Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 05.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 214 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С Решение
№ 73 от 20.03.2021 година, постановено по КАНД № 32/2021 година на
Административен съд – Хасково, влязло в сила на 29.03.2021 година, е отменено
Решение № 106 от 01.07.2020 година по АНД № 173/2020 година на Районен съд –
Свиленград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Съда, тъй
като в отмененото Решение липсвали мотиви – съществено нарушение на
процесуалните правила.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 492711-F504948 от 30.01.2020
година на Заместник-Директора на Териториална
дирекция (ТД)
на Националната агенция за
приходите (НАП) – Пловдив, с което на „Катаржина естейт” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Кшиштоф
Трилински, за нарушение на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година), вр.чл. 118,
ал. 4 и ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000
лв.
Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си към датата на
депозиране на Жалбата – Величка Станкова Дойчева,
моли за отмяна на обжалвания акт,
тъй като бил незаконосъобразен, издаден при
неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния
закон - течното гориво било за собствени на дружеството нужди независимо, че било
извършвано префактуриране към други дружества от
първоначалния получател в лицето на дружедството-жалбоподател, тъй като всички дружества имали характер на
„свързани лица” по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр.§ 1, т.
34 от ДР на ЗДДС, т.е. зареждането било осъществено с цел ползването на
горивото в рамките на предприятието; дружеството-жалбоподател
не било действало като търговец или посредник в търговията с горивата и липсвал
умисъл, т.е. нарушението било маловажно и дружеството-жалбоподател
било санкционирано преди това за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр.чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, което било юридически несъвместимо. Сочи се,
дружеството-жалбоподател не било извършило процесното нарушение.
В съдебната фаза дружеството-жалбоподател
не изпраща представител. За тях се явява адвокат
А.Г., която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в
Жалбата, като допълнително сочи, че вече имало постановени Съдебни актове във
връзка с НП за нарушения на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр.чл.
59а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, с които се потвърждавали
цитираните НП. Претендират се разноски по
делото под формата на заплатеното адвокатско възнаграждение по АНД № 173/2020
година на Районен съд – Свиленград в размер на 600 лв. Не е представен Списък
на разноските.
В съдебната фаза
не се ангажират доказателства.
Ползват представените писмени такива по АНД № 173/2020 година на Районен съд –
Свиленград, което е приложено и приобщено към настоящото дело.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) - Заместник-Директорът
на ТД на НАП – Пловдив, редовно
призовани на посочения съдебен адрес:***, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Мария Костадинова, която в Писмено становище сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му,
както и че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли
същото да бъде потвърдено. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Във връзка с извършвана въз основа на Резолюция
за извършване на проверка № П-22222519112153-0РП-001/26.06.2019 година, ведно с
Промяна на Резолюция за извършване на проверка №
П-22222519112153-0РП-002/22.07.2019 година, двата документа издадени от НАП –
София, проверка на дружеството-жалбоподотел са
връчени Покани за представяне на документи. Дружеството-жалбоподател
с няколко на брой Писма, последното от дата 26.07.2019 година, представя
документи и Писмени обяснения. Въз
основа на представените доказателства и извършените проверки в Информационния
масив на НАП се установява, че основен предмет на дейност на дружеството-жалбоподател е винопроизводство и гроздопроизводство.
Дружеството е регистриран земеделски производител от 26.02.2013 година и
притежава надлежно заверена Карта за стопанската 2019 година. Дружеството
закупува течни горива, освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2,
т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) за собствено
потребление, както и за препродажба на трети лица – други дружества, чрез издаване на Фактури за заредено дизелово гориво
на моторни превозни средства (МПС). При проверка в Информационната система за контрол
на горивата е установено, че проверяваното дружество е декларирало пред НАП
„стационарна цистерна”, находяща се в местността „Бялата пръст” в землището на
град Свиленград, област Хасково, с вместимост 6 000 литра, която се ползва от
2006 година. Към цистерната няма монтирана електронна система с фискална памет
(ЕСФП), чрез която дружеството да предава данни по дистанционна връзка към НАП,
които данни да дават възможност за определяне на наличните и разходваните за
лични нужди количества горива в резервоара за съхранение на течни горива. За
периода от 01.05.2019 година до 31.05.2019 година дружество-жалбоподател
получава течни горива, освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2,
т. 1 от ЗАДС от доставчика „Инса ойл”
ЕООД по три на брой Фактури с дати през месец май 2019 година. Дружеството не
подава данни в информационната система на НАП „Контрол на горивата” -
Електронен документ за доставка (ЕДД) за извършените последващи продажби на
закупените количества дизелово гориво. Общият размер за процесния
данъчен период на извършените продажби на течни горива, получени като
освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС е с данъчна
основа 5 542.14 лв.
Предвид констатираната липса на монтирана
и въведена в експлоатация ЕСФП с нивомерна
система от одобрен тип и изградена дистанционна връзка с НАП, даваща възможност за определяне на
наличните и разходваните количества горива в резервоара за съхранение на течни
горива, в кръга на службата си, И.Б.И. – Главен
инспектор по приходите в НАП, ТД - София, Дирекция „Средни данъкоплатци и
осигурители” („СДО”) - София, съставя против дружеството-жалбоподател
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АN и № F504948 от 20.08.2019
година. Това процесуално действие извършва и с
участието на свидетелите И.П. Алекснадрова и Е. Едвант Т. и в присъствието на упълномощен представител на
дружеството-нарушител – Величка Станкова Дойчева (с
Пълномощно, валидно към 2019 година). В изготвения АУАН актосъставителят излага
подробно описание на фактическото нарушение, свързано с констатираната липса на
монтирана и въведена в експлоатация ЕСФП с нивомерна система от одобрен тип и изградена
дистанционна връзка с НАП, както и на
обстоятелствата по извършването му. Посочено
е, че нарушението е установено на 26.07.2019 година и че мястото е местността
„Бялата пръст” в землището на град
Свиленград, област Хасково. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на представител
на дружеството-нарушител – пълномощника Величка Станкова Дойчева,
която в графата, касаеща възражения не вписва такива против констатациите в
Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва
Възражение от упълномощен представител на
дружеството-нарушител – Величка Станкова Дойчева (с
Пълномощно, валидно към 2019 година), в което са посочени възражения,
идентични с тези в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
административнонаказателно производство.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване
на образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на ТД на НАП -
Пловдив, издава процесното НП № 492711-F504948 от 30.01.2020 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година,
вр.чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС и налага
на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 3 000 лв. НП е редовно
връчено на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател – Величка Станкова Дойчева
(с Пълномощно, валидно към 2020 година), на 12.02.2020 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана с посочване на имената и качеството на лицето, получило документа (в
същия смисъл са и изявленията относно датата на връчване на обжалваното НП,
инкорпорирани в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение по чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС, тъй като не
е монтирана и въведена в експлоатация ЕСФП с нивомерна система от одобрен тип и изградена дистанционна връзка с НАП, даваща възможност за определяне на наличните и разходваните количества горива в резервоара
за съхранение на течни горива. За това нарушение на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на 3 000 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
АУАН по този закон се съставят от органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния
директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната компетентност на актосъставителя да
съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че И.Б.И. заема
(към датата на съставяне на АУАН) длъжността „Главен инспектор по приходите в
НАП, ТД - София, Дирекция „СДО” – София”. Видно от приетата като
доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния
директор на НАП, Заместник-Директорите на ТД на НАП имат
право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения,
регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Служебно известно е и персоналното заемане на
тази длъжност от издателя на процесното НП.
Налични са по делото Справки от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател
и на дружеството-доставчик, както и три броя НП за наложени санкции на
дружеството-жалбоподател за нарушения по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр.чл.
59а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година - неподаване на данни в информационната система на НАП „Контрол на горивата” чрез ЕДД за извършени
последващи продажби на закупените количества дизелово гориво.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 27.04.2021 година свидетели –
И.Б.И., И.П.А. и Е.Е.Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на И.И., И.А. и Е.Т., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на
посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество
– служители на НАП, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията
си. В допълнение към изложеното следва да се посочи,
че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел,
извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е
в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като
в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници
при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду показанията на посочените трима свидетели (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Адмчинистративнонаказателната
преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са
и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател,
с оглед установения факт на липса на монтирана и
въведена в експлоатация ЕСФП с нивомерна система от одобрен тип и изградена
дистанционна връзка с НАП, даваща
възможност за определяне на наличните и разходваните количества горива в
резервоара за съхранение на течни горива.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
Трите НП, представени от
страна на дружеството-жалбоподател и приети като
доказателства по делото чрез приобщаването на АНД № 173/2020 година на Районен
съд - Свиленград, касаещи други нарушения и други данъчни периоди, с нищо не
променят горните изводи на Съда. С нищо не се
променят горните изводи на Съда и предвид твърдението на адвокат А.Г., че
образуваните във връзка с посочените три НП дела са приключили със Съдебни
актове, с които се потвърждават НП.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на
Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – пълномощник с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства,
като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. При издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения;
т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да
съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по
КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Теодора Точкова. Видно е в конкретния случай, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на
спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател, като независимо от изложеното АНО се е
произнесъл в НП по така направеното Възражение като е посочил, че последното е
неоснователно.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са била нарушена.
Фактът че на едно место в АУАН и в НП при посочване на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 1 е посочено, че е от ЗДДС вместо от ЗАДС, не води до различен правен извод, тъй като това не засяга правото на защита на наказаното дружество, защото коректно и точно в Акта и в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как,
при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС.
Действително в АУАН не са посочени ЕГН и адресите на
свидетелите А. и Т., но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са
посочени коректно, точно и ясно трите им имена е налице пълно индивидуализиране
на посочените лица и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с
тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга
страна констатираните пропуски не представляват съществени процесуални нарушения,
тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Факт е, че
не е посочена в АУАН и в НП конкретната хипотеза на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е
направено достатъчно ясно описание на
нарушението и фактическите
обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от
страна на лицето за какво го санкционират, съответно не
е нарушено по никакъв начин правото на юридическото лице да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Актът
и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията
по цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния
казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 20.08.2019 година
актосъставителят И.Б.И. е заемал длъжността „Главен инспектор по приходите
в НАП, ТД - София, Дирекция „СДО” – София”. Предвид изложеното актосъставителят
И.И. безспорно се явява орган
по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон.
Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради
което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. В тази насока е и изявлението на свидетеля И., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 27.04.2021
година.
Лицето, подписало НП – Марина Маринова Петкова – Синджирлиева,
е
заемала към момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор
на ТД на НАП - Пловдив”, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по чл. 185 от ЗДДС се доказва от
приетата по делото № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния
директор на НАП, т.е. тя се явява
носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС
– Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с административен акт -
Заповед и деянието е извършено в зоната на отговорност на ТД на НАП - Пловдив.
Персоналното заемане на длъжността от Марина
Маринова Петкова – Синджирлиева е служебно известно
на Съда (както вече бе посочено).
Нарушението
е извършено в мястото, където е следвало да бъде монтирана
и въведена в експлоатация ЕСФП с нивомерна система от
одобрен тип и изградена дистанционна връзка с НАП, даваща
възможност за определяне на наличните и разходваните количества горива в резервоара
за съхранение на течни горива. Т.е. мястото е ясно, точно и
коректно посочено.
При издаването на
Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. Съдът не констатира съставяне на АУАН в
нарушение на чл. 40 от ЗАНН, доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен
представител на дружеството-нарушител
(неоспорен от жалбоподателя факт). Съгласно
приложеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството-жалбоподател,
той упълномощава лицето Величка Станкова Дойчева
да представлява дружеството пред НАП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и
дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител
и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване
на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на
посоченото нарушение.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година
на Министерството на финансите, вр.чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС. Текстът на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС гласи, че Министърът на финансите
издава Наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност. На основание чл. 118, ал.
4 от ЗДДС
е издадена цитираната Наредба, която в чл. 3, ал. 1
сочи, че лицата,
извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, са длъжни
да регистрират и отчитат тези продажби чрез издаване на съответния
документ освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Следователно
нормата регламентира не само кръга на задължени лица, но и правилото за
поведението им. От фактическа страна НП
е мотивирано с липсата на монтирана
и въведена в експлоатация ЕСФП с нивомерна система от
одобрен тип и изградена дистанционна връзка с НАП, даваща
възможност за определяне на наличните и разходваните количества горива в резервоара
за съхранение на течни горива. Ето защо, при събраните писмени
доказателства и свидетелски показания, настоящата инстанция
намира административното нарушение за доказано. В този
смисъл опитите на нарушителя да разколебаят убедителността на главното
доказване, проведено от страна АНО,
при съдебното дирене, останаха неуспешни.
Неоснователни са
наведените доводи във връзка с префактуриране на
свързани лица, тъй като сочените за нарушени норми (чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството на финансите, вр.чл. 118, ал. 4 и
ал. 6 от ЗДДС) нямат
такова специфично изискване по отношение на кръга от лицата, т.е. правилото е
приложимо дори при соченото в Жалбата „префактуриране
на свързани лица”.
Съдът не
възприема за правилни доводите, изложени в Жалбата, касаещи факта, че горивото
било за собствени нужди, че се ползвало в рамките на предприятието и че
дружеството не било търговец/посредник на горива, тъй като при наличното
фактуриране на други дружества явно е че горивото не е само за собствени нужди,
както и става ясно, че е невярно твърдението, че дружеството не е
търговец/посредник на горива. Горивото не се използва само и единствено за
машини и съоръжения, свързани с производствената дейност на предприятието,
напротив зареждат се МПС, които нямат нищо общо с гроздо-
и вино-производството, например автобуси, леки
автомобили.
Най-накрая - неоснователно е и
оплакването за несъвместимост между обжалваното НП и представените три други
НП, тъй като касаят различен данъчен период и тъй като се отнасят до различни
нарушения, като в настоящия случай е безспорно установена липсата на монтирана
и въведена в експлоатация ЕСФП с нивомерна
система от одобрен тип и изградена дистанционна връзка с НАП, даваща възможност за определяне на
наличните и разходваните количества горива в резервоара за съхранение на течни
горива
Деянието е съставомерно от обективна
страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ЕООД, доколкото се касае за обективна
отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и
не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените
в санкционните норми обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл са Решение № 154
от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Г., Решение № 819 от 13.11.2019 година по КАНД
№ 896/2019 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова). По отношение твърдяната липса на умисъл – както вече бе посочено касае
се за отговорност на юридическо лице, като отговорността тук е обективна, не е
елемент от фактическия състав, обосноваващ налагането или не на Имуществена
санкция на юридическото лице, поради което и повдигнатият въпрос е безпредметно да бъде
обсъждан.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС, преценката
„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва
и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за липса на основания и предпоставки
за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието
на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма,
лимитираща задължителните реквизити на НП (в този ред на мисли е неоснователно
възражението, наведено в Жалбата в тази насока). От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради наличието не само на
смекчаващо (фактът, че представители на дружеството-жалбоподател
не са правили опити да осуетят или възпрепятстват проверката), но и на
отегчаващи (неотчитане на неограничен брой продажби на гориво, продължителният данъчен
период без фискално устройство и факта, че дружеството е санкционирано и за
други нарушения от страна на органите на НАП) обстоятелства и тъй като нарушението засяга важни обществени отношения,
касаещи търговията с течни горива и отчетността по тези доставки, засягащи
възможността за тяхното проследяване (т.е. тяхната реалност), а оттам пряко
отнасящи се и до механизма на приспадане на ДДС. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО
по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и
обосновано е издадено НП.
Съдът
проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се
противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
Административнонаказателният
състав на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на наказание на
този, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от
ЗДДС или
на нормативен акт по неговото прилагане (, какъвто се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда по
отношение на юридически лица наказание „Имуществена санкция” в размер от
3 000 лв. до 10 000 лв. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона минимален такъв.
Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 на
чл. 185 от ЗДДС.
От наличните по делото доказателства, се установява, че дружеството-жалбоподател е санкционирано за
това, че
няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство по отношение на стационарната цистерна, находяща се в
местността „Бялата пръст”. В случая несъмнено са налице данни за
неотчетени от юридическото лице приходи. След като самият АНО е констатирал,
че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то
правилната санкционна норма несъмнено е чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Т.е. нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година винаги води до неотразяване на приходи, т.е. правилно АНО не е приложил изречение второ на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, отнасяща се до настоящия случай, а именно изречение първо,
но в НП е
направено достатъчно ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което
не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Правна възможност за намаляване на наложеното
административно наказание не съществува, предвид факта, че административната санкция е определена в
минималния размер, поради което по пряк аргумент от закона липсва
основание за определянето й под
този минимум. Така наложеното с обжалваното
НП наказание Съдът намира за справедливо и съответстващо на извършеното нарушение,
както и за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди дружеството-нарушител към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По
разноските:
В настоящото производство дружеството-жалбоподател претендира присъждане на разноски в размер на
600 лв. за адвокатски хонорар, а от страна на АНО – 120 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно наличния, респ. представения
Договор за правна защита и съдействие (, приложен по АНД № 173/2020 година на
Районен съд – Свиленград) и Списък на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ,
брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от Съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от ЗПП. В случая е представен Списък по чл. 80 от ГПК от страна на АНО. Досежно размера на юрисконсултското
възнаграждение за защита в производства по ЗАНН, Съдът, с оглед разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, според която норма за
защита в производствата по ЗАНН възнаграждението е от 80 лв. до 120 лв.,
заключава, че за настоящото производство справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение е сума от 80 лв. За да
определи този размер, Съдът се съобрази с фактическата и правна сложност на
делото, както и с развитието на производството – работата на юрисконсулта се състоеше в явяване в
едно съдебно заседание и представяне на писмени доказателства. За разликата до
пълния претендиран размер от 120 лв. искането следва
да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, искането
на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски
под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. следва
да се остави без уважение.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на НАП, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само
Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да присъди сторените в
настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение именно на НАП.
По отношение на Решението в частта за разноските дружеството-жалбоподател не може да се иска изменение, тъй като по
делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно НП № 492711-F504948
от 30.01.2020 година на Заместник-Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на „Катаржина естейт” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Кшиштоф
Трилински, за нарушение на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 3 000
лв.
На основание чл. 63, ал. 3, вр.ал.
5 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Катаржина естейт” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Кшиштоф Трилински, ДА ЗАПЛАТИ на НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков”
№ 52, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производството, като искането в останалата част за
разликата от 80 лв. до 120 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Катаржина
естейт” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Кшиштоф Трилински, за присъждане
на направените по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)