№ 70709
гр. София, .................... г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:........................
като разгледа докладваното от ........................ Частно гражданско дело №
20251110122946 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ...................., ЕИК ....................... срещу М. И. Т.,
ЕГН ********** за сумата от 200 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит № .........................., сключен между длъжника и
...................... ......................, вземанията по който са прехвърлени от
...................... ...................... в полза на .................... с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от ..................... г., ведно със законната
лихва от ..................... до изплащане на вземането; сумата от 184,74 лева,
представляваща такси, съгласно „Тарифа за таксите събирани от ......................
......................, ведно със законната лихва от ..................... до изплащане на
вземането; сумата от 83,49 лева, представляваща неустойка за
непредоставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 2 договора, ведно със
законната лихва от ..................... до изплащане на вземането; сумата от
13,51 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
......................; сумата от 64,55 лева, представляваща лихва за забава за
периода от .................... г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителна лихва
и лихвата за забава на .................... г.
По отношение на заявеното вземане за сумата 83,49 лева представляваща
неустойка за непредоставяне на обезпечение (поръчителство) по чл. 6, ал. 2
договора за заем и за сумата 184,74 лева, представляваща такси, съгласно
„Тарифа за таксите събирани от ...................... ......................, съдът намира
следното:
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски
кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят излага, че в чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се
задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а
именно: поръчител или банкова гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 411,
1
ал. 3 ГПК съдът в заповедното производство следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При констатация за
наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на
такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен да откаже
издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при
заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за
обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната
евентуална неравноправност. Констатацията на съда за евентуалната
неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже
издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението предвид
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или
гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тази неустойката
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да дава насрещна престация, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да
осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава.
Съдът счита, че целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта,
нищожна. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а
не с оглед конкретното неизпълнение.
Отделно от изложеното, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се
добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение
– недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са затова, че вземането
няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
2
Съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай,
поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по
договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 83,49 лева. Касае за
вземане, произтичащо от нищожна клауза, което се явява недължимо.
На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи
тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем.
Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие
за сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на
което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не
отговаря на изискването за добросъвестност, посочено в чл. 143 ЗЗП.
На следващо място съдът намира, че вземането на заявителя за сумата от
184,74 лева представляваща разходи (такси) за събиране на вземането, поради
забава в плащането, съгласно „Тарифа за таксите събирани от ......................
......................, се основава на недействителни договорни клаузи. Доколкото
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с
договора клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение,
разходи и такси за събиране, по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С
оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33
ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли в частта относно
вземането за сумата 83,49 лева представляваща неустойка за непредоставяне
на обезпечение (поръчителство) по чл. 6, ал. 2 договора за заем и за сумата
184,74 лева, представляваща такси, съгласно „Тарифа за таксите събирани от
...................... ....................... Следва да се отхвърли и искането за издаване на
заповед за изпълнение в частта разноските пропорционално на отхвърлената
част от заявлението за сумата от 36,83 лева (12,28 лева държавна такса и 24,55
лева юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на ....................... срещу М. И. Т., ЕГН ********** В ЧАСТТА за сумата
от 184,74 лева, представляваща такси, съгласно „Тарифа за таксите събирани
от ...................... ......................, ведно със законната лихва от ..................... до
изплащане на вземането и за сумата от 83,49 лева, представляваща
неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 2 договора, ведно
със законната лихва от ..................... до изплащане на вземането, както и за
направените по делото разноски в размер на сумата от 36,83 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4