№ 19
гр. С.З., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001363 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260301/15.06.2021 г. постановено по гр.д. №
244/2021г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлен предявеният от
„Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон България, гр. С. против В. М. Й.
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с цена на иска 7 884,41 лв., за
установяване на вземане за сумата от: 7 505.08 лв. - главница; 358.40 лв. -
възнаградителна лихва; 20.93 лв. - мораторна лихва за периода от 20.02.2018
г. до 12.10.2020 г. и законна лихва върху главницата от 28.10.2020 г., като
неоснователен и недоказан.
Въззивникът „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон България, гр. С.
обжалва изцяло решението, като е направено искане да се отмени
обжалваното решение и да се уважат предявените установителни искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
особения представител на въззиваемата В. М. Й., с който оспорва жалбата.
Моли да се потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
1
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон България, гр. С.
моли съда да признае за установено, че в полза на „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез
„Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България съществува вземането по договор РLUS-
14406978, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2616/2020 г. но описа на Районен съд - К.
а именно: 7 505, 08 лв. - главница по договора за кредит, 358, 40 лв.
възнаградителна лихва, 20, 93 лв. - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.02.2018 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от особения
представител на ответницата, в който заявява, че оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни като моли да бъдат отхвърлени.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2616/2020 г. по описа на Районен съд
– К. е издадена заповед за изпълнение № 260358/24.11.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на която В. М. Й.
следва да заплати на „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон България, гр.
С. следните суми: 7 505, 08 лв. - главница по договора за кредит, 358, 40 лв.
възнаградителна лихва, 20, 93 лв. - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.02.2018 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия
иск.
Безспорно е, че на 14.01.2017 г. между „Б.П.П.Ф." ЕАД /сега „Б.П.П.Ф.“
С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон България, гр. С./ и В. М. Й. е сключен договор
за потребителски паричен кредит № РLUS-14406978, въз основа на който е
отпуснат кредит в размер на 8 000 лв. за срок от 60 месеца, като последната
2
погасителна вноска е с падеж 20.01.2022 г., като всяка от вноските е с размер
на 343, 21 лв. Съгласно чл. 5 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф.“ става
предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска.
По делото е представено последна покана до В. М. Й. от дата 15.06.2018
г., в която е посочено, че е преустановено плащането на вноските по договора
от 20.01.2018 г. и са посочени дължимите суми. По делото не са представени
доказателства, че поканата е връчена на В. М. Й..
По делото е представено Извлечение по кредит РLUS - 14406978 от
14.01.2017г., актуално към 14.01.2021г., от което било видно, че по кредита са
извършвани плащания в периода от 20.02.2017 г. до 04.06.2018 г. в общ
размер на 3 899, 62 лв. Тези плащания били разнесени по отделните пера по
кредита - главница, лихва и застраховка кредит, като било видно, че до
изтичане срока на договора, за който е отпуснат заемът - 20.01.2022 г.,
остатъкът от кредита бил в размер на 7 505,08 лв. главница и 7 216,70 лв.
лихва.
В същото е извлечение се съдържа информация, че от 02.01.2019 г.
започнали плащания по кредита, като общият размер на преведените суми в
периода от 02.01.2019 г. до 02.10.2020 г. е 8 596, 67 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
3
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално
фигурира размерът на ГПР – 47,46 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид
изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат
конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани със сключения договор. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи,
като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му разходи,
настоящи или бъдещи. Поради това посочването на ГПР в договора за
потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от
ЗПК.
В настоящия случай, предвид размера на кредита, срока за погасяване и
посочения лихвен процент (37. 44%) и ГПР (47. 46%) е видно, че
застрахователна премия (2 688 лв.) не била взета предвид при определянето
на ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение от 50%. Ето защо посочения в договора годишен процент на
4
разходите от 47. 46% не отговаря на действителния такъв, след като
стойността на допълнителното плащания е 33% от реално предоставената
сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
От съдържанието на процесния договор следва изводът, че в същото
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно
горепосочената разпоредба, за да бъде прието, че съответни уговорки в
договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също
така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва
разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно
в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по
кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 343, 21 лв., съставляваща
размер на месечна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Ето защо
въззивният съд намира, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл.
22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения кредит.
В случая чистата стойност на кредита е в размер на 8 000 лв., която сума
е реално получена от ответницата. От представеното от ищеца Извлечение по
5
кредит РLUS - 14406978 от 14.01.2017г., актуално към 14.01.2021г. се
установява, че ответницата е заплатила по кредита суми в общ размер на
12 496,29 лв./ извършени плащания в периода от 20.02.2017 г. до 04.06.2018 г.
в общ размер на 3 899, 62 лв. и извършени плащания в периода от 02.01.2019
г. до 02.10.2020 г. в общ размер на 8 596, 67 лв./, с които се покрива изцяло
размера на отпуснатия кредит от 8 000 лв. Поради това въззивният съд
намира, че предявените установителни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260301/15.06.2021 г. постановено по
гр.д. № 244/2021г. по описа на Районен съд – К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6