Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 08.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на единадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3631 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице - "И А М" АД и
ответникът е сключен договор за паричен заем № 2813708 от 19.05.2017г., съгласно
който, заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на 800 лв.
Ищецът сочи, че страните са уговорили договорна лихва по кредита в размер на
69, 40 лв., като по този начин общата стойност на плащанията по него възлиза на
869, 40 лв. Твърди, че общото задължение по кредита е следвало да се погаси в
срок до 14.10.2017г., на 21 равни седмични вноски, в размер на 41, 40 лв.
всяка, като падежа на първата вноска е 27.05.2017г. Ищецът сочи, че ответникът
не е изпълнил задължението си да предостави в 3- дневен срок от подписването на
договора обезпечение на задълженията му, чрез осигуряване на двама поръчители
или представяне на банкова гаранция, поради което му е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 394, 59 лв., която съобразно уговорено между страните
е следвало да се плати разсрочено на 21 равни вноски, всяка от 18, 79 лв.
Ищецът твърди, че длъжникът е изпаднал в забава на 25.06.2017г., от когато до
датата на подаване на заявлението в съда му е начислена лихва за забава в
размер на 64, 65 лв., както и такса разходи за събиране на просрочени вземания
в общ размер на 45 лв. Признава, че ответникът е платил по заема сумата от 240,
80 лв., с която са погасени неустойка за изпълнение в размер на 75, 20 лв.,
договорна лихва в размер на 22, 97 лв. и главница в размер на 142, 63 лв.
Ищецът твърди, че на 01.01.2018г. е подписано приложение № 1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., по силата на което,
кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния договор
за заем, ведно с всички привилегии и обезпечения. Ищецът твърди, че в
качеството си на пълномощник на цедента е изпратил на два пъти уведомление до
заемателят за извършената цесия, но пратките са се връщали невръчени. Сочи, че
ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването
на исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за вземанията си, които са
в общ размер на 1132, 84 лв., се е снабдител със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2719/2018г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл.
47 ал. 5 ГПК. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът
му дължи по договора за заем главница в размер на 657, 37 лв., ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на
46, 43 лв. за периода 24.06.2017г. – 14.10.2017г.., такса разходи в размер на
45 лв., договорна неустойка в размер на 319, 39 лв. за периода 24.06.2017г. –
14.10.2017г. и лихва за забава в размер на 64, 65 лв. в периода от 25.06.2017г.
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба
ответникът, чрез особения си представител, оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Релевира възражение за нищожност на неустоечната
клауза, поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона и поради
неравноправния й характер по чл. 143 ал. 1 т. 5 ЗЗП, както и на такса разходи,
поради противоречие със закона – чл. 33 вр. чл. 21 ал. 1 ЗПК. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.05.2017г. между "И А М" ООД в качеството
заемодател и ответника К.Л.М. в
качеството заемател е сключен договор
за паричен заем №2813708, по силата на който заемодателят
предоставя на заемателя сумата 800лв. за срок от 12 месеца, която сума
заемателят се задължава да върне на заемодателя на 21 равни седмични погасителни
вноски, с падежи посочени в договора и размер на погасителната вноска 41,40лв.
В чл.3 от договора е посочено, че с подписването му страните се съгласяват да
се рефинансира текущия заем на заемателя, като същия заявява, че желае да
погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем №2784871 в размер на 439,55лв.,
като след прихващането заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната
сума по договора, който има характер на разписка. В чл.2 т.6 от договора е
посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема-40% . Съгласно чл.4 ал.1 от
договора заемателят се задължава в три дневен срок от подписване на договора да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по този договор, а именно
поръчители- две физически лица, които да отговарят на посочените в договорната
разпоредба условия или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заема,
валидна за целия срок на договора. В чл.4 ал.2 от договора е уредено, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока
по предходната алинея заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 394,59лв.,
която се заплаща заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях
се прибавя сума в размер на 18,79лв. В
чл.8 ал.2 от договора страните са се договорили, че при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем заемателят дължи на заемодателя законната
лихва за забава върху забавената сума за всеки ден забава.
Видно от Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, от една
страна като цедент и „Агенция за събиране на вземания” ООД, от друга страна като
цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който се
прехвърлят станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи
от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на
цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото
дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено
от цедента да извършва това уведомяване.
На 30.08.2018г.
ищцовото дружество пода издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 05.09.2018г. по ч.г.гр.д.№2719/2018г. на Великотърновски
районен съд против длъжника К.Л.М. за
заплащане на сумата от 657.37
(шестстотин петдесет и седем лева и тридесет и седем ст.) лева - главница по
договор за потребителски кредит № 2813708/19.5.2017 г., сключен между „И А М”
АД и К.Л.М., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.8.2018 г. до изплащане на вземането,сумата
от 46.43 (четиридесет и шест лева и четиридесет и три ст.) лева - договорна
лихва за периода от 26.6.2017 г. до 14.10.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 30.8.2018
г. до изплащане на вземането, сумата
от 45.00 (четиридесет и пет) лева - такса разходи, сумата от 319.39 (триста и деветнадесет лева и
тридесет и девет ст.) лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 24.6.2017 г. до 14.10.2017 г., сумата от 64.65 (шестдесет и
четири лева и шестдесет и пет ст.) лева - мораторна лихва за периода от
25.6.2017 г. до подаване на заявлението – 30.8.2018 г., както и сумата от 75.00 (седемдесет и пет лв.) лева –
разноски, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода 25.05.2017г.-20.06.2017г. ответникът е извършил
плащания, които възлизат на общо сумата 240,80лв.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими -
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем.
Безспорно по делото се установи, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за паричен заем, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски заем в размер на 800 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 21 равни седмични погасителни вноски, като първата е с падеж 27.05.2017г., последната е с падеж 14.10.2017г.
От
събраните по делото доказателства се установява, че между ищцовото дружество „А
за с на в” в качеството цесионер и „И А М“ АД в качеството цедент е сключен на 16.11.2010г.
рамков договор за прехвърляне на парични задължения, с предмет, че продавачът ще прехвърля на купувача станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и
подпечатано и от двете страни, неразделна част от договора за цесия.
По отношение на договорното правоотношение, доколкото в самия договор е посочено, че същият представлява потребителски заем, то в случая намират и приложение на разпоредбите на ЗПК, като съгласно императивните изисквания въведени с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителния план следва да посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато е приложимо допълнителните разходи. В настоящия случай съдът намира, че липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя/заемател/, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, допълнителни такси и др., респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Задължение на кредитора, произтичащо от ЗПК е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения кредит, но и на всяка погасителна вноска. В случая не е посочено в стойността на всяка погастелна седмична вноска какъв е размера на главницата, лихвите и допълнителните разходи, които тази вноска включва. С оглед изложеното съдът приема, че процесния договор за паричен потребителски заем е сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание- липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност/нищожност/ на договора-арг. чл.22 от ЗПК.
Освен това, по отношение на
исковата претенция за неустойка, съдът намира за основателно възражението на
особения представител на ответника, че е нищожна клаузата в договора за заем относно
неустойката. Видно от разпоредбата на текста на чл.4 от процесния договор за паричен
заем заемателят се е задължил в срок до три дни,считано от датата на сключване
на договора да предостави на заемателя едно от следните обезпечения:две
физически лица-поръчители или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, като
неизпъленинето на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на
неустойка в размер на 394,59 лв., която се заплаща от заемателя на части,
заедно с всяка погасителна вноска. По правило, неустойката обезпечава
изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно да се доказват по размер. Със задължителната практика в ТР ОСТК
№1/2009г., т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като се вземат
предвид естеството и размера на задълженията, които се обезпечават с неустойка
и очакваните от неизпълнението вреди. В конкретния случай уговорената в чл.4 от
договора неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски, като
по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна си функция.
Включена по този начин в погасителните вноски тази неустойка по същество е
добавък към възнаградителната лихва на търговеца-заемодател и го обогатява
неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. В конкретния случай, от една страна неустойката е включена като
падежно вземане-обезщетение на кредитора, а от друга- същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е почти
съизмерима с предоставената сума по кредита. Освен това, от начина, по който е уредено в чл.4 от договора
задължението на кредитополучателя, може да се направи извод, че изпълнението му
ще бъде свързано със значителни затруднения.
Изискванията, на които следва да отговорят поръчителите са такива, че за
някои от тях длъжникът трудно би могъл да се снабди с информация в краткия три
дневен срок, посочен в договора. Така оформена тази клауза от договора поставя
заемателят в особено затруднение да изпълни условията в три дневен срок и така
се създават предпоставки за начисляване на неустойката предвидена в чл.4. При
това положение съдът намира, че клаузата за неустойка по чл.4 от договора е
уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я прави
нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че тази неустойка не се дължи и с оглед приложение на разпоредбата на чл.143 т.5 от
ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при констатирана недействителност на процесния договор за кредит, ответникът следва върне само чистата стойност на кредита, без лихви и такси по кредита. В настоящия случай ответникът е получил като заем сумата 800лв. , като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, погасена е сумата 240,80 лв. При това положение, след като се приспадне заплатената от ответника сумата, дължима по кредита остава сумата 559,20 лв. Искът за установяване дължимост следва да бъде уважен за главницата в частта за сумата 559,20лв., а в останалата претендирана част, искът за главница за разликата над 559,20 лв. до пълния претендиран размер от 657,37лв. и исковете за установяване на дължимост на договорна лихва, такса разходи, неустойка и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед основателност на част от иска за главницата, върху установената за дължима част от главницата от 559,20 лв. следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /30.08.2018г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 225 лв. за държавна
такса, 300лв. за възнаграждение за особен представител, 180лв. за
възнаграждение за вещо лице, като има заявена претенция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща
към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид
на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в минимален размер от 100лв. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 880лв.,
като с оглед уважаване на част от
исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата общо 434,39 лв. за разноски в заповедното и в
настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част на исковите
претенции.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Л.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „А
ЗА С НА В” ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр.********, сумата
от 559,20лв. (петстотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки) -
главница по договор за пторебителски кредит 19.05.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №1355 от 05.09.2018г. по частно гр.дело 2719/2018г по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване дължимост за главница в частта за разликата над 559,20лв. до пълния претендиран
размер от 657,37лв., както и предявените искове за
установяване дължимост на сумата от 46.43 (четиридесет и шест лева и
четиридесет и три ст.) лева - договорна лихва за периода от 26.6.2017 г. до
14.10.2017 г., сумата от 45.00 (четиридесет и пет) лева - такса
разходи, сумата от 319.39 (триста и деветнадесет
лева и тридесет и девет ст.) лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 24.6.2017 г. до 14.10.2017 г., сумата от 64.65
(шестдесет и четири лева и шестдесет и пет ст.) лева - мораторна лихва за
периода от 25.6.2017 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К.Л.М.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „А ЗА С НА В” ЕАД, ЕИК ****** Адрес на управление:
***********сумата общо 434,39 лв./четиристотин тридесет и
четири лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща разноски за държавна
такса, възнаграждение за особен представител, за възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство по частно
гр.дело 2719/2018г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2719/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: