№ 34574
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110126265 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. К. К. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.
Ищцата твърди, че на 14.01.2025 г. сключили с ответника договор за потребителски
кредит № 1422668, по силата на който получила сумата от 500 лв., която следвало да бъде
погасена с еднократно плащане, извършено на падежната дата – 13.02.2025 г., при ГЛП в
размер на 3,38 % и ГПР в размер на 49,85 %. Твърди, че на същата дата била принудена да
сключи договор за поръчителство (гаранция) с „Multitude bank p.l.c.“, което дружество
следвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за потребителски кредит, за
което й била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 163,10 лв. Твърди,
че на 20.03.2025 г. получила уведомление от гаранта, че задължението й възлиза на 720 лв.,
от които 500 лв. – главница, 40 лв. – такси съгласно тарифа, приложима към договора за
потребителски кредит, и 163,10 лв. – възнаграждение за поръчителство.
Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22
ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Сочи, че макар в договора да
е фиксирана общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен, тъй като не са
включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид задължението
му да осигури гарант като обезпечение на кредита. Счита, че клаузата за обезпечение реално
увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по
заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта. Поради това
посоченият в договора ГПР в размер на 49,85 % не отговаря на действителните разходи, тъй
като не включва сумата за обезпечението. Сочи, че посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща
търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая липсва
ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои точно компоненти са включени в него
и как се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Счита, че договорът за поръчителство се явява част от кредитното правоотношение, тъй като
е сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем
юридическо лице – гарант, представляващо свързано с кредитора дружество. В договора е
предвидено възнаграждението за поръчителство да се плаща в полза на кредитора (а не на
гаранта) заедно с погасителните вноски по кредита, поради което договорът за предоставяне
на гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал.
4 ЗПК. В заключение твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
1
представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В
случая това не е сторено, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен
поради противоречие на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед
изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен поради
противоречие на закона. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен описаният договор за кредит със
соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Излага съображения, че
договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е
страна. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора
по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество, с оглед на
което не може да се говори за заблуждаваща търговска практика. Сочи, че предоставянето на
гаранция е възмездна услуга от трето лице, която не е задължителна, поради което разходът
за нея не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на императивни норми на закона и има неравноправен характер.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи
или индивидуалното им договаряне, както и че договорът за потребителски кредит е
сключен при спазване на изискванията на ЗПК.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен
соченият договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на
ищцата е отпусната заемна сума от 500 лв.; че за обезпечаване на задълженията на ищцата
по договора за кредит е сключен договор за поръчителство (гаранция) с „Multitude bank
p.l.c.“, срещу възнаграждение в размер на 163,10 лв., което не е било включено при
изчисляване на ГПР, посочен в договора за потребителски кредит в размер на 49,85 %.
Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за
неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на договора за потребителски
кредит и договора за поръчителство, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договорите.
По доказателствата:
Представените от ищцата писмени доказателства са допустими, относими и
необходими за изясняване на спора, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялото
кредитно досие, включително договора за потребителски кредит, договора за предоставяне
на гаранция, всички приложения и анекси към тях, общи условия, погасителен план и
извлечение за всички платени суми, следва да се остави без уважение, тъй като посочените
документи са приложени към исковата молба и не са оспорени от ответника, а информацията
относно платените суми по договора не е необходима за изясняване на спора.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се
остави без уважение, тъй като за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, в
частност за отговор на въпроси a) и b) не са необходими специални знания, а отговорът на
въпрос c) не е необходим за изясняване на делото, доколкото предмет на същото е
единствено установителен иск за прогласяване недействителността на договора за кредит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025 г. от
09,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищцата документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата по чл. 190 ГПК и за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3