№ 9
гр. Разград, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ДФ“Земеделие“, гр.София, представляван от
гл.юрисконсулт пи ОД, гр.Търговище М.Абилов против решение № 513/07.10.2021г.,
постановено по гр. дело № 1484/21 г. по РРС, постановено в производство по чл.422 от ГПК
, в частта с която съдът е отхвърлил претенцията на ищеца ДФ „Земеделие“ против
ответника Л. К. К. за установяване на дължимост на вземане за лихви върху главница по
договор № 17175004 от 20.10.2010 г. за период преди 26.01.2018 г., като погасено по
давност.В жалбата се сочи неправилност но решението в отхвърлителната му част, като се
излагат подробни съображения във връзка с фактите по делото, касаещи приподписването
на анекси по договора, вкл.и за дължимата лихва от страна на дължника-ответник.Прави се
искане за отмяна на решението в тази му част и уважаване на претенцията за лихви за
процесния период.Заявява се претенция за разноски, вкл.юрисконсултско
възнаграждение.Страната прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответната страна.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник адв.К.К. е депозирала отговор на
въззивната жалба, като я счита за неоснователна, а решението на РС в обжалваната му част
за правилно и законосъобразно.
В съд.заседание въззивника, чрез процесуален представител поддържа подадената
въззивна жалба, с искане за отмяна на решението на районния съд в отхвърлителната част и
постановяване на друго, с което установителната претенция за договорни лихви да бъде
уважена.Поддържа искането за присъждане на разноски.
Въззиваемият не се явява и не се представлява.С подадена писмена молба
пълномощникът поддържа подадения отговор, както и становището за неоснователност на
въззивната жалба.Заявява претенция за разноски, представляваща заплатено за настоящата
инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
1
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДФ „Земеделие“,
гр.София против ответника Л. К. К. от с.Стражец, община Разград , за приемане на
установено, че към 26.01.2021 г. ищецът има изискуемо вземане срещу ответника за сумата
в размер на 13 500 лв., представляваща главница по Договор № 17175004 от 20.10.2010г. за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти, в едно със законната лихва считано от 26.01.2021 г. до окончателното
изпращане, лихва в размер на 599. 06 лева за периода от 30.11.2013 г. до 25.11.2014 г.,
съгласно Анекс № 3/07.04.2014 г., лихва в размер на 538,50 лева за периода от 26.11.2014 г.
до 25.11.2015 г., съгласно Анекс №4/20.01.2015 г., лихва в размер на 538,50 лева за периода
от 26.11.2015г. до 25.11.2016 г.,съгласно Анекс № 5/24.03.2016г., лихва в размер на 541,60
лева за периода от 26.11.2016г.до 27.11.2017 г., съгласно Анекс № 6/28.06.2017 г., лихва в
размер на 538,50 лева за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., съгласно Анекс №
7/14.02.2018 г., лихва в размер на 484,65 лева за периода от 28.11.2018 г. до 27.11.2019 г.,
съгласно Анекс № 8/21.02.2019 г., лихва в размер на 403,88 лева за периода от 28.11.2019 г.
до 27.11.2020 г., съгласно Анекс №9/20.11.2019 г., лихва в размер на 217,50 лева за периода
от 28.11.2020 г. до 25.01.2021 г.Ищецът претендира присъждане на разноски , вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Изложени са твърдения и са представени доказателства за подадено заявление от
страна на ответника на 05.10.2010 година и сключен между страните договор № 17175004
от 20.10.2010 година за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж
и/или фуражни компоненти. Съгласно т. 2.2. от същия главницата е в размер на 13 500,00
лева. Съгласно Бюджетно платежно нареждане от 27.10.2010 г. кредитът е преведен по
банковата сметка на кандидата на 27.10.2010 г. Кредитополучателят се е задължил да
възстанови предоставения кредит в срок до 22.10.2011 година и да заплати на падежа лихва
в размер на 3% годишно съгласно т. 3.1.9 от договора. Ha 08.09.2011 година преди да изтече
падежа на договора, ответникът е подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград заявление за
разсрочване с № 17/313956/00809 УИН 17/270611/63824. На 20.10.2011 година е сключен
Анекс № 1 към Договора от 20.10.2010 г.. С Анекс № 1 точка 3.1.8 от договора е променен
на „Да възстанови предоставения кредит в срок до 26.11.2012 година“. Съгласно т. 3 от
Анекс № 1 от 20.10.2011 година лихвата е в размер на 6%, но не по-малко от референтния
лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 23.11.2012
г. преди за изтече падежа на договора ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград
заявление за разсрочване с № 17/313956/02830. На 15.02.2013 година е сключен Анекс № 2
към Договора. С т.1 в Анекс № 2/15.02.2013 г. точка 1 от Анекс № 1/20.10.2011 г. е
променена „Да възстанови предоставения кредит в срок до 29.11.2013 година“. Съгласно т. 3
от Анекс № 2 от 15 02.2013 година лихвата е в размер на 6%, но не по-малко от референтния
лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 12.12.2013
г. ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград заявление за разсрочване с №
17/313956/04735. На 07.04.2014 година е сключен Анекс № 3 към Договора. Точка 1 от
Анекс № 2/15.02.2013 г. е променен на „Да възстанови предоставения кредит в срок до
25.11.2014 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 3 от 07.04.2014 година лихвата е в размер на
4,5%, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата
на сключване на Анекса. На 24.11.2014 г. ответникът за пореден път подал в ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Разград заявление за разсрочване с № 17/313956/07027. На 25.02.2015г.
сключен Анекс № 4 към договора. Точка 1 от Анекс № 3/07.04.2014 г. е променен на „Да
възстанови предоставения кредит в срок до 25.11.2015 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 4
от 20.01.2015 година лихвата е в размер на 4 %, но не по-малко от референтния лихвен
процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 24.02.2016 г.
ответникът отново подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград заявление за отсрочване с №
17/313956/10034. На 24.03.2016г. сключен Анекс № 5 към Договора. Точка 1 от Анекс №
4/20.01.2015 г. е променен на „Да възстанови предоставения кредит в срок до 25.11.2016
година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 5 от 24.03.2016 година лихвата е в размер на 4 %, но не
по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на
2
сключване на Анекса. На 27.12.2016 година ответникът отново подал в ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Разград заявление за отсрочване с №17/313956/10427. На 28.06.2017 година
сключен Анекс № 6 към Договора. Точка 1 от Анекс № 5/24.03.2016 г. е променена: „Да
възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2017 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 6
от 28.06.2017 г. лихвата е в размер на 4 %, но не по-малко от референтния лихвен процент за
Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 14.02.2018 г. ответникът
отново подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград заявление за отсрочване с № 2
17/313956/13241. На 14.02.2018г. сключен Анекс № 7 към Договора. Точка 1 от Анекс №
6/28.06.2017 г. е променена:„Да възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2018
година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 7 от 14.02.2018 година лихвата е в размер на 4 %, но не
по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на
сключване на Анекса. На 21.02.2019 г. ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр.
Разград заявление за отсрочване с № 17/313956/15106. На 21.02.2019г. сключен Анекс № 8
към Договора. Точка 1 от Анекс № 7/14.02.2018 г. е променена: „Да възстанови
предоставения кредит в срок до 27.11.2019 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 8 от
21.02.2019 година лихвата е в размер на 3,6 %, но не по-малко от референтния лихвен
процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 20.11.2019г.
ответникът подал заявление за отсрочване с № 17/313956/15883. На 20.11.2019г. сключен
Анекс № 9 към Договора. Точка 1 от Анекс № 8/21.02.2019 г. е променена: „Да възстанови
предоставения кредит в срок до 27.11.2020 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 9 от
20.11.2019 година лихвата е в размер на 3 %, но не по-малко от референтния лихвен процент
за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. След сключване на Анекс №
9 от 20.11.2019г. падежът на договора не е променян.
Поради неплащане в срок на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение
с изх. № 01-170-6500/490 от 01.12.2020 г., връчена на 02.12.2020г. лично, като му е даден
14-дневен срок за възстановяване на дължимата сума към Фонда.Плащане не е извършено и
ДФ "Земеделие" е предприел действия за принудително събиране на вземането по договора ,
депозирайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
На 26.01.2021 година в Районен съд гр. Разград е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист както по ч.гр.д. № 145/2021 г. РС-Разград, издал
изпълнителен лист № 87 от 27.01.2021 г. и Заповед за незабавно изпълнение за всички суми,
заявени и с исковата молба. . След издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист длъжникът е подал в законовия срок възражение по чл. 414 от ГПК,
като ДФ „Земеделие“ е уведомен ,че следва да предяви установителен иск за вземането си,
което е и сторил в срок, поддържайки както претенцията за главницата в размер на 13 500
лв., така и за договорните лихви по всеки от анексите , посочени в ИМ /исковата молба/.
Ответникът е депозирал, чрез пълномощник отговор, с който е счел предявения срещу
него иск за неоснователен.Позовал се е на изтекла погасителна давност, както по отношение
на претендираната главница, така и на лихвата по анексите до 2018 година включително.
В съд.заседание всяка от страните е поддържала заявеното от нея становище,
съответно ищецът с ИМ , а ответникът с отговора.
Атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Районният съд, при съобразяване на доказателствата по делото, с оглед на доводите и
становищата на страните е уважил установителната претенция на ДФ „Земеделие“ по
отношение дължимата главница от 13 500 лв.по договора от 20.10.2010г. и законната лихва
върху същата, считано от датата на подаване на заявлението, 26.01.2021г.до окончателното
й заплащане. Уважил е и претенцията на ищеца за дължимост на договорни лихви , но
частично по отношение на анекс №6 и изцяло по отношение на анекси №№7, 8 и 9,
посочени по-горе , като е приел ,че дължимата договорна лихва за останалите анекси,3, 4 и
5 подписани преди този с №6, както и част от сумата по анекс 6 е недължима, като погасена
по давност, която е тригодишна.По този начин е приел за основателно възражението на
ответника - длъжник за недължимост на договорна лихва преди 26.01.2018г.
3
Спорен е само към настоящият момент въпроса за дължимост на договорните лихви
по анекси с №№№3, 4, 5 и частично анекс №6, така както са заявени с исковата молба.
С тези анекси страните са договаряли разсрочване на дължимата договорна лихва за
сроковете и условията, посочени във всеки един от тях и при съответния лихвен процент,
като в анекс № 2 изрично е посочено, че лихвата по договора и анексите, изчислена до
26.11.2012г. е погасена преди разсрочването. По делото няма представени доказателства,
както и наведени възражения с отговора на исковата молба ответникът да е извършил
плащане на договорната лихва по анексите.
С подписаните девет анекса към процесния договор е преструктуриран дълга на
ответника чрез разсрочването му, като с всеки анекс е определян нов срок за възстановяване
на главницата по кредита и дължимата договорна лихва, като с последния анекс № 9 срокът
е 27.11.2020г. Считано от тази датата, до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на
26.01.2021 г., явяваща се и дата на предявяване на иска по чл. 422 ГПК, не е изтекъл
петгодишния давностен срок за вземането за дължимата главница по процесния договор от
1З 500 лв. и съответно три годишния срок за лихвата и същите не са погасени по давност.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че исковете за договорна лихва са
неоснователни, преди 26.01.2018г., като погасени по давност.
Дължимостта на договорната лихва, предмет на иска по чл. 422 ГПК се основава на
поетите от ответника задължения с подписване на процесния договор и анексите към него и
именно на тях ищецът се позовава, за да обоснове нейната дължимост.
С подписване на всеки от деветте анекса ответникът се е съгласявал с новите условия
по тях относно вземането за главница и лихва, като е признавал съществуването на тези
вземания към датата на сключването им. С това признание е прекъсвана и давността на
основание чл. 116, б"а ЗЗД. С последния анекс № 9 уговорения от страните падеж е
27.11.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на
26.01.2021 г., преди изтичане на давностния срок по чл. 110 и чл. 111, б"в" ЗЗД.
На основание изложеното предявеният иск по чл. 422 ГПК за дължима договорна
лихва по анекси с №№ 3, 4, 5 и частично анекс 6 за сумата 87.01 лв. не е погасен по
давност, поради което следва да бъде уважен.В този смисъл решението на РС в
отхвърлителната му част се явява неправилно и следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго за уважаване на претенцията за договорна лихва в пълен размер.По
същество ответникът не е оспорил направеното от ищеца изчисление на дължимата
договорна лихва, като не е имал и доказателствени искания в тази насока , поради което
съдът ги възприема по размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото решението на РС следва да бъде отменено в частта му, с
която в полза на ответника са присъдени разноски върху отхвърлената част от иска в размер
на 90.00 лв., тъй като същият няма право на такива.В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени допълнително още разноски в размер на 82.09 лв. за първата инстанция, както и
такива в размер на 155.12 лв. за въззивния съд, представляващи заплатена ДТ в р-р на 55.12
лв. и юрисконсултско възнаграждение в р-р на 100.00 лв.
Водим от горното, окръжният съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 513/07.10.2021г. по гр. дело № 1484/21 г. по РРС, постановено в
производство по чл.422 от ГПК САМО В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил претенцията
на ищеца ДФ „Земеделие“ против ответника Л. К. К. за установяване на дължимост на
вземане за лихви върху главница по договор № 17175004 от 20.10.2010 г. за период преди
26.01.2018 г., като погасено по давност, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. К. К., ЕГН********** адрес с.Стражец, ул. Вардар
№10 дължи на ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК121100421 гр.София, бул. “Цар
Борис ІІІ” №136 по Договор № 17175004 от 20.10.2010г. за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти и следните суми,
представляващи договорна лихва, както следва :
- сума в размер на 599.06 /петстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки/.
съгласно Анекс №3/07.04.2014г., дължима за периода 30.11.2013г.- 25.11.2014г.
- сума в размер на 538.50лв./петстотин тридесет и осем лева и петдесет стотинки/,
съгласно Анекс №4/20.01.2015г., дължима за периода 26.11.2014г.-25.11.2015г.
- сума в размер на 538.50 лв. /петстотин тридесет и осем лева и петдесет стотинки/,
съгласно Анекс №5/24.03.2016г., дължима за периода 26.11.2015г.- 25.11.2016г.
- сума в размер на 87.01 лева/осемдесет и седем лева и една стотинка,
представляваща дължима част по Анекс №6/28.06.2017г., отнасящ се за периода
26.11.2016г.- 27.11.2017г., за които суми в полза на ДФ "Земеделие" е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело №145/2021г. по описа на РС-Разград.
ОТМЕНЯ частично решението и в частта му ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която ищецът
ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на ответника Л. К. К. разноски в размер на 90.00 лв.
съобразно отхвърлената част от иска, както и в тази, с която в полза на ищеца не са
присъдени разноски в пълен размер, КАТО :
ОСЪЖДА Л. К. К., ЕГН********** адрес с.Стражец, ул. Вардар №10 ДА
ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК121100421 гр.София, бул. “Цар
Борис ІІІ” №136 още 82.09 лв. разноски в първоинстанционното производство, а за
въззивната инстанция такива в размер на 155.12 лв., представляващи заплатена ДТ в р-р на
55.12 лв. и юрисконсултско възнаграждение в р-р на 100.00 лв.
В останалата му част, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5