РЕШЕНИЕ
№ 1179
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110110534 по описа за 2021 година
Ищецът „Б.Е.Т.Б.“ ООД излага, че на 24.04.2020г. между него и
ответника „П.А.К.“ АД е възникнала облигационна връзка с предмет покупко
- продажба на соев шрот, количество 11, 12 тона, при единична цена 812лв.,
на обща стойност 10 835,33лв. с ДДС, за което от продавача била издадена
фактура №**********/24.04.2020г. Твърди, че е изпълнил задължението си
като е предал договореното количество, но ответното дружество не е
заплатило в срок до 24.05.2020г., като липсва заплащане и към момента на
подаване на ИМ. Претендира да бъде установено между страните, че
ответникът му дължи сумата в размер на 10 835,33лв., представляваща
главница по фактура №**********/24.04.2020г., представляваща продажна
цена на соев шрот, количество 11,12 тона, при единична цена 812лв., сумата в
размер на 999,26лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата, считано от 24.05.2020г. до 20.04.2021г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК - 20.04.2021г., до изпълнение на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№5777/2021г. по описа на ВРС, и да се присъдят сторените в заповедното и
исковото производства разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител в срока по чл.131 от
ГПК е подал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че
ищцовото дружество е предявило други три иска по едно и също
правоотношение.
1
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По делото е приложено гр.д.№5777/21г. на ВРС образувано по подадено
от настоящия ищец заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
което е уважено, като срещу ответното дружество е издадена заповед за
изпълнение за сумите от 10 835.33лв. главница за продадени 11,12т. соев
шрот за което е издадена между страните фактура №**********/24.04.2020г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-20.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, 999.26лв. лихва за времето от
20.04.2021г. до 19.04.2021г. и 861.69лв. сторени по делото разноски, като
задължението произтича от продажба на соев шрот.
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимостта на производството.
Предмет на настоящия установителен иск е съществуването на вземане
по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание – неформален
договор за търговска продажба.
В тежест на ищеца по делото е по пътя на главно и пълно доказване да
установи наличието на договорни правоотношения с ответника страните,
произтичащи от неформален договор за продажба на 11.12т. соев шрот на
обща стойност 10 835лв.; изправността си по договора, а именно, че е
доставил на ответника соев шрот в договореното количество и срок, както и
изискуемостта и размера на вземането си и изпадането на ответника в забава.
В случая с исковата молба е представена фактура №**********/24.04.2020г.,
с издател ищцовото дружество като доставчик, а ответното като получател,
като съгласно реквизитите на фактурата предмет на сделката са доставка на
11.12т. царевица на единична цена от 812лв. или общо 10 836лв. с ДДС.
Представени са от страна на ищеца доказателства – платежно нареждане от
23.12.2021г. от което се установява, че ответника е изплатил на ищеца сумата
от 10 835.33лв. по фактура №**********/24.04.2020г., като ищецът не
оспорва извършеното в хода на производството плащане на главницата.
Предвид гореизложеното съставът намира, че ответника с конклудентни
деиствия е извършил признание на иска в частта на главницата, а от това
следва установяването на изпадане в забава и то на свой ред води до извода за
основателност на претенцията в частта на търсената лихва. Що се отнася до
размера, то същия служебно изчислен за времето от 24.05.2020г. до
20.04.2021г. възлиза на 999.26лв., която сума съвпада с претендираната.
Предвид изложеното съставът приема, че следва да отхвърли частично
претенцията в частта за главницата от 10 835.33лв., а в останалата част за
сумата от 999.26лв. законна лихва за времето от 24.05.2020г. до 20.04.2021г.,
като се присъдят и сторените по настоящото и по заповедното производства
разноски в размери съответно на 861.69лв. по заповедното и 1 141.72лв.
исковото производство.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„П.А.К.“ АД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ** дължи
на „Б.Е.Т.Б.” ООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление с.Дончево, **
сумата от 999.26лв. представляваща законна лихва върху главницата от 10
835.33лв. стойност на соев шрот с маса от 11.12т. доставен от ищеца на
ответника, за което е издадена фактура №**********/24.04.2020г., за времето
от 24.05.2020г. до 20.04.2021г., като отхвърля претенцията за самата главница
от 10 835.33лв. стойност на соев шрот с маса от 11.12т. поради извършено
плащане в хода на производството, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.327, ал.1
от ТЗ, които суми са присъдени в рамките на заповедното гр.д.№5777/21г. на
ВРС, 31 състав.
ОСЪЖДА „П.А.К.“ АД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ** да заплати на „Б.Е.Т.Б.” ООД, ЕИК**, със седалище и адрес на
управление с.Дончево, ** сумите 861.69лв. разноски по заповедното
производство и 1 141.72лв. разноски по исковото производство, на осн. чл.78
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3