в областта
на гърдите, при което счупил диоптричнитеочила, които свид. Д. носил на верижка на врата

си. Свид. Д. също ударил подсъдимия, който побягнал по стълбите и се прибрал в жилището
си. Свид. Д. бил шокиран, силно изненадан и възмутен от поведението на подс. Н..
Действията и ударите на подсъдимия Н. били възприети от свид. В.Д., която също отишла да
види кой звъни на входната врата. Още същият ден на 12.03.2020г. свид. С.Д. посетил Трето
РУ при ОД МВР гр. Варна, където подал сигнал. На следващият денсвид. С.Д. и съпругата

му посетили Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна Варна“ АД, където му било

издадено медицинско удостоверение.
Подсъдимият Н.А.Н. още на 12.03.2020г. също подал сигнал в Трето РУ при ОДМВР
гр. Варна и посетил съдебен лекар, като му било издаден медицинско удостоверение. На
следващият ден – 13.03.2020г- подсъдимият отново посетил Отделение Съдебна медицина

при МБАЛ „Св.Анна Варна“ АД, където му било издадено второ медицинско
удостоверение.
След инцидента на паркинга, свид. К.К. и свид. К.К. се прибрали в дома си и

повикали синът си свидетелят Б. К. К., на когото разказали за случилото се. Свидетелят Б. К.

настоял баща му да отиде при съдебен лекар. На следващият ден - 13.03.2020г. свид. Б. К.
2

придружил свид. К.К. до Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна Варна“АД,

където след извършен преглед му било издадено медицинско удостоверение. Докато чакали
при съдебния лекар, свид. К.К. видял, че от кабинета излязъл подс. Н.Н.. След като
подсъдимият си тръгнал, свид. К.К. казал на сина си, че това бил мъжът, който предния ден
го е ударил на паркинга.
В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени четири съдебно-
медицински експертизи. Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза №
152/2021г., на 12.03.2020г. С.А.Д. е получил разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и
травматичен оток по вътрешната лигавична повърхност на горна устна, травматичен оток на
лява челна област на главата, които са резултати от удари с или върху твърди, тъпи предмети
и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените
твравматични увреждания биха могли да се получат по време и начин, съобщени в
материалите по ДП – от удари с юмруци. Видно от заключението на съдебно-медицинска
експертиза № 156/2021г. на 12.03.2020г. К.Б.К. е получил ожулване и травматичен оток в
областта на дясната скула, които са в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха
могли да се получат по време и начин, съобщени в материалите по ДП – от удар с юмрук. В
своята съвкупност травматичните увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза № 164/2021г. на 12.03.2020г. към
12,00 часа Н.А.Н. получил повърхностна разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на
главата, което е в резултат на удар или тангенциално действие /триене/ с или върху твърд,
тъп предмет с подчертан ръб и би могло да се получи по начин, съобщен от пострадалия – от
удар с ръка, в която нападателят държал ключ. Травматичното увреждане е обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от заключението на съдебно-
медицинска експертиза № 160/2021г. на 12.03.2020г. към 15,00 часа Н.А.Н. получил
кръвонасядане и травматичен оток по долна челюст, ожулване по задната повърхност на
гръдния кош, кръвонасядане по дясното рамо, ожулване по лявата подбедрица, които са
резултати на удари и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмети и биха
могли да се получат от удари с ръце, удари в околни предмети. Травматичните увреждани по
своята същност са обусловили чувство на болка и страдание.
В хода на досъдебното производство по отношение на подс. Н.Н. е назначена и
извършена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че
същият не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са
данни за параноидно личностово разстройство. Към момента на извършване на деянието на
12.03.2020 г. подсъдимият Н. не е бил в състояние на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието и не страда от умствено недоразвитие и е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият
може да участва пълноценно в наказателното производство, да се защитава сам и да носи
наказателна отговорност. Действително по делото е налична и друга съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Б., но тя е била изготвена преди датата на
процесното деяние и по друго производство, поради което не следва да бъде обсъждане в
настоящото наказателно производство. Освен това при разпита на вещото лице д-р Б., даде
отговор, че при първоначалния й контакт с подсъдимия Н., в края на 2019 или началото на
2020г., последния споделял изживявания параноидни , които имало тенденция да бъдат
капсулирани, да направят една стройна налудна система, бил се фиксирал към определен
служител на полицията и в много тесен кръг от хора около негои затова първоначално
поставената от нея диагноза е била такава.
3

По досъдебното производство е била назначена и изготвена и комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, видно от която при подс. Н.Н. не се установяват
данни за психично заболяване в тесния смисъл на думата /психоза/ или за зависимост към
наркотични вещества или техни аналози. При подсъдимия има данни за наличие на
личностово разстройство, а именно: параноидно личностово разстройство. Към момента на
извършване на деянията на 12.03.2020г. Н. не е страдал от умствена недоразвитост и не е
бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Същия е
бил със запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Поради отказ да се яви пред вещите лица за освидетелстване актуалното му
психично състояние не може да бъде оценено. Анализът на материалите по делото и
медицинската документация не установи пречки от медицински характер, които да
нарушават способността на Н. правилно да възприема фактите и обстоятелствата от
значение по случая. Същият е в състояние да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.
Н. е в състояние да участва пълноценно в наказателния процес, както и да се защитава.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за изяснена въз основа на
събраните доказателства – показания на свидетелите К.К., К.К., С.Д. и В.Д., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. Съдът приема за
установено и доказано времето, мястото и начина на извършване на деянието. Установено
безспорно, въз основа на доказателствения материал е авторството на подсъдимия и вината
му. Фактическата обстановка, изложена по-горе се доказва и от назначените по делото:
съдебно – медицински експертизи, съдебно-психиатрична и комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза. По отношение на изготвените експертизи съдът
намира, че всяка една от тях е пълна и обективно дадена, дава компетентен отговор на
всички поставени въпроси и доколкото за съда не съществува съмнение в компетентността и
непредубедеността на вещите лица то същите следва да бъдат кредитирани изцяло.
От така установеното фактическо положение, съдът прие, че с деянието
подсъдимия Н.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.325, ал.1 НК, поради следното:
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
зачитане на установения в страната, обществен ред и принципите, върху които е
изградено обществото;
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се е
намирало в състояние на невменяемост;
От обективна страна – обективната страна на това престъпление се осъществява с
грубо незачитане на установения в държавата правопорядък и демонстрация на явно
неуважение към обществото, личността и нейните охранявани права. Изпълнителното
деяние изисква извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и показващи явно неуважение към обществото. Действията на подс. Н.Н. на
12.03.2020г. са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие –
подсъдимият Н. демонстрирал абсолютно неуважение, както към свидетелите К.К. и
К.К., на първия от които нанесъл два удара, така и към околните – ударите били
нанесени на публично място – паркинг в жилищна зона около 12,00 часа, когато има
много хора. Поведението на подс. Н. възмутило и свидетелите С.Д. и В.Д. – очевидци
на инцидента, към които пък били отправени думите: „Излез да видиш какво ще ти
случи“, след направена му забележка. Показанията на свидетелите К.К., К.К., С.Д. и
В.Д., съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са
възприели фактите, за които свидетелстват. Въз основа на събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелите К.К., К.К., С.Д. и В.Д. по безспорен начин
се доказва възникналия на 12.03.2020г. инцидент между подс. Н. и свид. К.К. и
4

нанасянето на удари от подсъдимия на свидетеля. Действително има известно
несъответствие между показанията на свидетелите относно броя на ударите – един или
два са били насените на свидетеля К.. Броят на нанесените от подсъдимия удари в
случая за деянието по чл.325, ал.1 от НК е ирелевантно, но по отношение броя на
ударите съдът кредитира показанията на свидетеля К.К., който в открито съдебно
заседание даде следните показания: „…С юмрук ме удари от тази страна тук /сочи
скулата на лицето в дясно/, мисля, че дясната скула и отгоре пак с юмрук. В момента
не каза нищо…“
От субективна страна – деянието е осъществено виновно, под форма на вината
евентуален умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер на деянието
си и е допускал настъпването на общественоопасните последици
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с
деянието си, подсъдимият Н.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.1 т.12 от НК във връзка с чл.130, ал.1
от НК, тъй като на 12.03.2020г. около 15,00 часа, в гр. Варна, по хулигански подбуди
причинил на С.А.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана,
кръвонасядане и травматичен оток по вътрешната лигавична повърхност на горната устна и
травматичен оток в лявата челна област на главата, които травматични увреждания в своята
съвкупност обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна – действие, което по своето естество е въздействало върху
организма на свид. С.Д., променило и изменило отделни органи – в случая лицето и
по-конкретно горна устна и лявата челна област и предизвикало промяна във
функционирането на организма за определен период. От обективна страна е налице и
квалифициращото обстоятелство по чл.131, ал.1, т.12 пр. 1 от НК, като съдът счита, че
основателно деянието е квалифицирано като извършено по хулигански подбуди.
Очевидно подсъдимият не зачита установените норми на поведение и въведения
обществен ред чрез саморазправа с пострадалия и причиняване на телесна повреда.
Действията на подс. Н. са извършени на обществено място – на площадка в жилищен
блок. Чрез действията си подс. Н. изразява открита висока степен на неуважение към
личността.
От субективна страна – деянието е извършено от подсъдимия при внезапно възникнал
пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал факта, че удара с юмрук в областта на
лицето, неминуемо води до последици за здравето и нанасяйки го е искал и целял
причиняването на телесна повреда. Налице е и квалифициращият признак на деянието
– нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Наред с това от субективна
страна е налице квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо от
НК, а именно – деянието е извършено по хулигански подбуди. Този извод следва
категорично от установените по делото факти. По-конкретно, на първо място
подсдъмия Н. е упражнил насилие и агресия спрямо едно непознато нему лице, с което
е нямал абсолютно никакви предходни лични отношения. Мотивът не се разбира като
материален или идеален предмет, който подбужда поведението, а като смисъл на
поведението, т. е. за какво е извършено действието. Често, включително и при
престъпно насилие по хулигански подбуди, поведението на дееца е полимотивирано.
Мотивацията се състои (изгражда) от две нива: първото – външно, видимо и второ -
дълбоко, семантично. При причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди на
първо ниво деецът цели да утвърди себе си в очите на околните, а на второ – да
отмъсти (накаже). Хулиганските мотиви се отличават от обичайните, общоприети
мотиви, защото в редица случаи имат абсурден, нелеп характер, което на пръв поглед
5

създава впечатление за отсъствие на мотив при разглежданото престъпление. Мотивът
за хулигански действия може да се прояви като желание на лицето по неуважителен
начин, с груба сила да демонстрира пренебрежение към нормите на поведение и
морала, да покаже пренебрежение към личното достойнство на човека. Така
извършването на всяко престъпление по хулигански подбуди може да се сведе до един
мотив – деецът да се покаже, да утвърди себе си, включително и в собствените си очи.
В конкретния случай престъплението е извършено от подсъдимия при евентуален
умисъл. Подсъдимият е воден пряко от основната си цел – да се разправи със
свидетеля С.Д. във връзка със създалата се ситуация по обяд, на паркинга и е
предприел действие за постигането на тази цел, имало за резултат нарушаване на
обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото чрез нанасянето на
юмручен удар в лицето на пострадалия. Така подсъдимият, воден преди всичко от
раздразнението си в резултат на възникналата преди това ситуация, е предприел
действие, което е накърнило установените норми за добро поведение в обществото и
забраната за саморазправа между членовете му. Въпреки това подсъдимият се е
съгласил с настъпването на този противоправен резултат, целейки директно да
постигне основната си цел – саморазправа със свид. С.Д..
При определянето на наказанията съдът прецени: степента на обществената
опасност на конкретните деяния, степента на обществена опасност на дееца, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
- смекчаващите вината обстоятелства - неосъждан;
- отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази седното: За
престъплението по чл.325, ал.1 от НК е предвидено наказание «лишаване от свобода" до 2
години или с „пробация“ и “обществено порицание“. За престъплението по чл.131, ал.1, т.12
от НК във връзка с чл.130, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ до 3 години. Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложението на
чл.55 от НК, тъй като не констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
или изключително такова сред тях. Наказанието на подсъдимия следва да се
индивидуализира при условията на чл.54, ал.1 от НК. Съобразявайки липсата на отегчаващи
обстоятелства, съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще
бъде налагане на наказание „лишаване от свобода“ към минимално предвидения размер на
наказанието указан в чл.39, ал.1 от НК за всяко от двете престъпления. За престъплението по
чл.325, ал.1 от НК съдът счита за справедливо на наложи на подс. Н. наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца и „обществено порицание“, което да се изпълни на Табло за
обяви към Община Варна. За деянието по чл.131, ал.1 т.12 от НК във връзка с чл.130, ал.1 от
НК съдът счита за справедливо и съответно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца. Съдът определи тези наказания с оглед обществената опасност на подсъдимия,
която намира, че не е висока, според данните за личността му, като прецени и факта, че
следва да му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита. В същото време, съдът като
прецени, че за него са налице условията за приложението на чл.66 от НК и намери, че
условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му и ще повлияе
поправително върху него и поради това отложи изтърпяването на всяко от така
определените наказания за срок от 3 години. Така определените наказания, съдът намира за
справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определените наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
6

предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Подсъдимият Н. е извършил процесните две престъпления, преди да е имало влязла
в законна сила присъда за което и да е от тях, поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК
съдът определи едно общо наказание, като наложи най-тежкото от двете, а именно:
„лишаване от свобода“ за срок от Шест месеца, чието изпълнение отложи за срок от Три
години на основание чл.66, ал.1 от НК. Към определеното общо наказание съдът на
основание чл.23, ал.2 от НК присъедини наказанието „обществено порицание“, което да се
изпълни на Табло за обяви към Община Варна.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените в
досъдебното и съдебното производство разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Съобщи за изтекли лични данни