Р Е
Ш Е Н
И Е № 520
гр.Стара Загора, 12.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII
състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №749 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от С.Н.Л. ***, чрез адв.Ж.З., срещу ОД на МВР Сливен за
присъждане на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. В жалбата се сочи, че с Наказателно
постановление №18-0804-003824/13.12.2018г., издадено от Началник Сектор към ОД
на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, на ищеца са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца“. Твърди се, че наказателното постановление е
обжалвано от ищеца пред Районен съд Сливен и същото е отменено като
незаконосъобразно с Решение №285 по АНД №467/2019г. по описа на съда. Излагат
се съображения, че в производство пред районния съд ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна помощ. Сочи се, че тези
разходи следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение
на което с влязъл в сила акт е признато за установено, че незаконосъобразно е
било привлеченото към административнонаказателна отговорност и санкционирано с
издаденото наказателно постановление. С оглед на това се счита, че ОД на МВР Сливен
следва да възстанови направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като те представляват претърпени от него вреди по смисъла
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ОД на МВР Сливен да му заплати сумата в размер на 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пряка и непосредствена
последица от акт на ОД на МВР Сливен, който е отменен със съдебно решение на
Районен съд Сливен. Претендират се направените по настоящото дело разноски.
Ответникът – ОД на МВР Сливен, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се явява не се представлява. В писмен отговор на исковата
молба оспорва същата като неоснователна и недоказана. Обосновава се, че в
случая следва да се отчете действителната фактическа и правна сложност на административнонаказателното
дело и платеното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано. Сочи се, че не е
било наложително заплащането на хонорар над установения в чл.18, ал.2 от
Наредба №1/2004г. минимум от 300 лева именно поради това, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Прави възражение за прекомерност на
разноските в настоящото производство. По подробно изложени съображения моли
съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава становище за основателност и доказаност на
исковата претенция, поради което предлага същата да бъде уважена.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С Наказателно
постановление №18-0804-003824/13.12.2018г., издадено от Началник Сектор към ОД
на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, на ищеца С.Н.Л. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца“ за нарушения по Закона за движение по пътищата.
Наказателното постановление е оспорено пред РС – Сливен, където е образувано
административно-наказателно дело №467/2019г. по описа на РС Сливен. С Решение №285,
постановено по посоченото дело санкционния акт е отменен като незаконосъобразен.
Решението е влязло в сила на 10.07.2019 година. В образуваното
административно-наказателно дело, жалбоподателят се е представлявал от
процесуален представител - адвокат М.И.З.от АК Стара Загора, за което, видно от
договор за правна защита и съдействие от 25.02.2019 година (л.7 от АНД № 467/2019г.),
е уговорено възнаграждение в размер на 500 лв., като в договора е отразено
също, че сумата е платена в брой.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
По
делото няма спор, че с Наказателно постановление №18-0804-003824/13.12.2018г.,
издадено от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ -
Сливен, на ищеца С.Н.Л. са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е
оспорено по съдебен ред пред РС – Сливен, посредством наетия адвокат М.З.от АК
– Стара Загора. С Решение №285 по АНД №467/2019г. по описа на РС Сливен
санкционният акт е отменен, като съдебното решение е влязло в сила на 10.07.2019г.
В
производството по обжалване на Наказателно постановление №18-0804-003824/13.12.2018г.,
издадено от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ -
Сливен, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е
заплатил уговореното в размер от 500 лв. възнаграждение, заплатено в брой.
Договорът от 25.02.2019г. е представен по административно-наказателно дело №467/2019
година по описа на Районен съд Сливен.
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Такъв е и договора, съгласно който са заплатени средствата за адвокатски
хонорар, претендирани като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012
на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане
в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът
приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето
защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С Решение №285 по АНД №467/2019г. по описа на
РС Сливен, съдът е отменил Наказателно постановление
№18-0804-003824/13.12.2018г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен,
Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, което решение е влязло в законна сила на 10.07.2019
година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в заплатени средства за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно
постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Налице и третото условие за реализиране на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – причинна връзка
между издаденото наказателно постановление,
отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и средствата за платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание.
Размерът на исковата претенция обаче съдът
намира прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 300
лева. Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.,
постановено по т. д. № 2/2016г. на ВАС, институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед липсата на
фактическата и правна сложност на делото, образувано по оспорване на
санкционния акт, както и приключването му в две съдебни заседания пред
районният съд, на едното от които процесуалния представител не се е явил, справедливият
размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е 300,00 лева, какъвто
е минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие,
съгласно чл.18, ал.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от
иска. В случая от ищеца са направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева (л.7). Ответникът е
направил възражение за прекомерност на тези разноски. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния предвиден размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лева. С оглед изложеното и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на спора, и извършените от процесуалния
представител процесуални действия, възражението на ответника е основателно и
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъда намален до минималния
предвиден от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 300 лева.
Съобразно своевременно направеното искане и съобразно
коригирания от съда размер на адвокатското възнаграждение, следва да бъде
осъден ответникът съразмерно на уважената част от иска да заплати на ищеца разноските
за възнаграждение за един адвокат в размер на 180лв., а разноски на ответника
не се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3
от ЗОДОВ. Също така ищецът е внесъл и предварително дължимата
държавна такса в размер на 10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на
правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника. Следователно на
ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 190 лева.
С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен, да заплати на С.Н.Л., с ЕГН **********,***,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста лева) лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
му предявен размер от 500 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен, да заплати на С.Н.Л., с ЕГН **********,***,
сумата от 190 (сто и деветдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: