РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Златоград, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100115 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от З. Б. К., ЕГН-**********, гр.
Н., обл.С., ул. „К. М.“ №*, чрез адв. З. С. Д., с адрес за призоваване и
съобщение: гр. Н., обл.С., ул. „Д. Ч.“ № *, чрез адв. З. Д. срещу ОБЩИНА
Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***,
Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К., за признаване за
установено в отношение на ответника, че ищецът по силата на давностно
владение е собственик на поземлен имот с идентификатор 51319.4.75, с
предходен номер - 000488 в гр. Н., обл. С., с площ - 1870 кв.м. имота са, при
граници, съседи с кадастрални номера: 51319.4.79 (собственост на Р. К.);
51319.4.74 (собственост на С.) и 51319.4.73 (собственост на Г.).
В исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че е собственик
по силата на давностно владение на поземлен имот с идентификатор
51319.4.75, с предходен номер - 000488 в гр. Н., обл. С., с площ - 1870 кв.м.
Сочи че владее и ползва имота в продължение на 20 години
необезпокояван от никого, считано от 2005 година (а и преди това) до
настоящия момент. Границите на имота са, съседи с кадастрални номера:
1
51319.4.79 (собственост на Р. К.); 51319.4.74 (собственост на С.) и 51319.4.73
(собственост на Г.), като имотът е изцяло ограден с телена мрежа и бетонна
стена.
Фактическата власт осъществява, като преди години засаждал
процесния имот със земеделски култури - картофи, фасул и други. Към
настоящия момент имотът се ползва като ливада. В поземления имот има
засадени дръвчета. С цел снабдяването на ищеца с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за процесния имот, направил справка в Общинска
администрация гр. Н. и установил, че имотът е общинска собственост, а той
никога не е отчуждаван в полза на общината и държавата.
Пълномощникът сочи, че е служебно известно на съда, че издаване
на нотариален акт по обстоятелствена проверка, молба-декларация до
нотариус се подава чрез кмета на Община Н., като следва да бъде описано, че
поземленият имот не е общинска или държавна собственост.
Предвид на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
С оглед изложеното, моли, Съдът да постанови решение, с което да
признае по отношение на ответната община, че той ищецът З. Б. К. е
собственик по силата на давностно владение на процесния поземлен имот при
описаните грани, ползвайки и владеейки го необезпокояван от никого повече
от 20 г., считано от 2005 г. до настоящия момент.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор.
В осз ищцът не се явява, представляват се от адв. Д., който
поддържа иска. Не претендира разноски.
Ответникът – редовно призован, се представлява от юрк. Д., която
признава иска и пледира за уважаване на същия.
Настоящият съдебен състав счита така направеното признание на
иска за недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по
чл.237 от ГПК.
Така, между страните не се спори относно наличие елементите от
фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение
за своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/,
поради което и проектът на доклад по делото, с разпределение на
2
доказателствената тежес, е изменен в осз.
Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на
производството по реда на чл.237 ГПК:
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.,
ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на
иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени,
което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита
срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ
факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
3
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
4
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото е разпитана свидетеля Р. Д.. От показанията й се установява,
че ищцът владее и стопанисва процесния имот в период повече от 20г. /през
целия си съзнателен живот впечатленията на свидетелката са в тази насока/.
Свидетелят описва имота подробно по местонахождение и начин на ползване.
От показанията й става ясно, че имотът не е бил държавна, респ. общинска
собственост, а притежание на частно лице –ищеца, респ. баща му.
Свидетелката сочи, че от рано имотът се оре, засажда и полза от З., тъй като
баща му не могъл да го прави.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприела като очевидец /имотът е разположен в Горно Н., където
свидетелката е прекарала и част от детинството си има преки впечатления от
ранна възраст до настоящия момент/. От тези обстоятелства се налага
категоричен извод, че има ясна представа за имота, кой го ползва, от колко
време и дали го ползва като собственик.
Същевременно свидетеля не се опитва манипулативно да представи
фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ищеца. В
заключение показанията на свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно
дадени, поради което се ползват с доверие от съда.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищците са упражнявали
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецата
счита имота за своя собственост.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
По доказателствата:
5
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски
показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп.,
ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Република България, т.е. един
ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява общинска собственост, поради
което за придобиването му на соченото от ищеца основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС
и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищците са упражнявали
фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок
за придобиването й по давност.
Владението е продължило повече от първоначално предявения период,
но доколкото не е въведено изменение от страна на ищеца, Съдът дължи
произнасяне единствено за времето от 2005г. до 28.03.2025 г., когато е
6
предявен искът.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
променя изводът, че ищците са упражнявали фактическа власт с намерение
своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищците успешно доказват владение за себе си.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца, който обаче, чрез адв. Д., изрично в осз сочи,
че не ги претендира.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от З.
Б. К., ЕГН-**********, гр. Н., обл.С., ул. „К. М.“ №*, срещу ОБЩИНА Н.,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „А. С.“ №
***, представлявана от кмета Б. К., че ищецът З. Б. К., ЕГН-**********, гр.
Н., обл.С., ул. „К. М.“ №*, е собственик, на основание изтекла придобивна
давност, по упражнено владение в периода от 2005г. до 28.03.2025 г. – датата
на предявяване на иска, на следния на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.4.75 /с предходен номер –
000488/, местност „Л.“, гр. Н.; вид територия – Земеделска; категория – Пет;
начин на трайно ползване – Нива, с площ - 1870 кв.м., съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен
директор на АГКК при граници, съседи с кадастрални номера: 51319.4.79;
51319.4.74 и 51319.4.73.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________А.Ч._____________
7