Р Е Ш Е Н И Е
№ 9 / 19.1.2018г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатският
районен съд в публично заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: ДИМИТЪР
МАРИНОВ
Съдебни заседатели:1…………………………
2…………………………
при секретаря................ДАРИНА
ЕНЕВА ..... и в присъствието на
прокурора................................................................като
разгледа докладваното от.........................................съдията
МАРИНОВ..................................................
Гр. дело № 742 по описа за 2016
година, и за да се произнесе взе предвид:
Първоначално производството
по настоящото дело е образувано по повод на подадената искова
молба от ищците И.А.Щ. , А.Ч.А. , Т.Ч.К. и С.Т. Георгиев същите горепосочени с пълномощник и процесуален
представител адв. С.Х. Гонкова-
Трайкова с която те са предявили иск по чл. 124 ал.1 от ГПК – установителен собственически иск против Г.Т.Ж. и М.Г.Ж.- двамата съпрузи и с
който иск ищците молят съда да постанови решение с което след като приеме за установено по отношение на ответниците
Г. и М. Ж.и , че те са собственици при съответните идеални части от
правото на собственост на следния недвижим имот
- земеделска земя, находяща се в землището на село Съдиево , Община
Айтос , обл.Бургаска
, а именно : че И.Щ. е собственик на 2 / 6 ид. части
, че А.А. е собственик на 1 / 6 ид.
части , че Т.К. е собственик на 1 / 6 ид. части и че С.Г.
е собственик на 1 / 6 ид. части от поземлен имот –нива с площ
от 11, 281 дка , с идентификатор
040008 по КВС на землището на същото село , находящ се в м. Дюзлюка , пета категория , при граници на същия земеделски имот , точно
описани в същата искова молба и на
основание чл. 537 ал.2 от ГПК съдът да
отмени нотариален акт № 105
том II рег. № 1656 нот. дело № 244 от 04.04.2013 г.
по регистъра на Нотариус рег. № 324 –
Бисер Демирев с район на действие
Районен съд Айтос с който ответникът Г.Ж. е признат за собственик по давностно владение
на гореописания поземлен имот.
Правния си интерес от така предявения срещу ответниците
установителен собственически иск по чл. 124 ал.1 от ГПК ищците извеждат от факта , че те притежават заедно с ответниците
правото на собственост в съответните идеални части спрямо спорния процесния недвижим имот за който те притежават актове със
силата на нотариален акт за собственост
, а впоследствие ответниците са се снабдили сд горепосочения констативен нотариален акт за собственост чиято
отмяна се иска и с който ответниците отричат напълно
правото на собственост на ищците.
В съдебно заседание ищците поддържат исковата си молба и
искат нейното уважаване изцяло така както е предявен с нея иска им срещу ответниците , ведно с исканата от тях отмяна на
констативния нотариален акт на ответниците.
Ответниците посочени по- горе в определения им от съда преклузивен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК са подали
отговор на исковата молба с която е бил предявен срещу тях горепосочения установителен
собственически иск , като го оспорват
изцяло като неоснователен и молят съда да го отхвърли изцяло като такъв тъй
като твърдят, че процесния недвижим имот при
извършената между наследниците на Атанас Чанев Атанасов неформална делба , чиито
наследници се явяват страните по делото ,имотът се е паднал в дял на Ирина А.Г. ,
която се явявала майка на ищцата С.Г. и
първия ответник Г.Ж. и между последните
било постигнато съгласие процесния имот да остане в дял на ответника Г.Ж. , а сестра му ищцата С.Г. да получи други наследствени имоти , като
същите се уговорили , че когато бъде извършена окончателна доброволна делба
между наследниците на Атанас Атанасов ,
майката Ирина Г. ще дари имотите на децата си
които се падат в неин дял , като по този начин ответника Г.Ж. започнал да упражнява владение
и ползване спрямо процесния недвижим имот със
съгласието на всички съсобственици от 1998 година с тяхно знание и съгласие и
го засадил с черешова градина и оттогава до настоящия момент го владее като
такъв , като се позовава на изтекла в негова полза придобивна
давност върху имота към 2013 година с
оглед на което се е снабдил с атакувания
констативен нотариален акт .
В последствие с нарочна молба в съдебно
заседание ищците искат промяна на претенцията си по установителния собственически иск по чл. 124 ал.1 от ГПК на
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС по реда на чл.
214 ал.1 от ГПК т.е. искат преминаване на претенцията им от установителна
на осъдителна и тъй като са налице всички условия затова на основание
горепосочената разпоредба от ГПК съдът е уважил така исканото изменение на
претенцията им в осъдителна такава. С нея ищците молят съда след като установи , че те са собственици на
съответните претендирани от тях идеални части от
правото на собственост спрямо горепосочения земеделски недвижим имот , да осъди
ответниците да им предадат собствеността и владението
спрямо същия в същите посочени идеални части.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалният си
представител поддържат същия иск и искат неговото уважаване изцяло така както е
предявен.
Ответниците в съдебно заседание
оспорват горепосочения иск като неоснователен и искат неговото отхвърляне
изцяло като такъв.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приетите като доказателства по настоящото дело
удостоверение за наследниците на Атанас Чанев Атанасов изх. № 85 от 07.08.2013 г. издадено от Кметство село Съдиево , Община Айтос , обл. Бургас , удостоверение за наследниците на Чаню Атанасов Чанев
изх. № 86 издадено на 07.08.2013 г. от Кметство село Съдиево , Община
Айтос , обл. Бургас и удостоверение за наследниците
на Иринка А. Железова изх. № 94- 01- 27798 издадено на 18.07.2013
г. от Община Бургас се установява по
един несъмнен и безспорен начин , че всички ищци и първият ответник Г.Ж. се явяват законни
преки или посредством заместване наследници на общия им наследодател Атанас
Чанев Атанасов , починал на 01.02.1990 година в село Съдиево , Община Айтос , обл. Бургаска , като втората ответница М.Ж. е съпруг на първия ответник Г.Ж. и е
конституирана като такава като главна страна- ответник съгласно указанията на отменителното решение на ВКС гр. София № 268 от 14.10.2016
г. постановено по гр.д. № 1849 / 2016 г. по описа на същия съд.
Видно пък от приложеното като доказателство по делото
решение № 013 от 09.05.1997 г. на ПК
Айтос за възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне на землището на село Съдиево , Община Айтос постановено по
поземлена преписка № 4227 от 26.02.1992 г. е че същата ПК сега ОСЗ гр. Айтос е
възстановила правото на собственост на наследниците на Атанас Чанев Атанасов
върху 11 броя земеделски земи находящи се в землището
на село Съдиево съгласно плана за земеразделяне на същото землище , включително
и процесния
земеделски имот представляващ нива с
площ от 11, 281 дка , пета категория , находяща се в
местността Дюзлюка и представляваща поземлен имот №
040008 съгласно плана за земеразделяне. Същото решение да административния
поземлен орган е влязло в законна сила и тъй като към него е приложена скица ,
същото съгласно разпоредбата на чл. 17 ал.1 от ЗСПЗЗ удостоверява правото на
собственост на всички наследници на Атанас
Чанев Атанасов , които както бе посочено
по- горе се явяват всички ищци и първия ответник по делото и има силата
на констативен нотариален акт за правото на собственост на същите наследници
спрямо този поземлен имот. За част от тези горепосочени имоти включително и за процесния имот наследниците на Атанас Чанев Атанасов са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижими имоти , възстановени по
ЗСПЗЗ № 128 том II рег. №
902 дело № 352 от 1.02.1999 година по описа на нотариус с рег. № 324 – Бисер
Демирев и с район на действие на същия – района на Районен съд Айтос. По този
начин се и установява , че ищцата И.Щ. притежава 2 / 6 ид.
части от правото на собственост спрямо същия поземлен имот, че ищцата А.А. е собственик на 1 / 6 ид.
части от процесния поземлен имот, че ищцата Т.К. е
собственик на 1 / 6. ид. части от правото на
собственост спрямо имота , че ищцата С.Г. е собственик на 1 / 6 ид. части от
правото на собственост и че ответникът Г.Ж. е собственик на останалите 1 / 6 ид. части от правото на собственост спрямо този процесен имот, както и същите идеални части от правото на
собственост върху останалите 10 бр. земеделски имоти посочени във
възстановителното решение на ПК Айтос и горепосочения констативен нотариален
акт .
Признава се от ответниците по
делото както и от ищците , че по- късно наследниците на общия наследодател са взели решение за разпределение на наследствените имоти и е
постигнато съгласие като процесния имот да се ползва от майката на първия ответник Ирина Железова , като същия ответник през 1999
година засял процесния имот с черешови насаждения и оттогава обработвал
тази черешова нива и събирал плодовете й
без противопоставянето на останалите съсобственици на имота, което се
потвърждава от приложената данъчна фактура от дата 20.11.1998 година с която
първият ответник е закупил 100 броя овощни
дръвчета . Това упражняване на фактическа власт спрямо процесния имот този ответник не е получил по силата на
писмен акт , нито пък е било обективирано с някаква
писмена форма тъй като липсват доказателства по делото в тази насока. Има само
писмени доказателства , че първия ответник се е регистрирал затова като
земеделски производител видно от представената му регистрационна карта за
периода от 2003 година до 2007 година вкл.. В същата тази година на дата
18.03.2003 година наследниците на горепосочения наследодател са подали молба до
ПК Айтос с която са поискали извършването на доброволна делба на земите на
техния общ наследодател , като са заплатили и съответните такси за изготвяне на
проекти за делба на процесните имоти и които същата
ПК Айтос е изготвила по тяхна молба , но същите наследници не са подписали
съответен договор за доброволна делба на същите земеделски земи в съответната
писмена форма с нотариална заверка на подписите им , в който да я обективират.
Междувременно в по- късен период от време видно от
приложеното писмо изх. № 94-00-462 от дата 25.02.2013 година на Община Айтос съсобственичката А.А. е била уведомена
че с протокол № 4 от 08.10.2012 година на Комисията определена със Заповед № РД
– 08-276 от 09.04.2012 г. на Кмета на Община Айтос за определяне на обезщетения дължими на
собственици на поземлени имоти на територията на Община Айтос –
землището на село Съдиево за правото на прокарване на енергиен обект и за ограничаване на ползването на имотите ,засегнати от сервитута на
енергийния обект ВЛ 110 кV п/ст Айтос – п/ст Слънчев бряг - запад собственост на Национална
електрическа компания ЕАД гр. София е определен размера на дължимото се
обезщетение за преминаването на
горепосочения обект през процесния поземлен имот съсобствен между страните по делото с идентификатор №
040008 в размер на сумата от 85 253 лв. , като страните по делото
получавайки това писмо са се събрали – вкл. и първия ответник и са решили да
започнат подготвянето на указаните в това писмо документи за да получат същото
значително по обем обезщетение , на която среща присъстващия ответник Ж. не е
изразил никакво намерение , че този процесен имот е
негов и само на него му се дължи това
обезщетение , а не и на другите съсобственици на имота.
На 18.03.2013 година ответникът Г.Ж. е подал до
Общинска служба Земеделие гр. Айтос заявление
с което е поискал развалянето на делба относно процесния
имот , а по – късно на 09.08.2013 година Станка Ч. е подала също заявление за разваляне на делбата относно останалите недвижими имоти.Не се спори между
страните по делото , че на 04.04.2013 година
ответникът Г.Т.Ж. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост спрямо процесния
имот придобит от него на основание давностно владение
видно от приетият като доказателство по настоящото дело нотариален акт № 105
том II рег. №
1656 дело № 244от 04.04.2013 година по описа на нотариус Бисер Демирев № 324 и с
район на действие на същия , района на Районен съд Айтос, като е получил
представяйки този нотариален акт и останалите документи към него на
горепосоченото обезщетение. По този начин ответниците
са противопоставили на ищците свое право
на собственост спрямо процесния недвижим имот ,
основаващо се на първично придобиване- недобросъвестно владение върху процесния
имот продължило повече от 10 години и
изтекла поради това в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ал.1 от ЗС . Тъй
като ответника Ж. се е снабдил с
горепосочения констативен нотариален акт за собственост спрямо процесния недвижим имот по време на брака си с втората
ответница М.Ж. по време на брака си с нея , то тя е
съсобственик спрямо същия имот. Това е обусловило правния интерес на ищците
които се считат за собственици на процесния имот и затова
ищците са предявили иска по чл. 108 от ЗС спрямо двамата ответници.
Както бе посочено по- горе този иск предявен от ищците срещу ответниците е иск по чл. 108 от ЗС и по своята същност това
е иск на невладеещият собственик на процесния имот срещу
владеещият го без правно основание
несобственик За да се уважи така предявеният иск от ищецът същият следва да докаже , че са налице трите
кумулативни предпоставки касаещи уважаването му, а именно : да докаже, че той е
собственик на процесния недвижим имот, да докаже, че
този недвижим имот се владее от ответниците и да докаже, че ответниците владеят имота без основание. По отношение на
първата предпоставка касаеща уважаването на иска : съдът намира, че ищците се
легитимират като собственици на имота като наследници на общия им наследодател
Атанас Чанев Атанасов по силата на
земеделската му реституция с горепосоченото влязло в законна сила решение на ПК
Айтос / сега ОСЗ Айтос / № 013 от 09.05.1997 г. постановено по поземлена преписка
№ 4227 от 26.02.1992 година което придружено със приложената скица има силата
на нотариален акт за собственост спрямо процесния
имот. Нещо повече същите наследници са се снабдили и с констативен нотариален
акт за собственост спрямо имота № 128
том II рег. № 902 дело № 352 от 1.02.1999 година на
нотариус с рег. № 324 на НК – Бисер Демирев, което не се оспорва от ответниците. Ответниците също са
се снабдили в един по- късен период с процесния
нотариален акт за собственост спрямо процесния имот.В
случая тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право
на собственост се носи от оспорващата страна
само когато тя не разполага с
документ за собственост.В случая и двете страни разполагат с констативни
нотариални актове за собственост и
съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11 / 2012 г. на
ОСГК на ВКС и разпределението на доказателствената
тежест при оспорването трябва да се извърши по общото правило на чл.
154 ал.1 от ГПК като всяка от страните трябва да докаже своето право – фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. Ответниците не оспорват факта на придобиването на правото на
собственост на наследниците спрямо процесния
земеделски имот по силата на
земеделската му реституция. Ответниците оспорват правото на собственост на ищците като твърдят,че те са придобили процесния имот по силата на давностното
му владение от тяхна страна след реституцията му т.е. след 1998 г. което е
недобросъвестно владение продължило повече от 10 години по смисъла на чл. 79
ал.1 от ЗС и по този начин са станали
собственици ни имота, като и затова са направили съответно възражение в тази
насока. Ищците оспорват това възражение на ответниците
и твърдят, че ответниците не са владяли
процесния имот
, а са били само държатели на същия. Съдът в случая съобразявайки се с
горепосоченото тълкувателно решение
намира , че в тежест на ответниците се
явява доказването съществуването на това
признато от нотариуса тяхно право че са владели процесния
имот повече от 10 години. В случая те трябва да докажат и двата елемента на владението –
упражняването на фактическа власт върху процесния имот и намерението им за своене
на същия имот. Същите в този смисъл следва да докажат , че са упражнявали
фактическа власт върху имота в
продължение над 10 години и да са демострирали по
отношение на невладеещите му собственици такова поведение върху имота което да е отблъснало собственическите правомощия на ищците и да
сочи несъмнено , че те упражняват тези
собственически правомощия върху имота за
тях.Затова ищците следва да докажат по мнението на настоящия съд , че те са
упражнявали фактическа власт върху имота повече от 10 години , че те са
отблъснали владелческите права на наследниците на
Атанас Атанасов спрямо процесния имот като са ги завладяли за горепосочения период от време и че тези техни намерения чрез съответните
действия са намерили външна проява спрямо собствениците на имота, като ответниците следва да докажат намерението си за своене на вещта , което следва да е стигнало до действия
които да са стигнали до знанието на
собствениците на имота през този продължителен период от време.
Не се спори между страните по делото , че ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот тъй като са засадили в него черешова градина
, която са обработвали и са прибирали
плодовете от нея, включително и до настоящия момент.Сппори
се между страните обстоятелството , дали ответниците
са променили основанието на
упражняването на фактическата власт върху имота от държане във владение.
Нормата на чл. 69 от ЗС презумира , че владелецът
държи една вещ като своя , докато не докаже че я държи за другиго. Съдебната практика е еднозначна
по въпроса , че когато липсва
уведомяване на собственика за промяна на
намерението на държателя , придобил от
собственика държането върху имота на
правно основание , то държането не се
трансформира в недобросъвестно владение и презумпцията по чл. 69 от ЗС
не намира приложение , а последната се прилага само когато
по естеството си фактическата
власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването
й. За да бъде прието , че е налице промяна на държането във владение е необходимо
да бъде установено , че държателят
е демонстрирал явна промяна в
намерението си за своене на имота спрямо собственика , а субективното отношение на държателя да упражнява фактическата власт за себе си следва да бъде проявено чрез
действия , които ясно и недвусмислено трябва да отричат правата на досегашния собственик или владелец на имота. Тези обстоятелства
трябва да доказват ответниците по делото, като
прилагат доказателства. Съдът намира, че ответниците
не са приложили доказателства в тази насока.Твърдението от тяхна страна , че
наследниците на Атанас Атанасов са взели решение как да разпределят
наследствените имоти помежду си , като процесния
имот е бил определен от тях в дял на
майка му Иринка и че по този начин след това
тя му е отстъпила владението върху имота от 1998 г. който имот той е
владял с нейно съгласие и без
противопоставянето на останалите наследници на Атанас Чанев , като
оттогава владението му е продължава
несмущавано и непрекъснато не се подкрепя от никакви доказателства по делото.
Това е така защото се установи , че
между наследниците на Атанас Атанасов не е бил сключен договор за доброволна подялба в
съответната форма за действителността му
– писмена с нотариална заверка на
подписите.По този начин те са се уговорили да установят фактическа власт върху съответните имоти в съответствие с
уговорките им затова кой какъв имот ще ползва. Тъй като наследниците не са
постигнали съгласие за прекратяването на съсобствеността помежду им , то
имотите и то всички възстановени на
наследниците на Атанас Атанасов са
останали съсобствени помежду им , те са разпределили
само правото на ползване помежду си и са то обективирали
в сключените от тях договори за аренда на земеделски земи. По този начин по
отношение на ответниците съдът счита , че са били
държатели на процесния имот тъй като не са демонстрирали явна промяна в намерението си за своене
на имота спрямо собствениците му , както и не са проявили по никакъв начин
субективното си отношение да упражняват
фактическата власт върху същия имот за
себе си и не са осъществили действия ,
които ясно и недвусмислено трябва да отричат
правата на собствениците на
имота.Този извод на съда се подкрепя и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Парушев , Думбакова , Танева –
които са свидетели на ищците , както и от показанията на свидетелите Марковска и
Кичуков – които се явяват свидетели на ответниците и
които свидетели твърдят, че процесната земя е била съсобственост на наследниците на
Атанас Атанасов или свидетелите на ответниците
твърдят, че тя е собственост на майката на първия ответник- Иринка , а не и че процесната земя е собственост на двамата ответници . Тези свидетелски показания се подкрепят и от
писмено доказателство събрано по делото
изхождащо от ответницата М.Ж. и това е
приложеното ксерокопие от анкетна
карта за регистрация на земеделски
производител подадена от нея на дата
28.02.2011 г. с анкетен формуляр от
същата дата , изхождащ от нея , където
тя като регистриран земеделски производител е декларирала , че използвала под наем към онази дата процесния земеделски имот. Този документ е частен свидетелстващ документ удостоверяващ по един несъмнен и безспорен
начин , обстоятелството , че втората
ответница е обработвала процесната земеделска
земя за която е плащала наем.Съгласно
разпоредбата на чл. 180 от ГПК частните
документи , подписани от лицата , които са ги издали , съставляват
доказателство за това , че изявленията
които се съдържат в тях са направени от тези лица. Когато такъв частен
свидетелстващ документ съдържа
удостоверителното изявление на своя
издател за неизгодни за него факти , то
този документ има силата на извънсъдебно признание и като такъв е противопоставим относно тези
факти срещу своя издател . По този начин
самата ответница с този документ сама
признава , по един несъмнен и безспорен начин, че че
е обработвала процесната
земеделска земя под наем респ. че държи
имота по силата на облигационно отношение
от съответния му собственик ,а не се легитимира респ. не се и счита нито
за владелец и нито за собственик на този процесен
имот. По този начин съдът намира , че ответниците са били
държатели на частите на останалите съсобственици спрямо процесния
недвижим имот, като са имали правото да го ползват дадено им от съсобствениците
на имота.
Недоказано се явява и твърдението на ответниците респ.твърдението на ответника Ж. , че майка
му приживе му е отстъпила владението
върху имота , тъй като последната може да отстъпи на този ответник само
владението на своята идеална част върху
имота , а по отношение на останалите
идеални части от същия да му предостави само държането , защото тя е
била владелец на своите идеални части от правото на собственост и държател на идеалните части на останалите сънаследници.Освен
това видно от горепосочения документ респ. документи – анкетна карта с анкетен
формуляр се установява , че майката на ответника Ж. му е предоставила имота за
ползване срещу заплащане от негова страна на наем , кото
бил уговорен между тях в който смисъл са
и показанията на разпитаните свидетели на ищците – Парушев и Танева , които
показания съдът кредитира като достоверни тъй като същите се подкрепят от
горепосочения частен свидетелстващ документ.По този начин съдът намира, че се
явява недоказано това твърдение на ответника , че майка му му е отстъпила
владението върху целия имот , поради горепосочените факти , които го оспорват
изцяло. Освен това по делото не се събраха никакви доказателства приживе на майка си Иринка Ж. и както бе
посочено и по отношение на другите съсобственици ответниците да са
демонстрирали намерението си да своят имота и са демонстрирали и владението си
спрямо същия , като са облъсквали владението на собствениците
на имота, поради което съдът счита , че ответниците
са държатели на процесния имот и никога не са ставали
владелци спрямо него. Съдът намира, че научавайки за полагащото се голямо
обезщетение за процесния имот и снабдяването на ответниците с констативния нотариален акт за правото на
собственост на имота е началото на проява на тяхното намерение да своят процесния
имот като свой , но оттогава до началото на предявяването на иска не е изтекла
необходимата придобивна давност т.е. ответниците не са владели имота повече от 10 години по
смисъла на чл. 79 ал.1 от ЗСД и имота не е станал собственост на ответниците . Следователно съдът намира, че е налице
първата предпоставка за уважаването на иска
тъй като ищците доказаха , както и
съдът направи правните си изводи, че те и първия ответник са собствениците на процесния
недвижим имот, посочен по- горе, като същият освен това се доказаха по несъмнен
и безспорен начин и втората и третата предпоставка
– това , че ответниците владеят към настоящия момент имота и че го владеят без правно основание.
Затова и съдът намира, че този предявен ревандикационе
иск се явява напълно основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.Освен това следва да бъде отменен
оспорения издаден в полза на ответника Ж. горепосочен нотариален акт до размер , надхвърлящ наследствената квота
на ответника Желязков от правото на
собственост спрямо процесния имот до размер от 1 / 6
.Освен това ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях съдебни разноски по делото.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.Т.Ж. с ЕГН ********** *** и М.Г.Ж. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** - същите двама
с пълномощник и със съдебен адрес за получаване на призовки и
съобщения - гр. Айтос
ул. Станционна № 33 а ет.1
ап. 2 – чрез адвокат З.К. , че И.А.Щ.
*** с ЕГН ********** е собственик на 2 / 6 ид. части
, А.Ч.А. *** с ЕГН ********** е собственик на 1 / 6 ид.
част , Т.Ч. *** к-с Славейков бл. 25 вх.
1 ет. 9 ап. 25 с ЕГН ********** е
собственик на 1 / 6 ид. част и С.Т.Г. с ЕГН **********
***- ляв , живуща в Канада е собственик на 1 / 6 ид. част
– същите с пълномощник и със съдебен
адрес за получаване на призовки и съобщения - адв. С.Х.
Гонкова- Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в град
Карнобат , обл. Бургаска ул. С. Кофарджиев
№ 2 на следния недвижим имот находящ се в
землището на село Съдиево , ОбщинаАйтос , обл. Бургаска , а именно: поземлен имот с площ от 11, 281
дка с идентификатор 040008 по КВС на
землището на село Съдиево , находящ се в местността Дюзлюка , пета категория с начин на трайно ползване – нива
, при следните граници и съседи : поземлен имот № 040009 – нива на Христина
Жекова Зюмбюлева , поземлен имот № 040019 – нива на
Съединение 02 ООД, поземлен имот №
040007 – нива на наследници Иван Стоянов Атанасов , поземлен имот № 000078-
полски път на Община Айтос и ОСЪЖДА Г.Т.Ж.
с ЕГН ********** *** и М.Г.Ж. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** - същите двама
с пълномощник и със съдебен адрес за получаване на призовки и
съобщения - гр. Айтос
ул. Станционна № 33 а ет.1
ап. 2 – чрез адвокат З.К. да
предадат на И.А.Щ. *** с ЕГН **********
собствеността и владението на 2 / 6 ид. части , на А.Ч.А. *** с ЕГН **********
собствеността и владението на 1 / 6 ид. част ,
на Т.Ч. *** к-с Славейков бл. 25 вх.
1 ет. 9 ап. 25 с ЕГН **********
собствеността и владението на 1 / 6 ид. част и на С.Т.Г. с ЕГН ********** ***- ляв , живуща в
Канада собствеността и владението на 1 / 6 ид.
част от
следния недвижим имот находящ се в землището на село Съдиево , ОбщинаАйтос , обл. Бургаска , а
именно: поземлен имот с площ от 11, 281 дка
с идентификатор 040008 по КВС на землището на село Съдиево , находящ се в местността Дюзлюка ,
пета категория с начин на трайно ползване – нива , при следните граници и
съседи : поземлен имот № 040009 – нива на Христина Жекова Зюмбюлева
, поземлен имот № 040019 – нива на Съединение 02 ООД, поземлен имот № 040007 – нива на
наследници Иван Стоянов Атанасов , поземлен имот № 000078- полски път на Община
Айтос .
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 105 том II рег. № 1656 дело № 244 от 04.04.2013 година на нотариус
Бисер Демирев с № 324 на нотариалната камара с район на действие-района на Районен съд
Айтос с който Г.Т.Ж. с ЕГН ********** ***
е признат за собственик по давностно владение
на следния недвижим имот находящ се в землището на село Съдиево , ОбщинаАйтос , обл. Бургаска , а
именно: поземлен имот с площ от 11, 281 дка
с идентификатор 040008 по КВС на землището на село Съдиево , находящ се в местността Дюзлюка ,
пета категория с начин на трайно ползване – нива , при следните граници и
съседи : поземлен имот № 040009 – нива на Христина Жекова Зюмбюлева
, поземлен имот № 040019 – нива на Съединение 02 ООД, поземлен имот № 040007 – нива на
наследници Иван Стоянов Атанасов , поземлен имот № 000078- полски път на Община
Айтос над размера му 1/ 6 ид. част от същия.
ОСЪЖДА Г.Т.Ж. с ЕГН ********** *** и М.Г.Ж.
с ЕГН ********** с постоянен
адрес *** - същите двама с пълномощник и със съдебен адрес за
получаване на призовки и съобщения
- гр. Айтос ул. Станционна № 33
а ет.1
ап. 2 – чрез адвокат З.К. да
заплатят солидарно на И.А.Щ. *** с ЕГН **********, А.Ч.А. *** с ЕГН ********** , Т.Ч. *** к-с Славейков бл. 25 вх. 1 ет. 9 ап. 25 с ЕГН ********** и на С.Т.Г. с
ЕГН ********** ***- ляв , живуща в Канада сумата от 2 220 лв. представляваща направените от тях съдебни
разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: